№ 212
гр. Велико Търново , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно
наказателно дело № 20214110200053 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на Н. И. Я. от гр. Велико Търново, която не е
съгласна с Наказателно постановление № 20-1275-002149 от 04.12.2020 г. на Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което за нарушения на чл.
40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са й наложени административни наказания "Глоба" в размер на
20,00 лева за първото нарушение, а за второто нарушение - "Глоба" в размер на 50,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. В жалбата се сочи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, като същото не отговаря на действителното фактическо
положение. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника адв. Л.Б. от ВТАК, поддържа
жалбата по подробно изложени съображения.
Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Срещу жалбоподателя Н.Я. е бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 325536 за това, че на 20.11.2020 г., в 10,30 часа, в гр. Велико
Търново, на ул. "Възрожденска" до № 11, като водач на лек автомобил "****, собственост на
„****, гр. София при движение на заден ход не наблюдавала непрекъснато управляваното
МПС и при опит да паркира между паркирани МПС със задната си част ударила в предна
част паркирания лек автомобил „****, собственост на И.Д.Ц., с което реализирала
материални щети по двете МПС. След настъпване на ПТП Я. не останала на място и не
уведомила компетентните органи, а вместо това напуснала мястото на
местопроизшествието. Посочените нарушения са квалифицирани като такива по чл. 40,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП.
Процесният АУАН е с дата 20.11.2020 г., като е надлежно вписана корекция от
полицейски инспектор Т.Г. - дата 23.11.2020 г. за съставяне на акта. На екземпляра,
предоставен от жалбоподателката, датата на подписване и връчване на процесния акт за
установяване на административно нарушение е 20.11.2020 г. /стр. 35 от делото/, а не
23.11.2020 г., както е поправен на екземпляра на АУАН, представен от наказващия орган.
В АУАН е вписано, че Н.Я. има възражения.
На 04.12.2020 г., въз основа на съставения АУАН, срещу жалбоподателката е
издадено и обжалваното Наказателно постановление № 20-1275-002149 на Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което за нарушения по чл. 40, ал. 2
от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Я. са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 20,00
лева за първото нарушение, а за второто нарушение - "Глоба" в размер на 50,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на дата 21.12.2020 г. и
е обжалвано от нея в законоустановения срок /жалба от дата 28.12.2020 г./.
Съгласно приложената по делото Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на министъра
на МВР, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
По делото са представени и Протокол за ПТП № 1717495, съставен на 23.11.2020 г. в
15,30 часа, ведно с обяснения от вписания в АУАН свидетел Л.Й., както и обяснения от И.Ц.
и жалбоподателката Я.. Приета като доказателство е и Докладна записка от 23.11.2020 г. на
полицейски инспектор Т.Г., в която същият заявява, че при съставяне на АУАН е допусната
техническа грешка относно вписаното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Така описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания,
2
дадени в съдебно заседание от актосъставителя Т.Г. и свидетелите по акта Л.Й. и И.И..
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Я. не е
наказвана за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на
процедурата по издаване на АУАН и НП, водещи до отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В обжалваното НП е посочено, че същото се издава въз основа на АУАН
№ GA325536 от 23.11.2020 г. В представения от жалбоподателката Я. АУАН обаче са
посочени две дати на съставяне /23.11.2020 г./ и подписване и връчване на акта /20.11.2020
г./, като и от текста не става ясно на коя от двете дати е съставен акта. Следователно, налице
е несъответствие между датата на издаване на АУАН, посочени в НП и датата на издаване
на представения с преписката и връчен на жалбоподателката АУАН, като същественото в
случая е, че именно датата на акта е предвидена в закона като задължителен реквизит на
АУАН и НП /императивни изисквания по чл. 42, т. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН/.
Посоченото несъответствие в датата на издаване, подписване и връчване на АУАН
/23.11.2020 г. или 20.11.2020 г./ е недопустимо и опорочава акта за установяване на
административното нарушение, като неотговарящ на изискванията на чл. 42, т. 2 от ЗАНН,
респективно издаденото въз основа на него наказателно постановление, още повече като се
имат предвид правните последици, които законът обвързва с датата на съставяне на АУАН –
чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място, съгласно чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
задължителен реквизит, който следва да се съдържа и в двата акта е: - нарушената правна
норма. Така, в АУАН второто нарушение е квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „а” от ЗДвП, а в НП - по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочването на различни нарушени
разпоредби в АУАН и НП създава неяснота относно приетото от
административнонаказващия орган за нарушение. В АУАН и в НП, издадено въз основа на
този акт, трябва да съществува единство както в словесното описание на нарушението, така
и между посочените като нарушени законови разпоредби. Дори в НП да е посочена
правилната квалификация на нарушението, тъй като АУАН е основен процесуален акт във
фазата по установяване на административното нарушение, законосъобразното му оформяне
е равнозначно на законосъобразно образуване на самото административнонаказателно
производство. Формалните изисквания за съдържание на АУАН, посочени в чл. 42 от ЗАНН
са необходими за установяване на административното нарушение, но и за повдигане на
3
официално обвинение в извършване на правонарушение. Посочената норма безусловно е
императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да
знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено от него, за да може
да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН
води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Квалификацията на нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат изправени
по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Нарушаването на правото на защита, независимо в коя фаза
на производството, във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяната му.
Предвид изложените съображения наказателното постановление подлежи на отмяна
като незаконосъобразно издадено, без да е необходимо разглеждането на въпроса за
авторството на нарушенията и разглеждане на спора по същество.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът
следва да постанови осъждане на ОД на МВР – Велико Търново /по аргумент на § 1, т. 6 от
ДР на АПК/ да заплати на жалбоподателката сумата от 400,00 лева – платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1275-002149 от 04.12.2020 г. на
Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Н. И.
Я., ЕГН **********, с адрес: ******, за нарушения на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са й
наложени административни наказания "Глоба" в размер на 20,00 лева за първото нарушение
и „Глоба” в размер на 50,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1
месец за второто нарушение.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на Н. И. Я., ЕГН **********, с
адрес: ****** сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски по
делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4
5