Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 26.11.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №818 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост“ 4, бизнес Парк София, сграда 6 против К.А.А., с ЕГН **********,
с адрес *** иск по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№2587/2018г. на КРС е издадена в полза на ищеца
заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 541.13
лв.-неизплатени парични задължения, произтичащи от договор между страните/
договор за мобилни услуги №********* от
19.06.2015г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 12.02.2016г. и договор за
мобилни услуги №********* от 03.11.2016г., индивидуализирани по размер в
издадени фактури, ведно със законна лихва считано от 28.12.2018г. до
окончателното изплащане и деловодни разноски.Тази заповед е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като с разпореждане на съда от 28.02.2019г. е
указано на заявителя да предяви искове за установяване съществуването на
вземанията си.
С исковата молба, се претендира признаване на
установено по отношение на ответника, че вземане в размер на 541.13лв.,
представляваща сбор на дължими суми, съгласно фактури подробно описани в
исковата молба.
Твърди се по исковата молба, че между страните са
сключени договор за мобилни услуги №********* от 19.06.2015г., по който на
ответника е предоставен мобилен телефонен номер ********** , допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от
12.02.2016г.Съгласно допълнително споразумение за мобилен номер **********
влизал в сила нов абонаментен план, а на ответника бил предоставен мобилен
телефонен апарат.Това било уредено в отделен договор за лизинг, съгласно който
общата стойност на лизинговата вещ била 557.77 лв., като за ползването й
ответникът се задължил да плати 23 месечни вноски в размер на 23.99 лв., като
било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки.Договор за мобилни
услуги №********* от 03.11.2016г., по който на ответника бил предоставен
мобилен номер 08988401022.
Ответникът не изпълнил задълженията си по 7 фактури,
издадени през периода февруари 2017г.-юни
2017г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, в който изцяло са оспорени предявените искове.
По делото са представени и приети като доказателства:
договор за мобилни услуги, договор за
лизинг,фактурите, описани по-горе.Като доказателство е приета и
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Й..
От описаните
доказателства, по делото се установи следната фактическа обстанвока:
На 19.06.2015г., 12.02.2016г и 03.11.2016г. между
страните са сключен договор от вида на описания в исковата молба.Договорен е
месечен абонаментен план, сключен е и
договор за „лизинг“ за полученото мобилно устройство, с който е поел задължение
да заплаща месечни вноскив размер на 23.99 лв. През гореописания период са
издадени описаните фактури, в коита са
начислени месечни абонаментни такси и вноска по договора за лизинг.След
предсрочно прекратяване на договора с №*********, поради изпадане в забава на
ответника била издадена и последната фактура с №**********/05.06.2017г.В нея
била начислено договорна неустойка в размер на 406.84 лв. и остатък от
начислени лизингови вноски в размер на 215.91 лв.От посочения размерна
неустойката по делото се претендира установяване съществуването на сума в
размер на 124.98 лв.
В допълнителна молба от 16.10.2019г. е подробно
описано основанието за начислямаве на договорна неустойка-ответникът подал
заявление за пренос на процесния номер в мрежата на друг мобилен оператор на
15.02.2017г., като от 17.02.2017г. бил
преустановен достъпа му до мрежата на ищеца.Доколкото до датата на двустранното
спиране на номер 08988401022 до договорената крайна дата -03.11.2017г. бил
изминал период от 261 дни, то неустойката за този номер била в размер на 57.94
лв., от която в производството се претендирала частично в размер на 19.98 лв.
Поради забава в плащанията на първите 4 фактури,
договорът за намер ********** бил прекратен.От датата на спиране на достъпа й
да мрегата не се начислявала месечна такса, а договорена неустойка, която до
края на даговора била в размер на 406.84 лв., от която сума се претендирало
сума в размер на 124.98 лв.
При горната фактическа обстанвока, съдът намира, че
предявените искове са основателни и следва да се уважат.
Установи се по делото, че за процесния период
ответникат е ползвал далекосъобщителни услугия, за което не е заплатил
договорената месечна такса.Договорено е било лизинговите вноски по договора за
лизинг да се начисляват във фактурите общо заедно с месечните такси.Поради
спиране на плащанията и при условията на чл.12 от сключения между страните
договор за лизинг неизплатените месечни вноски са обявени за изискуеми.
Ответникът е изпаднала в забава за плащанията, поради
което договора е прекратен едностранно от страна на ищеца и са начислени
договорни неустойки в размери на три месечни такси.
Ответникът от своя страна не проведе доказване за
изплащане на задълженията му.Възражението за нищожност на договорни клаузи е
неоснователно.От една страна, предмет на претенцията са неизплатени месечни
такси и неизплатени лизингови вноски.От друга страна, анализа на договорните
клаузи води съда до извод, че не са налице предпоставките на чл.26, ал.1 ЗЗД и
конкретно противоречия с добрите нрави от вида на описаните в отговора.
Съдът счита, че не са нищожни и клаузите в договора,
касаещи договорната неустойка.Неустойката е договорена в размер на месечните
такси, от тях се претендира в размер на 3 месечни такси, поради което съдът
счита, че не е прекомерна.
При горните изводи, ответникът следва да заплати на
ищеца деловодни разноски в общ размер на
1270 лв., като по ч.гр.д.№2587/18г. на КРС-385лв. и 885 лв.-разноски по
настоящето-гр.д.№818/19г. на КРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на К.А.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, С ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „Младост“ 4, бизнес Парк София,
сграда 6 в размер на 541.13 лв.-неизплатени парични задължения, произтичащи от
договор между страните/ договор за мобилни услуги №********* от 19.06.2015г., допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за
лизинг от 12.02.2016г. и договор за мобилни услуги №********* от 03.11.2016г.,
индивидуализирани по размер в издадени фактури, ведно със законна лихва считано
от 28.12.2018г. до окончателното изплащане, за което по ч.гр.д.№2587/2018г. на
КРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3 от 02.01.2019г.,
съществува.
Осъжда К.А.А. да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
деловодни разноски в размер на 1270 лв., като по ч.гр.д.№2587/18г. на
КРС-385лв. и 885 лв.-разноски по настоящето-гр.д.№818/19г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Райнен
съдия: