Решение по дело №191/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Производството по делото е образувано по жалба на В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г., действащ чрез пълномощника адв. Д.Б. ***, съд. адрес:***, против заповед рег.№ 4518 ПАМ-126/12.08.2023 г. на Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция”, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз” за срок от 5 години, считано от датата на изпълнение на наложената на чужденеца ПАМ „Експулсиране”.

Жалбоподателят оспорва наложената ПАМ, като твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е налице несъответствие между посочените в заповедта фактически и правни основания, отнасящи се до процесната принудителна мярка. Твърди още, че административният орган не е съобразил предпоставките по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ при издаване на процесната заповед, не е събрал доказателства и не е обсъдил тези предпоставки, което обуславя незаконосъобразността й.

Прави искане към съда да отмени атакуваната заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие адв. Б. поддържа жалбата и излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски.

Ответникът Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция”, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Административен съд Видин, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: от приложената докладна записка рег.№ 4518р-8942/12.08.2023 г. на инспектор при ГПУ-Брегово се установява, че на 11.08.2023 г. в 15:00 часа на пътя гр. Кула-с. Големаново патрул на ГПУ-Брегово спрял за проверка лек автомобил „Фолксваген Туаран”, с рег.№ А1978РВ, с водач жалбоподателя В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г. В автомобила били установени осем лица, чуждестранни граждани, мъже, отговарящи на рисков профил „нелегален мигрант”, без документи за самоличност, които заявили, че са граждани на Сирия.

Въз основа на посочената докладна записка било изготвено предложение рег.№ 4518р-8935/12.08.2023 г. от началник на 02 ГОДГ при ГПУ-Брегово, за налагане на принудителни административни мерки на чужденци, в т.ч. и на жалбоподателя, спрямо когото било предложено налагане на следните ПАМ: 1. Експулсиране на чужденец – Р. Украйна; 2. Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз на чужденец; 3. Принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ към Дирекция „Миграция” , поради това, че чужденецът има опасност да се укрие, с което би възпрепятствал изпълнението на заповедта.

Към преписката е приложена заповед № 4078з-1525/20.10.2022 г. на директор на РДГП-Драгоман, с която се оправомощават заместник-директора на РДГП-Драгоман, началниците и заместник-началниците на ГПУ, числящи се в състава на РДГП-Драгоман, както и началникът на сектор РКЦ при РДГП-Драгоман, да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по реда на ЗЧРБ.

От приложения екземпляр на процесната заповед се установява, че същата е връчена на адресата на 12.08.2023 г. в присъствието на преводач, за което жалбоподателят се е подписал.

Описаната фактическа обстановка се основава на приетите по делото неоспорени от страните доказателства, формиращи административната преписка по издаване на процесния акт. Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, Административен съд Видин извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и прави следните правни изводи: жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.46, ал.1 от ЗЧРБ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити по чл.150 и чл.151 от АПК, като не се установяват пречки за разглеждането й, посочени в нормата на чл.159 от АПК. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно нормата на  чл.44, ал.1, изр.1, предл. пето от ЗЧРБ принудителните административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ се налагат със заповеди включително на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Оспореният акт е издаден от началник на ГПУ-Брегово, надлежно упълномощен от директора на РДГП-Драгоман, поради което съдът приема, че е издаден от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия.

В обжалваният административен акт е прието, че по отношение на чуждия гражданин В.Г. са налице основанията по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, които като факти и обстоятелства се съдържат в приложените към преписката и цитирани по-горе докладна записка и предложение за налагане на принудителни административни мерки спрямо същото лице. Въз основа на направеното предложение Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция” издал заповед № 4518 ПАМ-124/12.08.2023 г., с която на основание чл.39а, ал.1, т.3, чл.44, ал.1 и чл.42, ал.1, т.2 от ЗЧРБ наложил на оспорващия ПАМ по чл.39а, ал.1, т.3 от ЗЧРБ „Експулсиране на чужденец-Р. Украйна”. От извършената служебна справка в деловодната система на Административен съд Видин се установява, че тази заповед е оспорена от същия жалбоподател и е отменена с решение № 123/15.09.2023 г., постановено по адм. дело № 189/2023 г. по описа на Административен съд Видин, което е окончателно по силата на изричната разпоредба на чл.46, ал.2, т.3, предл. последно от ЗЧРБ.

Настоящата заповед е издадена във връзка с изпълнението на заповед изх.№ 4518 ПАМ-124/12.08.2023 г., като се твърди, че против чужденеца В. Гринчуич има образувано ДП № 17/2023 г. по чл.281, ал.2, т.1, т.5 и т.6 от НК, във връзка с чл.281, ал.1 от НК, за което обаче към преписката не са приложени доказателства, въпреки дадените указания.

Като правно основание за издаване на процесната заповед са посочени разпоредбите на чл.39а, ал.1, т.4, чл.44, ал.1, чл.42з, ал.1, т.1, във връзка с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ и чл.24, §.2, буква „б” от Регламент (ЕС) 2018/1861 на ЕП и на Съвета от 28.11.2018 г., за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система в областта на граничните проверки. Срокът на действие на наложената на жалбоподателя ПАМ е 5 годишен, който започва да тече от датата на изпълнение на наложената на чужденеца мярка „Експулсиране”, поради което с отпадането на мярката „Експулсиране” е отпаднало и основанието от налагане на процесната ПАМ.

Съдът констатира наличие на следните процесуални нарушения при постановяване на оспорената заповед: същата е издадена в деня на задържането на жалбоподателя, без да му е предоставена възможност да упражни ефективно правото си на защита. Не са посочени мотиви, от които може да се изведе причина, поради която жалбоподателят е бил лишен от възможността да изрази становище по събраните доказателства в хода на започнатото административно производство, да направи писмени искания и/или възражения, включително и поради дерогирането им от което и да е от изключенията по чл.34, ал.4, изр.1 от АПК. Констатираното нарушение е съществено, доколкото е лишило жалбоподателя от основната процесуална гаранция на правото на защита в административното производство – да даде пояснения относно статуса си и да поиска събиране на нови доказателства в тази насока, които наред с останалите обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, които и законодателят е преценил, че имат значение за правилното приложение на материалния закон, е следвало да бъдат подложени на задълбочен анализ от административния орган при вземане на решението за налагане на съответни и на принципа по чл.6 от АПК принудителни адмистративни мерки. В същата не се сочат конкретни обстоятелства, не е обсъден въпросът дали лицето има адрес в страната, където да пребивава, както и дали има някакъв източник на доходи или спестявания. Не са представени доказателства за наличие на открито наказателно или административнонаказателно производство против чужденеца, нито за наложени спрямо него наказания или мерки на процесуална принуда. Не е изследвано неговото семейно и материално положение. Не се сочи дали жалбоподателят пребивава в страната на законно основание или е влязъл не по установения за това ред. Както в заповедта, така и в административната преписка няма доказателства, които да обосноват извода, че спрямо лицето има опасност от укриване.

Посоченото като фактическо основание за постановяване на заповедта досъдебно производство № 17/2023 г. по описа на ГПУ-Брегово против жалбоподателя, само по себе си е недостатъчно, за да обоснове законосъобразността на оспорвания административен акт, с оглед констатираните съществени нарушения на изискванията на чл.34, ал.3 от АПК, във връзка с чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, рефлектирали негативно върху правото на защита на жалбоподателя. Общата норма на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ е приложима към всяка от предвидените в чл.39а, ал.1 от ЗЧРБ принудителни административни мерки. Затова и липсващата преценка в мотивите на оспорения акт, доколко приложените мерки се явяват пропорционални на изискванията на ЗЧРБ, както и на гарантираните и от нормите на КЗПЧОС права на жалбоподателя, в конкретния казус обосновава незаконосъобразността на административния акт. В тази връзка съдът отчита и липсата на произнасяне на административния орган по реда на чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, което също не може да бъде заместено с препращането към изготвеното предложение.

По изложените съображения жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и неговата цел, което обуславя неговата отмяна.

При този изход на производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Регионална дирекция „Гранична полиция”-Драгоман следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 10,00 лева за заплатена държавна такса за образуване на производството по настоящето дело. Дирекцията следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на оспорващия 1000,00 лева за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед рег.№ 4518 ПАМ-126/12.08.2023 г. на Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция”, с която на В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г., е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз” за срок от 5 години, считано от датата на изпълнение на наложената на чужденеца ПАМ „Експулсиране”.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция”-Драгоман да заплати на В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г., действащ чрез пълномощника адв. Д.Б. ***, съд. адрес:***, направените разноски в производството по делото в размер на 10,00 лева (десет) лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция”-Драгоман да заплати на адв. Д.Б. ***, съд. адрес:***, сумата от 1000,00 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: