Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 04.07.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №11731/2017
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искова
с правно основание чл.432 от КЗ от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ-
П.С.П., ЕГН **********,***, с адрес
за връчване, чрез представител по смисъла на
чл.39 от ТПК - гр.Б., ул.”********, чрез адв.П.Д.Д.,
твърди, че на 16.01.2016 г. е пострадала като пътник в лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 8” с
рег.№ ********, управляван от Д.И. Иванов, ЕГН**********. Излага, че същият е
управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, при проливен
дъжд, при което настъпил аквапланинг и той загубил
управлението, завъртели се на 180 градуса и колата напуснала пътното платно
през десния банкет като започнала да се преобръща през лавата си страна по
таван по наклонения скат. Навежда, че при описаното ПТП тя изпаднала през
задния ляв прозорец и била затисната от автомобила, при което получила следните
травматични увреждания: разкъсно-контузна рана
на главата, мозъчно сътресение и счупване на хирургическата шийка на дясна
раменна кост. Била приета за лечение в болница, където и е направена и операция
за репозиция на фрактурата на дясна раменна става с
поставяне на метална остеосинтеза. След изписването
лечението й продължило в домашни условия, но тя продължавала да изпитва силни
болки и ежедневни затруднения в обслужването си - не можела да си готви, да се
облича, да се къпе сама, нито да се грижи за малолетното си дете, поради което
имала нужда от постоянна чужда помощ. Счупването на дясната раменна става
коренно променило живота й, наложило се да излезе в продължителен болничен,
впоследствие претърпяла още две операции за премахване на поставената остеосинтеза. Предвид постоянните болки и затруднени
движения постъпвала няколко пъти в болница, а на 30.05.2017г. при постъпването
и в ортопедично отделение било установено, че в резултат от приченената
фрактура е развила субакромиален бурзит
на рамото с адхезивен капсулит,
което наложило още веднъж да изтърпи оперативна интервенция. Сочи, че още през
2016 г. и е иЗ.адено ТЕЛК
за временна неработоспосочност, който прилага по
делото. Ищцата твърди, че и до настоящия момент изпитва постоянни болки в
областта на травмите и има нужда от постоянен прием на медикаменти. Преживеният
стрес от катастрофата станал причина за
проблеми със съня и често изпитване на неосновано безпокойство. Причинените й
болки и страдания ще продължат и в бъдеще. Освен това излага, че е реализирала
и имуществени разходи във връзка с лечението си. Твърди, че за процесното ПТП е образувано наказателно производство, но
същото е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 НПК. Излага, че към момента на настъпване на ПТП лек автомобил
марка „Ауди”, модел „А 8” с рег.№ ******** е имал валидно сключен Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със З. „Б.И.” АД със
застрахователна полица № BG/02/116000194558, със срок на действие на
застрахователния договор от 05.01.2016г. до 04.01.2017г., поради което намира,
че ответното застрахователно дружество следва да обезщети претърпените вреди. В
тази връзка сочи, че е сезирала същото с искане за определяни и изплащане на
обезщетение, но същото е изплатило
обезщетение в размер на
2 000 лв., което счита за недостатъчно, предвид което за нея се
поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира да и бъде
присъдено обезщетение в размер на 28 000 лв. за причинените и неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата от
2 509,62 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди. Не претендира
законна лихва върху втората главница. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания и претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- З. „Б.И." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***,
действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.– САК, съдебен адрес:***, не
оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за процесния автомобил към момента на
настъпване на ПТП, но оспорва иска
по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на
ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у застрахования при него водач,
твърдените неимуществени и имуществени вреди и наличието на причинно-следствената връзка между тях
и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания и претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената молба до З.“Б.И.“ АД от 02.09.2016г,
писмо изх. №НЩ -4920/29.09.2016 г. от ЗД“Б.И.“ АД, писмо до З.“Б.И.“ АД от
04.01.2017г. от ищцата до ответника,
писмо изх. №НЩ -503/25.01.2017 г. от ЗД“Б.И.“ АД до ищцата- се установява , че
ищцата е сезирала ответника за изплащане на обезщетение от процесното
ПТП преди завеждане на исковата молба и ответникът й е определил обезщетение в
размер на 2 000лв.
Представени са с исковата молба 5 бр.фактури, направление за заплащане на
потребителска такса, 15бр. касови бонове за заплатени лакарства
и медицИ.ки услуги, 3бр.рецепти
за изписани лекарства от които е видно, че ищцата е изразходвала разходи за лечението, в
размер на 2 509.62 лв.
Представени е медицИ.ка документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ
и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими
специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: разкъсно - контузна рана на
главата; подкожен кръвоизлив на главата - в ляво челно-странично; счупване на хирургичната шийка на дясната раменна
кост; кръвонасядания около врата
и малко под гърдите; разкъсване на подбодилния
мускул на дясната лопатка. Проведено е следното лечение: болнично - от 16 01 2016 г до 22 01
2016 г - 6 дни и от 14 07 2016 г до 17 04 2016 г-3
дни и от 08 11 2016 г до 11 И 2016 г-3 дни и от 13 01 2017 г до 20
01 2017 г- 7 дни и от 30 05 2017 г до 03 06 2017 г -4 дни или
общо 23 дни; домашно - амбулаторно - от 22 01 2016 г до 13 07 2016 г - 5
месеца и 24 дни и от 17 04 2016 г до 02 08 2016 г - 3 месеца и 17 дни; от
11 11 2016 г до 12 01 2017 г - 2 месеца и 3 дни и от 03 06 2017 г до 03 07 2017
г - 1 месец; По време на болничното лечение е
оперирана както следва — на 20 01 2016 г — открито наместване и фиксация с метални импланти на
раменната кост, на 14 07 2016 г - пластика на сухожилието на лопатката,
на 09 11 2016 г - изваждане наметалните импланти, на 31 05 2017 г - отстраняване на бурсата и освобождаване на срастванията
на раменната става. По време на домашно-амбулаторното лечение е ходила на
прегледи, превръзки, изследвания и провеждала раЗ.вижване. Като усложнение в З.равословното
състояние на ищцата може да
се приеме настъпилия бурсит на дясната раменна става с адхезивен капсулит / възпаление на ставната капсула /, за които е извършено оперативно
лечение на 31 05 2017 г. Ищцата е претърпяла болки и страдания с
голям интензитет непосредствено след ПТП за 6-7 дни, а също така и след всяка
операция за 3-4 дни, болки с умерен интензитет до 7-8 месеца след ПТП, а също
така и след последната операция за около 20-30 дни. С оглед характера и
местоположението на травматичните увреди на ищцата, мястото на което е била по
време на получаването им и механизма на процесното
ПТП, може да се прие ме, че тя е била без поставен предпазен колан. Ищцата е
получила описаните по-горе травми при удари в части от интериора на автомобила
и след изпадане от него на земята. Носенето на предпазен колан би избегнало
счупването на хирургичната шийка на дясната раменна кост и подкожния кръвоизлив
на главата - в ляво челно - странично. Няма описание къде точно се намират кръвонасяданията на врата и малко под гърдите и не може да
се каже дали са получени в купето на автомобила или след изпадането на ищцата
от него. Ако пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан, не би
могла да получи травматичните увреждания на дясната раменна става и дясната
раменна кост.
От приетато и неоспорено по
делото заключение на съдемно-медицИ.ката експертиза,
изготвено от вещо лице -невролог се установява, че получените на ищцата травми-контузия на главата в ляво с подкожен кръвоизлив челно-с гранично; мозъчно
сътрссение- са в причинна връзка с процесното ПТП. В
предвид продължителното възстановяване и претърпените операции на дясното рамо
може да се приеме като усложнение настъпилата периферностволова
увреда на аксилариия нерв в
дясно, видно ог ЕМГ изследването. Няма данни за други
получени усложнения от описаните травми вследствие на процесното
ПТП.
По делото е прието и заключение на АТЕ, неоспорено от
страните, според което механизмът на ПТП е следният: Лек автомобил Ауди А8 с per. № А 2533 MP се
движел от с. ***** в посока ж.к. „Меден рудник". Времето било мрачно,
валял проливен дъжд. Движението не е било интензивно. Пътят в мястото на произшсствисто е прав, равен, двупосочен, с по една лента
за всяка посока, с положена надлъжна пътна маркировка единична непрекъсната осова линия. Отдясно на пътното платно за посока ж.к.
„Меден рудник" има единична мантипела, следва
затревен скат със слаб наклон на спускане. На места по асфалта имало образуван
дебел воден слой. Автомобилът попаднал в такъв участък, изгубил сцеплението на
гумите с пътя и водачът не могъл да контролира автомобила. Настъпило явлението
„аквапланинг". Скоростта на автомобила била
около 84 км/час. Автомобилът останал напълно неконтролируем, завъртял се на 180
градуса на пътното платно и продължил да се двдижи в
посока ж.к. „Меден рудник" със задна част напред, като напуснал пътя през
десния банкет и започнал да се преобръща през лявата страна по таван по
наклонения мокър затревен скат. Докато се преобръщал автомобилът, от него
изпаднали вещи и се отделили части и отломки. Ищцата изпаднала от задния ляв
прозорец непосредствено преди автомобилът да се установи в покой и останала под
задната лява врата до задната лява гума, без да е затисната от гумата. Когато
се събрали още хора, надигнали автомобила и освободили тялото на ищцата. Възможността за предотвратяване на процесното
ПТП е водачът на лек автомобил Ауди
да подбира скоростта на движение
при съответните пътни условия. Загубата на устойчивост
и настъпване на явлението „аквапланинг" не би се
появило при положение, че водачът на лекия
автомобил се е движил със скорост
по - ниска от 50км/ч, при която след преодоляване
на десния завой нямаше да
загуби устойчивост. При
завъртане па 180° и преобръщане на автомобила,предпазният колан може да задържи
тялото на водач и пътник вътре в автомобила, но не може да окаже превантивно
действие, тъй като при преобръщаме настъпва хаотично движение на телата и
получават удари от интериора на автомобилния салон.
По делото е разпитан деликвентът Д.И. И.като свидетел, който сочи, че се е движел с около
80км.ч. и ипоради мокрото време колата поднесла.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на
чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие
да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е
виновно и противоправно поведение на водача, причинна
връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен
състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които
същата възниква. Извършването на противоправното
деяние от деликвента е установено по несъмнен начин
от заключението на АТЕ . От заключението се установява, че възможността за предотвратяване на процесното
ПТП е водачът на лек автомобил Ауди
да подбира скоростта на движение
при съответните пътни условия. Загубата на устойчивост
и настъпване на явлението „аквапланинг" не би се
появило при положение, че водачът на лекия
автомобил се е движил със скорост
по - ниска от 50км/ч, при която след преодоляване
на десния завой нямаше да
загуби устойчивост.
Възражението на ответника за наличиена съпричиняване от страна
на пострадалата е неоснователно с оглед заключенита на АТЕ-при завъртане на 180° и преобръщане на автомобила,предпазният колан може
да задържи тялото на водач и пътник вътре в автомобила, но не може да окаже
превантивно действие, тъй като при преобръщаме настъпва хаотично движение на
телата и получават удари от интериора на автомобилния салон. Но пък от
заключението на на СМЕ се установява, че ищцата е
получила описаните по-горе травми при удари в части от интериора на автомобила
и след изпадане от него на земята. Според вещото лице, изготвило заключението на
СМЕ, носенето на предпазен колан би избегнало счупването на хирургичната шийка
на дясната раменна кост и подкожния кръвоизлив на главата - в ляво челно -
странично. Няма описание къде точно се намират кръвонасяданията
на врата и малко под гърдите и не може да се каже дали са получени в купето на
автомобила или след изпадането на ищцата от него. Ако пострадалата е била с
правилно поставен предпазен колан, не би могла да получи травматичните
увреждания на дясната раменна става и дясната раменна кост.
При тези противоречиви заключения на двете експертизи,
които можеха да бъдат избегнати при допускане на комплесна
съдебно-медицИ.ка и автотехническа експертиза, настоящият съдебен състав
намира, че възражението на ответника за съпричиняване
не е доказано и като такова е
неоснователно.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в
резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и
страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън
съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗ..
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на ищцата,
непълното й възстановяване, както и икономическите условия в страната и
установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на 30 000 лв., за колкото искът следва да се уважи. Съдът следва да приспадне от
определения размер на иска изплатеното обезщетение от ответника в размер на 2 000лв., т.е. исковата претенция за
обезщетение от 28 000лв. следва да се уважи изцяло.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава не от датата на увредата, а от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, т.
е. от 25.01.2017г.
От представените писмени доказателства за проведено лечение, обсъдени
детайлно от приетото заключение на СМЕ, съдът счита, че искът за имуществените
вреди следва да се уважи изцяло-2 509.62 лв.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази
насока искание с представения списък за разноски в
хода на съдебните прения съдът намира, че само ищецът има право и същите се
дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. .
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 1220.38лв.,
както и 500лв. възнаграждение на вещото лице, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ********, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.– САК, съдебен адрес: гр. ********, да заплати на
П.С.П., ЕГН **********, жив.с.*****,
обл.********, с адрес за връчване, чрез представител по смисъла на чл.39 от ТПК - гр.Б., ул.”********, чрез адв.П.Д.Д., по иск с правно основание чл.432
от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 28 000
лв. (двадесет и осем хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тази сума от 25.01.2017г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
********, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.– САК, съдебен адрес: гр. ********, да заплати на П.С.П.,
ЕГН **********, жив.с.*****, обл.********, с адрес за връчване, чрез представител по смисъла на чл.39 от ТПК - гр.Б., ул.”********, чрез адв.П.Д.Д., по иск с правно основание
чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 2 509.62
лв.(две хиляди
петстотин и девет лева и шестдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
********, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.– САК, съдебен адрес: гр. ********, да заплати на
П.С.П., ЕГН **********, жив.с.*****,
обл.********, с адрес за връчване, чрез представител по смисъла на чл.39 от ТПК - гр.Б., ул.”********, чрез адв.П.Д.Д., на
основание чл.78, ал.2 от ГПК направените разноски по делото в размер на 1500 лв.(хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
********, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.– САК, съдебен адрес: гр. ********, да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 220.38 лв.,(хиляда двеста и двадесет лева и тридесет и осем стотинки), както и 500 лв.(петстотин
лева) разноски по възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: