Решение по дело №200/2022 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

№ 24

 

гр. Русе, 15.08.2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VІІІ състав, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

 

при секретаря       БИСЕРКА ВАСИЛЕВА   като разгледа докладваното от съдия          БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 200 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е.Й.Т. ***, представлявана от адв. З.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-3393-000045/04.05.2022 г. на Началник сектор към ОДМВР – Русе, РУ 02 –Русе, по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП - „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед - издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в нарушение на изискването за форма на акта. Претендира се отмяната й. Претендират се разноски за съдебното производство, съобразно представен списък /л.66 от делото/

Ответникът –  Началник сектор към ОДМВР – Русе, РУ 02 - Русе, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Т.Й., оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 240 лева, съгласно представен списък /л.67 от делото/. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на оспорващата страна.

Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 04.05.2022 г., видно от отбелязването в разписката в самата заповед /л.31 от делото/, а жалбата против същата е подадена на 17.05.2022 г. в деловодството на АС-Русе. Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 22-3393-000045/04.05.2022 г. на Началник сектор към ОДМВР – Русе, РУ 02 – Русе, спрямо жалбоподателката Е.Т. е приложена принудителна административна мярка по  чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП  - „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца”.  

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание чл.171, т.2А, б.А от закона. Цитираната норма, в относимата редакция съобразно датата на оспорената заповед, а именно редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., разписва прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП  принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /л.46 и л.47 от делото/  министърът определя  структури за осъществяване на контрол по ЗДвП по смисъла на чл.165, ал.1 от същия закон, между които и Областните дирекции на МВР /т.1.3 от заповедта/. На основание тази заповед и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,   със Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. ВПД директорът на ОД на МВР-Русе е  оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.3 и началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ към РУ при ОДМВР-Русе /л.48 от делото/. От представеното удостоверение от 06.06.2022 г. на ОД на МВР-Русе /л.49 от делото/ се установява, че към датата на издаване на процесната заповед - 04.05.2022 г. авторът й - гл.инспектор М.З.Х. е заемал длъжността „началник сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ-Русе при ОД на МВР-Русе“.  Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

Оспорената заповед е незаконосъобразна – издадена в нарушение на изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в какъвто смисъл са основателни наведените в жалбата доводи. Съгласно цитираната разпоредба административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая в оспорената заповед, като правно основание за издаването й, е възприета горецитираната разпоредба чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. От фактическа страна е посочено, че на 04.05.2022 г. е съставен АУАН №135450 срещу Ц.В.Ц. от гр.Русе за управление на лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег.№ Р3147 КН, след като е лишен от това право по административен ред.  

Изписаното с думи предложение от разпоредбата на ЗДвП в оспорената заповед  е бланкетно и е препис на хипотезата на закона, без да е ясно какво има предвид органът под „лишен от това право по административен ред“. Оспореният акт препраща към АУАН №135450 от 04.05.2022 г. на старши полицай от Второ РУ на ОДМВР-Русе /л.7 от делото/. Той е съставен на третото лице Ц.Ц. за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, за това, че 04.05.2022 г. в гр.Русе управлява л.а. „Ауди А4“, собственост на жалбоподателката Е.Т., след като  СУМПС му е отнето по съдебен или административен ред. Цитираната в АУАН норма гласи, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В АУАН от една страна е посочено, че третото лице Ц.Ц. управлява собствения на оспорващата лек автомобил след като СУМПС му е отнето, а от друга страна, че управлението от водача е след като  той е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. На практика в АУАН са посочени три от хипотезите, предвидени в разпоредбата, послужила като правно основание за прилагане на процесната ПАМ  по  чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП, без обаче да са наведени конкретни обстоятелства, относими към  лишаването от право на водача да управлява МПС по административен ред /възприетата хипотеза от издателя на оспорената по делото заповед за прилагане на ПАМ/. Принципно е допустимо мотивите на административния акт да са изложени в друг, предхождащ издаването му документ. В случая обаче с позоваването в заповедта на горецитирания АУАН не се изясняват фактическите основания за налагане на ПАМ, обратното - неяснотата се задълбочава. При издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение на формата й – липсват фактическите основания, които са задължителен нейн реквизит по аргумент от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С излагането на тези основания/мотиви до знанието на страната се довеждат съображенията, по които административният орган е издал индивидуалния административен акт. В противен случай, какъвто е процесният, не се осигурява правото на адекватна защита на адресата срещу акта. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право, поради което непосочването им в текста на административния акт препятства индивидуализиране пределите на упражнената власт, съответно - препятства проверката за законосъобразност на обективираното в акта властническо волеизявление. Констатираната от настоящия съд липса на фактически основания за издаване на обжалваната заповед не може да бъде попълнена за първи път в хода на съдебното производство по оспорването й с представяне на доказателства – справка за нарушител-водач на третото лице Ц.Ц. /л.29-л.30 от делото/. Още по-малко тези релевантни обстоятелства могат да бъдат изяснявани в хода по съществото на делото – в писмените бележки вх.№3272 от 06.08.2022 г. по описа на АС-Русе, депозирани от ответника, са наведени твърдения, че Ц. В. Ц. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с АУАН №142640 от 17.03.2022 г. /л.39 от делото/ и НП № 22-0269-000067/28.03.2022 г. на ОД на МВР-Бургас /л.40 от делото/. Съдът не може и не следва да замества мотивите - фактическите основания за издаване на заповедта, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би нарушил основни принципи в административния процес и по-конкретно - принципа за равенство на страните в административното производство, прогласен в чл.8 от АПК.

 С оглед горното оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на изискването й за форма, което е достатъчно основание за отмяната й.

При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за платената държавна такса в размер на 10 лева /удостоверена с платежни документи на л.13 и л.14 от делото/, както и своевременно поискано, договорено и платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие от 15.05.2022 г. /л.4 от делото/. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид заплащането му в минималния размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд – Русе, VIІІ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по направеното оспорване от  Е.Й.Т. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-3393-000045/04.05.2022 г. на Началник сектор към ОДМВР – Русе, РУ 02 - Русе, по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП - „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе да заплати в полза на Е.Й.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 510лв. /петстотин и десет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5, изреч. 2-ро от ЗДвП.

 

                                                                              Съдия: