Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 339 02.03.2020 година
гр.Б.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.кият административен съд, XXII-ри административен
състав,
На трети февруари две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 1419 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Б.М.Т. с ЕГН ********** и адрес *** против решение № 38 -
10/27.02.2018 година на Общински съвет – Б. (ОбС), прието по т.10 от заседание,
проведено на 27.02.2018г.
В
сезиращата съда жалба се прави искане за прогласяване на нищожност или отмяна на
оспореното решение поради незаконосъобразност.
Излагат
се съображения, че актът е издаден от некомпетентен орган, предвид нормите на
чл. 129 ал.1 – 2 от ЗУТ. Твърди се, че по отношение на процесния имот е
неприложим реда на чл. 16 от ЗУТ за първа регулация, тъй като имотът вече е урегулиран,
както и е реализирано предвиденото строителство. Посочено е в жалбата, че
оспореното решение е идентично с решение на ОбС, отменено с решение №
1939/01.11.2013 година по адм.д. № 2251/2012 година на АдмС – Б., като не е
налице промяна във фактическата обстановка, както и че не са ясни критериите,
при които е определен процентът на редукция на имота по чл. 16 от ЗУТ (18 %). Сочи
се, че ПУП не е съобразен с изискването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Изложени са и
съображения, че решение №2385 от 25.09.2017г. на кмета на община Б., с което е
определена пазарната стойност на имота не е придружено с оценителен доклад и е
издадено при неясна методика.
Делото
е върнато за разглеждане от друг състав, след като с решение № 9332/18.06.2019
г., постановено по адм.д. № 886/2019 г. на ВАС е отменено решение №
2361/13.12.2018 г., постановено по адм.д. № 1206/2018 г. на Административен съд
– Б.. В отменителното решение е посочено, че не са налице основания оспореният
акт да бъде прогласен за нищожност и поради липсата на изложени съображения по
неговата законосъобразност делото е върнато за ново разглеждане в тази му част.
В
съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. Д.
поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, ангажира допълнителни
доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, претендира присъждане на
разноски.
Ответната
страна – Общински съвет Б., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г.Т.
оспорва жалбата, представя административната преписка и пледира за отхвърлянето
на жалбата като неоснователна и недоказана и оставяне в сила на оспорения
административен акт, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и съобрази закона, Б.кият административен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
32/25.02.2002 година том I, рег. № 316, дело № 30/2002 година на нотариус с рег. № 250 на Нотариалната
камара, съгласно който жалбоподателят Б.М.Т. е придобил правото на собственост
върху 855/1855 идеални части от поземлен имот – дворно място, представляващо
имот № 220 в кв.40 по плана на село М. (лист 8 – 9 от адм.д.№ 1206/2018г.). В
нотариалния акт е посочено, че имотът е урегулиран, съдържащ 1855 кв.м. Предмет
на прехвърлителната сделка са и намиращите се в имота жилищна сграда и
стопанска постройка. Останалата част от целия имот – 1000 кв.м., на основание
нотариален акт № 112, том ІV, дело № 1038/1997 г. на нотариус при Районен съд- Б.,
е собственост на А.* Димитров и Л.* Димитрова и представлява имот № 220 в кв.
40 по плана на с. М., който имот е урегулиран 1855
кв.м. (л.28 и 29 от адм.д.№ 1206/2018 г.).
Видно
от заповед № 221/24.02.1973 г. председателят на окръжен народен съвет – Б. е
одобрил общ регулационен план, идейно-застроителен план и напречните профили на
улиците и площадите на с. М. (л.30 от адм.д.№ 1206/2018 г.). Във връзка с
процесния имот е издадено мотивирано решение № 130/14.04.2006 г. на зам.кмета
по устройство на територията и строителството на община Б. (л.61 от адм.д.№
1206/2018 г.), с което на основание чл. 135, ал. 3 и чл. 134, ал. 2, т. 6 и т.
8 от ЗУТ е допуснато изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ ІІ в кв. 40 по плана на с. М.,
изразяващо се в обособяване на два нови имота - пл. № 220 и имот пл. № 221,
отредени за малоетажно жилищно строителство. Изготвена е и виза за проектиране
(л. 62 от адм.д.№ 1206/2018 г.), която е съгласувана с електро и ВиК
експлоатационните дружества (л. 7 от адм.д. № 2251/2012 г.).
С
решение по т. 10 от дневния ред на заседание, проведено на 26.06.2012 година по
протокол № 11, на основание чл. 129 ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 16 и чл. 59
ал.1 от ЗУТ, Общински съвет –Б. е одобрил проект за подробен устройствен план –
„Актуализация на план за регулация и застрояване на село М. и разширение на
село М.“. Решението е обнародвано в ДВ, брой 68/04.09.2012 година.
Според
одобрения ПУП, поземлен имот № 220 в кв. 40, представляващ УПИ VІІ - 5010478 по
„Актуализация на ПУП-ПРЗ на село М. и разширение на село М.” е предвиден за
жилищно строителство при следните показатели за застрояване: височина - до 3
етажа, Пл.застр. 60 %, Кинт. 1.2,
Озеленяване - минимум 40 %, начин на застрояване – свободно. С проекта се е
предвиждало включване в регулационните граници за разширение на населеното
място на поземлени имоти в масиви 1, 2, 3, 4, 6, 7, 9, 21 по КВС, изготвен при
условията на чл. 16 от ЗУТ и с посочена редукция от 18 % - за осигуряване на
възможност за провеждане на улична мрежа и изграждане на обекти на социална и
техническа инфраструктура озеленяване, спорт и за обществено обслужване на
територията.
По
повод жалба на Б.Т., с решение №1939/01.11.2013 година по адм. д. № № 2251/2012
година АдмС – Б., горепосоченият административен акт е отменен по отношение на
поземлен имот №5010478, за който с проекта е отреден УПИ VІІ-5010478 в кв. 40,
представляващ имот №220 в кв.40 по плана на с.М., общ.Б., одобрен със Заповед №
221 от 24.02.1973г. на Председателя на ОНС гр.Б.. За да отмени решението на
ОбС- Б., административният съд е посочил, че е недопустимо с ПУП по чл. 16, ал.
1 от ЗУТ да се определя редукция на площи за изграждане на улица, посочил е
още, че планът е извършен без влязла в сила кадастрална карта, което е
нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗУТ и без решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ,
за да се установи равностойността на имотите, които са засегнати от редукцията
по чл.16, ал.1 от ЗУТ – нарушение на чл. 16, ал. 4 от ЗУТ.
В
последствие, със заповед № РД – 18 – 22/24.03.2016 година на изпълнителния
директор на АГКК са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри
(КККР) на село М., като за бивш имот № 220 е отреден ПИ с идентификатор
47202.501.1217 с граници, идентични с границите на УПИ VІІ - 5010478 по
отменения с решението на Административен съд – Б. ПУП „Актуализация на ПУП-ПРЗ
на село М. и разширение на село М.” в посочената част. Заповедта е обнародвана
в ДВ бр.30/2016г. и е влязла в сила на 17.05.2016 г., видно от писмо с изх.№
20-7358/30.01.2020 г. на началника на СГКК- Б. (л. 96 от адм.д. № 1419/2019
г.).
След
одобряване на КККР на с. М., служебно от община Б. е инициирано изготвянето на
проект и одобряването на ПУП - ПРЗ за ПИ с идентификатор 47202.501.1217, като е
изготвен служебен проект върху извадка от КК. С протоколно-решение №
17/21.06.2017 г. на ЕСУТ (л.47 от адм.д.№ 1206/2018 г.) са разгледани
предпоставките за приложение на чл.16, ал.1 от ЗУТ и е прието, че процесният
имот 220 в кв. 40 по плана на с. М. попада в стопански двор на ТКЗС и за него
не е била провеждана процедура за регулация. Съветът е приел и, че на основание
§22 от ЗР на ЗУТ за имота не са изпълнени условията за проведена първа
регулация, тъй като не са налице данни за проведено отчуждаване на частта от
имота, попадаща в улица или договор за прехвърляне на право на собственост
върху тази част. Посочено е в решението, че с проект за изменение на ПУП-ПРЗ за
ПИ с идентификатор № 47202.501.1217 е предвидено по реда на чл. 16 от ЗУТ от
бивш имот с пл.№ 220 да се урегулира нов УПИ VІІ в кв. 40 с площ от 1521 кв.м.,
отреден за смесено предназначение, съответстващ на ПИ с идентификатор
47202.501.1217 по КК, с устройствени показатели: устройствена зона Смф,
плътност до 40%, Кинт до 1,5, височина до 10,00 м., озеленяване – мин. 30%, с
приложена редукция 18%. Въз основа на това решение е издадено и решение №
2587/25.09.2017 г. на комисия по чл. 210 от ЗУТ (л.50 от адм.д. № 1206/2018
г.), с което е определена пазарната стойност на неурегулирания имот № 220 (в
размер на 9 275 лева) и на новообразуваното УПИ VІІ (в размер на
62 361 лева).
Видно
от обяснителна записка към служебно изготвения проект, в хода на
административното производство е прието, че планът за регулация на бивш ПИ с №
220 (сегашен ПИ с идентификатор 47202.501.1217) не е приложен, затова от него
не следва да се отчуждават части за предвидената улична регулация, а е
„икономически и законово целесъобразно урегулирането на имота да се извърши при
условията на чл. 16 от ЗУТ“ (лист 39 от адм.д.№ 1206/2018 г.).
След
обявяване на проекта и на решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, са постъпили две
възражения – от 27.10.2017 г. и от 14.11.2017 г. от жалбоподателя Т., който е оспорил както
решението на ОЕСУТ така и решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ с доводи за
тяхната незаконосъобразност и противоречие с решението по адм.д. № 2251/2012
година на АдмС – Б. (лист 52 – 56 от адм.д. № 1206/2018 г.). Възраженията са
приети за неоснователни с решение № 2/24.01.2018 г. на ОЕСУТ (л. 57 от адм.д. №
1206/2018 г.).
С
оглед решението на ОЕСУТ от 24.01.2018 г., заместник – кмет на община Б. е
предложила на ОбС, на основание чл. 21 ал.1 т.11 от ЗМСМА, чл. 129 ал.1 във
връзка с чл. 134 ал.1 т.1 - 2 и чл. 136 ал.1, при условията на чл. 16 ал.1 и
ал.4, от ЗУТ да приеме решение за одобряване на ПУП – ПРЗ на ПИ с идентификатор
47202.501.1217 (бивш имот № 220) с конкретни устройствени показатели, съгласно
приложен проект (лист 12 – 14 от адмд. № 1206/2018 г.).
С
решение № 38 - 10/27.02.2018 г. на Общински съвет – Б. (лист 70 от
адм.д.1206/2018г.), прието по т.10 от дневния ред, на основание чл. 134, ал. 1,
т. 1 и т. 2, чл. 136, ал. 1, при условията на чл. 16, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ е
одобрен ПУП – ПРЗ за ПИ с идентификатор 47202.501.1217 по КК на село М., Община
Б., като се урегулира нов УПИ VІІ-1217, в кв. 40 по плана на с. М., отреден за
„смесено предназначение“ с устройствени показатели за устройствена зона Смф,
както следва: плътност на застояване до
40%, Кинт до 1,5, височина до 10,00 м., озеленяване – мин. 30%, с приложена
редукция 18% (единен за цялото населено място). Решението е обявено в ДВ бр. 34
от 20.04.2018 г.
В
хода на настоящото съдебно производство е допуснато и изготвено заключение по
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че в КК на с. М. в имот
с ид.№ 407202.501.1217 фигурират три самостоятелни сгради, по отношение на
които след извършена справка в община Б. не са установени одобрени строителни
книжа или издадени актове за търпимост. Експертът е установил, че със заповед №
7411/14.06.1945 г. е утвърден първият устройствен план по отношение на с. М.,
дворищно регулационният план е утвърден със заповед № 7412/14.09.1945 г., а със
заповед № 221/24.02.1973 г. е изработен и утвърден регулационен план. В
заключението е посочено, че дворищно-регулационните планове по ЗТСУ са с отчуждително
действие и се считат за приложени след провеждане на процедура по отчуждаване,
като за настоящия имот не е установено такава да е била провеждана. Вещото лице
е стигнало до заключението, че дворищно-регулационния план от 1973 г. по
отношение на процесния имот не е приложен, поради липсата на отчуждителна
процедура и прекратяване на действието му по силата на §6, ал. 2 и ал. 4 от ПР
на ЗУТ. Вещото лице е констатирало, че съгласно последния план проценият имот е
попадал в имот УПИ ІІ-221 отреден за стопански двор на ТКЗС, като за самия имот
с пл.№ 220 не е бил отреден самостоятелен парцел, и част от имота се е придавал
за улица от изток. Констатирано е, че в плана от 1973 г. е било предвидено
изграждане на улица от юг и изток на целия имот, която не е изпълнена на място
и няма данни за извършено отчуждаване на частите от имота отредени за улица.
Вещото лице е посочило, че имотната граница на ПУП-ПРЗ, съгласно изготвената
кадастрална карта, одобрена 2016 г., преминава през сграда с площ от 26 кв.м. с
идентификатор № 47202.501.1217.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда на
един етаж. Посочено е, че оспореният ПУП-ПРЗ е издаден въз основа на одобрена
кадастрална карта. Вещото лице е констатирало, че между невлезлия в сила
ПУП-ПРЗ (отменен с решение на БАС от 2013 г.) и сега процедирания ПУП-ПРЗ са
налице разминавания в застроителните параметри, в частност намалена е
плътността на застрояване от 60% на 40%, площта за озеленяване – от 40% на 30
%, увеличен е Кинт от 1,2 на 1,5. Променено е и предназначението на имота, като
по предходния ПУП е било за жилищно строителство, а по новия за смесено
строителство, на което се дължат и останалите промени в параметрите на
застрояване.
В
заключението е посочено, че новият ПУП-ПРЗ е съобразен с мотивите на решение №
1939/2013 г. по отношение на изискванията на чл. 16, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ –
изготвен е въз основа на одобрена кадастрална карта и е изготвено решение на
комисията по чл. 210 от ЗУТ. Според вещото лице изготвения ПУП-ПРЗ не е
съобразен с изложеното в решението от гледна точка на това, че отново
редукцията на имота е приложена за изграждане на улица, като мотивите на
съдебното решение са били в противоположна посока.
В
съдебно заседание вещото лице посочва, че не е установило да е налице мотивация
относно необходимостта от промяна на показателите на застрояване и промяна
предназначението на имота. Пояснява, че вероятно това се дължи на
предвижданията на ОУП. Вещото лице уточнява, че уличната регулация в населено
място е част от техническата му инфраструктура, а именно транспортната
инфраструктура, а по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ се допуска приложението му и във
връзка с техническа инфраструктура. Вещото лице уточнява, че по ЗТСУ части от
имоти са се отчуждавали (след проведено отчуждително производство) за осъществяване
на конкретно мероприятие, в това число и улица. Вещото лице посочва още, че не
е установило по преписката мотиви относно приложената редукция във връзка с
конкретния имот, а приложената е такава определена за цялото населено място и
съответно целия план по чл.16, ал.1 от ЗУТ.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С
решение № 9332/2019 г., постановено по адм.д. № 886/2019 г. на ВАС е прието, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и не са налице
предпоставки за прогласяване на неговата нищожност. С оглед на това предмет в
настоящото производство е установяване предпоставките за законосъобразност на
акта.
Съдът
намира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт,
от лице имащо правен интерес от оспорването му – жалбоподателят е собственик на
имота засегнат от одобрения ПУП-ПРЗ, в предвидения от закона срок – решението
на ОбС- Б. е обявено в ДВ на 20.04.2018 г., а жалбата е подадена на 11.05.2018
г., т.е. в предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 30-дневен срок, поради което
съдът я намира за допустима.
Нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Оспореният
акт е в предвидената от закона писмена форма, съдържа правните и фактически
основания за неговото издаване. В хода на производството не са допуснати
съществени нарушения водещи до неговата незаконосъобразност.
В
хода на одобрение на изготвения ПУП- ПРЗ по отношение на имот 47202.501.1217 по
КК на с. М. е спазена процедурата предвидена в чл. 128 и сл. от ЗУТ, приложима
при приемане на ПУП по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. На първо място следва да
се посочи, че предвид мотивите на отменителното решение № 9332/18.06.2019 г. на
ВАС, настоящото производство представлява продължение на процедурата по
одобрение на ПУП „Актуализация на ПУП-ПРЗ на с. М. и разширение на с. М.“,
който не е влязъл в сила единствено по отношение на процесния имот.
Производството е започнало служебно с изготвянето на служебен проект за ПУП-ПРЗ
на имот 47202.501.1217 по КК на с. М., след влизане в сила на решението по
адм.д. № 2251/2012 г., с което е отменен предходня план за процесния имот.
Изготвен е служебен проект и след като същият е бил разгледан от ЕСУТ на
заседание, проведено на 21.06.2017 г. и са изпълнени дадените указания, проектът
е бил обявен официално, като видно от акт за резултатите от обявяване на
проекта (л.52 от адм.д. № 1206/2018 г.) възражения на основание чл. 128, ал. 5
от ЗУТ са постъпили единствено от жалбоподателя, както против новия проект за
ПУП, така и против решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Постъпилите възражения на основание чл. 128,
ал. 7 от ЗУТ са разгледани от ЕСУТ на проведено заседание на 24.01.2018 г. и са
приети за неоснователни. На основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ проектът за
подробен устройствен план е внесен за разглеждане от Общински съвет- Б. въз
основа на докладна записка, издадена от кмета на община Б.. Решението на ОбС-Б.
е надлежно обявено в ДВ, по реда на чл. 129, ал. 4 от ЗУТ. С оглед на
изложеното следва извод, че правилата за изготвяне и одобряване на ПУП при
условията на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ са спазени.
Съгласно
действащата към момента на издаване на оспореното решение норма на чл. 16, ал.
1 от ЗУТ с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени
имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен
устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на
зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична
собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана
собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част
от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. С плана
по чл. 16 от ЗУТ
собствеността върху неурегулирани поземлени имоти се трансформира в собственост
на УПИ. Разместването на собствеността може да засегне границите на правото на
собственост – фактическите граници на поземления имот, площта и
местонахождението му. Разместването на собствеността настъпва по силата на
самия ПУП. Съгласно чл. 16 от ЗУТ
собствениците на поземлени имоти придобиват собственост върху новообразуваните
с плана УПИ, а общината придобива собственост върху отстъпените и части от
датата на влизане в сила на плана. В ал. 2 на цитираната разпоредба е посочено,
че ПУП по този ред се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по
реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Нормата на ал. 4 въвежда
изискване за законосъобразното процедиране на плана всеки собственик да бъде
обезщетен с урегулиран имот, чиято пазарна стойност не е по-малка от пазарната
стойност на собствения му имот преди урегулирането му, което се доказва с
решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Следователно преди одобрението на
съответния ПУП по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е необходимо да бъде изготвено и
решение на комисия по чл. 210 от ЗУТ, с което да се определят пазарните
стойности на посочените имоти. Съдът намира, че в настоящия случай са налице
предвидените в чл. 16 от ЗУТ предпоставки за процедиране на ПУП за конкретния
имот.
В
случая от данните по делото се установява, че се касае за имот, за който не е
приложена първа регулация. Според заключението на вещото лице процесният имот
представлява част от имот УПИ ІІ-221, в кв. 40 по плана на с. М., отреден за
селскостопански двор с утвърден регулационен план от 1973 г. Този план е
предвиждал част от образувания УПИ ІІ-221 да се засегне от изграждане на
предвидена улица, именно в частта която засяга и процесния имот, видно от
представената скица извадка от плана (л.12). По делото няма данни, а и от
изложеното в заключението по съдебно-техническата експертиза, се установява, че
по отношение на предвиденото отнемане на част от УПИ ІІ-221 за изграждане на
улица не е проведена отчуждителна процедура. Както по чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ
(отм.), така и по § 22, т. 1 ЗУТ
регулационният план се счита за приложен с плащането регулационните сметки за
придадените имоти или части от тях. При отнемане на части от имоти по предходно
действащия Закон за планово изграждане на населените места, въз основа на който
е издадена заповедта от 1973 г. за утвърждаване на регулационен и застроителен план,
също е предвидено отчуждаване на тези части въз основа на заплащане на
обезщетение. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ недвижимите имоти на частни лица и
обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план,
се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника
за приложение на този закон. Обезщетение по приетия през 1973 г. план за
улична-регулация не е било заплатено във връзка с отредените за улица части от
засегнатия имот, доколкото въобще липсват данни дори за започнала такава
процедура. Съгласно §2 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (ДВ, бр. 14 от 2000 г.)
започналите до този момент отчуждителни производство по ЗПИНМ се прекратяват,
ако няма издадена заповед за отчуждаване. По делото липсват данни такава
заповед да е била издадена. Въз основа на посочените правни норми, съдът
намира, че утвърдената регулация и застрояване през 1973 г. не е приложена.
Отделно от горното, следва да се отбележи, че според експертизата, процесният
имот не е бил обособен като самостоятелен парцел с посочената регулация от 1973
г., а заедно с друг имот №221 е образувал целият имот, отреден за стопански
двор, представляващ УПИ-ІІ. Имот с пл. № 220 е определен с мотивираното решение
на зам.кмета на община Б. от 2006 г., с което е допуснато УПИ ІІ да бъде
обособено в два самостоятелни УПИ, респективно 220 и 221. Така започналата
процедура, в това число и от жалбоподателя Т., не е приключила към момента на
издаване на оспореното решение, доколкото липсват данни за това. В допълнение и
за яснота на изложението следва да се уточни, че посочването в нотариален акт,
че един имот е урегулиран не води до категоричен и безспорен извод, че по
отношение на имота в действителност е изготвен ПУП, респективно
дворищно-регулационен план.
Безспорно
по делото се установява, че процесното решение одобрява ПУП-ПРЗ изготвен върху
влязла в сила кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-22/24.03.2016 г.,
поради което съдът намира, че е изпълнено и изискването на чл. 16, ал. 2 от ЗУТ. Налице е изпълнение и на предпоставките визирани в чл. 16, ал. 4 от ЗУТ,
доколкото одобряването на ПУП-ПРЗ е станало след изготвяне на решение на
комисията по чл. 210 от ЗУТ. Видно от решението пазарната стойност на
новообразувания урегулиран имот значително надвишава определената пазарна
стойност на неурегулирания имот. В хода на настоящото съдебно производство, а и
на предходното такова, не се ангажираха доказателства, които да обосноват
пазарни цени различни от посочените. От друга страна, решението на комисията по
чл. 210 от ЗУТ, изготвено по реда на чл. 16, ал. 4 от ЗУТ не е основание за
последващо обезщетяване, а има за цел единствено да обоснове обстоятелството,
че новопридобитият имот е с по-висока пазарна стойност, което е сторено. Със
сезиращата съда жалба, не е направено оспорване на това решение, не са
представени и доказателства, че същото е оспорено самостоятелно в отделно
производство, поради което следва да се приеме, че доколкото решението на
комисията по чл. 210 от ЗУТ е съобщено заедно с ПУП, то същото е влязло в сила
и съдът следва да го съобрази. Действително по делото не е представен
оценителния протокол въз основа на който са определени съответните стойности,
но това в настоящия случай е ирелевантно доколкото, както бе посочено по-горе,
предмет на производството не е решението на комисията, а единствено решението
на ОбС- Б. за одобрение на съответния ПУП-ПРЗ за процесния имот.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че при одобряване на настоящия ПУП-ПРЗ не са
отстранени недостатъците на предходния ПУП-ПРЗ за имота, отменен с решение № 1939/2013
г., постановено по адм.д. № 2251/2012 г. по описа на Административен съд- Б.,
тъй като и в настоящия случай отнемането на площи се извършва във връзка с
изграждане на улица. Съгласно действащата редакция на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ към
момента на издаване на оспореното решение, уредения в нея ред е приложим за
обекти на техническата инфраструктура, а към момента на издаване на цитираното
решение на БАС се е предвиждало този ред да е приложим единствено за обекти „на
общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“. Уличната регулация е
била уредена в чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, при това единствено за изготвяне на ПУП по
смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Действително в настоящия случай, към
момента на издаване на оспореното решение и към настоящия момент действа
нормата на чл. 16а от ЗУТ, която възпроизвежда текста на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ в
редакцията му преди 2017 г. Така цитираната норма обхваща подробни устройствени
планове изготвени на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, т.е. такива за
регулация само на улици или на улици и обекти публична собственост. Предмет на разглеждане
в настоящото производство е подробен устройствен план по смисъла на чл. 110,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ - за регулация на
улици и поземлени имоти и за режим на застрояване. Това е така, доколкото с
плана са уредени, както границите на урегулираните имоти, така и параметрите на
тяхното застрояване, а също и обектите за обществено ползване, в това число и
улици, които безспорно са част от транспортната техническа инфраструктура, тъй
като представляват линейни инженерни мрежи на транспорта. Планът е изготвен при
наличие на предпоставките на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на изложеното съдът
намира, че законосъобразно с оспорения административен акт е отредено
редукцията по отношение на имота да се отнесе към предвидената за изграждане
улица. Определената редукция е в размер еднакъв за всички имоти в с. М. – 18 %,
възприет още с първоначалния ПУП за с. М., влязъл в сила за останалите
засегнати от него имоти, с изключение на имота на жалбоподателя. От данните по
делото безспорно се установи, че имотът на жалбоподателя се обхваща от
предвидената улица, т.е. от предвидените с плана обществени мероприятия, поради
което по отношение на него обосновано е приложена редукция. Така определения
процент е по-малък от предвидения процент редукция в чл. 16, ал. 1 от ЗУТ от
максимум 25%, поради което няма основание да се приеме, че не е съобразен със
закона. За яснота следва да се посочи, че ЗУТ не въвежда изискване от имотите
да се отнемат равни части за улица и обществени обекти, но въпреки това в
случая засягането на процесния имот е съразмерно на засягането на имотите обхванати
от целия план, доколкото предвидения процент редукция касае цялото населено
място.
По
отношение на промяната на градоустройствените показатели между невлезлия в сила ПУП-ПРЗ (отменен с решение
на БАС от 2013 г.) и сега процедирания ПУП-ПРЗ са налице разминавания в
застроителните параметри, в частност намалена е плътността на застрояване от
60% на 40%, площта за озеленяване – от 40% на 30 %, увеличен е Кинт от 1,2 на
1,5. Променено е и предназначението на имота, като по предходния ПУП е било за
жилищно строителство, а по новия за смесено предназначение. Тези обстоятелства
са посочени в обяснителната записка към настоящия проект, като следва да се има
предвид, че целия квартал 40, където се намира имота е в устройствена зона
„Смесена многофункционална зона“, за която действат градоустройствени
показатели на застрояване -плътност на застрояване 40%, площ за озеленяване –
30 %, Кинт -1,5, етажност -3, останалите имоти в кв. 40, също са със смесено
предназначение и в този смисъл за административния орган е било необходимо и
настоящия ПУП, в оспорената му част да се съобрази с тези параметри. Параметрите
са определени съобразно изискванията на устройствената зона, като според вещото
лице не е налице ощетяване на жалбоподателя, с оглед новите параметри,
доколкото същите са по-високи от приетите за малки селищни образувания.
В
обобщение следва да се посочи, че при изготвянето на ПУП-ПРЗ за имота,
собственост на жалбоподателя са налице предпоставките на чл. 16 от ЗУТ, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
съобразен е с целта на закона.
При
изложените съображения, съда намира жалбата за неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По
делото е направено искане за присъждане на направените разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя и от процесуалния представител на
ответника. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, в
полза на Община Б. следва да се присъди сумата от 300 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по 100лв. за всяка една от инстанциите,
определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Б.,
двадесет и втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.Т. с
ЕГН ********** и адрес *** против решение № 38 - 10/27.02.2018 година на
Общински съвет – Б. (ОбС), прието по т.10 от заседание, проведено на
27.02.2018г.
ОСЪЖДА Б.М.Т. с ЕГН **********
и адрес *** да заплати в полза на Община Б. сумата от 300 (триста) лева
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: