МОТИВИ към присъда №59 по НОХД №705/13г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимият С.А. ***
и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК, а именно за това, че на 19.04.2013 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, при управление на пътно превозно средство с
животинска тяга е нарушил правилата за движение: чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“; чл. 106 от ЗДвП
„ Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на
стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават
пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на
пътя“; чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“;
чл.119,ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, и по
непредпазливост е причинил на А.Б. А. смърт, която е настъпила на 24.04.2013 г.
Предявени са и
приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, два граждански
иска:
Първият от М.П.А.,
в качеството й на съпруга и наследник на починалия пострадал А.Б. А., с правно
основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия С.А.А. за
сумата от 50 000лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, в резултат от извършеното на 19.04.2013г. престъпление по
чл.122, ал.1 от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на същата, както и направените по делото разноски. М.П.А. бе конституирана по
делото, в качеството на граждански ищец и частен обвинител. Същата не се явява
в съдебно заседание, като се представлява от упълномощения от нея повереник
адв. Християна Вангелова.
Вторият граждански
иск е от П.А.А., в качеството му на син и наследник
на починалия пострадал А.Б. А., с правно основание чл.45 от ЗЗД, против
подсъдимия С.А.А. за сумата от 25000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в
резултат от извършеното на 19.04.2013г. престъпление по чл.122, ал.1 от НК,
предмет на обвинителния акт,ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането, до окончателното изплащане на същата, както и
направените по делото разноски. П.А.А. бе
конституиран по делото, в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
Същия се явява лично в съдебно заседание, ведно с упълномощения от него
повереник адв. Християна Вангелова.
Преди даване ход
на съдебното следствие, защитника на подс. А., адв. А.Д. направи искане, делото да бъде
разгледано по реда на глава 27 от НПК. Това искане беше уважено, като на
подсъдимия бяха разяснени правата по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подс. С.А.А. се призна за виновен, като
изцяло призна фактите изложени в в обстоятелствената част на обвинителният акт
и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно
заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така както е
повдигнато, счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните
по делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това,
че производството се води по чл.373, ал.2 вр. чл.371,т.2 от НПК, което
предвижда задължително прилагане на чл.58 от НК, с оглед данните за личността
на подсъдимия и характера на извършеното престъпление, на подс. А. да се
определи първоначално наказание във връзка с разпоредбата на чл.54 от НК, което
да бъде „Лишаване от свобода” в размер на три години. По отношение на така
определеното наказание, пледира да намери приложение разпоредлата на чл.58а,
ал.1 от НК, като същото се редуцира с една трета или на подс. А. да се наложи
окончателно наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“. Според
прокурора, изпълнението на така
наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи с
изпитателен срок от пет години, като по този начин ще се изпълнят целите
предвидени в чл.36 от НК. По отношение на двата граждански иск счита, че те
следва да бъдат уважени по справедливост, като подс.
А. да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Приложеното по
делото веществено доказателство-1бр. СД диск, пледира да се унищожи като вещ
без стойност.
Повереника на двамата
граждански ищци и частни обвинители-адв. Християна Вангелова по същество, счита
делото за изяснено от фактическа и правна страна. Акцентирайки на отегчаващите
вината обстоятелства, тя е на становище, че на подс. С.А. следва да се наложи
наказание „лишаване от свобода“ което дори за минимален срок, то да се изтърпи
от него ефективно. По отношение на предявените граждански искове, намира същите
за основателни и справедливи, поради
което пледира за присъждане на пълният им размер ведно с предвидената законна
лихва и направените по делото разноски.
Гражданският
ищец и частен обвинител П.А.А. подкрепя казаното от
своя повереник.
Защитника на подсъдимия-адв.А.Д.,
също счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. Акцентирайки на
смекчаващите вината обстоятелства, пледира спрямо подсъдимия да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“, чието изпълнение да се отложи с подходящ
изпитателен срок. Не оспорва основанието и размера на двата граждански иска,
като счита, че трябва да бъдат уважени изцяло.
Подс. С.А.А. се
признава за виновен, съжалява за случилото се, като моли за минимално наказание.
Съдът, след като
обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт
направено от страна на подсъдимия, направено в съдебно заседание, дадените от
него обяснения на досъдебното производство, показанията на свидетелите М.П.А., П.А.А., Калин Анастасов Вълков, Марияна Йорданова Паунова,
Стефан Георгиев Сапунаров, Румяна Димитрова Утева, Левент Мюмюн Мехмед, Павел
Георгиев Дяков, разпитани в хода на досъдебното производство , показанията на
св. Елена П. Ненова разпитана в хода на съдебното следствие, като взе предвид и
заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, писмените доказателства по делото, протоколи за оглед на веществени доказателства, справка за съдимост
(листи 49-50 от ДП), характеристична справка (лист 53 от ДП) и останалите
приложени по делото писмени доказателства и вещественото доказателство, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.А.А. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
неосъждан, с адрес гр. Асеновград, ул.“Лале баир“ № 49, ЕГН **********
Пострадалият А.Б. А. е роден на ***г***,
българин, български гражданин,пенсионер. До смъртта си той обитавал жилище
намиращо се в гр.Асеновград, ул.“ Княз Борис І №8, вх.В, ет.3,ап.25, където
живеел в едно домакинство със съпругата си-св. М.П.А. и сина си-св. П.А.А..
Подсъдимият С.А.А. призна изцяло фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Подс. С.А. е безработен.
Той притежава кон и каруца, като изкарва
прехраната си чрез събиране на вторични
суровини от контейнерите за смет. На 19.04.2013 г. сутринта около 08.00 ч. подс. С.А. започнал да обикаля с каруцата си, теглена
от коня, за да събира отпадъци по улиците на гр.
Асеновград. Около 14.00 ч. подс. С.А. преминал покрай Кооперативния пазар на
гр. Асеновград и предприел движение с каруцата по ул.
„Васил Левски“, в посока кръговото кръстовище, образувано между посочения
булевард, ул. „Александър Стамболийски“
и ул. “Цар Иван Асен ІІ“. Малко
след това, каруцата
му приближа пешеходната
пътека, находяща се на ул. „Васил Левски“, непосредствено преди самото кръгово
кръстовище. Времето било слънчево и ясно, видимостта била добра, а настилката
на пътното платно – гладка и суха. Подс. С.А. забелязал,
че по пешеходната пътека
минават хора и спрял коня, а с това и теглената от него каруца, за да ги изчака да преминат. Когато
част от пешеходците преминали, подс. С.А. накарал коня си да потегли, като животното изпълнило
подадената команда и потеглилило.
Точно тогава обаче, по посочената пешеходна пътека преминавал А.Б. А.. В
следващия момент конят ударил
Атанас А., като вследстиве на ударът пешеходецът паднал на земята. Каруцата продължила движението
си, вследствие на което падналия човек бил прегазен от двете предни колела на превозното средство. Виждайки случващото се, подс. С.А. дръпнал юздите на коня си, който спрял. В
този момент тялото на Атанас А. се намирало между предните и задните колела на
каруцата. Подс. А. скочил от каруцата и издърпал Атанас А. настрани от нея.
Пострадалия не бил контактен, като подсъдимия започнал да вика за помощ. По същото време, през кръстовището, с личния
си лек автомобил, преминавал и св. Павел
Георгиев Дяков. Той видял подсъдимия,
който ръкомахайки продължавал да вика за помощ. Св.Дяков
видял и тялото
на Атанас А., което се
намирало до каруцата на дееца. Около мястото вече имало събрани и други хора. От възприетото, св. Павел
Дяков
заключил, че пострадалия се нуждае от помощ. В последствие Дяков заедно с негов приятел и подс. С.А. успели да качат
пострадалия в лекия автомобил, с който той бил
транспортиран до болницата в
гр. Асеновград. Самият Атанас
А. бил в безсъзнание и тежко състояние, като кървял. Това наложило незабавното
му транспортиране в хирургично отделение при УМБАЛ „Свети Георги“, където му
била оказана необходимата медицинска помощ. Въпреки това състоянието му не се
подобрило и на 24.04.2013 г. в 01.40 ч. починал.
От заключението на вещото лице по
назначената в хода на
разследването съдебно-медицинска експертиза / листи от 28 до 24 от
ДП/ се установява, че при аутопсията и изследването на трупа на А.Б. А. са били
констатирани охлузвания по
главата, кръвоизлив под меките черепни обвивки, счупване на черепните кости в
лявата слепоочна област, масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно, кръвоизлив в мозъчните стомахчета,
оток на мозъка с вклиняване, вторични исхемични изменения и кръвоизливи в
ствола на мозъка, счупване на множество ребра в двете гръдни половини с
хлътване на костни фрагменти от ляво, кръвонасядане в междуребрената
мускулатура, контузия на двата бели дроба, кръвоизлив /хемоторакс/ в
плевралната кухина двустранно, слабо изразена мастна емболия на белите дробове,
кръвонасядания по задната повърхност на лявата раменна област, охлузвания по
кожата на горните и долни крайници. Посочено е, че причината за смъртта на
А.Б. А. има комбиниран характер и се дължи на черепно-мозъчна и гръдна травма. Според вещото лице
по-тежка и водеща в танатогенезата е черепно-мозъчната травма със счупване на
черепните кости и масивен кръвоизлив /субдурален-пермагна/ под твърдата мозъчна
обвивка, под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета, с тежък мозъчен
оток и вторични исхемични изменения- мозъчно размекчение и кръвоизливи в ствола
на мозъка, които са довели до притискане и парализа на жизнено-важни мозъчни
структура. Като резултат от общото разтърсване на тялото и счупване на
множество ребра, двустранно се е развила мастна емболия на белите
дробове-запушване на белодробни капиляри от мастни капки, която макар и слабо
изразена е допринесла за настъпването на смъртта. Комбинираното въздействие на
тези фактори от травматичен характер, е довело според вещото лице до остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като непосредствена причина за
смъртта на А.Б. А.. Установените травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с/или върху тъп твърд предмет и е възможно да
са получени при блъскане на пострадалия от движеща се конска каруца с
последващо падане на пътното платно. Посочено е, също така, че всички травматични увреждания са в следствие на станалия инцидент, с блъскане
на Атанас А. от движеща се
конска каруца и е налице причинно-следствена връзка между получените увреждания
на 19.04.2013 г. и настъпилата на 24.04.2013 г. смърт на пострадалия.
Описаната фактическа обстановка се
установява безспорно от събраните в хода на досъдебното производство по делото,
гласни и писмени доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно
следствие писмени и гласни доказателства. Тя се подкрепя и направеното от
подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт, като то си
кореспондира и с останалите доказателства събрани по делото, с обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство, с показанията на свидетелите и
писмените и веществени доказателства събрани по делото, както и със
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, тъй като същото е компетентно изготвено, с необходимите знания, неоспорени от страните, отговорено е на
поставените въпроси,
подкрепени от другите доказателства по делото, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и веществени
доказателства по делото предявени на страните на основание чл.284 от НПК и
писмените такива прочетени на основание чл.283 от НПК, тъй като същите си
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства, както кредитира и
надлежно приобщените към доказателствения материал – характеристичната справка,
справките за съдимост и др. писмени доказателства.
От правна страна:
Подсъдимият С.А.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.122, ал.1 от НК, а именно това, че на 19.04.2013г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, при
управление на пътно превозно средство с животинска тяга е нарушил правилата за
движение: чл. 106 от ЗДвП „ Водачите
на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва
непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и
опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя“; чл. 116 от ЗДвП „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора“; чл. 119 ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“, и по непредпазливост е причинил на А.Б. А. смърт, която е настъпила на 24.04.2013 г.
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен.
От обективна страна безспорно бе
установено, че настъпилата на 24.04.2013г. смърт на А.Б. А. е в причинно следствена връзка с причиненото на
19.04.2013г. пътнотранспортно
произшествие, възникнало в резултат на
нарушените от страна на подс. А. правила за движение по чл. 106 от ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средства с животинска
тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните,
така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без
надзор в обхвата на пътя“; чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора“; чл.
119 ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.
По
делото безспорно се установи,че пострадалия Атанас Блогаев
А. е бил пешеходец, като е бил ударен докато е пресичал обозначена пешеходна
пътека в населеното място. Тъй като е управлявал пътно превозно средство с животинска тяга скоето се е движил по
улиците на гр.Асеновград, то по смисъла на т.25 от §6 от Допълнителни разпоредби от ЗДвП подс.А. се явява водач на ППС. Като такъв той е
трябвало да се съобразява с всички правила в ЗДвП и ППЗДвП, като в случая
незнанието им от негова страна не го оневинява. След
като подс.А. е допуснал ПТП, при което посредством управляваното от него ППС с
животинска тяга е ударен пешеходец на пешеходна пътека, което препятсвие за
него е било предвидимо, като не е спрял своевременно, каквото задължение, то
очевидно е, че той е нарушил съответните текстове от ЗДвП. По тази правна
квалификация във връзка с посочените текстове на ЗДвП съдът намери, че следва
да го признае за виновен.
По делото не се установи, по
същото време и място- на 19.04.2013г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, при
управление на същото ППС подс.А. да е нарушил и правилата за движение
по пътищата чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства“поради което и съдът счете, че на основание чл.304 от НПК
следва да го признае за невинен и го оправдае по първоначално повдигнато му
обвинение в тази му част. В случая, съдебната практика е категорична, че
разпоредбите визирани в чл.5 от ЗДвП имат характер на общо предписание и не
създават конкретни задължения за водачите на пътни превозни средства, като
нарушаването им не влечи конкретни последици за тях, още повече, че в случая
има налице нарушени конкретни специални разпоредби от ЗДвП.
Вида и характера на причинените
на пострадалия увреждания и причината за смъртта се установяват от цитираното
по-горе заключение на СМЕ.
Престъплението е извършено от обвиняемия по
непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причини за извършване на престъплението са преди
всичко ниската правна култура на подс. С.А. и най вече неспазването от негова
страна на правилата визирани в ЗДвП и ППЗДвП.
По наказанието:
Относно определяне на наказанието
съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид
императивноста на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, след съобразяване и с
разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК, определи наказанието при условията на чл.54,
ал.1 от НК.
Съобразно принципа за индивидуализация на
наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност на дееца и
деянието. По отношение на подс. С.А.А.,
съдът, като
взе предвид степента на обществената опасност престъплението извършено от
подсъдимия– сравнително висока, предвид това, че се касае зе престъпление,
което макар и по непредпазливост и наказуемо до пет години „лишаване от свобода“
е завършило със смъртен резултат, с оглед обществените отношения, които засяга
и последиците от същото, и степента на обществената опасност на извършителя – не
толкова ниска, предвид лошите му характеристични данни и това, че през 2011г. е
бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а за извършено
престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, като отчете наличието на отегчаващите
отговорността обстоятелства-каквито се явяват и това, че нарушил няколко
разпоредби на ЗДвП и е ударил преминаващ пешеходец на пешеходна пътека, като
отчете смекчаващи отговорността обстоятелства- семейното му положение на
подсъдимия, както и факта, че макар и без брак той има семейство, като се грижи
за пет непълнолетни деца, това, че макар и да не е дал подробни обяснения в
хода на досъдебното производство, той е признал вината си още тогава, като с
това е съдействал за бързото изясняване на обстоятелствата по разследването,
искреното му разкаяние и съжаление за случилото се, изразено от него в хода на
съдебното заседание, обстоятелството, че към настоящия момент се явява
неосъждан и това, че непосредствено след произшествието е оказал помощ на
пострадалия, счете, че на подсъдимия С.А.А. следва да се определи наказание при условията на чл.54,
ал.1 от НК, при лек превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвид
това съдът прецени, че на подсъдимия
следва да бъде определено първоначално наказание „Лишаване от свобода” в размер
на две години и шест месеца. Съобразно разпоредбата на чл.373,ал.2,
вр.чл.372,ал.4 от НПК, по отношение на така определеното първоначално наказание
„Лишаване от свобода” съдът приложи и
текста на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като то бе редуцирано с една
трета и подсъдимия А. бе осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в
размер на една година и осем месец. В случая безспорно, по отношение и на подс.
А. са налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват изключителни и
многобройни, поради и което съдът не определи наказанието при условията на
чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК и не замени предвиденото за това престъпление
наказание „Лишаване от свобода“ за което няма минимум с наказание „Пробация“.
При преценка за начина на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”, съдът взе предвид това, че по
отношение на подс. А. може да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
като не е наложително той да го изтърпява ефективно, а изпълнението му следва да
се отложи с изпитателен срок от четири години и шест месеца. В случая съдът отчете
и справката за съдимост изготвена по отношение на подс. А.. Видно от нея то с
Определение от 08.04.2002г. по НОХД №81/2002г. на РС Асеновград, е било
одобрено споразумение с което подс.Асеновград подс. А. е бил признат за виновен
в това, че е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.195,
ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година. Изпълнението на същото е била
отложено с изпитателен срок от три
години. Определението е влязло в сила на
08.04.2002г. Тъй като в изпитателния срок на това осъждане, подс.А. не е
извършил друго престъпление за което да изтърпи отложеното наказание, то той се
счита за реабилитиран на основание чл.86, ал.1,т.1 от НК. Действително от
справката за съдимост, се установява, че на 24.11.2010г. подс. А. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.343в, ал.1 вр. ал.1 от НК, за
което с Решение №87/22.03.2011г. по НАХД №118/2011г. на АРС е бил признат за
виновен, като на основание чл.78а от НК, е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000лв. Решението е влязло в сила на 06.04.2011г. Въпреки тези съдебни актове,
предвид това, че към настоящия момент подс.А. се води неосъждан, а и за постигане целите на наказанието и поправянето на
подсъдимия, съдът счете, че не
е необходимо да изтърпи ефективно
наложеното му наказание.
Предявените граждански искове са
с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД, като съдът намери същите за основателни.
Както бе посочено по-горе в
мотивите, за съвместно разглеждане с наказателното производство са приети
граждански искове от наследниците на
починалия А.Б. А.,както следва: от неговата съпруга М.П.А. в размер на
50 000лв. и от сина му П.А.А. в размер на
25 000лв. срещу подсъдимия С.А.А.,
представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от
престъплението,предмет на настоящото наказателно производство. Подсъдимият с
деянието си е причинил вреди от неимуществен
характер, поради което и следва да бъде ангажирана деликтната
му отговорност по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД. От доказателствата по делото
се установи, че между починалия и съпругата и сина му е имало тясна емоционална
и духовна връзка, те се живели в едно домакинство, като починалия освен, че
полагал грижи за тях, тъй като те са имали сериозни здравословни проблеми, поради
значително по-високата си пенсия е задоволявал финансово и неголемия семеен
бюджет. В тази насока са и дадените в хода на съкратеното съдебно следствие
показания от св. Елена П. Ненова-внучка на починалия. При това положение съдът
намира,че претендираните обезщетения за претърпени
морални страдания от двамата преки наследници на починалия за съразмерни и съответни на претърпените от тях морални
болки и страдания. Предвид факта, че се касае за загуба на изключително близък
родственик – съпруг и баща, като смъртта на последния е настъпила не по
естествен и по неочакван за близките му начин, съдът намира, че е справедливо
претендирания размер на двете обезщетения да бъде уважен изцяло. Настоящият
съдебен състав намира, че в този си размер обезщетенията се явяват съответни на
претърпените от двамата преки наследници на починалия болки и морални страдания и на принципа за
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът прецени,че
присъдените обезщетения подсъдимият следва да заплати ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането , а именно 19.04.2013г. до
окончателното им изплащане. С оглед изхода на делото
подсъдимия бе осъден да заплати на двамата граждански ищци и частни обвинители
и общата сума от 200,00 лв.
представляваща направени от тях разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия да
заплати по сметка на Асеновградския районен съд сумата от 70,00 лв.
представляваща разноски по водене на делото и сумата от 3000,00 лв. ДТ върху
уважения размер на гражданските искове.
С оглед изхода на делото,съдът
постанови приложеното по делото веществено доказателство на л. 43 от ДП, а
именно 1бр. компакт диск, изпратен от „Районен център 112” – Кърджали, да се унищожи, като вещ без стойност, след
влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: