Решение по дело №663/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 486
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20194520200663
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 01.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД 663 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на „РНЦ Ентъртеймънт груп” ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 2019-0048480/07.03.2019г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и при липса на осъществен състав на административно нарушение и се иска неговата отмяна. Алтернативно се иска намаляване размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като не е провел допълнително разследване на спорните обстоятелства и не е обсъдил на направените с възражението доказателствени искания и представени доказателства. На следващо място се развиват съображения, че е налице противоречия между констатациите в АУАН и НП и крайният извод, че е осъществен състав на административно нарушение, като е било посочено, че не е бил представен регистър на рекламациите, а дружеството е санкционирано, че не поддържа такъв. Оспорват се констатациите, че дружеството не поддържа регистър на рекламациите и се твърди, че липсват събрани доказателства в тази насока. Излагат се доводи, че липсата на регистъра в обекта, към момента на проверката не осъществява състава на нарушението по чл. 127, ал. 2 ЗЗП, тъй като съгласно чл. 127, ал. 4 ЗЗП приемането на рекламациите може да бъде извършено освен в търговския обект, а така също и на адреса на управление на търговеца или на друго място посочено от него.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател редовно призовано не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. В подкрепа на така застъпеното становище релевира доводи, касаещи доказаност на нарушението и липсата на доказателства, които да установяват по ниска степен на обществена опасност на деянието, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Досежно размера на санкцията, за да бъде определена същата над минимума са били взети предвид множество отегчаващи вината обстоятелства - местоположението на обекта и констатирани, и други нарушение на Закона за туризма.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е било образувано със съставянето на АУАН № К-0048480 от 17.12.2018г. срещу дружеството жалбоподател за това, че при извършена на 16.11.2018г. проверка в търговски обект Заведение за хранене, находящо се в ***, стопанисвано от дружеството жалбоподател, след поискване от страна на служители на РД – Русе при КЗП до края на проверката служителят присъствал на проверката не е представил регистър на предявените рекламации от потребители, от което в АУАН е направен извод, че към датата на проверката търговецът не поддържа регистър на предявените рекламации на потребители. Въз основа на така установените факти, е прието, че същите осъществяват състав на нарушение по чл. 127, ал. 2 ЗЗП.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН е било депозирано възражение от дружеството жалбоподател срещу съставения АУАН, с което са били представени доказателства, за наличието и воденото на такъв регистър от дружеството. Отделно от това са релевирани подробни възражения, че към датата на проверката дружеството не е работило, както и във връзка с мястото, където е трябвало да се съхранява регистъра, с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ЗЗП. С възражението е направено и искане за събиране на доказателства.

Във връзка с така депозираното възражение е налице произнасяне от страна на административнонаказващия орган, с което възражението е прието за неоснователно, като е посочено, че предназначението на регистъра на предявените рекламации е да се описва всяка рекламация, в момента на предявяването й, на мястото на предявяването й и щом не е бил представен регистъра, следва извода, че такъв не се поддържа в обекта. Декларативно е посочено, че нарушението не е маловажен случай. Липсва произнасяне във връзка с искането за събиране на обстоятелства, както и във връзка с възраженията, че обекта не е работел.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 222 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. От всички доказателства по делото, еднозначно и безпротиворечиво се установяват, посочените в АУАН и издаденото въз основа на него НП факти, касаещи извършената проверка и резултатите от същата, които факти и не се оспорват от дружеството жалбоподател.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 127, ал. 2 ЗЗП, която разпоредба вменява задължение на търговеца да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица рекламации. Непредставянето на регистъра в хода на извършената в обекта проверка от, априори не може да обоснове извода, до който е достигнал административнонаказващият орган, за осъществен състав на нарушението по чл. 127, ал. 2 ЗЗП. Видно от разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ЗЗП, която правна норма именно определя местата, където се приемат рекламации, се налага извод, че доколкото последното се реализира чрез вписване в регистъра за предявените рекламации, това може да се осъществи както в търговския обект, където е закупена стоката или поръчана услугата, така и на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Законодателят изрично е определил за търговците три алтернативни възможности за приемане за предявени рекламации. В конкретния случай наказващият орган е посочил съвсем точно, че ангажира административно наказателната отговорност за това, че не се поддържа регистър на предявените рекламации в конкретен търговски обект – Заведение за хранене и развлечение в *** и въз основа именно на този факт е обоснован извода, че е осъществен състава на нарушението по чл. 127, ал. 2 ЗЗП. Поддържането на регистър е свързано, именно с приемането на рекламациите и непредставянето на регистъра в конкретен търговския обект към конкретен момент, не може да обоснове извода, до който е достигнал административнонаказващия орган, че такъв не се поддържа от дружеството. Видно от материалите по делото такъв регистър е представен с възражението срещу акта за установяване на административно нарушение, като едновременно с това са ангажирани твърдения, както във връзка с мястото където е съхраняван регистъра, за причините поради които регистъра не е представен преди съставянето на АУАН, както и във връзка с това, че към момента на проверката обекта не е работил, които възражения не са били обсъдени от административнонаказващия орган по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, а в становището относно депозираното възражение, административнонаказващият орган единствено е посочил, че щом регистъра не е бил представен, то такъв не се поддържа. Не е даден отговор, както във връзка с другите доводи на жалбоподателя, така и липсва произнасяне по искането му за събиране на допълнителни доказателства, част от които доказателствени искания, а именно наличието на предявени рекламации от потребители има съществено значение във връзка с индивидуализацията на размера на имуществената санкция, която административнонаказващият орган е наложил, което от своя страна е довело до съществено нарушение процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

В наказателното постановление неправилно е посочена фирмата на санкционираното дружество, а именно „РНЦ Ентъртаймънт груп“ ЕООД, но това не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като са посочени останалите индивидуализиращи белези на дружеството жалбоподател като ЕИК и седалище и адрес на управление и неправилното посочване на фирмата, не е довело до невъзможност да бъде правилно индивидуализиран субекта на нарушението.

По гореизложените мотиви съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и поради недоказаност на нарушението.

В същия смисъл е и константната практика на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 10.04.2018 г., постановено по КАНД № 52/2018г., Решение от 07.11.2017 г., постановено по КАНД № 231/2017г., Решение от 2.06.2015 г., постановено по КНАХД № 132/2015г. и Решение от 10.09.2013 г., постановено по КАНД № 298/2013 г.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

               

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2019-0048480/07.03.2019г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на „РНЦ Ентъртеймънт груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Олимпи Панов“ № 15, ет. 1, на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 700 (седемстотин) лева, за нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: