Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 640 23.02.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря София Чаушева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 8032 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативни искове по чл. 233,
ал. 1, предложение 2 от ЗЗД, и чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът „Милтекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Раковски, ул. Несебър № 6, представляван от ******* **
** ** е предявил против „Сузи РМ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. Петко
Каравелов № 1, представлявано от ******* ** ** ** искове за осъждане на ответното
дружество да заплати следните суми: сумата от 3 519 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени при
ползването на отдаден под наем имот по силата на договор за наем от 22.04.2013
г., изразяващи се в *********************; сумата от 2352,33 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени при
ползването на отдаден под наем имот по силата на договор за наем от 22.04.2013
г., изразяващи се в разбита единична ********************************на
******** със застроена площ от 984 кв. м., находящ се в парцел № ** **, в кв.**,
по плана на *********** в с. Б. по цялата дължина на незаконната постройка –
33.00 линейни метра и от **** **** на ********а цялостен отвор в този надзид с
размери около 1,20 метра на 0,60 метра; сумата от 152 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени при ползването
на отдаден под наем имот по силата на договор за наем от 22.04.2013 г.,
изразяващи се в разбита *********************между **** и ***** етаж на жилищна
сграда – конкретно между ***** от етаж **** и от ***** етаж, съгласно скица на
в. л. В. К. в полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 15 кв. метра,
находящ се в ****** № *– ****** , находящ се в ****, общ. Б., с номер № ******,
в землището на ****, ЕКАТТЕ **** и с площ от 0,790 дка, както и сумата от 293 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на общо 60 линейни метра бодлива тел, 60 линейни метра
телена мрежа и 15 циментови кола за периода от 19.10.2015 г. до 19.05.2017 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор
за наем от 22.04.2013 г., сключен с ответното дружество, ищецът в качеството на
наемодател е предоставило на ответното дружество в качеството на наемател
следните недвижими имоти, находящи се в **** и гр. Р., а именно ******** с площ
от 984 кв.м., находящ се в парцел № ****, кв.* по плана на **** сборен ****** на
****, находящ се в ****, при граници и
съседи: ****; ****; *****, находящ се в поземлен имот с площ от 2,164 дка, имот
пл. № *******, представляващ парцел ******, кв. *, по плана на **** /сборен/ ******
на ****, при граници и съседи: ***; **** и *** и полумасивна сграда с площ от
15 кв. м. и масивна сграда с площ от 8 кв.м., ведно с поземлен имот № *****, кв. *, по плана на *************на ****,
с площ от 0,790 дка с начин на трайно ползване ****** -****** и граници: от **********, за които се
легитимира като собственик с нотариален акт № ****, том *, дело № ****** от *******
и нотариален акт № **, том *, дело № *** от ****** на ******* **** ****.
В исковата молба се навеждат доводи, че договорът за
наем е сключен за срок от пет години, като наемното отношение било прекратено с
Решение № 1217 от 03.10.2016 г. по в.гр.д. № 1820/2016 г. на ПдОС, считано от
19.10.2015 година. Ответникът е упражнявал фактическа власт върху имотите в ****
и гр.Р. до датата на въввода, който е изпълнен по изп. дело ****** по описа на
ЧСИ ****** ****** с Протокол за въвод във владение на имотите от 15.12.2016 г.
В имоти, които се твърди да са били обект на договор
за наем от 22,04,2013 г., ответното дружество е отглеждало и ***********, като
малките патета са се отглеждали в имотите в **** и след като пораствали се
извозвали в имотите в гр.Р. за ******. Твърди се, че при тази дейност се
отделяла много тор, която е силно агресивна. В чл. 9 от Договора за наем
страните са постигнали съгласие, че при прекратяване на договора ответната
страна следвало да върне същите в състояние и вид, като се отчете нормалното
изхабяване и амортизация. След напускане на имотите от страна на ответника, в
помещение № * с работна площ от 315 кв.м., находящо се в западната част на ********
с застроена площ от 984 кв.м., състоящо се от три отделения с №№ 1,2,и 3,
находящ се в поземлен имот № ******, кв. *, по плана на *************на ****,
находящ се в поземлен имот с площ от
2,164 дка, ответникът е оставил огромно количество птича тор, която е
трябвало да се извози със специализирана техника поради хигиенни и санитарни
нужди, за да може да се използва имота, поради което на 26.03.2017 г. ищецът е
сключил договор с трето по делото лице да почисти и извози птичия тор, за което
е заплатил сумата от 3 519 лева, за което била издадена фактура № ** от
16.05.2017 г. и фискален бон от същата дата.
Твърди се, че ответното дружество в периода от
15.04.2013 г. до 30.06.2013 г. било издигнало незаконна постройка, която била
построена без знанието и съгласието на ищеца, представляваща масивна постройка
с площ от 234 кв.м., изградена на южната фасада на съществуващата сграда - ********,
изграден от стени с бетон и тухлена зидария, стоманобетонни колони, едноскатен
покрив от дървена конструкция, покрита с гофрирана ламарина с размери на
пристройката - дължина 33 метра, ширина 7,10 метра, височина 3,10 метра. При
изграждането на незаконна постройка и
по-конкретно нейният покрив, строителят „СУЗИ РМ” ЕООД разбива единична ********************************на
******** със застроена площ от 984 кв. метра. Твърди се, че целият надзид е
спукан и ще трябва да бъде бутнат, за да се иззида и измаже плътно наново с
нови материали, да се наеме скеле и работници.
Навеждат се доводи, че в северната част на ********
ответното дружество е направило цялостен отвор в този надзид с размери около
1,20 метра на 0,60 метра. За тези щети ищецът претендира обезщетение в размер
на 2352,33 лв.
В имота, представляващ полумасивна стопанска сграда
със застроена площ от 15 кв. метра, без знанието на ищеца ответникът е разбил
железобетонна плоча между ***** и ****** етаж, между ***** от етаж * и ***** от
етаж *, като този отвор е с диаметър около 25 см., като за тези щети претендира
обезщетение в размер на 152 лв.
Също така се твърди, че от края на месец юни 2013 г.
ответникът е ползвал оградата на имота, състояща се от 15 циментови колове,
телена мрежа и бодлива тел около 60 линейни метра. За това ползване, което било
без правно основание се претендират обезщетение в размер на 293 лева. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
ответната страна, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва фактура № **/16.05.2017 г., както и представения към нея фискален бон
от 16.05.2017 г., като твърди, че същата е с невярно съдържание, не е издадена
от лицата, вписани в нея като нейни автори и в тази връзка иска откриване на
производство по нейното оспорване. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че на 22,04,2013 г. е сключен договор за наем между ищеца в
качеството си на наемодател и ответника в качество си на наемател. По силата на
така сключения договор ищецът е предоставил за временно възмездно ползване
следните имоти: ************със застроена площ от 153 кв.м., находящ се в
поземлен имот № ********, находящ се в гр.Р.; поземлен имот с площ от 2,164
дка, имот пл. № *******, представляващ парцел ******, кв. *, по плана на **** /сборен/
****** на ****, при граници и съседи: ****; ****: **** * ***, ведно с
построената в описания имот ************с площ от 984 кв.м.; полумасивна сграда с площ от 15 кв. м. и
масивна сграда – ******** с площ от 8 кв.м., ведно с поземлен имот № ******, кв. *, по плана на *************на ****.
Ответникът наемател в поел задължението да заплаща наемна цена от 600 лв.
месечно.
С влязло в
законна сила решение постановено по в.гр.д. № 1820/2016 г. по описа на ПдОС,
съдът е осъдил “СУЗИ РМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Раковски, община Раковски, област Пловдив, ул.“Петко
Каравелов“ №1, да върне, като предаде държането на “МИЛТЕКС” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Раковски на следните обекти –
недвижими имоти, предоставени му за временно и възмездно ползване по силата на
договор за наем от 22.04.2013г.:
-
Поземлен имот с площ 2,164 дка, имот пл. № *************,
при граници и съседи: ****; ****: **** * ***.
-
******** със застроена площ от 984 кв. м.,
находящ се в парцел ****** в кв.* по плана на **** (сборен) ****** на **** ,
при граници и съседи: ****; ****: **** * ***;
-
Полумасивна стопанска сграда с площ 15
кв.м. и масивна сграда – ******** с площ 8 кв.м., ведно с поземлен имот *******
от кв.* в ****** № *– ****** с ЕКАТТЕ ****,
с площ от 0,790 дка, с начин на трайно ползване „****** – *******, ********, ********“,
при граници и съседи за парцела: № ***** – ****** – необработваема земя, № *******
– ********** – необработваема земя /по скица/, от четирите страни път /по
нотариален акт/.
-
************, със застроена площ 153 кв.м.,
находящ се в поземлен имот № ******** в гр.Р. с ЕКАТТЕ ******, община Р., кв. *****
******, ****** № * с площ 0,352 дка, с начин на трайно ползване – стопански
двор, четвърта категория, при граници и съседи: имот № ****** на ДПФ-МЗХ; имот
№ ****** – *****; имот № ******** на П. С. Г. и имот № ******* на Й. С. Ч.;
-
Поземлен имот № ******** в гр.Р. с ЕКАТТЕ ******,
община Р., кв. **** *****, ****** № * с площ 0,352 дка, с начин на трайно
ползване – стопански двор, четвърта категория, при граници и съседи: имот №*******
на ДПФ-МЗХ; имот № ******* – полски имот; имот №*** на П.С.Г. и имот № *******
на Й.С.Ч..
За да постави своето решение окръжният съд е
достигнал до извод, че ищецът по настоящото дело надлежно е упражнил своето
потестативно право да развали сключения договор
за наем от 22,04,2013 г. с ответната страна.
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение ищецът
се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. ******.
по описа на ЧСИ ****** *****, с рег. ****** и район на действие *****. С протокол
за въвод в недвижим имот от 15,12,2016 г. ищецът е въведен във владението на
посочените по-горе имоти, които се намират в ****.
По делото като писмени доказателства са приети
договор за ************************. сключен между ищеца в качеството му на
възложител и трето за спора лице – П. Комерсиал ООД в качеството му на
изпълнител, констативен протокол към него,
фактура с № **/16,05,2017 г. на стойност 3519 лв., ведно с фискален бон
за същата сума.
От заключенията на в.
л. В.Р. и И.Г. по назначените съдебно- технически експертизи, се установява, че
сградата ******** със ЗП 984 кв.м. е монолитно изпълнена със стенни панелни
елементи, покривна конструкция от метални ферми, покрита с вълнообразни
етернитови плочи. Сградата се състои от три халела, с преграждане на второто и
трето хале и образуване на отделни боксови клетки. По външните стенни панели
има монтирани прозорци от алуминиева дограма. Над прозорците и над стенните
панели има изпълнен надзид от тухлена зидария с дебелина ½ тухла с
гладка мазилка по фасадата и по вътрешния зид. По надзида има множество дупки,
като по този начин е нарушена целостта му, на места зидарията е поддала, а
мазилката напукана. Необходимо е извършване на ремонтни дейности с цел
възстановяване на зида. Според в.л. Р. стойността на СМР за отстраняване на
щетите е 1850 лв., а според в.л. Г. – 2352,33 лв. Сградата на два етажа с
отделни входове за всеки от етажите. Конструкцията на сградата е масивна,
монолитно изпълнена, с тухлени зидове и междуетажна стоманобетонна плоча.
Сградата е с изпълнена мазилка. Между *****от етаж ***** и *****от етаж **** в
стоманобетонната плоча между етажите има пробита дупка, оформена с кръгъл
размер, с нарушена носеща конструкция на сградата. Таванската мазилка на ******
етаж около дупката е напукана. Необходимо е извършването на ремонтни дейности
за възстановяване на стоманобетонната плоча и мазилка. Стойността на СМР за
отстраняване на тази щета е 152 лв.
Средната пазарна цена
на 60 м.л. бодлива тел, телена мрежа и 15 бр. циментови колове за периода от
19,10,2015 г. до 19,05,2017 г. е 293 лв.
От заключението на в.
л. З.М. по назначената съдебно- счетоводна експертиза, се установява, че фактура
с № **/16,05,2017 г. е отразена в счетоводството на П. Комерсиал ООД като
приходи по услуга. Има издаден касов бон. Сумата е изплатена в брой от *****
***** на Милтекс ЕООД. В счетоводството на ищцовото дружество процесната
фактура е отразена като разход на дружеството.
По делото са изслушани
четирима св. – по двама за всяка от страните.
Св. С.Б.Б. твърди, че е бил ****** на имота в **** от
2005 година до 19.06.2013 година. Участвал е
в направата на оградата, разположена в северната част до тоалетните и от
тоалетните до портала. Материалите за ограда е закупил М.Г. от Ч.. Материалите
били бодлива тел, мрежа и циментови колове. Св. е участвал в изграждането на
масивната сграда в имота на ищеца, в „майката” - това е сграда за малките
патенца. За тази работа е бил нает от Р.. ************************. Височината
е била до самата сграда на ********, някъде около 3 метра. Св., заедно с други
лица, е бил наем от Р. за 5000 лева, за да направят „майката”. След това е пристигнала друга бригада, около пет - шест
човека, от които познава Н.М. – друг св. по делото. Те са правили покрива,
разбили са дупки, направили са дири отгоре на ********, за да могат да направят
покрива. Вкарвали са материали, греди. От другата страна към баира, от
северната част, където е живеел В., е нямало разбито, от северната част към
къра. Помещението вътре има три прегради, в средната част е била стаята на В..
Там е нямало нищо разбито. Св. забелязал, че е пробивано и са направени дупки около 1,5 на 1,6 м в стаята
на В.. Преди да напусна работа – 19,06,2013 г. е нямало разбити дупка на
плочата на къщата и жилищната сграда. В. е живял в обора. В самата жилищната
сграда, която се намира на около 20-30 метра от ********, е нямало дупки. В началото на месец ноември св.
е отишъл и видял, че има пробита дупка, нещо като за кюнци за печка.
От св. показания на св. Н.
С. Р. се установява, че през 2005 г. Г. е поръчал циментови колове, мрежа и
бодлива тел, които е докарал от Ч. с ифа. През месец декември 2016 г.
свидетелят заедно с М. са минали през хале с площ от 320 кв.м. , което се
намира в **** и е видял, че не е изчистено. Имало е тор от патета в него, която
е била останала от Р.. Св. е присъствал на чистенето на тора, което е станало
някъде в края на месец март 2017 г. Около 20 камиона с тор са били натоварени с
малка фадрома. В последствие св. е участвал в чистене на тора от патета по
ъглите на сградата. Р. бил разбил стена с цел да сипва зърно в стаята с
размери около един на шестдесет някъде. В тази стая е живеел В..
В показанията си св. М.Г.Д.,
която е присъствала на въвода като процесуален представител на ответника, сочи,
че в помещение, което е стопанска сграда с площ около 200- 250 кв.м. е нямало
оборска тор. Имотът е бил в добро състояние.
Според показанията на св. Н.Г.М.
се установява, че в имот в ****, който е на Г., е правил ремонт на покрив, заедно с други лица. Имали
са отговорник на групата, който се е пазарил с Р.. Сградата на която са правили
ремонт се намира извън града. Има основна сграда и до нея са се залепили, като
преди това някой друг е работил, но не е било довършено. Когато са правили
покрива Г. и Р. са идвали, но не са присъствали през цялото време. Покривната
конструкция на новата сграда е легнала
върху основната сграда. За строежа на
покрива на сградата е имало отговорник, който е казвал какво да правят
работниците. Г. не му е казвал да пробива дупка.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Възможно е по време на действие на
договора, наемателят да извърши действия, които да доведат до увреждане на
наетия имот, в резултат на което неговата стойност да се намали. Едно от
основните задължения на наемателя е да пази наетия имот, като си служи с него
като добрия стопанин- арг. чл. 63, ал. 2 ЗЗД, използвайки го според
уговореното,а при липса на такова според
предназначението му- арг. чл. 232, ал. 1 ЗЗД.
На наемателят е предоставено за временно ползване имот и поради това той
е длъжен да го пази, за да може да го върне след прекратяване на наемния
договор в добро състояние. На първо място
наемателят следва да си служи с вещта, като полага за нея „грижата на добрия
търговец“. Съдът намира, че сключения между страните договор за наем от
22,04,2013 г. е субективна двустранна търговска сделка по смисъла
на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Това е така, тъй като и двете страни по договора за
търговци и сключения наемен договор е
свързан с упражнявано от тях занятие. В сравнение с грижата на добрия стопанин, грижата на
добрия търговец е квалифицирана като се отчитат неговите по-големи знания,
умения и обстоятелстово, че работи срещу печалба и на свой риск.
Наемателят не може да променя предназначението на наетия
имот без съгласието на наемодателя. При ползването на имота наемателят не
следва да го излага на опасност, която може да го повреди или унищожи. Ако
наетата вещ е повредена, тя няма да може да се върне в добро състояние,
респективно в това, е което е била предадена. Поради това наемателят следва да
се въздържа от всякакви действия, които могат да засегнат субстанцията на
самата вещ. Наемателят трябва да пази наетия имот, като не допуска неговото
похабяване, което излиза извън рамките на нормалното похабяване, изразяващо се
в амортизация. Повреждането на наетата вещ по време на действие на договора показва,
че наемателят не се е грижил за нея като добър търговец.
Разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр.
2 ЗЗД предвижда, че наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през
време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за
която той не отговаря.
От тази разпоредба следва извода, че отговорността на наемателя за вреди, които
са възникнали по време на ползването на наетия имот, почива на една презумпция
за виновно причиняване на вредите от наемателя, която презумпция е оборима.
Целта на оборимите презумпции/praesumptio iuris tantum/ е да улеснят доказването, като
освободят страната, която се ползва от фактите, от тежестта да ги доказва. При
тях тежестта на доказване е разместена, поради това наемодателят следва да
докаже презумпционната предпоставка, за да може презумпцията да породи своето
действие. Оборването на въведената от законодателя презумпция е в тежест на
наемателя. Поради това, за да може успешно да се реализира отговорността на
наемателя, наемодателят следва да установи следните факти: наличието на наемна
връзка, че на вещта, която е била предмет на договора са й причинени вреди в
срока на наемния договор, както и техния размер. Наемодателят не е длъжен нито
да навежда, нито да доказва виновното поведение на наемателя, тъй като такова е
въведено с посочената по-горе законова презумпция.
За да се установи, че на наетия имот
са причинени вреди следва да се направи съпоставяне между състоянието на имота
при сключването, предаването на имота и това при прекратяването на договора за
наем, връщането му. В правната норма на чл. 233, ал. 1, изр. 4-во ЗЗД е
въведена презумпцията, че по време на предаването имотът е бил в добро
състояние. Презумпцията, съдържаща се в чл.233, ал.1 от изр. последно от ЗЗД,
която гласи, че до доказване на противното се предполага, че вещта е била
приета в добро състояние, е приложима в случаите, когато липсва
приемо-предавателен протокол, какъвто е настоящия случай, подписан от страните
при сключването на договора за наем. Към процесния договор за наем липса
приемно- предавателен протокол, поради което настоящият съдебен състав намира,
че процесните имоти са били предоставени на наемателя в едно добро състояние.
Както вече бе отбелязано по-горе, по делото е
установено съществуването на наемно правоотношение между страните, което е
възникнало по силата на договор за наем от 22,04,2013 г. с обект посочените в
настоящото решение недвижими имоти, намиращи се в гр.Р. и ****. Наемното
правоотношение между страните е съществувало в периода от датата на сключване
на наемния договор – 22,04,2013 г. до датата на която ищцото дружество/ наемодател по договора за
наем/ е упражнило надлежно непритезателното си право да развали на основание
чл. 87 ЗЗД процесния договор считано от 19.10.2015 г./ виж. решение №
1217/03,10,2016 г., постановено по гр.д. № 1820/2016 г. по описа на ПдОС, с
което съдът е уважил предявения от ищеца иск по чл. 233, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
предаване на фактическата власт върху имотите предмет на договора за
наем/. Недвижимите имоти, които са
предмет на настоящото дело са предадени на ищеца /наемодател/ от ответника
/наемател/ на 15,12,2016 г. за което е съставен и протокол за въвод в недвижим
имот.
Досежно
иска за заплащане на сумата от 3 519 лева,
представляваща обезщетение за вреди, причинени при ползването на отдаден под
наем имот по силата на договор за наем от 22.04.2013 г., изразяващи се в **********************************.
Възможно е
вредите на наетия имот да са причинени в хипотезата, в която наемателят
бездейства и не извършва дребните поправки, които се дължат на обикновено употребление
на наетия имот и така настъпват дребни повреди свързани с нормалното поддържане
и използване на вещта. Съдът намира, че наличието на непочистена птича тор в
част от наетото помещение представлява повреда на наетия имот, която се дължи
на обикновеното му употребяване и по
своята правна същност представлява дребна повреда по смисъла на чл. 321, ал. 1 ЗЗД. Разноските по отстраняването на дребните повреди са възложени в тежест на
наемателя- арг. чл. 231, ал. 1 ЗЗД. Наемателят е длъжен да извърши само тези
поправки по време на действие на наемното правоотношение. Това негово
задължение трае, докато съществува договорната обвързаност между страните.
Поради това най-късния момент до който следва да отстрани възникналите по време
на ползването на имота дребни повреди е връщането на наетия имот на
наемодателя. Поради това наемодателя може да търси от наемателя обезщетение за
дребни повреди по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД само след като вещта му е
предадена, т.е. след прекратяване на договора и ако наемателят не ги е
отстранил преди това. Освен това задължението на наемателя да извършва дребни
поправки в наетия имот по чл. 231, ал. 1 ЗЗД е продължително и то трае докато
съществува наемното правоотношение, т.е. крайния срок за изпълнение на това
задължение е връщане на наетия имот.
От събраните по делото както писмени
доказателства – договор за ************************./л. 20 и сл./, констативен
протокол към него, фактура № **/16,05,2017 г. и фискален бон/, така и гласни
доказателства- показанията на св. Н. Р., чиито показания съдът кредитира изцяло
като непосредствени, логически изложени и непротиворечиви с останалия
събран доказателствен материал се установява, че ответникът е предал на ищеца помещение с площ
около 315 кв.м. , находящо се в западната част на ******** със застроена площ
от 984 кв.м., в което е имало ********************. Съдът не кредитира свидетелките показания на
св. М.Д. относно факта, че в наетите помещения е нямало птича тор, тъй като
нейните показания противоречат на събраните по делото писмени/ – договор за ************************.,
констативен протокол към него, фактура № **/16,05,2017 г. и фискален бон/, гласни/
показанията на св. Р./ доказателства и приетата по делото ССЕ, която съдът
кредитира изцяло като обективна, пълна и обоснованата. За почистването и извозването на тази птича
тор ищецът е заплатил сумата от 3519 лв. на трето за спора лице- П. Комерсиал
ООД. Именно тази сума следва да се присъди на ищеца като обезщетение.
Относно
направеното от ответника оспорване
на фактура № **/16.05.2017 г., както и представения към нея фискален бон от
16.05.2017 г., съдът го намира за неоснователно, тъй като основанието за
заплащане на сумата от 3519 лв. е договорът за ************************., а не
издадената фактура. Следва да се има предвид, че за съществуването на
задължения по двустранни договори може да се прави извод и от получаване на
фактурата и отразяването й в дневниците на търговците за съответната стопанска
операция.
Досежно претенциите за заплащане на
обезщетение за вреди в размер на 2352,33 лева, изразяващи се в разбита единична ********************************на
******** със застроена площ от 984 кв. м., находящ се в парцел № ** **, в кв.**,
по плана на *************в с. Б. по цялата дължина на незаконната постройка –
33.00 линейни метра и от **** ****на ********а цялостен отвор в този надзид с
размери около 1,20 метра на 0,60 метра и
в размер на 152 лева,
представляваща обезщетение за вреди, причинени при ползването на отдаден под
наем имот по силата на договор за наем от 22.04.2013 г., изразяващи се в
разбита *********************между **** и **** етаж на жилищна сграда – конкретно
между ***** от етаж **** и ***** от ***** етаж, съгласно скица на в. л. В. К. в
полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 15 кв. метра, находящ се в ******
№ *– ****** , находящ се в ****, общ. Б., с номер № ******, в землището на ****,
ЕКАТТЕ **** и с площ от 0,790 дка, съдът ги намира изцяло за основателни по
следните съображения.
От показанията на св.
Б. и Р., чиито показния съдът кредитира изцяло като ги намира са
последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал се установява, че по време на действие на процесния договор за наем са
направени дупки в стената около 1,5 на 1,6 м. в стаята, където е живеел В., намираща
се в ********. Освен това е пробита
плочата на ********а с цел да се използва за „кюнци за печка”. От заключенията на СТЕ, които съдът кредитира
като пълни, обективни и обосновани се установява, че в надзида на сграда ********
със ЗП 984 кв.м. има множество дупки, като по този начин е нарушена целостта
му, на места зидарията е поддала, а мазилката напукана. Между ***** от етаж ******
и ***** от етаж ***** в стоманобетонната плоча между етажите има пробита дупка,
оформена с кръгъл размер, с нарушена носеща конструкция на сградата. Таванската
мазилка на ****** етаж около дупката е напукана. Необходимо е извършване на
ремонтни дейности с цел възстановяването им.
Съдът намира, че
всички описани по-горе увреждания на наетия имот обективно водят до намаляване
на неговата стойност. Настъпилото увреждане е станало по време на действие на
договора, а не след прекратяването му.
Относно обезщетението
което ответникът дължи. Според в.л. Р. стойността на СМР за отстраняване на
щетите в надзида на сграда ******** със ЗП 984 кв.м. е 1850 лв., а според в.л. Г.
– 2352,33 лв.
Относно преценката на
експертното решение по чл.202 ГПК е
формирана по трайна практика на ВКС с решение № 241 от 23.10.2013г. по гр.д. №
3194 / 2013г. на I ГО на ВКС, решение №108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/
2009г. на IV ГО на ВКС, решение № 762 / 20.07.2011г. по гр.д. № 1371 / 2009г.
на I ГО на ВКС, решение № 60 / 25.03.2013г. по т.д. № 475 / 2012г. на II ТО на
ВКС и др. В тях е прието, че заключението на в. л., като всяко доказателствено
средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът
не е длъжен да възприема заключението на в. л., дори и когато страната не е
направила възражение срещу него, и следва да прецени доказателствената му сила,
съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното
заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за
годността на експертизата. Настоящият състав възприема напълно дадените
разрешения, в съответствие на които намира, че следва да се присъди по високото
обезщетение, което е определено от в. л. Г., тъй като в. л. Р. е приела, че за
изграждането на нов зид са необходими 1053 бр. тухли, от които 80% стари тухли,
и 20 % нови. При събарянето обаче е възможно да се разрушат повече от 20% от
съществуващите тухли и поради тази причина е напълно възможно да не могат да се
използват повторно при новото изграждане на тухлената зидария.
Сумата необходимо за
извършването на ремонтни дейности за възстановяване на стоманобетонната плоча и
мазилка е в размер на 152 лв.
За да се освободи от отговорност,
наемателят следва да докаже, че вредите се дължат на причина, за която той не
отговоря- че вредата е причинена от случайно събитие, непреодолима сила или
като резултат от действията на трето лице, за което не отговаря като сам той е
положил дължимата и практически възможна според обстоятелствата грижа на добър
търговец или че вредата не е настъпила по време на ползването на наетата вещ.
Ответникът не доказа факти и обстоятелства, които да водят до освобождаване от
отговорност. Поради това предявените
искове с правна квалификация по чл. 233, ал. 1, предл. 2 ЗЗД се явяват доказани
по основание и размер.
По иска по чл. 59 ЗЗД:
За основателността на
претенцията в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на движимите вещи,
че ответникът е ползвал същите, за
конкретните периоди от време, без да имат основание за това, т.е. обедняване на
ищеца и обогатяването на ответника, при липса на основание за разместването на
имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на претенцията си.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на
общия фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователно
обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем и възникнало като
последица от ползване на чужд недвижим имот или движими вещи при липса на
валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си
служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето
лице – ТР№82/28.2.75 г. по т.д.№74/74 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл са:
решение № 677 от 05.11.2010 г. по 911 гр.д. № 1822/2009 г., ІІІ г.о., решение №
193 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение № 291 от
02.08.2011 г. по гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о., решение № 463 от 20.12.2011 г. по
гр.д.№ 109/2011 г. и други.
Неоснователното обедняване на собственика за сметка
на неоснователното обогатяване на ползвателя на неговите вещи, се определя от
средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е
изяснено в ТР-82-74-ОСГК на ВС и последователно е прилагано в трайната практика
на Върховния съд и Върховни касационен съд.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в
сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус
ищецът не успя да докаже, че ответното дружество е ползвало общо 60 линейни
метра бодлива тел, 60 линейни метра телена мрежа и 15 циментови кола за периода
от 19.10.2015 г. до 19.05.2017 г. Поради това съдът приема, че не се е
осъществил фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо така предявения иск за
заплащане на сумата от 293 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на общо 60 линейни метра
бодлива тел, 60 линейни метра телена мрежа и 15 циментови кола за периода от
19.10.2015 г. до 19.05.2017 г. е недоказан по основание и същия следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение
на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адв., ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. Исковете на ищеца са уважени частично. Доколкото обаче в случая
ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, то и същото следва да се разгледа. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК,
дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък
размер на разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат
е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от Закона
за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
643,12 лв., с оглед цената на исковете/6262,33 лв./ Макар преценката за
прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на възнагражденията
да са само база за определянето на действително обосновано по стойност такова
/като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай,
възнаграждението от 2500 лева е прекомерно. Делото е със средна фактическа и правна сложност. При формиране на
преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение, съдът взе
предвид извършените действия с цел защита интересите на ищеца от процесуалния
представител, изготвяне на искова молба, писмена защита, явяването в четири
съдебни заседания, ангажирането на доказателства и др., които свидетелстват за
проявена процесуална активност. С оглед обема на осъществените действия, както
и предвид конкретната фактическа и правна сложност, съдът счита, че
справедливото и адекватно по стойност възнаграждение следва да бъде определено
на сумата от 1300 лева. Предвид това и
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него съдебни разноски в хода на настоящото производството
съразмерно с уважената част от исковете, а именно в размер на 1863,39 лв.
Ответникът също е направил искане за присъждане на
разноски. Същият е направил разноски пред настоящата инстанция, като съгласно
чл. 78, ал. 3 на него също му се дължат разноски по съразмерност с отхвърлената
част от иска, а именно в размер на 61,16 лв.
С оглед компенсирането на
вземанията за разноски, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за сумата
от 1802,23 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Сузи РМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Раковски, ул. Петко Каравелов № 1, представлявано от *******
** ** **, да заплати на „Милтекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Раковски, ул. Несебър № 6, представляван от ******* ** ** **
следните суми: 3 519 лева
представляваща обезщетение за вреди, причинени при ползването на отдаден под наем
имот по силата на договор за наем от 22.04.2013 г., изразяващи се в *****************;
2352,33 лева представляваща
обезщетение за вреди, причинени при ползването на отдаден под наем имот по
силата на договор за наем от 22.04.2013 г., изразяващи се в разбита единична ********************************на
******** със застроена площ от 984 кв. м., находящ се в парцел № ** **, в кв.**,
по плана на *************в с. Б. по цялата дължина на незаконната постройка –
33.00 линейни метра и от **** ****на ********а цялостен отвор в този надзид с
размери около 1,20 метра на 0,60 метра; 152 лева представляваща обезщетение за
вреди, причинени при ползването на отдаден под наем имот по силата на договор
за наем от 22.04.2013 г., изразяващи се в разбита *********************между *****
и **** етаж на жилищна сграда – конкретно между ***** от етаж **** и ***** от ****
етаж, съгласно скица на в. л. В. К. в **************** със застроена площ от 15
кв. метра, находящ се в ****** № *– ****** , находящ се в ****, общ. Б., с
номер № ******, в землището на ****, ЕКАТТЕ **** и с площ от 0,790 дка.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Милтекс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. Несебър № 6, представляван от
******* ** ** ** иск, с който се иска да се осъди „Сузи РМ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. Петко Каравелов
№ 1, представлявано от ******* ** ** ** да заплати сумата от 293 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на общо 60 линейни метра
бодлива тел, 60 линейни метра телена мрежа и 15 циментови кола за периода от
19.10.2015 г. до 19.05.2017 г.
ОСЪЖДА „Сузи РМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Раковски, ул. Петко Каравелов № 1, представлявано от *******
** ** **, да заплати на „Милтекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Раковски, ул. Несебър № 6, представляван от ******* ** ** **,
направените по делото разноски в размер на 1802,23 лева, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ Николай
Стоянов
Вярно с оригинала!
Д.К.