Р Е Ш Е Н И Е № 1885
гр.Пловдив, 11.06.2010г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XVI
гр. с., в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и
десета година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3847 по описа на
съда за 2007г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
по чл.108 от ЗС, предявени от М.П.К., Г.Б.К., М.Д.Д., М.Д.Р. – С., Д. И.С., Н.Н.М.,
Е.Г.К., Т. Л.К., М.И. Р., Д.Н.К., Р.Л.К., Б.Б.В. и Т.Л.Г. *** и Народно
читалище “Г. М.”, гр.Пловдив.
Ищците
твърдят, че наследодателят им – Д. М. К., е придобил правото на собственост
върху незастроен недвижим имот с площ от 445 кв. м., находящ се в Пловдивско
землище, под “Джендем тепе”, при съседи: Т. Н., Т.Г. и от две страни път – Дермендерско шосе, съставляващ част от нива от 14 750
кв. м., по силата на правни сделки – покупко-продажби, обективирани
в НА № *** от 18. 01.1924г., нот. дело № ***/1924г. и
НА № *** от 29.05.1929г., том ***, дело № ***/1929 г., двете на нотариус при
ПОС и построил в него тютюнев склад с площ от 224 м². Той починал на 23.04.1938г.
С ПМС № 18, прието на заседание от 30.06.1948г. с Протокол № 8 /ДВ, година LXX,
бр.159 от 09.07.1948г./, на основание чл.27, вр. с
чл.26 от Закона за държавния монопол на тютюна, горният имот бил отчужден от
наследниците на К.. Сочат, че с влизане в сила на ЗВСВОНИ, собствеността върху
него им е възста-новена ex lege. Твърдят, че със Заповед №
ОА-1053 от 03.07.1992г. Кметът на Община Пловдив на основание чл.88, ал.4 от
НДИ /отм./ е отписал от актовите книги за държав-на
собственост тютюневия склад от 250 м², ведно с прилежащия му терен, след
което на 30.07.1993г. те го продали. Сочат, че ответната Община отказвала да деактува останала-та част от
имота, съставляваща към настоящия момент 196/361 ид.
части от ПИ с иден-тификатор 56784.511.837, находящ
се в гр.Пловдив по кадастралната карта и кадастрал-ните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. директор на АГКК, с
адрес: гр.Пловдив, ул.”Мургаш” № 3, площ – 361 м²,
трайно предназначение на тери-торията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, стар
идентификатор - 507.837, съседи: 56784.511.9578, 56784.511.1980,
56784.511.9579, 56784.511.9577, 56784.511.839, 56784.511.840, в който попадат и
сгради с идентифика-тори 56784.511.837.1, със застроена
площ от 253 м², брой етажи – 1, предназначение – сграда за култура и
изкуство и 56784.511.837.2, със застроена площ от 24 м², брой ета-жи – 1, предназначение – складова база, ползвани от
Народно читалище “Г. М.”. Предвид това, молят Съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да им предадат – като на собственици, владението
върху процесната част от имота. Претенди-рат
направените по делото разноски.
Ответниците
Община Пловдив и Народно читалище “Г. М.”, гр.Пловдив,
считат исковете за неоснователни, като излагат съображения, че не са налице предпос-тавките на чл.2, ал.1 от ЗВСВОНИ и молят Съда да
отхвърли претенцията.
Третото
лице помагач на страната на ответника Народно читалище “Г. М.” – Министерство
на културата, не взема конкретно становище по исковете.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото произ-водство доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
По молба на ищците, с протоколно определение от
12.11.2008г., Съдът е консти-туирал като ответник по
делото Държавата – чрез МРРБ. В представената в съдебното заседание молба,
обаче, липсват каквито и да било твърдения за това тя, чрез свои орга-ни да владее процесния имот или да оспорва правата на
ищците върху него по някакъв начин. С уточняваща молба от 16.03.2010г. е
формулиран петитум само против ответ-ниците
Община Пловдив и Народно читалище “Г. М.” гр.Пловдив.
Уточнението на претенцията е било допуснато с протоколно определение,
постановено в съдебно за-седание на 11.05.2010г. При
това положение, следва да се приеме, че фактически е на-лице
отказ от предявения против Държавата ревандикационен
иск и производството по делото по отношение на този ответник следва да се
прекрати.
Съгласно
чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това. Следователно, за да бъде уважен ре-вандикационния иск следва да се установи, че ищецът е
собственик на процесната вещ, на заявеното в исковата
молба основание, че същата се намира във владение или държа-не
на ответника и че той я владее или държи без основание.
С
оглед соченото основание за придобиване правото на собственост върху про-цесния имот – наследство и реституция по ЗВСВОНИ,
следва да се посочи, че твърдя-ният реституционен
ефект би настъпил при наличието на следните предпоставки: имо-тът
да е бил собственост на ищците и техни наследодатели; да е отчужден по някой от
посочените в закона закони; за него да не е получено обезщетение; да съществува
реал-но до размерите в които е отчужден и към момента
на влизане в сила на закона да е бил собственост на държавата, общините,
обществени организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по
чл.61 от ТЗ.
От
приложеното към исковата молба удостоверение за наследници се установя-ва, че ищците са наследници на Д. М. К.,***, почи-нал на 23.04.1938г.
С
исковата молба са представени НА № *** от 18.01.1924г., нот.
дело № ***/1924г. и НА № *** от 29.05.1929г., том ***, дело № ***/1929г., двете
на нотариус при ПОС, от които се установява, че К. е закупил два имота – с площ
от 215 м² и от 230 м², общо 445 м², находящи се в Пловдивско
землище, под “Джендем тепе”, съставляващи част от нива от 14 750 м².
С
ПМС № 18, прието на заседание от 30.06.1948г. с Протокол № 8, на основание чл.27,
вр. с чл.26 от ЗДМТ, имотът, ведно със застроения в
него тютюнев склад с площ от 224 м², е бил отчужден от наследниците на К..
Същото е публикувано в ДВ, година LXX, бр.159 от 09.07.1948г.,
приложен по делото в препис.
С
решение 279, взето с протокол № 33 от 30.06.1953г. на Изпълкома на ГНСДТ,
имотът е бил предоставен за ползване на ответника Народно читалище “Г. М.”.
По
делото е приложено и разпореждане № 110 от 03.02.1954г. на МС в този сми-съл. На 03.05.1954г. имотът е бил предаден на
читалището, съгласно представен про-токол – опис.
По
делото е приложен НА № *** от 23.03.1961г., том *** , дело № ***/1961г. на но-тариус при Пловдивски народен съд, с който на читалището
е дарена част от съседен на процесния имот – за построяване на читалищен дом –
пристройка към съществуващата читалищна сграда.
След
предоставяне на процесния имот – дворното място, ведно с бившия тютю-нев склад, в него са били построени нови сгради, видно
от заключението на комплекс-ната СТЕ на вещите лица К.
и Ж. ***. и друга – от 24.30 кв. м., ползвани за нуждите на читалището.
Със
Заповед № ОА-1053 от 03.07.1992г. на Кмета на Община Пловдив /л.22/, на
основание чл.88, ал.4 от НДИ /отм./, е отписан от актовите книги за държавна собстве-ност бивш тютюневия склад от 250 м², ведно с
прилежащия му терен.
С
НА № *** от 30.07.1993г. на нотариус при ПРС наследниците на К. са продали
сградата, ведно с дворното място, върху което е построена.
От
приетите по делото заключения на вещото лице В.К. се устано-вява,
че по плана на гр.Пловдив предградие “Царско поле”,
дворищна регулация, утвър-дена със Заповед №
3364/02.12.1929г. процесният имот е с пл.№ 234, за който се отреж-да
парцел XIV в
кв.45. Графично изчислена площта на същия е около 420 кв. м., в т. ч. застроена
площ от 220 кв. м. – масивна сграда и масивен склад, и паянтова постройка от 12
кв. м. В градоустройствения план на гр.Пловдив, кв.”Х.
Ботев - Север”, одоб-рен със Заповед №
44/08.01.1954г., имотът е заснет с нов пл.№ 232. По регулационния план на гр.Пловдив, одобрен със Заповед № ИК-1313/20.09.1987г. и в
кадастралния, съ-гласно Заповед №
РД-02-14-2155/15.12.2000г. процесният имот попада в ПИ 1980 – 218 кв. м. и част
от ПИ 837, в т. ч. застроени МЖ – читалище, около 100 кв. м., и МЖ около 20 кв.
м., и незастроено дворно място – около 80 кв. м., двата в кв.1, парцел 3 – озеленя-ване и атракция по плана на кв.”Х. Ботев – Север”.
Тези две сгради не са елемент от застроителния план. По КККР, одобрени със
Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. директор на
АГКК са заснети ПИ-ти с идентификатори 56784.511.1980
и 56784.511.837. Във втория, с площ от 361 кв. м., е отразено наличието на две
сгради – 56784.511.837.1: застроена площ 253 кв. м., брой етажи - 1,
предназначение - сграда за култура и изкуст-во, и
56784.511.837.2: застроена площ 24 кв. м., брой етажи – 1, предназначение – скла-дова база.
При
така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
При
доказателствена тежест за ищците да установят наличието на всички пред-поставки за възстановяване правото на собственост
върху процесния имот при условия-та на пълно и главно
доказване, те не са ангажирали доказателства досежно обстоятел-ството, че той съществува реално до размерите, в
които е отчужден, съгласно разпоред-бата на чл.2,
ал.3 от ЗВСВОНИ.
По
делото липсват такива за сградата “бивш тютюнев склад”, а обстоятелството, че
тя е била отписана от актовите книги за държавна собственост, ведно с
прилежащия й терен, само по себе си не обуславя направата на подобен извод, още
повече, че са на-лице множество писмени доказателства
/по приетата в с. з. на 24.10.2008г. преписка/, от които е видно, че след
отчуждаването на сградата, същата е била значително увредена – при пожар и
впоследствие възстановявана, включително конструкцията и покрива й.
На
второ място, следва да се посочи, че в случай, че сградата е съществувала във
вида, в който е била отчуждена, то по силата на закона на ищците би било
възстановено и правото на собственост върху цялото прилежащо й отчуждено дворно
място, тъй като двете сгради, ползвани от читалището – от 97.30 м² и от
24.30 м², са изградени в него без съответни строителни книжа и не са
елемент от застроителния план. Ако не са били налице предпоставките за това то
оставащата част от дворното място не би могла да бъ-де
реституирана – от нея не може да се образува самостоятелен имот.
На
трето място, продажбата на реална част от дворното място, извършена с НА № *** от
30.07.1993г. на нотариус при ПРС, би била нищожна, тъй като е в противоре-чие с чл.59 от ЗТСУ /отм./ – реално определени
части от дворищнорегулационни парце-ли не могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност.
На
четвърто място – в случай, че имотът е възстановен ex lege на
ищците, в дей-стващата към момента кадастрална карта
на град Пловдив, би била налице грешка, тъй като той не е отразен в нея. Тази
грешка следва да бъде отстранена по съответния ред, предвиден в ЗКИР.
Най-накрая,
не е налице идентичност между отчуждения от наследниците на К. недвижим имот и
този, предмет на делото – ПИ с идентификатор 56784.511.837, поради което ищците
не могат да се легитимират като собственици на претендираните идеални части на
основание наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ.
Предвид
горното, предявените ревандикационни искове следва да
бъдат отхвър-лени като неоснователни.
По
изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 3847/2007г. на РС Пловдив, XVI
гр. с., по отношение на Държавата – чрез МРРБ.
Решението
в тази си част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред ОС Пловдив 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.П.К., Г.Б. К., М.Д.Д., М.Д.Р. – С., Д.И.С., Н.Н.М., Е.Г.К., Т. Л. К., М.И.
Р., Д.Н.К., Р. Л. К., Б.Б.В. и Т.Л.Г., против Об-щина
Пловдив и Народно читалище “Г. М.”, гр.Пловдив,
искове по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху следния недвижим имот –
196/361 ид. части от ПИ с идентификатор
56784.511.837, находящ се в гр.Пловдив по
кадастралната карта и ка-дастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес: гр.Пловдив, ул.”Мургаш” №
3, площ – 361 м², трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, стар
идентификатор: 507.837, съседи: 56784.511.9578, 56784.511.1980, 56784.
511.9579, 56784.511.9577, 56784.511.839, 56784.511.840, в който попадат сгради
с иден-тификатори 56784.511.837.1, със застроена площ
от 253 м², брой етажи – 1, предназна-чение –
сграда за култура и изкуство и 56784.511.837.2, със застроена площ от 24
м², брой етажи – 1, предназначение – складова база, като на собственици, на заявено осно-вание –
наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ, като неоснователни.
Решението
е постановено при участието на Министерство на културата, гр.Со-фия,
като трето лице помагач на страната на ответника Народно читалище “Г. М.”, гр.Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала.
АД