Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
03.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 6808 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 21634 от 22.12.2016г. по гр.д. № 8262/2016г. Софийски районен
съд, 113 състав отхвърлил предявените от „А.“ ЕООД, ЕИК*********, срещу „М.“
ЕАД, ЕИК *********, искове при квалификацията на чл. 195 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 797.88 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, представляваща заплатена цена на мобилен
телефон с марка „Apple“, модел „iPhone 6, GOLD, 16 GB“. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 300 лв. – разноски по делото.
С определение № 345611 от 22.02.2018г., постановено по същото дело, е
оставено без уважение искането на ищеца в молба вх. № 5006924/19.01.2017г. за
изменение на решението в частта за разноските.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „А.“ ЕООД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Правните и фактическите изводи на съда не кореспондирали със
събраните по делото доказателства, мотивите на решението били противоречиви. Не
били обсъдени изложените от ищеца обстоятелства. Неправилно първоинстанционният
съд приел, че показанията на свидетеля М.У.не са достатъчни и същият е описал
вещта твърде общо, без да посочи конкретни индивидуализиращи я белези.
Свидетелят описал вещта така, както е индивидуализирана с исковата молба и в
представените от ответника документи. Свидетелят описал телефона с марка
„Айфон“, който е „златен с бяло“, описал подробно проблемите на телефона. С
това ищецът доказал недостатъците на продадената вещ, така както били посочени от
него и в сервизната поръчка. Същевременно ответникът не доказал, че телефонът е
бил с наранени и подбити панели, а в представените от него документи били
налице противоречия – в един документ твърдял, че става въпрос за наранени и
подбити панели, в друг – за проблем с основната платка. Освен това
констативният протокол бил издаден от „Б.“ ЕООД на 01.12.2015г., а в него било
записано, че апаратът е приет в сервиза на 02.12.2015г. Правилно
първостепенният съд приел, че съобразно ТР 54/23.06.1986г. ответникът носи
отговорност за продадената вещ, но неправилно при наличието на толкова много
писмени и гласни доказателства приел, че не са установени при условията на
пълно и главно доказване твърдените недостатъци. Поради това моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в
писмени бележки от 27.02.2019г.
От ищеца е подадена и частна жалба срещу определението от 22.02.2018г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК. Поддържа, че определението е
незаконосъобразно, тъй като не било съобразено с изменението на чл. 78, ал. 8 с
ДВ бр. 8/24.01.2017г., в сила от 28.01.2017г. С оглед това изменение, при
определяне на дължимото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение
следвало да намери приложение чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а не Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради това моли съда да отмени атакуваното определение и
вместо това уважи молбата по чл. 248 ГПК, като определи възнаграждение в
минималния размер по НЗПП предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото и съобразно извършената от юрисконсулта дейност в първата инстанция.
Въззиваемата страна и ответник по частната жалба - „А 1 Б.“ ЕАД /предишно
наименование „Мобилтел“/, не е депозирало отговори на жалбите по реда на чл.
263, ал. 1 и чл. 276, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 27.02.2019г.
чрез процесуален представител оспорва жалбите и моли съда да потвърди
атакуваните съдебни актове. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 797.88 лв.
– продажна цена на мобилен телефон с марка „Apple“, модел „iPhone 6, GOLD, 16 GB“, IMEI ********, като връщането на цената се претендира поради неизпълнение от ответника на
задължението му да извърши гаранционен ремонт на вещта. С иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът не е бил сезиран – заявената претенция за присъждане на законна лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда на 15.02.2016г. не представлява
самостоятелен иск /арг. чл. 214, ал. 2 ГПК/.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.12.2014г. закупил от ответното
дружество процесния мобилен телефон за сумата 797.88 лв. с вкл. ДДС, с
предоставена от търговеца гаранция за срок от 2 години. Поради проблеми с
телефона – слушалката не работела, постоянно губел мрежа, рестартирал се и забивал,
а при набиране отхвърлял обаждането, без насрещният номер да е зает, на 30.11.2015г.
упълномощеният от ищеца ползвател на телефона Б.Т. посетил магазин на ответника
и предявил рекламация, за което била съставена сервизна поръчка. В последната били
записани твърдените от ищеца повреди, а в графа „Състояние при приемането“ –
„драскотини по ъглите, телефонът е златен“. На 08.12.2015г. ищецът бил
уведомен, че гаранцията му е отхвърлена и гаранционен ремонт не може да бъде
извършен. При получаване на телефона ведно с гаранционната карта и фактурата,
на ищеца бил предоставен и констативен протокол № BG02001136487/01.12.2015г., в
който било посочено, че гаранцията се губи поради „наранени и подбити панели“.
С покана от 29.12.2015г. ищецът поискал от ответното дружество да преразгледа
случая и да решат проблема извънсъдебно. На 28.01.2016г. получил отрицателен
отговор, в който се съдържали твърдения за „проблем с основната платка“
вследствие удар или изпускане. Налице били основанията за ангажиране на гаранционната
отговорност на продавача, предвидена както нормативно, така и уговорена
съгласно общите условия на договора за покупко-продажба, която отговорност
касаела не само съществуващите недостатъци към момента на закупуване на вещта,
но и тези, проявили се след това и до края на гаранционния срок. Поради това е
искал осъждане на ответника да му заплати продажната цена на телефона, ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда.
Претендирал е разноски.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявения иск като неоснователен с възражения, че дефектът не се
дължи на проявяване на скрит недостатък, наличен към момента на придобиването,
каквото било предвиждането по ЗЗП за възникване на основание за търговеца да
понесе последиците от рекламационното производство, а на това, че ищецът не е
ползвал и опазвал вещта с подходящата грижа. Освен това специалната уредба на
ЗЗП не била приложима спрямо ищеца – юридическо лице. Искал е от съда да
отхвърли иска. Претендирал е юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно. Правната квалификация на иска се дава от
съда въз основа на фактическите твърдения в исковата молба. В случая ищецът
твърди, че ответникът дължи връщане на платената цена на телефона поради
неизпълнение на задълженията му по поетата с договора за покупко-продажба
гаранционна отговорност. Следователно претендират се последиците от разваляне
на договора поради виновно неизпълнение на задължения на ответника, и искът има
правното си основание в чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а не в чл. 195 ЗЗД. Въпреки
дадената неправилна квалификация на иска обаче, първостепенният съд се е
произнесъл по предмета на спора, като е обсъдил правопораждащите вземането на
ищеца факти, поради което решението не е недопустимо. Като краен резултат
въззивният съд намира атакуваното решение за правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се
установява, че на 04.12.2014г. между страните е бил сключен договор за
покупко-продажба, по силата на който ответникът – продавач прехвърлил на ищеца
– купувач собствеността върху движима вещ - мобилен телефон с марка „Apple“, модел „iPhone 6, GOLD, 16 GB“, IMEI ********,
срещу заплащане на цена в размер на 797.88 лв. с ДДС. Не е било спорно също и
по делото се установява, че продавачът е поел гаранционна отговорност за
процесната вещ за срок от 24 месеца, считано от датата на закупуване на
телефонния апарат. Видно от гаранционните условия в приетата гаранционна карта,
ответникът е предоставил търговска гаранция със съдържание и обхват „проявяване
на фабричен дефект в гаранционния срок“. Посочено е също, че търговецът не
осигурява гаранция в случай на повреди, причинени от неправилна употреба,
изпускане, удар, проникване на влага, намокряне, неправилно съхранение, вследствие
природни бедствия, опит за ремонт от неоторизирани лица, зареждане с неоригинални
зарядни устройства, различни от посочените от фирмата производител.
Не е било спорно също и от приетите писмени доказателства
се установява, че в срока на гаранционната отговорност ищецът е направил
рекламация, за която е подписана сервизна поръчка от 30.11.2015г. В поръчката и
в протокола за рекламация от същата дата е посочено, че ищецът претендира гаранционен
ремонт на процесния телефонен апарат поради следните повреди: „Слушалката не
работи, постоянно губи мрежа, рестартира се, забива. Като се набира отхвърля
обаждането, без другият номер да е зает“. В графа „състояние при приемането“ е
посочено: „драскотини по ъглите, телефонът е златен“. Посочен е сервиз „Б.“ ЕАД
като извършващ гаранционното обслужване.
Приет по делото е констативен протокол №
BG02001136487/01.12.2015г., съставен служител на „Б.“ ЕАД, в който е посочено,
че след направената диагностика в сервиза е констатирано, че „апаратът е падал,
наранени и подбити панели-В95. Губи гаранция. Не може да бъде ремонтиран
гаранционно“. Поради констатиране на повреда, която не се отнася до проявен
фабричен дефект, не може да се извърши безплатен ремонт на устройството. Видно
от автоматично изписалата се дата на документа, същият е окончателно изготвен
на 04.12.2015г.
С покана с неясна дата, входирана при ответника, ищецът
възразил срещу отказа за извършване на гаранционен ремонт на вещта и поискал да
бъде извършен такъв или телефонът да бъде заменен с нов, или да бъде
възстановена заплатената за него сума в размер на 797.88 лв.
В отговор ответникът уведомил ищеца, че гаранционен
ремонт не може да бъде извършен, тъй като причина за посочените от клиента
дефекти е механична повреда на основната платка, следствие от удар или изпускане,
за което свидетелстват и отбелязаните при приемането му драскотини по корпуса.
Съобразно изискванията на производителя, този тип повреда не подлежал на
гаранционен ремонт, а на платено сервизно обслужване.
Разпитаният по делото свидетел М.У.установява, че познава
Б.Т., който ползвал „Айфон“, златен с бяло. Спомня си, че докато говорел сБ.,
самата слушалка заглъхвала, налагало се да повтаря, тъй като не се чувало. Виждал
бил телефона му, ползвал го в края на 2015г.. Т. му казал, че е връщал телефона
в „Мтел“, мислел, че не са приели рекламацията. Спомнял си, че Б.доста си пазел
телефона като цяло, имало драскотини по ъглите, които били от ежедневната
употреба. По време на разговор се случвало доста пъти да прекъсва. Случвало се
и свидетелят да не говори по телефона, Б.да опитва да го избира, после му
давало заето. По време на разговор му прекъсвало и му изписвало, че няма
обхват.
От правна страна: При исковете
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание” обикновено са обусловени от едно
преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква
съществуване на основанието при получаване на престацията, но след това същото
да е отпаднало с обратна сила, например при унищожаване на договора, разваляне
поради неизпълнение, при настъпване на предвидено прекратително условие. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца,
получаване на същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на
основанието, което е обусловило имущественото разместване.
С оглед установените по делото факти, настоящият въззивен състав намира, че
по делото не е доказано за ищеца да е възникнало потестативното право да
развали договора поради неизпълнение от ответника на задълженията му по поетата
търговска гаранция. При доказателствена тежест за ищеца съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че възникналите проблеми с мобилния телефон се дължат на фабричен
дефект на вещта, а именно за такива дефекти ответникът е поел търговска
гаранция. Тежестта за доказване на този положителен факт е за ищеца, тъй като
от него той извлича изгодни за себе си правни последици. Дори да се приеме, че
показанията на св. У. касаят именно процесния мобилен телефон, от тях не се
установява появилите се проблеми с телефона да се дължат на фабричен дефект. Тъй
като за установяване на този факт са необходими специални знания, ищецът е
могъл да поиска изслушване на съдебно-техническа експертиза, което не е сторил.
Поради това съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за
разпределение на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за
неосъществил се. Щом за ищеца не е възникнало правото да развали договора за
покупко-продажба, не е отпаднало основанието за плащане на продажната цена и
ответникът не дължи връщането й. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено, при
посочване в диспозитива на въззивното решение на правилната правна квалификация
на иска.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.
248, ал. 3 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество въззивният съд я намира за неоснователна.
Настоящият състав намира, че отговорността за разноски, вкл. за
претендирано юрисконсултско възнаграждение, когато страната е била представлявана
от юрисконсулт, следва да се определи съобразно нормативната уредба, действала
към датата на даване на ход на устните състезания по делото. След този момент
от страните не се извършват никакви процесуални действия в съответната
инстанция, а кога е постановено съдебното решение, вкл. дали това е станало в
срока по чл. 235, ал. 5 ГПК или след него, е неотносимо за определяне на
приложимия относно разноските процесуален закон. В случая ход на устните състезания
в първата инстанция е даден на 06.10.2016г., т.е. преди изменението на
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК с ДВ бр. 8/24.01.2017г., в сила от
27.01.2017г., поради което претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение правилно е определено от районния съд по реда на Наредба №
1/2004г., а не съобразно изменението от 24.01.2017г. Нещо повече – в случая и
съдебното решение е постановено преди изменението на разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК. По реда на чл. 248 ГПК се поправят грешки и пропуски на съда при
определяне на дължимите разноски по делото, но това не е ред, по който страната
да избира приложимия относно разноските процесуален закон в случай на
последващи благоприятни за нея законодателни изменения. По изложените
съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемия не се претендират, поради което съдът не се произнася по
разноските за настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21634 от 22.12.2016г., постановено по гр.д. № 8262/2016г. на
Софийски районен съд, 113 състав, с което е отхвърлен предявеният от „А.“ ЕООД,
ЕИК*********, срещу „А 1 Б.“ ЕАД /предишно наименование „М.“ ЕАД/, ЕИК *********,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 797.88 лв., представляваща
заплатена цена по договор за покупко-продажба от 04.12.2014г. на мобилен
телефон с марка „Apple“, модел „iPhone 6, GOLD, 16 GB“, при правилна правна квалификация на иска чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата
молба в съда на 15.02.2016г. до окончателното плащане, вкл. в частта за
разноските.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 345611 от 22.02.2018г., постановено по гр.д. № 8262/2016г. на
Софийски районен съд, 113 състав, с което е оставено без уважение искането на „А.“
ЕООД, ЕИК*********, за изменение на решение № 21634 от 22.12.2016г. в частта за
разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.