Определение по дело №55/2019 на Окръжен съд - Сливен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 04.02.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                   мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

  

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 55 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.229 от ГПК.

         

   Образувано е по частна жалба, подадена от пълномощника на „Строй груп Илиеви“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от управителя И.И.И., срещу Определение № 4023/06.12.2018г. по гр.д. № 4833/2018г. на РС – Сливен, с което производството по делото е спряно на основание на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. В частната жалба се твърди, че определението е процесуално незаконосъобразно. На първо място се излагат съображения за това, че определението за спиране на делото може да бъде обжалвано и от овтетника, независимо дали му е бил връчен или не препис от исковата молба. Излагат се подробни аргументи за това, като се сочи, че спирането на делото накърнява правата на ответника, тъй като го препятства да предяви какъвто и да е иск за спорния предмет срещу ищеца, тъй като всяко дело, което е образувано след настоящото ще бъде прекратено и обединено със спряното. Така това обосновава правния интерес от обжалването на определението за спиране. На следващо място се сочи, че не съществува връзка между административния спор на ищеца по настоящото дело и Община Сливен относно премахването на оградата, тъй като това по никакъв начин не може да повлияе при решаването на настоящото дело. Твърди се, че законосъбразността на заповедта за премахване на незаконен строеж не влияе върху отношенията за собственост, а въпросът в чий поземлен имот е изградена оградата може да бъде решен само в гражданското производство. Поради това се иска отмяна на определението и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е и писмен отговор на частната жалба, в който на първо място се излагат доводи, че определението е правилно, тъй като при положителен за ищеца резултат по административното дело за него не би бил налице правен интерес от гражданското дело, поради което щял да оттегли исковата молба. На следващо място са сочи, че частната жалба е просрочена, тъй като е подадена извън преклузивния едноседмичен срок от съобщаването. Иска се да бъде потвърдено определението, като се претендират и разноски.

Настоящият състав, след като се запозна с жалбата, писмения отговор и гражданското дело, намира следното:

С определение № 4023/06.12.2018г. по гр.д. № 4833/2018г. РС е констатирал, че с разпореждане е оставил без движение исковата молба и е дал указания за отстраняване на нередовностите, но в срока за изпълнението ищецът е депозирал молба с искане производството да бъде спряно. Съдът е приел, че искането за спиране е основателно и го е уважил, като е изложил съображения, че това определение следва да бъде връчено на ответника, независимо от обстоятелството, че не му е бил връчен препис от исковата молба. Съобщението на ответника е било връчено на 11.12.2018г. и срещу определението е подадена частната жалба по пощата, като видно от пощенското клеймо това е станало на 18.12.2018., т.е. в законово определения срок. Поради това изложените в писмения отговор доводи се явяват изцяло неоснователни.

Настоящият състав намира подадената частна жалба  за основателна ,поради следните съображения:

С подаването на ИМ срещу ответника е предявен иск, който ищецът е квалифицирал като такъв по чл.124 ал.1 от ГПК, с който се претендира, че границата между двата имота  е тази ,която е материализирана на място и че границата между двата имота е неправилно заснета. Тази искова молба не е била връчвана на ответника, тъй като с разпореждане от 06.11.2018г. съдът е оставил без движение на ИМ, като нередовна, и е дал подробни указания за отстраняване на нередовностите. Ищецът не е предприел действия по отстранява на нередовностите, а е депозирал молба, с която е поискал спиране на производството. Със спиране на производството обаче действително се накърняват правата на ответника, който няма възможност да предяви против ищеца иск, касаещ същите претенции. Изложените в частната жалба доводи в тази насока изцяло се споделят от настоящия състав, а в този смисъл е и приетото в правната теория. В случая РС е следвало да съблюдава процедурата по отстраняване на нередовностите в ИМ и ако те не бъдат отстранени да предприеме надлежните процесуални действия, които са свързани с връщането й прекратяване на производството. В тази хипотеза за ответната страна не би съществувала пречка да предяви претенциите си срещу настоящия ищец. При изпълнение на указанията на настоящата инстанция РС ще следва да даде указания за отстраняване на нередовностите ,включително и като поиска уточняване на претенциите и дали те се основават на ЗС или ЗКИР като се съобрази със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК.

 

 

С оглед  на изложеното частната жалба е основателна.

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

 

          ОТМЕНЯ Определение № 4023/06.12.2018г. по гр.д. № 4833/2018г. на РС – Сливен, с което производството по делото е спряно, на основание на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

         

ВРЪЩА делото на РС Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: