Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../24.03.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 19391 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 17499.07 лв., представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност
на ел. енергия за обект,
находящ се в с. Пленимир, за периода 27.07.2017 г. – 26.07.2018 г., с абонатен
№ 0667094 и клиентски № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/16.07.2019 г.
В
исковата си молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за посочения
адрес. Оспорва дължимостта на начислената допълнителна сума за минал период.
Поддържа, че не е консумирал начислените количества ел. енергия. Оспорва сумата
да е определена правилно по размер. Счита, че липсва нормативна възможност,
даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите.
Поддържа, че процесният случай не попада в обхвата на ПИКЕЕ от 2013 г., както и
че корекционната процедура има неравноправен за потребителя характер. Твърди,
че на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно
определения срок. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
„Е.П.” АД е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия.
Излага, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвествно
и точно. Твърди, че е извършена процесната проверка в присъствие на двама
свидетели и дружеството няма задължение предварително да известява
потребителите за проверките. Съставен е констативен протокол. При проверката са
извършени замервания с еталонен уред и е установено натрупано количество ел.
енергия в невизуализирания регистър 1.8.4, поради което процесният електромер е
демонтиран, подменен, пломбиран и предоставен за метрологична експертиза в БИМ,
където при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.4. Въз основа на това,
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е съставило становище за начисляване на ел.
енергия. Поддържа, че е установено точното количество неотчетена ел. енергия и
е спазен чл. 50 ПИКЕЕ. Сочи, че
натрупаната в невизуализирания регистър ел. енергия е реално доставена и
потребена, а потребителят дължи заплащането на стойността на използваната в
имота ел. енергия. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С.Д.,
който поддържа предявения иск и моли същият иск да бъде уважен.
Ответната страна се
представлява от адв. Ана Колева, която поддържа становище за неоснователност на
иска и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Не е спорно между страните, че ищецът Т.Д.И. е потребител на електрическа
енергия за обект, находящ се в с. Пленимир, по силата на договорни отношения за
доставка на ел. енергия с ответника „Е.П.” АД, ***. Ползваната ел. енергия се
отчита и заплаща по партида с клиентски № ********** и абонатен № 0667094.
Представен е констативен протокол № 1202285/26.07.2018
г. за извършена техническа проверка на СТИ, отчитащ електроенергията в обекта
на ищеца, извършена от служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД на
основание чл. 83 ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД.
Констатирани са показанията на дисплея на електромера /общо пет тарифи: 1.8.1,
1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0/. Електромерът е демонтиран и на негово място е
монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана
с пломба № 508044. Посоченият констативен протокол е съставен в присъствие на
представител на абоната – наемателя на процесния обект. Подписан е от
актосъставителите, от посочения представител на клиента и от един свидетел.
Демонтираният електромер е предаден за
експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 1661/11.07.2019 г. – АУ – Е – 000029-42270/27.07.2018
г., видно от който при извършените проверки на точността на отчитане на
електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер ISKRA MТ 174 трябва да се състои от три тарифи Т1, Т2 и
Т3. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа Т4 – 092458.4 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Съставено е Становище за начисление на
електрическа енергия от 15.07.2019 г. в размер на 92458 кWh за периода 27.07.2017
г. – 26.07.2018 г. /разделен на два подпериода/, в което е посочено, че
корекцията е извършена на основание констативен протокол № 1661/11.07.2019 г.,
извършена техническа проверка и софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на
цитираното становище е издадена фактура № **********/16.07.2019 г. за сумата 17499.07 лв., представляваща
ел. енергия за процесния период 27.07.2017 г. – 26.07.2018 г., разделен на два
подпериода.
Изготвеното становище е съставено на
основание обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г. Същите са
издадени от председателя на ДКЕВР /приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол №
147/14.10.2013 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ, а именно, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3
ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА.
С
влязло в сила Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016
г. по описа на ВАС, V-членен състав, І колегия, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., са
отменени горепосочените Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от
същите.
Предвид отмяната, съдът намира,
че към момента на извършване на проверката – 26.07.2018 г. няма разписана
процедура, по която да бъде извършена корекция на сметките на потребителите за
минал период от време, въпреки запазените текстове от ПИКЕЕ. Следва да се
отбележи още, че текстовете от чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315/21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879/2017 г., IV отделение, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.
При липса на валиден нормативен
акт приложими по отношение на правилата за извършване на корекция са Общите
условия на дружеството. Относно същите обаче е налице константна съдебна
практика, която е извела
нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна
корекция.
Дори да се приеме, че с оглед
периода на корекцията отменените Правила
за измерване на количеството електрическа енергия следва да намерят приложение
в случая, съдът взе предвид следното:
От заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ
на вещото лице инж. К.М. от 07.02.2020 г. и от обясненията на вещото лице,
дадени в проведеното пред ВРС открито съдебно заседание, се установява, че към
датата на извършване на проверката – 26.07.2018 г. процесният електромер е бил
в срок на метрологична годност. Преминал е метрологична проверка през 2016 г. преди
да бъде монтиран. Метрологичната му годност е 4 г. – трифазен. В констативен
протокол № 1202285/26.07.2018 г. на ЕРП – Север не е констатирана намеса или промяна
в схемата на присъединяване. Отчетените в тарифа Т4 количества електроенергия в
размер на 92458 кWh са доставени, преминали през средството за техническо
измерване /СТИ/ в обекта на потребление, но се регистрират в тарифа, която не
се визуализира на дисплея /по заводска насройка/. Процесната намеса по своята
същност е софтуерна и се изразява във въвеждане на още една тарифа към вече
заводските Т1, Т2 и Т3 – тарита Т4, в която се отчита част от потребената
електроенергия. Процесът се осъществява посредством използване на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Отчетът на тарифа Т0
/сумарна/ съдържа в себе си и този на тарифа Т4 /невизуализирана/. Според
вещото лице, когато се монтира нов електромер и той е с нулеви отчети на
тарифите /заводски настроени/, следва и отчетите по останалите тарифи да са
нулеви.
Вещото лице обяснява, че процесният
електромер се прилага при промишлени и фирмени консуматори на електроенергия,
защото измерва трифазна електроенергия. Предполага, че БИМ разполага с одобрен
софтуер, с който да направи замервания на този тип електромери. Посочва, че БИМ
му е отказал една допълнителна справка с цел уточняване периода на корекцията,
въпреки че този електромер позволява да се определи момента, в който е
претарифиран. Ето защо не е възможно да се установи кога е започнало прехвърлянето на енергията. Допълнително
начисленото количество ел. енергия е голямо, поради което за две години може да
се натрупа. Словенската фирма производител на този тип електромери отказва да
даде отговор на въпроса каква е софтуерната му защита. Обяснява, че периодът на
корекцията е служебно определен, тъй като не се знае точният период, в който се
е натрупала тази енергия. Разпределението на ел. енергия в двата подпериода се
постига по изчислителен път, като това няма нищо общо с реалното количество
електроенергия, натрупано през тези периоди, тъй като натрупването може да е за
по-голям период от една година или за по-малък такъв.
За да бъде извършена корекция на сметка за
ел. енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от хипотезите,
посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или при
метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка
извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а, както вече се посочи, в
представения по делото констативен протокол на БИМ за извършена метрологична
експертиза липсва констатация, че процесното СТИ измерва с грешка извън
допустимата. В изготвеното становище за начисление на ел. енергия е посочено
само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ. Съгласно
заключението на приетата по делото СТЕ обаче тази тарифа е скрита, което
обстоятелство не е спорно по делото. Видни на дисплея са само тарифа Т1, Т2 и
Т3, отчитащи нощната, дневната и върховата ел. енергия /електромерът е
трифазен/, като има и още една скрита тарифа – Т4. По делото не са ангажирани
доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че потребителят е изразил
желание за отчитане на част от енергията в тази тарифа. Липсват и твърдения от
страна на ответното дружество в този смисъл.
При липсата на предпоставките, уредени в чл.
48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия не може да се остойностява
и претендира от абоната по реда на корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ.
Същевременно не се установи и, че посоченото в цитирания регистър количество
електроенергия е реално доставено на и потребено от абоната. По делото няма
приложени документи, удостоверяващи, че това количество е потребено от абоната
именно през процесния период.
В този връзка следва да се посочи, че към
дата 25.04.2016 г. електромерът е монтиран в обекта на потребление – с.
Пленимир, което е видно и от приетия по делото констативен протокол № 2059367/25.04.2016
г., поради което не може да се направи обоснован извод, че процесната ел.
енергия е доставена и потребена от абоната за периода на извършената корекция 27.07.2017
г. – 26.07.2018 г. Още повече, че в цитирания протокол за монтаж от 25.04.2016
г. липсва посочване какво е показанието в процесната невизуализирана тарифа Т4,
съответно в сумарната такава Т0.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 50
ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата
електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Обективно
доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно
отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на
софтуерна намеса. Разпоредбата на чл.
50 ПИКЕЕ предвижда възможност за корекция при разлика в данните от
паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Както
посочва и вещото лице, този електромер позволява да се определи моментът, в
който е претарифиран, доколкото същият е с дистанционно отчитане, което
позволява при една намеса в софтуера да има реакция и в програмата на
електромера, която се снема като информация. Въпреки това обаче в случая не
може да се установи кога е започнало прехвърлянето на ел. енергия /вещото лице
обяснява, че му е отказана такава справка/. Ето защо съдът намира, че
извършената проверка чрез софтуерен продукт на практика лишава абоната от
възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ.
Констативният протокол на БИМ не посочва по какъв начин са визуализирани
данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това
основание. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството
за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването,
съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или
дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната
система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е
на ответника, а не на ищеца. Ето защо и при липса на доказателства за виновно
поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците
от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо
измерване.
По изложените съображения съдът приема, че
сумата 17499.07 лв. по фактура № **********/16.07.2019 г. е
недължима от абоната. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен,
поради което същият следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата в общ размер от 2199.97 лв. – 699.97 лв. – държавна такса и 1500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражението за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания и събран в производството доказателствен материал, проявената процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищеца, намира направеното възражение за неоснователно. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е близко до минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи и че претендираното от ответната страна възнаграждение е значително по-високо от това на ищеца, което е още едно основание за отхвърляне на възражението за прекомерност. По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 2199.97 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Е.П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 17499.07 лв. /седемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и
девет лева и седем стотинки/, представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект,
находящ се в с. Пленимир, за периода 27.07.2017 г. – 26.07.2018 г., с абонатен
№ 0667094 и клиентски № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/16.07.2019 г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2199.97 лв. /две хиляди сто деветдесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: