Определение по дело №418/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4156
Дата: 17 октомври 2013 г.
Съдия: Атанас Маскръчки
Дело: 20131200600418
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 259

Номер

259

Година

13.5.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.13

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Анна Димова

дело

номер

20134100100546

по описа за

2013

година

Normal;

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Делото е образувано по подадена жалба от С. М. К.-Илиева – длъжник по изпълнително дело № *1304 на Частен съдебен изпълнител Силвия К., рег. № 809, с район на действие района на Окръжен съд - град Велико Търново, против действията на съдебния изпълнител по налагане на запор на дружествените й дялове в „Стеростандарт КО” ООД – град Велико Търново. В жалбата си Илиева излага съображения, че неправилно и незаконосъобразно е наложен запорът върху притежаваните от нея дружествени дялове. Посочва, че не е уведомена от съдебния изпълнител нито лично, нито в качеството й на управител на дружеството за наложения върху дружествените дялове запор. Освен това счита, че неправилно е наложен запорът и поради обстоятелството, че за предприетото действие няма постъпило изрично искане от взискателя по делото и последният не е овластил съдебния изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ сам да определя способа за изпълнение. Моли да бъде отменен наложеният запор върху притежаваните от нея дружествени дялове в „Стеростандарт КО” ООД – град Велико Търново.

Взискателят по изпълнително дело № *1304 на Частен съдебен изпълнител Силвия К., рег. № 809, „ОББ” – град С., заема становище, чрез процесуалния си представител адв. Кирил Андреев, че подадената по делото жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Посочва, че в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са посочени хипотезите, при които длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител. На следващо място процесуалният представител на взискателя по изпълнителното дело излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че подадената по делото жалба освен недопустима е и неоснователна, поради което алтернативно прави искане същата да бъде оставен без уважение.

Частен съдебен изпълнител Силвия К. излага мотиви по подадената от С. М. К.-Илиева жалба като посочва, че същата е процесуално недопустима. Твърди, че налагането на запор не е сред действията на съдебния изпълнител, които съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК подлежат на обжалване от длъжника.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като съобрази данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата на С. М. К.-Илиева е процесуално недопустима.

Съгласно чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК длъжникът има право да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложеното по най-високата цена.

С твърдение, че не е надлежно уведомен за изпълнението длъжникът може да обжалва отнемането на движима вещ или отсраняването му от имот, т.е. финалните актове на съдебния изпълнител, с които се удостоверява осъществяването на съответния изпълнителен способ. Като е концентрирал защитата на длъжника в тези финални произнасяния, законодателят е осуетил възможността въпроси относно нарушения допуснати в хода на развитие на процедурите, да се поставят предварително. Освен това, видно от протокол от 09.04.2012 година /л. 162 от изпълнителното дело/ С. Илиева е била уведомена за наложения запор върху притежаваните от нея дружествени дялове в „Стеростандарт КО” ООД. На следващо място, следва да се има предвид и обстоятелството, че налагането на запор върху дружествени дялове по чл. 517, ал. 1 ГПК не поставя началото на извършване на изпълнителния способ "Изпълнение върху дял от търговско дружество". Изпълнението в този случай започва с изявление на взискателя за прекратяване на членството на съдружника - длъжник по смисъла на чл. 517, ал. 3 ГПК, каквото в случая по делото не е направено. Доколкото в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва и налагането на запор върху определено имущество на длъжника не е сред тези действия, то последният не разполага с правото да обжалва това действие на съдебния изпълнител.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че подадената по делото жалба от С. М. К.-Илиева е процесуално недопустима, поради което и като такава същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, подадената по делото от С. М. К.-Илиева жалба.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 546 по описа на Окръжен съд – град Велико Търново зÓ 2013 година.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – град Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

0D891062C8774658C2257B6A0024E744