Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2721/19.12.2019г.
гр. Пловдив, 19.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на втори декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар С. К. и прокурор М. Т., като разгледа докладваното адм.д. № 3224 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на И.С. ***, ЕГН **********,***, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 700 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно
и касационно производство по ЗАНН. В СЗ ищецът
не се представлява, в писмени бележки процесуален представител поддържа иска,
като го намира доказан по основание и размер и моли същият да бъде изцяло
уважен. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
- Областна дирекция на МВР - Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален
представител оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение
за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан. Прави възражение за
намаление на претендираното обезщетение, както и на
разноските по настоящото дело. Претендира
разноски.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.
Видно
от изисканите и приложени АНД № 864/ 2019 г. по описа на РС - Пловдив и КАНД №
1684/ 2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, срещу ищеца е бил
издаден ЕФ, който е бил обжалван и отменен с
решението по касационното дело.
Представен
е договор за правна защита и съдействие /л.9 от първоинстанционното
дело/, с договорено възнаграждение в размер на 400 лв. за оказване на правна
защита и съдействие при обжалване на ЕФ, като изрично е отбелязано, че същото е
заплатено. Представен е договор за правна защита и съдействие /л.7 от касационното дело/, с договорено и платено възнаграждение
в размер на 300 лв., за оказване на правна защита и съдействие по касационното
дело, като изрично е отбелязано, че
същото е заплатено. Представен е и договор за правна защита и съдействие /л.5 от настоящото дело/, с договорено и платено възнаграждение
в размер на 300 лв., за настоящото производство по ЗОДОВ, като изрично е
отбелязано, че същото е заплатено.
При
тези доказателства съдът намира, че в разглеждания случай са налице трите
кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал.
1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са
настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. Самата
отмяна на ЕФ като властнически акт на административен орган, представлява
материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на
възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски
за процесуално представителство. Съгласно диспозитива
на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017
г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен
административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС
е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия
– пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка
между издадения ЕФ и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт,
увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ,
тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално
претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с отменения ЕФ. Ищецът не би заплатил адвокатско
възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали
вреда за него, ако не беше издаден процесния ЕФ.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство при обжалване на ЕФ, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издаването му.
С
оглед на изложеното, предявеният иск за причинените имуществени вреди се явява
основателен, но размерът на исковата
претенция се явява прекомерен. Съобразно фактическата и правна сложност
на делата съдът намира, че следва същият
да бъде уважен до размера на общо 600 лв., т.е. в минималните размери от по 300,00
лева за процесуално представителство, защита и съдействие за двете инстанции,
съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, още повече предвид това, че разпоредбите на чл.18,
ал.1 и ал.2 от НМРАВ са алтернативни, като първата алинея се прилага само за
случаите, в които се изготвя жалба без процесуално представителство, а
приложима за настоящия случай е втората алинея. При това положение следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 600 лв., а за
разликата до 700 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. При този изход на делото, съобразно своевременно направеното искане
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и разноски по настоящото
дело, в размер на 265, 71 лв., съразмерно
с уважената част от иска. Разноски на ответника не се дължат, по аргумент от
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ /в редакция преди
ДВ, бр. 94 от 2019 г./ и § 6 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.).
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Пловдив да заплати на И.С. ***, ЕГН **********, обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 600 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния му предявен размер от 700 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на И.С. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 265, 71
лв., съразмерно с уважената част от
иска.
ОТХВЪРЛЯ искането,
направено от процесуален представител на ОД на МВР – Пловдив за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: