ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно
търговско дело № 20222001000144 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод частната жалба на Агенция по вписванията
против Определение № 86 от 31.05.2022 г., постановено по т.д. № 51/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е оставена без уважение молбата
на частния жалбоподател с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното по делото Решение № 62 от 29.04.2022 г. в частта за
разноските.
Жалбоподателят изразява недоволство от определението и сочи, че
съдът е приложил неправилно закона. Поддържа се, че в случая е следвало да
намерят приложение правилата, относими към охранителните производства,
съгласно които разноските са за сметка на молителя. Обосновава се нуждата
от корективно прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и
тълкуването и във връзка с разпоредбата на чл. 541 ГПК. Отправя искане за
отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение искането на
насрещната страна за присъждане на разноски.
Ответникът по частната жалба ”Д.” ЕООД в ликвидация в срока по
чл. 276 ГПК е представил отговор на частната жалба, в който навежда доводи
за недопустимост и неоснователност на същата. Недопустимостта на частната
жалба се аргументира с наличието на императивно правило относно
необжалваемост на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, когато е
окончателен съдебният акт, отменящ отказа на длъжностното лице по
регистрацията. Излагат се аргументи за законосъобразност и правилност по
същество на обжалваното определение поради наличието на специална норма,
уреждаща присъждането на разноски по реда на ГПК.
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и отговора и въз
1
основа на представените доказателства приема следното:
Повдигнатого възражение за недопустимост на частната жалба е
неоснователно. Нормата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК не ограничава
възможността за обжалване, а указва неговия процесуален ред. Частната
жалба отговаря на изискванията на чл. 275 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в съдебните
производства, образувани по обжалване откази на Агенцията по вписванията,
на страните се присъждат разноски по реда на ГПК. Правилото е в
отклонение от общия принцип за възлагане на разноските в охранителното
производство в тежест на молителя (чл. 541 ГПК) и е израз на волята на
законодателя да въведе специална регламентация относно разноските в
производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ чрез препращане към общите правила
за присъждането на разноските, уредени в чл. 78 и сл. ГПК. Самото
съществуване на тази законова разпоредба би било безпредметно, ако тя не
въвежда нещо различно от досегашната регулация на разноските в
охранителните производства. С нея се цели рационализиране на процеса по
присъждане на разноски в съдебните производства, които се явяват
продължение на регистърните производства, чрез предоставяне на
възможност споровете относно разноските за защита срещу незаконните
действия на администрацията да се разрешат по облекчен ред и икономичен
начин, без да се стига до производство по ЗОДОВ.
Правилото на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е ясна и не се нуждае от
корективно тълкуване. Отговорността за разноски в гражданския процес
предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните съобразно
положителния за тях изход от производството. Съгласно нормата на чл. 81
ГПК съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва
разглеждането на делото в съответната инстанция. Оттук, присъждайки в
полза на жалбоподателя по т.д. № 51/2022 г. сторените от него разноски в
производството и оставяйки без уважение молбата с правно основание чл. 248
ГПК за изменение на това произнасяне, Окръжен съд – Сливен е постановил
един правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 86 от 31.05.2022 г., постановено по
т.д. № 51/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3