Р Е Ш Е Н И E
№
гр. Враца 05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, IV - наказателен състав в публично заседание на 15.07.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
Цветелина
Цекова като разгледа докладваното от съдията НАХД№575 по описа за
2019г. на ВРС,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18-0967- 001840 от 17.12.2018г.
на Началник Г С
„ПП” при ОД на МВР - гр.Враца, с
което на В.П.П.
*** с ЕГН ********** е наложено
административно наказание, на основание чл.177 ал.1
т.4 пр.1 от ЗДвП административно наказание - ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева, за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред Врачански
Административен Съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ:
В.П.П. *** с ЕГН **********, е обжалвал НП №18-0967- 001840 от 17.12.2018г. на Началник Група
Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Враца, с което му е наложено административно наказание, на основание чл.177
ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП административно наказание - ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева, за извършено нарушение на чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за отмяна на НП,
като жалбоподателя сочи че не е имал знанието, че автомобила е спрян на 17.03.2016г., както и че при преминаване на
автомобила на преглед и за ЗГО, нито една институция не го е уведомила, за този
факт, като дори в съдебно заседание сочи че няколкократно е бил проверяван от
службите за контрол и че дори е излизал извън страната с процесният автомобил,
но въпреки това никой не го е уведомил, че МПС е спряно.
Ответникът
по делото в придружително писмо ангажира становище в подкрепа на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
На 02.12.2018г.
около 05:09 часа екип на РУ Враца в състав - служителите св.Т.Ц.Б., В.И. Цеков и Г.Ц.Г. извършвали обход, когато на паркинга
зад хотел „ХЕМУС” в гр.Враца забелязали автомобил „Форд” модел „Галакси” с
рег. № ******, които се движел
странно. Поради което спрели автомобила. При извършената проверка установили, че автомобила бил собственост на „Чайка Турист” ООД с булстат 10657677,
като същият бил спрян от движение
При извършената проверка било установено, че водач на
автомобила е настоящият жалбоподател - В.П.П.
***, който управлявал посоченото МПС. На
място била направена и справка относно МПС-то при
която се установило, че същото е спряно от движение по надлежният ред на 17.03.2016г. С оглед направените констатации от екипа служителя
на пътна полиция - св.Г.Ц.Г. в присъствието на
св.Т.Ц.Б. и В.И. Цеков съставил на водача Акт за административно нарушение с.Д №****** от 02.12.2018г., който жалбоподателя подписал.На
жалбоподателя, бил връчен екземпляр от АУАН.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП №18-0967- 001840
от 17.12.2018г. на Началник Група към ОДМР Враца, Сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР – Враца, с което водача е санкциониран за извършено нарушение по
чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, с наложенаи
глоба в размер от 100 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на св.Т.Ц.Б. и В.И.
Цеков дадени в съдебно заседание,
както и от приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства - АУАН и НП, жалба,
2бр. Справка за нарушител, ЗАПОВЕД № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
МВР, Писмо справка от С ПП при ОД на МВР Враца, Справка история на автомобила, Справка
за собственост, Справка регистър Булстат.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация,
а разгледана по същество същата е процесуално допустима, и частично основателна,
по следните съображения:
На първо
място съдът приема, че както АУАН,
така и НП са издадени от компетентните органи и в рамките на техните правомощия
и компетенции и при спазване на предвидената в ЗАНН процедура.
Разпоредбата на чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП поставя забрана към водачите да управляват пътно превозно средство, което е спряно от движение. По делото безспорно се установява, че на 02.12.2018г., в гр.Враца жалбоподателят
П. е управлявал лек автомобил марка „Форд” модел „Галакси” с рег. № ******, собственост на „Чайка
Турист” ООД с булстат 10657677, както и качеството му на водач на визираното МПС, но не е изяснена фактическата обстановка, предвид събраните
доказателства и не е доказано безспорно извършеното нарушение, което е в тежест
на административнонаказващия орган.
В хода на съдебното следствие от служебно изисканите и
постъпили справки включително от Справка история на автомобила се установи, че лек
автомобил марка „Форд” модел „Галакси” с рег. № ******, собственост на „Чайка
Турист” ООД-Враца и явяващ се не собствен за жалбоподателя, е спиран от
движение няколко пъти. Съгласно приложеното писмо от С ПП при ОД на МВР Враца - Първото спиране е било на 09.07.2014г. на основание чл.171 т.2 б.Б
от ЗДвП, второто спиране на
автомобила от движение е било на 14.03.2016г.
когато е била наложена принудителна
административна мярка на осн.чл.171 т.2 б.“В“ от ЗДвП – Временно спиране от
движение на МПС до сключване на З„Гражданска отговорност”, а следващото спиране е било на дата 04.12.2018г. отново на основание чл.171
т.2 б.В от ЗДвП.
От направената служебна справка в масивите на
регистъра за застраховка „Гражданска отговорност”, е видно, че процесният
автомобил е бил с редовна застраховка „Гражданска отговорност” за 2018г. към ЗД
„Бул Инс” АД, която е била с начална дата на покритие - 16.07.2018г. и крайна дата 15.07.2019г.,
което сочи на това, че към датата на констатиране на твърдяното нарушение - 02.12.2018г. такова не е било налично,
тъй като процесният автомобил е имал активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, така както закона вменява.
Нито в хода на административнонаказателното
производство, нито в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция са
събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал
превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение
и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.
Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя
автомобил фигурира в масивите на контролните органи, като временно спрян от
движение, че по отношение на собственика му заповедите за наложените
принудителни административни мерки – временно спиране от движение са със статут връчени не представлява факт,
обосноваващ сам по себе си извод, че деянието извършено от лицето сочено за
нарушител съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН
и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл.5, ал.3,
т.2, във вр. с чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл.7, ал.1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което
следва да е извършено виновно - умишлено, а в случая няма данни жалбоподателят,
да е знаел, да е могъл да знае или да е бил длъжен да знае, че автомобилът,
който е управлявал, е спрян от движение още повече и при положение, че този
автомобил не е собствен.
От събраните по
делото доказателства се установи, че автомобила включително и към настоящият
момент е собственост на „Чайка Турист” ООД-Враца, която е предоставила
процесният автомобил на лицето - жалбоподател - В.П.П. ***. Последният е бил установен да управлява процесният
автомобил на 02.12.2018г. когато му
е бил съставен настоящият АУАН с.Д № ******
от 02.12.2018г., а в последствие на 04.12.2018г.
е била наложена принудителна
административна мярка на осн.чл.171 т.2 б.“В“ от ЗДВП – Временно спиране от
движение на МПС до сключване на ЗГО., като съгласно справката ЗАПАМ №18 – 0967-000875 е бил връчен на
лицето собственик „Чайка Турист” ООД-Враца, на – 10.01.2019г.
Същевременно видно е както и вече се посочи по горе,
че за наложеното временно спиране на автомобила с дата на 14.03.2016г. лицето собственик е било уведомено на 12.05.2016г.,
като спирането е било до сключването на ЗГО. След което е имало наложено ново
спиране за срок от 6 месеца със ЗАПАМ №17
– 0309-000122 от 19.07.2017г., за
което няма данни да е връчвано на собственика, а за да има наложено ново
спиране от движение на автомобила, то това означава, че в някакъв момент след
датата 12.05.2016г. автомобила е бил пуснат в движение, което пък от своя
страна означава, че спирането от 14.03.2016г.
е било отпаднало.
При това положение следва, че именно временно спиране
от движение с дата 19.07.2017г. на
процесният автомобил се явява предхождащо на настоящото деяние, но за него
както се посочи от данните изложени от наказващият орган няма такива от които
да става ясно, че собственикът на МПС „Чайка Турист” ООД е имала знанието за
обстоятелството по спиране на автомобила от движение с дата 19.07.2017г. и въз основа на ЗАПАМ №17 – 0309-000122 от същата дата,
а от там и да се извежда извод че и жалбоподателя от своя страна е имал това
знание и че въпреки него е управлявал
визираният автомобил.
От изложеното следвая че по делото няма данни жалбоподателя
да е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него на процесната дата,
час и място автомобил е бил временно спрян от движение, тъй като същият му е
бил предаден със съответните документи, като жалбоподателя лично е сключил ЗГО и
е преминал с автомобила на годишен технически преглед за календарната 2018г.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът
приема, че не е установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил
нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, но от друга страна, по силата на разпоредбата
на чл.14, ал.2 от НПК /„доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия
събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена
и в Постановление № 10/1973 г. на
Пленума на ВС.
Поради това съдът приема, че
административнонаказателното обвинение срещу жалбоподателя, не е доказано по
несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за да се
приеме, че е извършил описаното в наказателното постановление, административно
нарушение и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна
отговорност за него. По изложените
съображения, съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18-0967- 001840 от 17.12.2018г. на Началник Група към ОДМР Враца, Сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР – Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: