Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.01.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия
ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно
гражданско дело №8657 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 –
чл.273 ГПК .
В. гр.д. №8657/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.Н.Б. ЕГН ********** *** срещу решение №37255 от 10.02.2020 г по гр.дело
№4047/2017 г на СРС, 52 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника
с правно основание чл.134 ЗЗД във вр.чл.199а КЗ/отм./
и чл.193 КЗ /отм/ да се осъдят „К.-Животозастраховане клон България“ и „К.Общо
застраховане-клон България“ да заплатят на „У.К.Ф.“ ЕАД ЕИК ******сумата от 4858,79
лева – застрахователно обезщетение , остътък по договор за
потребителски паричен кредит №1541658 от 29.07.2014 г , считано от 15.07.2015 г
..
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като не е налице укриване на съществени обстоятелства пред
застрахователя /наличие на заболяване предхождащо сключване на договора/ .
Договорът за застраховка /неразделна част от договора за потребителски кредит/
е написан със шрифт много труден за четене и без разстояние между редовете .
Дори човек с добро зрение би се затруднил да прочете ОУ и да ги разбере , а
освен това има множество съкращения . Кредитополучателят не е могъл да прецени
здравословното си състояние и как то се отнася спрямо клаузите на
застрахователната полица . Застрахователят е можел да изиска медицинска
документация или преглед , но не е сторил това . Клаузата за изключване на
отговорността на застрахователя е на необичайно място и е неясно и твърде общо
формулирана , поради което е неравноправна и нищожна . Не е извършена аутопсия
на починалия и не е установена точната причина за смъртта му .
Въззиваемите страни „К.-Животозастраховане
клон България“ и „К.Общо застраховане-клон България“ са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба .
Застраховката е сключена на основание чл.199а КЗ /отм./ в полза на кредитора и
съобразно ОУ . Съобразно чл.10 от ОУ застрахователят се освобождава от
отговорност ако смъртта на застрахования е резултат на предварително
съществуващо заболяване или неговите усложнения и рецидиви , за които
застрахованото лице е получило медицинско консултиране , диагностициране или
лечение в 2 годишен период преди сключване на застраховката . Това изключение
от покрития риск е изрично уговорено и не представлява неравноправна клауза .
Застрахованият е страдал от ИБС още от 2008 г т.е. 6 години преди подписване на
застраховката ; бил е наясно със здравословното си състояние и многократно е
лекуван от болести на сърдечно-съдовата система . Шрифтът на ОУ е ясен и четлив
и е същият като на потребителския кредит . Клаузата на чл.10 от ОУ е с
удебелено заглавие и е много подробна . Ищецът не е оспорил съобщението за
смърт , което е официален документ , както и не е поискал аутопсия .Според чл.6
от ОУ преценката за извършване на плащане трябва да се извърши съобразно акт за
смърт и съобщение за смърт .
Въззиваемата страна „У.К.Ф.“ ЕАД не е подала писмен отговор на
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника
на 28.02.2020 г и е обжалвано в срок най-късно на 11.03.2020 г /липсват данни кога писмото е подадено по пощата/
.
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да отхвърли иска СРС е приел , че съобразно чл.199а ал.1 изр.последно КЗ /отм./
наследниците имат правен интерес да претендират разликата между
застрахователната сума и остатъкът към датата на смъртта на кредитополучателя .
В случая легитимиран да претендира застрахователната сума е съищецът
„У.К.Ф.“ ЕАД , който е отпуснал кредита и има качеството на кредитор по чл.199а КЗ /отм./ . Наследодателят Н.Б. като кредитополучател не е обявил пред застрахователя съществено обстоятелство –
наличието на сърдечно заболяване преди сключване на договора за кредит на
29.07.2014 г . Според СМЕ Н.Б. страдал
от артериална хипертония и др.,довели до ИБС , съответно да смъртта му от
инфаркт на миокарда и остра сърдечна недостатъчност. Законосъобразен е отказът
на застрахователя да изплати застрахователна сума в полза на съищеца У.К.Ф.“ ЕАД .
Решението на СРС е валидно
, допустимо и правилно.
В по-новата практика на ВКС преобладаващо
е разбирането , че кредитополучателят, който е застраховал живота си срещу
определени рискове, респективно наследниците му имат правен интерес и
активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното
дружество в защита на имуществените права на банката/кредитната компания като
искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се
лице по застрахователния договор дължимата застрахователна сума при
осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на
предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД - решение №138 от 05.01.2016 г по т.д.№1727/14 г на ВКС ,
II ТО , определение №693 от 08.08.2016 г по т.д. №
2977/2015 г, ТК , ІІ ТО на ВКС , определение №604 от 05.11.2019 г по т.д. №
385/2019 г, ТК , ІІ ТО на ВКС и др. В случая трябва да се приеме ,
че предявеният иск по чл.134 ЗЗД във вр.чл.199а КЗ/отм./ и чл.193 КЗ /отм/ е допустим , а въпросът дали въззивникът-ищец
има материално-правна легитимация е по съществото на спора .
Правилно първоинстанционният съд е приел ,
че в случая легитимиран да претендира застрахователната сума е съищецът „У.К.Ф.“ ЕАД , който е отпуснал кредита и има
качеството на кредитор по чл.199а КЗ /отм./ Въззивникът-ищец не е доказал да
е кредитор на съищеца и само на това основание косвеният иск е неоснователен
. Отделно , налице е уговореното изключение от застрахователното
покритие по чл.10 от застрахователната полица . Застрахованият е страдал от ИБС
още от 2008 г т.е. 6 години преди подписване на застраховката ; бил е наясно
със здравословното си състояние и многократно е лекуван от болести на
сърдечно-съдовата система .
Не може да се приеме , че визираната
клауза представлява неравноправна клауза . По отношение на процесния риск
„смърт“ клаузата е формулирана по ясен и недвусмислен начин и не противоречи на
чл.147 ал.1 ЗЗП . Шрифтът на клаузата е достатъчно голям , а и по делото не са
събрани доказателства , че наследодателят на въззивника е имал зрителни или
ментални проблеми , които биха му попречили да разбере смисъла на уговорките по
застраховката . Евентуално незнание и недостатъчно познаване на закона е без
значение .
По отношение на причините за смъртта на
кредитополучателя , преклудиран е доводът
на въззивника , че същата не се дължи на инфаркт на миокарда , а на други
причини . Самият въззивник е представил съобщението за смърт към исковата молба
и е твърдял тази причина за смъртта на наследодателя му . Освен това приложим е чл.6 от застраховката ,
според който съобщението за смърт е официален документ , с които се доказва
причината за смъртта на лицето и въз основа на които се изплаща застрахователна
сума . Въззивникът не е поискал своевременно аутопсия на наследодателя си и не
е оборил съобщението за смърт по отношение на причините за смъртта на
наследодателя си , с което не е доказал иска си .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да бъде потвърдено .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №37255 от 10.02.2020 г по гр.дело
№4047/2017 г на СРС, 52 състав .
Решението не подлежи на обжалване ; като постановено по гражданско дело с цена на иска под 5000 лева / чл.280 ал.2
т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1. 2.