Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на първи юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Евгения Гачева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 17374 по описа за 2013., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Синдикът на дружеството ищец „О.9.“ ООД /н/ поддържа твърдение, че по силата на сключения на 18.02.2003г.
Предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане
на жилища, гаражи, магазини, възникнало договорно правоотношение между
споменатото вече дружество и К.С. С., Т.К.Г. и В.А.Г.. След сключването на
договора, К.С. С. починала, но имуществените й права и задължения преминали
чрез наследяване по закон върху наследниците й К.А.М. и М.А.М. (които са
конституирани по- късно в качеството на ответници в настоящия процес). По
силата на договора, насрещните страни, наречени за краткост „учредители“ поели
задължението да учредят на „О.9.“ ООД /н/ или на трето посочено от него трето лице право на строеж върху посочен
в исковата молба техен собствен недвижим имот, представляващ дворно място съставляващо
парцел XLIII-490 от кв. 265 по плана на гр. София, срещу уговореното
право да получат обособени обекти в сградата, чието бъдещо построяване
дружеството поело задължение да реализира. При надлежно изпълнение на
договорните задължения на дружеството- ищец, ответниците не изпълнили
договорните си задължения по чл.3 от предварителния договор, поради което за
ищеца възникнал правния интерес да предяви иск за обявяване на окончателен на
споменатия предварителен договор – касателно учредяването на правото на строеж.
Ответниците Т.К.Г. и
В.А.Г., както и ответниците К.А.М. и М.А.М. които са конституирани за участие в
процеса на мястото на К.С. С., оспорват допустимостта, а при условията на
евентуалност оспорват и основателността на предявения конститутивен иск. На
първо място, ответниците твърдят, че предварителният договор бил надлежно
изпълнен, поради което за ищеца не бил налице интерес от предявяването на иска.
Те отричат твърдението да са изпадали в забава за изпълнение, тъй като твърдят,
че не са били поканени да изпълнят и ищецът не е съдеяствал за изпълнение на
задължението. Приемайки исковата молба като покана за изпълнение, ответниците
отправили към синдика на „О.9.“ ООД /н/ изрична писмена покана за изповядване на сделка на 30.12.2014г. С
отговора на исковата молба, подаден от името на всички споменати ответници,
техният общ процесуален представител признава твърдяните от ищщеца факти,
относно сключването, съдържание и правното действие на процесния предварителен
договор, но оспорва тезата на ищеца за неизпълнението на техните (на
ответникците) задължения, като посочва, че в договора е определена една
алтернативна престация и че преди да предяви иска, кредиторът не е упражнил
надлежно правото си да посочи кому ответниците дължат изпълнението- на
дружеството или на неустановено трето лице. Доколкото бил в производство по
несъстоятелност, ищецът „О.9.“ ООД /н/ нямал правен интерес от
предявяването на иска, понеже правните последици от евентуално решение нямало
да способстват за увеличаване на масата на несъстоятелността, а тъкмо напротив-
щели да доведат до намаляването на тази маса.
Съдът, след като прецени
становищата на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдържанието на приет
като доказателство Предварителен договор за учредяване на право на
строеж срещу задължение за изграждане на жилища, гаражи, магазини от
18.02.2003г. мотивира извода, че
е сключен между „О.**“ ЕООД от една страна и от друга страна- К.С. С., Т.К.Г. и В.А.Г.
за да уредят постигнатото помежду им съгласие относно недвижим имот,
представляващ дворно място съставляващо парцел XLIII-490 от кв. 265 по плана
на гр. София, местност „Павлово- Бъкстон“. В чл.3 от същия договор е изрично
уговорено задължението на К.С. С., Т.К.Г. и В.А.Г. „..да прехвърлят собствеността върху земята, съответстващи на
всички изградени обекти, на наемателя- строител или на посочени от него лице в
едномесечен срок след снабдяявянето им с Разрешение за ползване на сградата,
без те да заплащат данъците и таксите по нотариалното прехвърляне“.
Страните не спорят, а служебно установените от
настоящия съд данни от вписвания в ТР на АВП установяват, че ищецът „О.**“ ЕООД
е в открито производство по несъстоятелност, считано от 09.7.2013г.
Страните не спорят, а служебно установените от
настоящия съд данни от вписвания в НБД „Население“ установяват, че К.С. С. е починала
на 08.3.2014г., но имуществените й права и задължения са преминали чрез наследяване по
закон върху наследниците й К.А.М. и М.А.М..
Страните не спорят, а
съдържанието на приетие като доказателство препис от Удостоверение за въвеждане
в експлоатация на строеж ІV категория рег. индекс № 74/03.04.2008г. на Столична
община установява факта, че е въведен в експлоатация строеж, представляващ
жилищна сграда с магазини, подземни и надземни гаражи, ателиета и външно
електрозахранване с кабели ниско напрежение 1КВ с местонахождение в УПИ,
представляващ парцел XLIII-490 от кв. 265 по плана на гр. София, местност
„Павлово- Бъкстон“.
Като доказателство по
делото е приета писмена покана, изпратена с „Телепоща“ от името на ищците, чрез
адв. Д.Д., а съдържанието на документа сочи, че е бил предназначен да уведоми „О.**“ ЕООД за намерението на ответниците да
изпълнят задължението си по чл. 3 от процесния предварителен договор, за което
се изисква съдействие на насрещната страна (адресата на волеизявлението „О.**“
ЕООД /н/ ). Поканата е отправена до адресата чрез синдик В.С..
Като доказателство по
делото в настоящия процес са приети неоспорени като съдържание официални
удостоверителни документи: относно семейно положение, съпруга и деца на
ответниците, относно липса на публични задължения за „О.**“ ЕООД /н/ и за ответниците.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Искът е процесуално допустим. Предмет на спора е заявеното
преобразуващо право, чиито правни последици се изразяват в прехвърляне на
правото на собственост върху процесния недвижим имот – от патримониума на ответниците
– в имуществото на ищеца.
Обстоятелството, че
ищецът „О.**“ ЕООД /н/ е в производство по
несъстоятелност, според съда не повлиява върху допустимостта на иска.
Съдът не споделя нито
един от доводите на ответниците срещу допустимостта на предявения иск, по
следните съображения:
На първо място, следва
да се отбележи, че правните субекти- търговски дружества не са лишени от
възможността да търсят защита на имуществените си права по съдебен ред, дори в
производство по несъстоятелност. Тъкмо напротив, предявяването на искове,
насочени към попълването на масата на несъстоятелността е изрично уредена в
закона и следователно допустима правна възможност. Важно е да се посочи, че
съдът пред който е предявен иска за защита на имуществените права не е
оправомощен да осъществява контрол върху действията на синдика, нито да
извършва предварителна преценка, дали тези действия ще способстват за
увеличаване на масата на несъстоятелността. Споменатите въпроси се отнасят до
функциите на т.нар. съд по несъстоятелността (по смисъла на търговския закон), каквото
качество настоящият съд няма. Именно поради това, настоящият съд не би могъл да
възприеме наведените от ответниците доводи, касаещи правните последици от
уважаването на иска, като рефлексия на предварителна преценка за неговата
допустимост.
На второ място, съдът не
възприема тезата на ответниците, че ищците нямат правен интерес да предявят
иска, поради това, че договорът бил изпълнен, както и поради това, че
ответниците не са изпадали в забава по отношение на задължението си по чл. 3 от
процесния предварителен договор. Всички споменати въпроси всъщност касаят
преценка за основателността на иска, а не за неговата допустимост.
Събраните в хода на
делото писмени доказателства установиха, че между страните в действителност е
бил сключен предварителен договор, при сключването на който е спазена предвидената
от закона (чл. 19, ал. 1 от ЗЗД) писмена форма за действителност, с оглед
спецификата на неговия предмет – бъдещо прехвърляне на вещно право на
собственост върху недвижим имот.
Договорът е двустранен и
възмезден, а приетите като доказателства платежни документи установиха, че е
настъпило условието, обуславящо изпълнение на задължението – издадено е било
приетото като доказателство Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж
ІV категория рег. индекс № 74/03.04.2008г. на Столична община.
Впрочем ответниците също
признават споменатите по- горе факти с отговора на исковата молба.
Спорът между страните не
е по отношение на фактите, а касае единствено естеството на спорното
потестативно право и материалната легитимация на ищеца да упражни това право.
Същността на спора се поражда от спецификата на поетото от ответниците
задължение в чл. 3 от процесния предварителен договор, което предполага
алтернативна престация – с оглед субекта, който трябва да получи изпълнение и с
оглед предмета на бъдещата правна сделка.
Самото задължение е
формулирано по такъв особен начин, че предполага хипотеза, определяща договора
като такъв - в полза на трето лице (ако това, неупоменато в договорната клауза
лице бъде посочено като приобретател на правото на собственост) или в полза на
самия съдоговорител /страна по договора/ „О.**“ ЕООД /н/.
Важно е също да се отбележи, че договорната клауза
на чл. 3 от процесния договор посочва изрично кой следва да извърши избора на алтернативната престация (с оглед
субекта на изпълнението) – но не
определя конкретен краен срок, в
който може да бъде извършен този избор, нито пък определя конкретните идеални части, които следва да бъдат прехвърлени на съдоговорителя /страна
по договора/ „О.**“ ЕООД /н/, респ.
на посочено от него трето лице.
В тази хипотеза, настоящият
съд ще трябва да приеме, че договорът в частта, имаща характер на предварителен
за прехвърляне на „собствеността върху
земята, съответстващи на всички изградени обекти, на наемателя- строител или на
посочени от него лице“ (цит.) не поражда правно действие, понеже не
отговаря на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, според които
предварителният договор следва
да съдържа уговорки (ясни и недвусмислени) относно
съществените условия на окончателния договор.
Независимо
от изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ищецът „О.**“ ЕООД /н/,
респ. синдикът на това дружество не е надлежно материално легитимиран, със самото предявяване на иска, да
осъществи избора – кому да бъде прехвърлено процесното право и следователно –
не е надлежно материално легитимиран да предяви иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД,
преди длъжниците, ответници по иска да са изпаднали в забава по отношение на
процесното свое задължение (доколкото би могло да бъде определено). Уместно е
да се отбележи, че уредения в чл. 19, ал.3 от ЗЗД конститутивен иск е
процесуално средство за защита на накърнени материални права, а в конкретния
случай, самият ищец е поставил ответниците в невъзможност да изпълнят, като не
е осъществил предвидения в самия договор избор на правоприемника – насрещна
страна по бъдещия договор за прехвърляне на процесните вещни права („О.**“ ЕООД
/н/, респ. посочено от него трето лице).
По всички изложени
съображения, настоящият съд намира, че не са налице предвидените от чл. 363 ГПК
предпоставки за обявяване на окончателен договор по клаузата на чл. 3 от Предварителен
договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане на
жилища, гаражи, магазини от 18.02.2003г.
По тези съображения, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на
процеса, както и изричното изявление на процесуалния представител на
ответниците в последното открито съдебно заседание - разноски на основание чл.
78, ал.3 от ГПК не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„О.9.“ ООД /н/ с ЕИК*******, със синдик В.С.С., адрес–***, срещу Т.К.Г., В.А.Г., К.А.М.
и М.А.М. (последните двама конституирани за участие в процеса на мястото на К.С.
С.), тримата със съдебен адресат – адв. Д.Д.,***, иск с правно основание чл. 19, ал.3
от ЗЗД за обявяване на окончателен на Предварителен договор за учредяване на
право на строеж срещу задължение за изграждане на жилища, гаражи, магазини от
18.02.2003г., по отношение на
клаузата на чл. 3 от споменатия договор - за прехвърляне на съответни идеални
части от право на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място
съставляващо парцел XLIII-490 от кв. 265 по плана на гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: