Р Е Ш Е Н И Е
№
19
24.01.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 337 по описа за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.С.Д.
*** като пълномощник на Т.О.А. със съдебен адрес:*** обжалва решението по
а.н.д.№ 601/2019г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с нарушение на процедурата по съставяне на АУАН. Твърди, че
актосъставителят не е указал възможността на нарушителя да направи възражения
при съставяне на акта поради представяне за подпис на готов текст за липса на възражения.
Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В с.з. касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответното
РУ – Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата. Представителят на КОП дава
заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че не са налице касационни
основания за отмяна на въззивното решение, което е обосновано и правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-0245-000064/22.02.2019г. на началник група в РУ
– Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил, с което на Т.О.А. са наложени следните
административни наказания:
-по
т.1 – за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца и
-по
т.2 – за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв.
От
събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 15.02.2019г. св.Чушев и св.Попов спрели за проверка на
управлявания от А. в гр.Бобов дол товарен автомобил „Фиат Стило“ с
рег.№РК3314ВР, собственост на Г. П. А.. При проверката е констатирано, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 24.01.2019г. на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП и че водачът не използва обезопасителния колан, с който е
оборудван автомобила. Прекратяването на регистрацията е установено след
извършена проверка през РСОД /таблет/. Водачът потвърдил пред проверяващите, че
той е собственик на автомобила и не го е регистрирал в 2-месечния срок от
придобиването. От показанията на свидетелите съдът е установил, че текста на
АУАН е набран на таблета, прочетен на водача и е разяснена възможността за
възражения в 3-дневен срок, след което е принтиран и екземпляр от акта е връчен
на водача.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност
на АНО, липса на допуснати съществени нарушения в процедурата по ЗАНН и
съставомерност на деянията. Съдът е приел, че с написването на АУАН на таблет,
включително теста „нямам възражения“, не е допуснато съществено процесуално
нарушение, т.к. не е нарушено правото на защита на дееца, който е могъл да даде
обяснения и да депозира възражения в срока по чл.44 от ЗАНН. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е
правилно. Съображенията за това са следните:
При разглеждане на спора районният
съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на
обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими,
допустими и достоверни доказателствени средства е извел правилен извод за отсъствие
на съществени нарушения на административнонаказателната процедура и
съставомерни деяния.
Правилата на чл.43 от ЗАНН не въвеждат
изискване за саморъчно изписване на съдържанието на АУАН от актосъставителя,
поради което е допустимо съставяне на акта посредством техническо средство. Правото на
защита на дееца за запознаване с АУАН се обезпечава чрез неговото предявяване
за запознаване, подписване и връчване на препис и чрез правото на възражения към
момента на предявяването и в срока, указан по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В контекста
на изложеното, връчването на АУАН с предварително набран текст за липса на
възражения по обвиненията не обосновава винаги наличие на нарушаване на правото
на защита, т.к. независимо от набрания тест, към момента на подписване на АУАН
нарушителят е имал право да отбележи саморъчно възраженията си, ако е имал
такива и отделно от това да депозира възражения в 3-дневния законов срок, така,
че АНО, получавайки административнонаказателната преписка, да разполага с данни
за действителната фактическа обстановка и да може да упражни правомощията по
чл.52, ал.4 от ЗАНН. В процесния случай от достоверните показания на
контролните органи съдът е установил, че при връчване на АУАН нарушителят не е
отрекъл констатираните нарушения, не е имал възражения по установените факти и
не е подал възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При това положение,
правилен е извода на съда за липса на допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне и предявяване на АУАН, т.к. не е засегнато или нарушено
правото на защита на дееца срещу обвиненията. Вярно е, че правото на възражения
в съдържанието на АУАН и правото на възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
са самостоятелни процесуални права на нарушителя, но същите са свързани с един
и същи правен резултат - защитата на субекта срещу обвиненията в АУАН, поради
което през тази призма следва да се преценява тяхното упражняване поотделно и
заедно и тежестта им на влияние в процедурата по административно наказване.
Правилни са и изводите на съда за
съставомерност на деянията и техния автор.
За деянието по т.1 от НП:
Установените факти по делото на
районния съд сочат, че в деня и часа на нарушението нарушителят е бил водач на
МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, което МПС е с прекратена
регистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Прекратяването на
регистрацията е установено чрез проверка в масивите на КАТ, потвърдена в
съдебното производство от приобщената справка на л.22 от делото. Прекратяването
е извършено на 24.01.2019 поради нерегистриране на МПС от водача като негов
собственик. Самият нарушител е потвърдил липсата на регистрация на МПС в срока
по чл.145, ал.2 от ЗДвП, което е негово задължение и по правилото на чл.15,
ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни /обн. ДВ, бр.31/14.04.2000г.,
изм. и доп./. Нарушението е извършено виновно от дееца, т.к. същият е имал
знание за задължението да регистрира МПС като приобретател и за последиците от бездействието,
една от които е служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл.18, т.2
във вр. с чл.18б, ал.1, т.10 от Наредбата. За прекратяване на регистрацията в
посочената хипотеза органите нямат нормативно задължение за уведомяване на
приобретателя. Деянието представлява нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е
наказуемо по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Наложените административни наказания
са минималните по закон и като такива са съобразени с данните за водача и тежестта
на нарушението.
За деянието по т.2 от НП:
Правилен е извода на съда за
съставомерност на нарушението по т.2 от НП. Съдът е установил, че в деня и часа
на нарушението водачът е управлявал автомобила без да използва обезопасителен
колан, с който МПС е било оборудвано, поради което е нарушил правилото на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. По делото отсъстват изключенията по чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Нарушението е съставомерно по теста на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП,
като наложеното за него административно наказание е в абсолютния размер и като
такова е законосъобразно по критериите на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН. Поведението на
дееца е виновно, т.к. същият като правоспособен водач на МПС е знаел правилата
за движение по пътищата.
Поради изложеното, решението на
районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №357/15.10.2019г.
по а.н.д. №601/2019г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.