Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година 2020
Град
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
На двадесет и седми май Година две хиляди и
двадесета
В публично съдебно заседание в слeдния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№
893 по описа за 2020г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от „А.Т.“ЕООД, против НП №
23-0000042, издадено на 10.01.2020г. от Началника на ОО „АА“ в ГД“АИ“
–Варна, с което за нарушение на чл.11 §1 от Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1
от ЗАвПр, на осн.чл.104 ал.1 от ЗАвПр на „А.Т.“ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Жалбата е
процесуално допустима - предявена е в срок и от процесуално легитимиран субект, при наличие
на представителна власт, поради което е приета от съда за разглеждане.
В жалбата се твърди, че от НП не
ставало ясно защо АНО приел, че превозвачът не е осигурил почивка и е наложил
наказание по чл. 104 ал.1 от ЗАвП, като не била анализирана организацията в
дружеството и в АУАН и в НП не били описани такива факти. Нарушението не било
извършено, като работата на водача била съответно организирана. Бил проведен
инструктаж за безопасност и била издадена заповед № 2/20.04.2015г.
В съдебно заседание въззивната страна
се представлява от адв. Х., който пледира отмяна на НП на основанията, изложени
в жалбата. Освен това времето на извършване на нарушението било неточно
посочено и не ставало ясно дали следва да се приложат правилата на AETR, или на регламент 561.
Въззиваемата страна изразява
становището си по същество в придружителното писмо към жалбата.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
При проверка АНО
установил, че видно от дигитална карта на водача, на дата 08.05.2019г., след непрекъснато
управление от 4,30 часа, водачът Д.М.не му била осигурена непрекъсната почивка
от 45 минути, или поне алтернативно – 15 минути, последвано от почивка от поне 30 минути. Водачът управлявал от 07.50
до 15.07ч. без почивка. Превозът бил извършван от „А.Т.“ЕООД,
поради което и АНО състави срещу дружеството АУАН затова, че не организирал
работата на водача така че да му бъде осигурена почивка. Въз основа на АУАН
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства, а
именно писмените доказателства- преписката по АНП, вкл. АУАН, справка за
нарушител, пълномощни, покана, приемо- предавателен протокол,
констативен протокол, разпечатка от дигитална карта, и др., включително от
приобщените в съдебно заседание – книга за инструктаж и заповед №2/ 2015 г.,
както и от показанията на св.И., които съдът
кредитира като добросъвестни и логични.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
При провеждането на АНП са допуснати процесуални нарушения и материалният закон
е приложен неправилно
АУАН и НП СА издадени от компетентни
лица, оправомощени с приложената по делото заповед.
От АУАН и НП не става ясно кой е
собственика на това превозно средство, нито кой е превозвача и изобщо въз основа на какви факти е направен извода,
че именно „А.Т.“ЕООД е лицето, което носи отговорност за
организиране работата на водача Дж.М., като не се сочи в какви
правоотношения са помежду си тези лица.
Чл.104 ал.1 от ЗАвПр предвижда отговорност за превозвач, който не осигури
почивка, но от описаните факти не става ясно дали
почивката не е спазена поради
действие или бездействие от страна на превозвача. Организацията в предприятието
изобщо не е била изследвана, за да се
направи извод, че нарушението е осъществено от обективна страна. АНО изрично е изписал, че наказва
дружеството за това, че „не е
организирало работата на водача”. По- надолу
е посочено, че „не му е осигурена почивка“. АНО дължи изписване на всички
признаци на нарушението и на всички относими към тях факти, вкл. на тези,
относими към изпълнителното деяние и към неговия субект. Липсата им ограничава
правото на защита и винаги е съществено процесуално нарушение. Не става ясно от
фактическа страна какво на практика е направил, или не е направил превозвачът
за да осигури почивка на водача, или за да не му даде възможност да ползва
регламентираната от закона почивка.
Нарушението
не е описано и от правна страна, като не са посочени всичките му съставомерни
признаци. В НП се сочи, че е нарушен чл.11 §1 от Регламент 561, но чл.11 не
кореспондира с описаните в АУАН и НП факти. Не е осъществено нарушение на чл.11
§1 от Регламента.
Според чл.10 §2 от Регламент 561/06 на ЕС
”Транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв
начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
глава ІІ от настоящия регламент”. Такива съставомерни признаци категорично
липсват в АУАН и НП, като изобщо не се споменава дали водачът е бил в състояние
да спази регл.3821/85 г. и глава ІІ от
регл. 561/06г. Именно това е решаващо за
наказателната отговорност – дали е създадена такава организация, че
водачът да е бил в състояние да спази
регламента, или наличната, или липсваща организация е поставила водача в невъзможност да спази този регламент. В НП
не е описано от фактическа страна, че
предприятието не е организирало работата по такъв начин, че водачът да не е в състояние да спази глава
ІІ от регламент 561/06 г. Не са описани
и такива факти, а само в този случай
предприятието следва да носи отговорност по чл. 104 ал.1 от ЗАвПр за
липса на организация. Освен това, в глава ІІ до почивките се отнасят чл. 8 и
чл. 9 от регл. 561/06, но нито в АУАН, нито в НП са конкретизирани от правна
страна хипотезите на чл. 8 и 9 от глава ІІ . Нормата на чл.10 §2 на практика е
препращаща и в нея се инкорпорират признаците на нормите, към която препраща,
но това не е описано в АУАН и НП и не става ясно за какво е наказано
дружеството. Поради тези съществени процесуални нарушения, дори дабе доказано
извършеното нарушение, съдът неби могъл да измени НП като приложи закона
правилно.
В
писмото, придружаващо преписката, представител на АНО е посочил, че чл.10 §3 предвижда транспортното предприятие
да отговаря за нарушения, извършени от водачи на предприятието. Според фактите и съставомерните признаци,
описани в АУАН и в НП, обаче, превозвачът не е наказан на основание чл.10 §3 от
Регламента, за извършено от водача
нарушение, а е наказан на друго основание- за нарушение, извършено от
самия превозвач, изразяващо се в неорганизиране на работата на водача. Че
дружеството е наказано затова е видно и от нормата, регламентираща санкцията, а
именно – чл.104 ал.1 от ЗАвП За това нарушение не са описани факти, не е
посочена цифром съответната правна квалификация по чл.10 §2 от Регламента и не
са ангажирани доказателства.
Предвид
горното, съдът споделя възраженията в жалбата относно неописване на
нарушението, за което е наказано дружеството и НП следва да бъде отменено
поради допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения. Освен това не
са налице безспорни доказателства, че „А.Т.“ЕООД
е осъществило състав на нарушение, изразяващо се в липса на организация.
С оглед
основанията за отмяна на НП, съдът е в невъзможност да установи въз основа на
какви факти е наказано дружеството и дали тези факти действително сочат на
извършено нарушение и намира, че не следва да се произнася и по
справедливостта на наказанието.
В хода на производството въззивната страна е направила искане за
присъждане на разноски, които видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, възлизат на 360 лв., поради което сумата следва да бъде присъдена в
полза на „А.Т.“ЕООД.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
23-0000042,
издадено на 10.01.2020г. от Началника на ОО „АА“ в ГД“АИ“ –Варна, с което
за нарушение на чл.11 §1 от Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр,
на осн.чл.104 ал.1 от ЗАвПр на „А.Т.“ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Областен отдел
„Автомобилна администрация“ в ГД“Автомобилна инспекция“ гр.Варна да заплати разноските за адвокатско възнаграждение
в размер на 360/триста и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: