Решение по дело №976/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Р. М. М. с [ЕГН], срещу Решение № 401 от 19.03.2024 година постановено по АНД № 325 по описа на Районен Съд Пловдив за 2024 година, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23-1030-002234 от 10.05.2023 година на ВПД Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Р. М. М. за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ на основание чл. 183, ал. 4, т.7 от ЗДв.П е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

В съдебното заседаниe - Р. М. М. не се явява, не се представлява. Постъпила е молба-становище от адв. С. П. – пълномощник на касатора, с която се поддържа касационната жалба, претендират се разноски.

Ответникът - Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атаку­ва­ното НП състав на Районен съд Пловдив приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Р. М. М. на вмененото му нарушение на ЗДв.П /управление на МПС без предпазен колан/, а от друга че не са налице същест­ве­ни нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно – наказателното производство.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и разпита на актосъставителя. Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължението за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключенията от това правило са нормативно уредени в ал. 2 на нормата, като в т. 2 е предвидено изключение лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. В настоящия случай по делото не се спори фактът, че при извършената му проверка на 20.04.2023 г. Р. М. е управлявал лек автомобил, без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. В касационната жалба и в хода на съдебното дирене пълномощникът на касатора релевира доводи за наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДП, които му давали право да не използва обезопасителен колан по време на движение, а именно - Амбулаторен лист № 012414 от 05.02.2023 г. издаден от УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД и представения пред настоящата инстанция Амбулаторен лист № 240877070АЕ3 от 27.03.2024 г. издаден от д-р С. К.. По двата амбулаторни листа са обективирани определени състояния налагащи лечение, в това число локално с Перскиндол - актив по втория лист, а по първия дори липса предписана терапия. Липсва обаче каквото и да е доказателство, вкл. документ, издаден от лекар-специалист в съответната област на установените заболявания, в който да има официално удостоверяване, че физическото състояние на жалбоподателя към процесната дата или въобще, не позволява същият да управлява МПС с поставен обезопасителен колан, което състояние да обусловено от заболяването му, който факт именно се явява релевантен за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Касационният съд намира, че ангажираните в хода на делото: Амбулаторен лист № 012414 от 05.02.2023 г. издаден от УМБАЛ“Свети Георги“ ЕАД и Амбулаторен лист № 240877070АЕ3 от 27.03.2024 г. издаден от д-р С. К., не водят автоматично до извода, че състоянието му не позволява на касатора да управлява МПС с поставен обезопасителен колан респ. че физическото му състояние е несъвместимо с това му задължение като водач. Нормата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДП визира такова физическо състояние на лицето, което управлява, което обективно не му позволява поставянето на колан, защото в последния случай това би му причинило увреждания на органи, тъкани и др. в човешкия организъм, вследствие притискането на колана, при което би се създала опасност за живота и/или здравето на водача. Преценката за наличието на такова състояние обаче, не може да основава единствено на удостоверени с медицински документи заболявания, а следва да бъде извършена и на база наличието на официално удостоверяване от компетентно медицинско лице, че тези конкретни заболявания, от които страда лицето, съставляват противопоказания за поставяне на обезопасителен колан, каквато констатация или предписание липсват представени по делото липсва.

Предвид горното и след като към датата на извършване на нарушението Р. М. не е имал надлежно предписание от медицинско лице да не изпълни задължението си като водач, поставяйки обезопасителен колан по време на движение, то жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП, поради което правилно и законосъобразно му е била ангажирана административно наказателната отговорност по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Р. М. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Пловдив, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Отвеника не претендира разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 401 от 19.03.2024 година постановено по АНД № 325 по описа на Районен Съд Пловдив за 2024 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.