МОТИВИ към ПРИСЪДА № 4/29.01.2015г., постановена по НОХД № 912/2014г. по описа на Районен
съд – Свиленград -
18.02.2015 г.
Против
подсъдимият С.Ф.М. ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Габрово, постоянен и настоящ адрес гр. Стара Загора, ул.
»Св Отец Паисий» № 38, български гражданин, от турски произход, женен, основно образование, осъждан, управител на фирма СЕЗ Строй
ЕООД, българска лична карта №
********* издадена на 23.06.2014г от МВР Стара Загора е
повдигнато обвинение от Районна прокуратура-Свиленград за това, че:
на 02.08.2014г. в района на 302 гранична пирамида
през землището на с Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково в съучастие, като
извършител с българския гражданин С.Р.Х. , превел през границата на страната 
от P. Турция в Р. България, сирийските граждани М.А., Ж.Х., Р.И., Ж.М.З., Р.Ш.М., К.М., Х.Ф., Ж.М., А.Х., М.М. и С.Ж., без разрешение на надлежните
органи на властта-престъпление по
чл.280, ал. 2, т.З, вр.
ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Против подсъдимият С.Р.Х. ЕГН **********, роден на
***г***, постоянсн
и мастящ адрес с .Лебед, № 104, общ. Джебел, обл. Кърджали, настоящ адрес гр. Стара Загора, ул. »Св. Отец Паисий» №38, български гражданин. от турски произход, неженен, основно образование, осъждан,
строител във фирма СЕЗ Строй ЕООД, българска лична карта № *********
издаденана 19.04.2011гот МВРКърджали е повдигнато обвинение от Районна прокуратура-Свиленград за това, че:
на
02.08.20141г. в
района на 302 гранична пирамида през землището на с Пашово,
общ. Свиленград, обл. Хасково в съучастие като извършител с българският
гражданин С.Ф.М. превел през
границата на страната
от Р. Турция в Р. България,
сирийскитс граждани М.А., Ж.Х., Р.И., Ж.М.З., Р.Ш.М., К.М., Х.Ф., Ж.М., А.Х., М.М. и С.Ж., без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.280, ал. 2, т..З, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 or HK
След даване ход на делото съдът пристъпи към проверка самоличността на
явилите се лица и изпълни съответните процесуални изисквания съгласно разпоредбите
на чл. 272 ал .4 , чл. 273 , чл. 274 от
НПК.
На основание чл.275 от НПК,
съдът запита страните имат ли нови искания по доказателствата и по реда за провеждане
на съдебното следствие при което защитата на подсъдимия С.Ф.М.
– адв. Т.А. представи за приемане ,като доказателства по делото
документи във връзка със семейното и имотното
състояние на подзащитния си .
По отношение на представените
от процесуалния представител на подсъдимия
документи съдът, счете, че същите са относими, допустими и в определена
степен необходими към материалите по делото, поради което ги прие, като
доказателства по делото по надлежния ред, а именно Удостоверение
с изх.№ 20141205154057 от 05.12.2014г. на Агенция по вписванията – град Стара
Загора; Удостоверение с изх.№ 20141205153923 от 05.12.2014г. на Агенция по вписванията
– град Стара Загора; Дневник /персонал/ към 28.01.2015г. на фирма „Се Ай Груп”
ЕООД, Дневник /персонал/ към 28.01.2015г. на фирма „Сезстрой” ЕООД; Платежна
ведомост за периода от 01.12.2014г. до 28.01.2015г. на фирма „Сезстрой” ЕООД; Платежна
ведомост за периода от 01.11.2014г. до 06.01.2015г. на фирма „Сезстрой” ЕООД; Платежна
ведомост за периода от 01.12.2014г. до 25.01.2015г. на фирма „Се Ай Груп” ЕООД
и Платежна ведомост за периода от 01.12.2014г. до 25.01.2015г. на фирма „Се Ай
Груп” ЕООД и Платежна ведомост за периода от 01.11.2014г. до 06.01.2015г. на
фирма „Се Ай Груп” ЕООД.Адвокат Д. заявява , че искания по доказателствата нямат.
На основание чл. 275 ал. 1 от НПК
подсъдимите чрез защитника си отправят искане за продължаване разглеждане
на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК –чл. 371 т. 2 от НПК.
Подсъдимите и
техните защитници искат от съда производството
по делото да продължи по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл.371, т.2 от НПК, тъй
като подзащитните им признавали изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаяли да се събират доказателства за тези факти.Съдът като взе предвид становището на процесуалния представител
на подсъдимите намира следното: съгласно разпоредбата на чл.370, съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези: първата- служебно
от съда и втората- по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени дали са
налице предпоставките и условията за
разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК,
а именно: когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
Обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимите
чрез техния процесуален представител е
направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което е необходимо да се констатира наличие на условията за провеждане
на съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
предварително изслушване на подсъдимите.На
основание чл.370ал.4 от НПК,съдът с определение
разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимите.Подсъдимите
признаха изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заявиха съгласието си
да не се събират доказателства за тези факти. Изразиха и желание делото да се
гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът
разясни на подсъдимите правата им по чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от тях самопризнание по
чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при постановяване на присъдата.
Съдът с оглед отново да констатира наличие
на информирано съгласие,запита подсъдимите дали признават фактите изложени в
Обвинителния акт и дали са съгласни да не се събират доказателства за тези
факти.Отговорът на всеки от подсъдимите бе следния „Да, признавам изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт и давам своето
категорично съгласие да не се събират доказателства за тези факти”.
При това положение след като съдът
установи съобразно изискванията на
чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанията, които подсъдимите направиха
в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в Обвинителния
акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При това положение след като съдът се убеди , че са налице условията за провеждане
на съкратено съдебно следствие по чл.
371 т. 2 от НПК , разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371
т. 2 от НПК.Освободи свидетелите от задълженията им по НПК.След даване ход на съдебното следствие и прочитане на обвинителния акт от прокурорът
, съдът запита подсъдимите дали поддържат
изразеното по време на предварителното изслушване становище
и желаят ли да дадат обяснения по
обвинението.Отговорът бе следния „Разбирам обвинението. Признавам се за виновен. Поддържам изразеното от мен становище по време на предварителното
изслушване. Признавам изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съм съгласен да не бъдат събирани
доказателства за тези факти. Не желая да давам обяснения по фактите изложени в
Обвинителния акт, които изцяло признавам”.Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете
и приобщи към доказателствата по делото протоколите
и другите писмени материали, намиращи се в по ДП №315/2014г. по описа на ГПУ - Свиленград; пр. преписка с вх. №1386/2014г. по описа на РП-Свиленград ,
които имат характер и значение на
доказателства, т. с. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по
делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по
реда на НПК.След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия с оглед всестранното , обективно и пълно изясняване на обстоятелствата
по делото , съдът намери
също , че делото е изяснено от фактическа и правна страна , поради което
обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.След приключване
на съдебните прения се даде и осигури
възможност за последнадума на
всеки от подсъдимите.След прочитане на присъдата
, съдът измени
и мерките за неотклонение от „парична
гаранция в „задържане под стража „до влизане на присъдата в законна сила и привеждането и в изпълнение.
Досъдебното производство по
делото е протекло изцяло при адекватно упражнени
правомощия на наблюдаващия прокурор.Представителят на прокуратурата е
формулирал обвинението , като е изнесъл
всички факти очертаващи предмета и
основните рамки на процеса на
доказване и осъществяване правото на
защита.
Съдът след преценка на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като вменена престъпна фактология ,представляваща
фактологически императив , както и писмените доказателства по досъдебно производство,
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна -
Подсъдимите С.Р.Х. и С.Ф.М.
се познавали добре тъй
като подс.Х. от четири години работил в строителната
фирма на Подс.М.. На 01.08.2014г. двамата обвиняеми били в
гр.Одрин, Р.Турция.Били на заведение в същия град, където
подс.М. предложил на подс.Х. да преведат група сирийци през границата на страната
от Турция в България.Над вечер
дошла кола и ги взела от заведението.След половин часово пътуване
двамата обвиняеми били оставени в полето до с.Узгач, близо до границата между България и Турция.Малко
след това престигнал бял бус, който оставил 11 човека-свидетелите М.А., Ж.Х., Р.И., Ж.М.З., Р.Ш.М., К.М., Х.Ф., Ж.М., А.Х., М.М. и С.Ж..Тогава Подс.М. казал, че това са хората.Двамата
подсъдими повели
групата към границата с България, като С.М. повел групата,
С.Х. вървял отзад за да не се изгубят хората.В един момент подсъдимите лица
заедно с превежданите сирийски граждани стигнали в
слънчогледова нива находяща се на около 10 метра от линията на държавната граница между
Турция и България в района на 302 гранична пирамида през землището на с Пашово, общ. Свиленград,обл.
Хасково.Видели полицията и след кратка суматоха се изпокрили в нивата.М. казал, че вече са на границата и казал на Х. да провери имали още светлини
и кой минава по близкия
асфалтов път.Подс.Х. тръгкал към пътя,
малко след
което бил задържан от органите на гранична полиция-св.В.
Кехливанов в района на 302 гранична пирамида в землището на с.Пашово.
общ. Свиленград, обл. Хасково.По-късно разбрал, че съучастника му подс.М. и 11-тте превеждани лица също са задържани.Това били сирийските граждани, свидетели по делото М.А., Ж.Х., Р.И.,
Ж.М.З., Р.Ш.М., К.М., Х.Ф.,
Ж.М., А.Х., М.М. и С. Жамап.Същите
били задържани от св. П.Ч.-***, след като в един момент подс.М.
извел превежданите лица от слънчогледената
нива в която били укрити малко след като преминали границата между Турция и България в района на 302 гранична пирамида
през землището на с.Пашово, общ.
Свиленград, обл. Хасково.Задържането станало и с помоща на св.М.Г.-***,
които през цялото време наблюдавал групата и насочвал колегите си.
С.Ф.М. и С.Р.Х.
са привлечени в качес-твото на обвиняеми за извършено престъпление
по чл.280, ал. 2, т.З, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.При извършения
разпит подс.С.Х., заявява че разбира обвинението
и се признава за виновен в престъплението в които е обвинен и съжалява за стореното.Самопризнанието на подс.Х. напълно
кореспондира със събраните по
делото гласни доказателства.Подс.С.М. разбира в това което е обвинен, но в хода на досъдебното производство заявява,
чс не иска да се произнася по въпроса за вината си.
От направените
справки "Съдимост" е видно, че подс. С.Ф.М.
и С.Р.Х. са осъждани.
При така
изяснената фактическа обстановка се налага правния извод, че с
действията си подсъдимите С.Ф.М. и С.Р.Х.
от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението
по чл.280, ал. 2, т.З, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал.2 от НК.
От обективна страна подсъдимите С.Ф.М. и С.Р.Х. на 02.08.2014г. в района на 302 гранична пирамида
през землището на с.Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково в съучастие като извършители превели през границата на страната от Р. Турция в Р.
България, сирийските граждани М.А., Ж.Х., Р.И., Ж.М.З., Ризаи Ш.М.,
К.М., Х.Ф., Ж.М., А.Х., М.М.
и С.Ж., без разрешение на надлежните
органи на властта.
От субективна страна подсъдимите С.Ф.М.
и С.Р. Х. са извършили
деянието виновно, при условията
на пряк уми-съл, по смисъла
на чл. 11 ал.2 , хипотеза 1-ва
от НК, действали са в
условията на съучастие като всеки от тях е възприемал
действията на другия при превеждането на сирийските граждани през
държавната граница от РТурция в РБългария. Те са разбирали
свойството и значението на извърше-ното и са могли да ргьководят постъпките си. Съзнавали са обществено опасния
характер на извършеното от тях деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици и са искали тяхното настъпване.
Фактическата обстановка по
обвинителния акт се доказва по безспорен и категоричен начин от показания на разпитаните по
делото свидетели; от характеристичните данни; справките за съдимост и от
обяснениято на единия от подсъдимите.
Подс. С.Ф.М. ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. Габрово, постоянен и
настящ адрес гр. Стара Загора, ул. »Св Отец Паисий» № 38, български гражданин, от турски произход, женен, основно образование, осъждан, управител на фирма СЕЗ Строй
ЕООД, българска лична карта № ********* издадена на 23.06.2014г от МВР
Стара Загора.
Подс. С.Р.Х. ЕГН ********** е роден на ***г***, постоянен и настоящ адрес с .Лебед, №
104, общ. Джебел, обл. Кърджали, настоящ адрес гр. Стара Загора, ул. »Св. Отец Паисий» №
38, български гражданин, от турски произход,
неженен, основно образование, осъждан, строител във фирма СЕЗ Строй
ЕООД, българска лична карта № *********
издадена на 19.04.2011г от МВР Кърджали.
От правна страна -
За да обоснове извод за авторство на деянието и неговата съставомерност , съдът се базира на самопризнанието на подсъдимите и на доказателствата , събрани в досъдебното производство
, които установи ,че го подкрепят ,с оглед приетата и реализирана
диференцирана процедура представляваща отклонение от стандартната
форма за провеждане на съдебното
следствие.
Съдът
намира за безспорно и по несъмнен начин
доказано, авторството на подсъдимите.
Осъществени
са всички признаци и елементи от
обективна и субективна страна на престъплението за което на всеки му е повдигнато
и предявено съответно обвинение от Наказателния Кодекс.Съгласно разпоредбата на
чл.373 ал.3 в случаите на чл. 372 ал. 4
, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата , изложени
в обвинителния акт , като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство , които го подкрепят.Въпреки това съдът намира за уместно да посочи
основните акценти в речта прокурора и в
пледоариите на защитата на подсъдимите
от една страна и от друга на изложи своите съображения на базата на събраната достатъчно по обем
доказателствена съвкупност и с оглед
реда на разглеждане на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл. 371 т. 2 от НПК ,обуславящи справедливостта и законосъобразността на
постановената присъда.
Позицията на прокурора
по отношение на подсъдимия С.Ф.М. се свежда предимно
до определяне на наказанието му при
превес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно към минимума, като
кумулативно следвало да бъде наложено и наказание „Глоба”.Като обстоятелства
обуславящи този извод посочва , че е баща на малко дете; управител на фирма,
представител на средния бизнес, има ангажимент към работниците и обществото;Извършеното
намира за твърде укоримо,но се явявал редовно в съдебно заседание , признавал
фактите и обстоятелставата изложени в обвинителния акт.Подсъдимият макар и
многократно осъждан , то повечето от тях били за леки престъпления , а
настоящото вече било тежко. По отношение на подъсдимия С.Р.Х., който е и
работник във фирмата на другия подсъдим, осъждан бил само веднъж и предвид
ниската му възраст прокурора пледира , че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, и спрямо него наказанието следвало да бъде определено при
условията на чл.55 от НК, както и кумулативно предвиденото наказание „Глоба”
към минималния размер.Намира, че ако съдът прецени , за възможно, да бъде приложена
разпоредбата на чл. 55 ал.3 от НК , и въобще да не му бъде налагана „глоба „ Относно предходното му осъждане в размер на 4 месеца
лишаване от свобода следвало да се приложи разпоредбата на чл. 68 от НК и
същото да бъде изтърпяно.
След
така изнесеното в речта на прокурора, адвокат А. процесуален представител на
подсъдимия С.Ф.М. акцентира въръху следното
– по негова преценка били налице
предпоставките на чл.88а, ал.4 от НПК, и за присъдите, които са му наложени е
настъпила реабилитация, т.с. за това деяние не било налице непременно необходимо ефективно
наказание.Освен това неговата фирма,
която работила качествено обезпечавала не само собственото си семейство, а
обезпечавала и семействата на 30 души, извън административния персонал, които били
ангажирани с офисът му и с подаването на декларациите му. Счита , че ефектът ще
бъде по-голям, ако той е навън, ако работи и създава обществено полезен
продукт, изпълнява задълженията си към работниците, отколкото ако бъде изолиран
от тази среда.
Адв.Д. –
процесуален представител на подсъдимия С.Р.Х., в пледоарията си
заявява недвусмислено , че неговия подзащитен в съучастие с работодателят си е
извършил престъплението в което е обвинен.Същевременно , обаче моли при индивидуализиране на наказанието да бъде
взето предвид безупречното му процесуално поведение, направените от него пълни
самопризнания на ДП, сравнително ниската му възраст.Счита , че са многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне
на наказанието „Лишаване от свобода” и
моли същото да бъде при условията на чл.55 от НК, както и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба”, да бъде под минималния размер предвиден в
закона, с оглед тежкото му финансово, икономическо и социално положение. Съща
така визира и приложението на чл. 68 ал.1
от НК , тъй като подс. Х. е извършил настоящото престъпление в
изпитателния срок на предходно условно
осъждане .
Съдът дължи следните съждения , предвид горното, както и усилията на
процесуалните представители
на подсъдимите да аргументират
и подкрепят защитните си тези.
Пледоарията и застъпените релевирани
доводи на защитата по
време на съдебните прения се
отличават с изразен
стремеж да посочат възможните смекчаващи
отговорността обстоятелства ,въпреки категоричното съгласие с доказаните
авторство съставомерност и вина на
подсъдимите и да мотивират съдът към
снизходителност.На първо място съдът констатира припокриване в голяма степен на
речта на прокурора и от друга страна на пледоариите на защитниците на двамата
подсъдими.Съдът , като ръководно решаващ орган, следва
да посочи че С.Ф.М. и С.Р.Х., са осъществили както от обективна , така и от
субективна страна състава на престъплението за което им е повдигнато и
предявено обвинение. Съдът не споделя
становището на процесуалния представител на подсъдимия С.Ф.М. че предпоставките на чл.88а, ал.4 от НПК са
налице и за присъдите, които са му
наложени е настъпила реабилитация, поради което института на условното
осъъждане е приложим.Така както в
съдебно заседание бяха представени и приети , като доказателства по делото
редица документи удостоверяващи наличието на фирма с работещи , състояние и т
н. , така би трябвало да се представят достатъчно данни , за да формят
първоначално мнение относно изтърпените
присъди /платени глоби и т. н. / Независимо от това съдът базирайки се на
доказателствата по делото , достигна до обоснования извод , че именно този
подсъдим е водещ субект при
осъществената съучастническа престъпна дейност.Още повече то е и
работодател на другия подсъдим.Отделно
от това дали е настъпила или не
реабилитация не е приоритен въпрос, тъй като съдът , счита че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения , то наложеното такова следва да бъде изтърпяно
ефективно.Съдът не споделя доводите на защитата , че ефектът ще бъде по голям,
ако той е навън , т. с. ако не изтърпява ефектино наложеното наказание.
Напротив целите на наказанието е не само
той да се поправи и превъзпита и да му се отнеме възможността и друг път да извършва престъпление , а и това наказание да послужи за назидание на останалите членове на обществото . Все пак
той е ръководител на единица работещи от това общество и именно те ще осъзнаят най -добре факта , че
подобни деяния не остават ненаказани или
са наказани , но по един приемлив начин с предишния си стандарт на
живот.Още повече налице е едно богато
съдебно минало , което говори за деец склонен към извършване на престъпления ,
поради което за него е необходимо една по сериозна превенция и възпиращо наказание.Касае се за тежко престъпление с висока степен на
обществена опасност. Досежно застъпеното искане
и от прокурорът и от защитникът на подсъдимия С.Р.Х. за приложение на
чл. 55 ал. 1 от НК спрямо него ,съдът
намира следното – изтъква се неговата млада възраст ,факта,че бил осъждан само
веднъж ,както и , че съдействал на раследването.Тези обстоятелства ,макар и
безспорни , не могат да обусловят приложението на чл. 55 от НК.Досежно
признаването на фактите изложени в обвинителния акт - то това
обстоятелство е предвидено в самата
процедура и не следва да се цени
повторно.Горе изложеното , наред с данните по делото , че той почти е изпълнявал указанията на другия подсъдим , макар
и участващ в самото изпълнително деяние,рефлектират върху размера на
наказанието , но при условията на чл. 54 вр. чл. 58а от НК.
Съгласно
разпоредбата
на чл. 55от НК ,същата се
прилага при изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства , когато и най лекото, предвидено в закона наказание
се окаже несъразмерно тежко,като при наличие на определени изискуеми се
предпоставки е предвидено приложението
на съответни опции изчерпателно
посочени.В конкретния случай не може да се говори ,че и най лекото наказание ще
се окаже несъразмерно тежко.Въпреки и да се откроява определен превес на смекчаващи отоговорността обстоятелства ,
то категорично не са налице многобройни или изключителни такива ,които да
обусловят приложението на чл. 55 от НК.Подс. Х. извършва тежко умишлено
престъпление в определения от съда изпитателен срок по предходно осъждане . В случаите , когато едновременно са налице условията на чл. 58а
ал.1 и условията на чл. 55 , съдът
прилага само чл. 55 от НК , ако е по благоприятен
за дееца.Тази хипотеза е неприложима, при така изградените
изводи.Приложението на чл. 55 от НК би се оказало едно ноправдано наказателно
правно третиране на престъпния деец и проява на прекомерно снизхождение.
Налице е високо степен на обществена опасност на извършеното от двамата подсъдими престъпление .Степента
на обществената опасност като
основно , определящо , обективно неюридическо
качество на деянието е висока и е в зависимост от редица обстоятелства ,
а именно значимостта на обекта на посегателство – родовия и непосредствен обект
на посегателството -обществените отношения свързани с дейността на държавните
органи и реда на управлението ; със степента на засягане на този обект; начина и средствата за
осъществяване на престъплението; условията ,времето, място и обстановка при
осъществяването на престъпната деятелност.Изхождайки от характера и динамиката
на този вид престъпления показващи една
открояваща се и стабилна тенденция към завишение , не само се наблюдава особен
обществен интерес , но и те ерозират нормалното функциониране на дейността на държавните органи и установения ред на държавно управление.Тези
престъпления не само застрашават и увреждат определен вид обществени отношения , но и влошават и без това
сложната криминогенна обстановка в региона. От обективна страна
осъществената престъпна деятелност от подсъдимите е описана и напълно съответства на цялостното им
поведение ,вменено законосъобразно като
престъпление по съответните текстове от НК. Обективните обстоятелства
безспорно установени и доказани по
делото , сочат и за субективния елемент от състава на престъплението за което на подсъдимите е
повдигнато и предявено обвинение . От субективна страна наличието на прекия
умисъл, отразен в съзнанието на дееца и обективиран в неговите действия не
подлежи на съмнение и е доказан по безспорен и категоричен начин. Всеки детайл е бил в съзнанието на подсъдимите, като , с подчертан пряк умисъл е осъществена описваща признаците от състава
на престъплението по чл. 280 от НК деятелност.Подсъдимите
са действали виновно, с пряк умисъл,
като са съзнавали обществено-опасния характер на деянието, предвиждали са и
са искали настъпването на
обществено-опасните последици. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че извършеното от него действие е
престъпление и от закона е наказуемо.
Въз
основа на обстоен анализ на събрания доказателствен материал и внимателна преценка на доказателствата, поотделно
и в тяхната съвкупност ,подкрепящи направеното самопризнание , съдът достигна
до обоснования и кореспондиращ на данните в
делото извод , че подсъдимите са
осъществили, както от обективна , така и от субективна страна състава на
престъплението за което им е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград
.
Относно наказанията-
При
определяне на наказанието на подсъдимите , съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и дееца , подбудите за извършване на деянието
– да се облагодетелстват неправомерно, чрез
заобикаляне на установения ред на управление
и другите отегчаващи отговорността
обстоятелства - обременето съдебно минало на подсъдимите С.Р.Х.
и С.Ф.М..Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва следва да бъде
посочено, направеното самопризнание от подс.С.Р.Х. на ДП.За подс.С.М. не се
констатираха смекчаващи вината обстоятелства.
Самопризнанието и коректното в този смисъл ,поведение по
време на съдебното заседание , не следва да се цени повторно ,като смекчаващо
отговорността обстоятелство , тъй като то е в основата на самата процедура и е взето предвид при определянето на размера на наказанието.
Определяйки
наказанието на подсъдимите ,съдът се съобрази и със
законовото изискване предвидено в разпоредбата на 373 ал. 2 от НПК , като приложи чл.58а от НК.Индивидуализираната санкция от
една година и три
месеца за подсъдимия С.Ф.М. ,съдът намали с
една трета , поради което и на основание чл.280, ал. 2, т.З, вр.
ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК
вр.чл.54 вр.чл. 58а от НК го осъди и определи
наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 10 / десет /
месеца и „глоба „ в размер на 2000/две
хиляди/ лева .Разпореди на основание чл.
61т. 2 вр. чл.60 ал. 1 от ЗИНЗС наложеното наказание да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим на
изтърпяване.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 от НК приспадна от наложеното на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода „ времето през което е бил задържан по ЗМВР и по реда на НПК с постановление на РП
Свиленград . Индивидуализираната
санкция от една година за подсъдимия С.Р.Х. ,съдът
намали с една трета,поради което и на
основание чл.280, ал. 2, т.З, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК вр.чл.54 вр.чл. 58а от НК го осъди и определи наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца и „глоба „ в размер на 1000/хиляда / лева
.
Приведе в изпълнение, на
основание чл. 68 ал.1 от НК ,
наложеното по НОХД 262/2014 г. по
описа на РС гр. Стара Загора с влязло в сила на 19.02.2014 г. споразумение №
53/19.02.2014 г. наказание „лишаване от свобода „ за срок от 4/четири /месеца , което да изтърпи изцяло ,
ефективно и преди наложеното му с настоящата присъда наказание .
Разпореди на основание чл. 61т. 2 вр. чл.60 ал. 1 от ЗИНЗС
наложеното наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип
при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 от НК. Приспадна от
наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода „ времето през което е бил задържан по ЗМВР и по реда на НПК с постановление на РП
Свиленград .
Разпореди на основание
чл. 189 ал.2 от НПК направените по делото разноските за преводач
да останат за сметка на съответния орган.
Съдът
счете, че така определените и наложени с присъдата наказания , не само че са предвидени в
закона , но са конкретизирани
индивидуализирани и съответстват
на конкретните особености на извършеното престъпно посегателство и негонвия
извършител по начин , че да бъдат
постигнати целите на чл. 36 от НК в
максимална степен.Наложените наказания напълно кореспондират на принципа на
съответствие между наказането и
извършеното престъпление и на целите по
чл. 36 от НК -личната и генералната превенция, като се въздейства предупредително
и възпитателно, както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
от P. Турция в Р. България, сирийските
граждани М.А., Ж.Х., Р.И., Ж.М.З., Р.Ш.М., К.М., Х.Ф., Ж.М., А.Х., М.М. и С.Ж., без разрешение на
надлежните органи на властта-престъпление по чл.280, ал. 2, т.З, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК ,поради което
и на основание чл.280, ал. 2, т.З, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК вр.чл.54 вр.чл. 58а от НК го