№ 5149
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20201110143927 по описа за 2020 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
Н. ИЛ. Д., с ЕГН: ********** за осъждането на [ЮЛ], ЕИК: [номер] да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 709,91 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение, настъпили в следствие на настъпило на 27.09.2015 г. в гр. София, ул.
[адрес] с посока на движение от ул. [адрес] към бул. [адрес], по вина на Н.Д.Г.
- водача на лек автомобил марка и модел [марка и модел] с рег. № [номер],
чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована от
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът - Н. ИЛ. Д. - твърди, че на 27.09.2015 г. е пострадал от ПТП,
настъпило в гр. София, ул. [адрес] посока на движение от ул. [адрес] към бул.
[адрес]. Посочва за виновник водачът на лек автомобил [марка и модел] с рег.
№ [номер] Н.Г, която в нарушение на правила за движение при извършване
на маневра “ляв завой” не е пропуснала пресичащия на пешеходната пътека
на зелен сигнал на светофарната уредба ищец. Твърди, че след удара водачът
на автомобил не спрял, за да окаже помощ на пострадалия. В резултат на
процесното ПТП ищецът получил травматични увреждания: скъсване на
ставния хрущял на коляното, пълна руптура на латералния мениск, частична
1
руптура на медиалния мениск, на пателарния ретинакулум и на [ЮЛ], и
фемуларен травматичен остеит, синдром на Хофа, синовит и бурсит. На
ищеца била поставена гипсова имобилизация, но на 30.09.2015 г., поради
появили се болки в областта на кръста, ищецът потърсил лекарска помощ,
при която, след проведен преглед, била поставена диагноза “Увреждания на
лумбално-сакралните коренчета”. На 02.10.2015 г. ищецът постъпил за
оперативно лечение на дясна колянна става, била извършена хондропластика
и ищецът бил изписан на 08.10.2015 г. Поради отново появилите се болки в
областта на кръста и с цел прецизното диагностициране на травмираната
колянна става на ищеца Д. са направени магнитно-резонансна томография на
торако-ломбален преход и поясен гръбнак, в резултат на което се установява
“квадрисегментна спондило-дискогенна дегенеративна спинална стеноза-
акцент върху L45, където дисковата херния основно отговорна за стенозата е
екстремна” и магнитно-резонансна томография на дясно коляно, при кяото е
установено “Пълна руптура на латералния мениск, частинчи руптури на
медиалния мениск, на пателарния ретинакулум и на [ЮЛ]; Фемуларен
травматичен остеит. Синдром на Хофа. Синовит, бурсит, включително киста
на Бейкър. Периартрит.”. Ищецът твърди, че е направил разходи в общ
размер от 709,91 лв., от които: потребителска такса - 2,90 лв., издаване на
съдебномедицинско удостоверение - 40 лв., лекарства - 67,01 лв., ядрено-
магнитен резонанс - 600 лв. Твърди и, че виновният за причиненото ПТП
водач към датата на ПТП е бил страна по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответника, като последният не е
заплатил на ищеца застрахователно обезщетение за причинените му вреди,
въпреки отправената извънсъдебна претенция. Претендира разноските по
производството.
Ответникът, в отговора на исковата молба, не оспорва, че е
застраховател на отговорността на водача на лекия автомобил [марка и
модел]. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че от
датата на застрахователното събитие, до датата на получаването на исковата
молба са минали повече от 5 години Оспорва и претенцията за лихви.
Навежда твърдения за съпричиняване, поради внезапно навлизане на пътното
платно от страна на ищеца, без да прояви необходимата грижа и да се огледа,
както без да съобрази разстоянието до приближаващия автомобил и иска
съобразно намаляване на отговорността си. Оспорва необходимостта от
2
изследването със скенер. Поддържа, че изследванията установяват
дегенеративни промени, които били характерни за възрастта на ищеца, но
няма ли причинно-следствена връзка с инцидента от 27.09.2015 г. Оспорва
механизма и причинените увреждания. Твърди, че водачът на МПС не го е
управлявал противоправно по време на произшествието. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), вр. чл. 86 ЗЗД. Съгласно посочените разпоредби увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да предяви пред съд иск
за обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Ищецът е навел доводи за отказ
на застрахователя ответник да изплати претендираното обезщетение, което
обуславя допустимостта на производството.
За да възникне имуществена отговорност за застрахователя за
заплащане на такова обезщетение на увреденото лице, е необходимо да са
осъществени следните предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като е причинил на последния имуществени или неимуществени
вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования; 2/ наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника-застраховател. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ответника и водача на лек автомобил марка и
модел [марка и модел] с рег. № [номер] към датата на твърдяното ПТП е
налице сключен договор за застраховка [ЮЛ] и че ищецът е извършил
разходи в общ размер на 709,91 лв. по фактура № [ЮЛ]; фактура № [ЮЛ].;
касов бон от 28.09.2015 г.; касов бон от 03.10.2015 г.
3
Съгласно издаденото на 20.11.2015 г. Наказателно постановление,
съставено на база на АУАН № [номер] от 01.10.2015 г., Н.Д.Г., нарушавайки
чл. 119, ал. 4 ЗДВП, причинява ПТП с Н. ИЛ. Д., като уврежда последния и
той претърпява контузия на дясното коляно.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
наказателното постановление не установява вината на правонарушителя. В
административно-наказателното производство по ЗАНН се взима предвид
вината при налагането на административно наказание, арг. чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Съгласно правната разпоредба на чл. 45 ЗЗД при непозволеното увреждане
вината се предполага до доказване на противното. В този смисъл е в
доказателствена тежест на ответника да обори законовата презумпция за
виновност. Причинителят на ПТП-то има процесуална възможност да оспори
АУАН в законоустановения срок, за кавото оспорване няма данни по делото.
От приетото по делото неоспорено от страните заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява механизма на процесното ПТП, а именно,
че водачът на МПС е причинил удар с преминаващия пешеходец, при
предприемане на маневра, като е реагирал несвоевременно и не е задействал
навреме спирачната уредба на превозното средство, а е имал предпоставките
да го направи.
При така установените факти, че на 27.09.2015 г. в гр. София, на ул.
[адрес], водачът на МПС [марка и модел] с рег. № [номер] Н.Г при
предприемане на маневра на зелен светофар причинява ПТП в нарушение на
чл. 119, ал. 4 ЗДвП като причинява вреда на Н. ИЛ. Д., съдът прави извод, че е
налице фактическият състав на непозволеното увреждане.
От приетото по делото неоспорено от страните заключение на съдебно-
медицинската експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че на 28.09.2015 г. пострадалият
пешеходец е получил контузията на дясното коляно, която се дължи на удар с
тъп предмет, като вещото лице дава заключение, че тази контузия би могла да
се получи по начина, описан в исковата молба. Диагнозата е “Прясно
скъсване на ставния хрущял”. Установява се, че е поставена гипсова
имобилизация. Нужно е било и извършването на оперативна интервенция на
дясната колянна става. С извършване на последващ ядрено-магнитен резонанс
4
е установена пълна руптура на латералния мениск, частични руптури на
медиалния мениск, на пателарния ретинакулум и на [ЮЛ]; Фемуларен
травматичен остеит. Синдром на Хофа. Синовит, бурсит, включително киста
на Бейкър. Периатрит. Поради болки в областта на кръста на ищца са
направени магнитно-резонансна томография на торако-лумбален преход и
поясен гръбнак, в резултат на което е установена квадрисегментна спондило-
дискогенна дегенеративна спинална стеноза-акцент върху L45, където
дисковата херния, основно отговорна за стенозата е есктремна.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че ищецът е извършил разходи в общ размер на
709,91 лв. по фактура № [ЮЛ]; фактура № [ЮЛ].; касов бон от 28.09.2015 г.;
касов бон от 03.10.2015 г. От СМЕ се установява, че тези разходи са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Спорно между страните по делото е били ли са необходими
изследванията със скенер и ядрено-магнитните резонанси.
Известно е, че между компютърната томография и ядрено-магнитния
резонанс има съществена разлика в средствата за постигане на анализа на
човешкото тяло, оттам и от предимствата в заключенията. От
заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че направата на
изследвания с ЯМР се прави с оглед прецизна диагностика и последващо
лечение.
С оглед гореизложените разсъждения, съдът стига до заключение, че
направените от ищеца последващи изследвания с ядрено-магнитен резонанс
не представляват допълнителен и ненужен разход. По своята същност той
позволява едно по-детайлно и задълбочено изследване на здравето на
пациента, което води до по-точна диагноза и сигурно последващо третиране,
с цел максимална грижа за неговото здраве. Фактът, че в деня на процесния
инцидент е предприет първо скенер, а не ЯМР, може да се обясни с факта, че
компютърната томография дава много по-бързи резултати и е предпочитано
средство за първоначално диагностициране, преди да се предприемат по-
задълбочени изследвания. В практиката това се оправдава с нуждата от бърза
проверка на общото състояние на пациента, поради евентуална нужда от
бърза реакция.
На следващо място, съдът съобрази, че ЯМР не представлява луксозен
5
разход, каквито са други уредени в чл. 24а от Наредбата допълнителни права,
например за подобрени битови условия. Коментираното в настоящото
производство право на ЯМР е насочено към осигуряване най-добро лечение с
цел гарантиране здравето на лицето. Здравето е основно неотменимо човешко
благо, предмет на абсолютно субективно право, което е конституционно
гарантирано, като съгласно чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република
България държавата закриля здравето на гражданите. Ето защо не следва да се
приема, че упражняването на правото на извършване на изследване с ядрено-
магнитен резонанс с цел именно осигуряване на здравето като висше
човешко благо следва да рефлектира в разкъсване на причинната връзка
между противоправното деяние и вредата. Санкционирането на полагането на
допълнителната необходима грижа от страна на пострадалия, би го поставило
в още по-неизгодно положение след претърпяване на инцидента.
От друга страна в случая не може и да съществува съмнение, че
извършените разходи за заплащане на ЯМР са в причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не е било необходимо изследване в кръста,
доколкото контузията е в коляното. От приетата СМЕ се установява, че при
настъпилото ПТП след удара с автомобил зоната в кръста по оста на
гръбначния стълб е претърпяла известно напрежение или усукване, довело до
последващи оплаквания. Поради това, както и с оглед гореизложените
аргументи в тежест на ответника следва да се възложат и направените от
ищеца разходи за извършването на два броя ядрено-магнитен резонанса.
Съдът следва да разгледа възражението на ответника за съпричиняване.
От приетата и неоспорена от страните автотехническата експертиза, която
съдът кредитира като обективна и компетентно дадена, се установява, че при
анализа на взаимното разположение на пешеходеца и лекия автомобил,
ъгълът на видимост на пешеходеца, спрямо лекия автомобил, в момента, в
който е предприел пресичане и безопасната скорост на движение на
автомобила, се стига до обоснования и обективен извод, че пешеходецът е
имал техническата възможност да възприеме приближаващия се автомобил и
да спре преди мястото на удара, с което би предотвратил настъпването на
процесното ПТП. Доколкото бе установено по делото, че пешеходецът е
пресичал на зелен светофар и не е бил длъжен да спре и да изчака отнемащия
предимството му автомобил съдът намира, че макар да е могъл да избегне
6
настъпването на удара, пешеходецът не е бил длъжен да го стори, поради
което не се установява да е налице съпричиняване.
При формалната основателност на иска съдът следва да се произнесе по
направеното своевременно с отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност. По аргумент от чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността по
процесния случай започва да тече от 27.09.2015 г. - моментът на увреждане.
Тоест, крайният период, в който ищецът би могъл да претендира своето
вземане, подкрепено със силата на държавна принуда, е 27.09.2020 г.
Исковата молба е подадена на 11.09.2020 г. в законоустановения срок.
Фактът, че ответникът е получил исковата молба на 23.04.2020 г. - след
изтичането на петгодишния срок от настъпване на увреждането - трябва да се
съобрази с чл. 115, б. “ж” ЗЗД, който разпорежда, че давност не тече, докато
трае съдебният процес относно вземането. Следователно съдът приема, че
претенциите на ищеца не са погасени по давност.
Поради изложеното съдът намира предявения иск за основателен и
следва да го уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски има ищеца в
размер на 350 лв. за заплатена държавна такса и депозити за експертизи. На
процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. с оглед материалния интерес за предоставената безплатна
правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основаниe чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) [ЮЛ], ЕИК: [номер]да
заплати на Н. ИЛ. Д., с ЕГН ********** сумата в размер на 709,91 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, настъпили в следствие на настъпило на
27.09.2015 г. в гр. София, ул. [адрес] с посока на движение от ул. [адрес] към
бул. [адрес], по вина на Н.Д.Г. - водача на лек автомобил марка и модел
[марка и модел] с рег. № [номер], чиято гражданска отговорност на водач на
7
МПС е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.09.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗД “[ЮЛ], ЕИК [номер]да
заплати на Н. ИЛ. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 350 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв [ЮЛ], ЕИК
[номер]да заплати на адв. В.В. О., ЕГН ********** сумата от 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ и
съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8