МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 624/17.05.2018г.
по НАХД № 1807/2018г. по описа на БРС
Съдебното производство по НАХД № 1807/2018г. по описа на
БРС е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с
което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия П.Г.К. с ЕГН ********** за извършеното от
него престъпление по чл.318 НК, а именно за това, че на 26.11.2017 г., в
гр. Бургас, к-с „***” до бл. 131, противозаконно си послужил с официални
документи - свидетелство за управление на МПС № ********* и контролен талон №
4721461, издадени за друго лице, а именно: К. Г.К. с ЕГН **********, с цел да
заблуди длъжностни лица - Г.И. П.на длъжност „старши полицай” в група „Охрана
на обществения ред” към сектор „Охранителна полиция” при Второ Районно
управление - гр. Бургас и Т.Р.Б.на длъжност „полицай” в група „Охрана на
обществения ред” към сектор „Охранителна полиция” при Второ Районно управление
- гр. Бургас, че е лицето К. Г.К., ЕГН **********, като извършеното не
съставлява по-тежко престъпление.
В открито съдебно заседание прокурорът от БРП
поддържа предложението, така както е внесено. Счита, че обвиняемият е осъществил
от обективна и субективна страна всички признаци на престъпния състав, което се
доказва от приобщените в досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства. Счита, че са налице предпоставките за приложението на
чл.78а НК, като с оглед всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и с оглед социалното и материално положение на обвиняемия, предлага на
същия да бъде наложено наказание – „Глоба” в размер на 1500 лева.
Защитникът на обвиняемия – адв. А.А. – БАК също
счита, че са налице предпоставките на чл. 78а НК, като моли за определяне на
минимално наказание, акцентирайки на младата възраст на обвиняемия и изразеното
от същия съжаление.
Обвиняемият К. се придържа към заявеното от неговия
защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че
иска наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа
страна:
Обвиняемият П.Г.К. с ЕГН **********
е род. на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, безработен, без данни за противообществени прояви.
На 26.11.2017 г., около 01,30 ч. в гр.Бургас, полицейските служители
св. Т.Б.и св. Г.П., извършвали обход в района на к-с „***”. В близост до бл.
131 в комплекса, свидетелите подали светлинен сигнал за спиране на движещия се
пред служебния им автомобил, л.а. марка „***” **с peг. № ***. Автомобилът
преустановил движението си и полицейските служители предприели проверка на
документите на водача на превозното средство и на спътниците му, като последните
били установени, като С.С.В.и Р.Г.К.. Водачът на превозното средство
предоставил следните документите: свидетелство за правоуправление на МПС с №
********* и контролен талон № 4721461, издадени на името на К. Г.К.. Докато св.П.проверявал
документите, св.Б.забелязал в ниша до скоростния лост на автомобила лична карта
и поискал да му бъде предоставена за проверка. Св.Р.К., който се намирал на
задната седалка на автомобила, предал личната карта, издадена на името на П.Г.К.
ЕГН ********** на служителя Б.. Проверявайки,
предоставените документи, полицейските служители забелязали, че снимката на
СУМПС, издадено на К. Г.К. не съответства на външния вид на водача на
автомобила. Нещо повече, служителите установили, че водачът на автомобила
прилича на лицето от снимката на личната карта, издадена на името на П.Г.К.. На
място била извършена справка в ОДЧ Айтос, от която се установило, че лицето П.Г.К.
е лишен от право да управлява моторно превозно средство.
В хода на проверката, полицейските служители поискали съдействие от
екип на Сектор „ПП” при ОД на МВР Бургас и на място пристигнали служителите С.С.и
М. У., за да тестват водача с техническо средство за употреба на алкохол.
Св. Б., поканил водача на автомобила, като се обърнал към него с думите: „К., да заповяда, да бъде тестван за алкохол
до служебния автомобил”. Водачът излязъл от автомобила си, където изчаквал
идването да служителите на Сектор „ПП” - Бургас и се насочил към служебния
автомобил. Пред служителите на Сектор „ПП”, същият заявил, че е представил на
полицейските служители, които го спрели за проверка СУМПС и контролен талон на
брат си К. К. и признал, че е лицето П.Г.К.. Св. С., поискал обв.К. да
предостави СУМПС, като същият обяснил, че му е отнето. Проведено било тестване
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за употреба на алкохол, което отчело
0,38 на хиляда съдържание на алкохол в кръвта, чрез измерване в издишвания
въздух. Впоследствие било извършено и тестване за употреба на наркотични
вещества, като резултата бил отрицателен.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-техническа
експертиза на документи, която установила, че предоставените за изследване
СУМПС и контролен талон са истински документи.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на
базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Г.П.(л.
20 от ДП, както и тези дадени в хода на проведената очна ставка с обвиняемия л.
37-40 от ДП); св. С.С.(л.21-23 от
ДП); св. Р.К. (л.24-25 от ДП); св. К. К. (л.26-27 от ДП); св. С.С.(л.28-29 от ДП); св. Т.Б.(л.30 – 32 от ДП, както и тези
дадени в хода на проведената очна ставка с обвиняемия л.33-36 от ДП); както и
частично на обясненията на обвиняемия П.К.
(л.16-17; л.18-19 и л. 87-88 от ДП, както и тези дадени в хода на проведените
очни ставки със св. Б.и П.л.37-40 и л.33-36 от ДП).
Писмените доказателствени средства – протокол за оглед на веществено доказателство и фотоалбум (л. 42-43
от ДП).
Писмените доказателства - справка съдимост (л.12 от съдебното производство); справка за водач (л. 44 – 46 от ДП); АУАН
(л.51 от ДП), наказателно постановление (л. 52 от ДП); приемо-предавателен
протокол (л. 53 от ДП); наказателно постановление (л. 57 от ДП); АУАН (л.58 от
ДП); справка от Сектор „Човешки ресурси” ведно с документи (л. 61-65 от ДП);
протокол за доброволно предаване (л. 67 от ДП); разписка (л. 94 от ДП)
Експертизи – съдебно-техническа
експертиза № 40/2018 година (л.90 – 92
от ДП).
В основните си части свидетелските показният са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители С.,
П.и Б.. Въпросните свидетели са категорични, че обвиняемият съвсем целенасочено
е представил при проверката документи – СУМПС и контролен талон, издадени на
името на брат му, а св. С.допълва, че пред него обвиняемият и е потвърдил, че
се е представил със СУМПС на друго лице, защото е лишен от право да управлява
МПС. От своя страна св. С.и К. потвърждават, че са присъствали по време на
полицейската проверка, както и че именно обвиняемият К. е управлявал автомобила.
Същите посочват, че не са видели в детайли какви точно документи представя
обвиняемия, но това е лесно обяснимо с оглед разположението на лицата и факта,
че проверката се е осъществила до полицейския автомобил, а не непосредствено до
автомобила на обвиняемия.
Съдът кредитира показания на св. К. К. (брат на
обвиняемия). Същият не е пряк очевидец на инкриминираното деяние, но неговите
показания допринасят за цялостно изясняване на релевантните факти. Въпреки
близкото му родство с обвиняемия, което потенциално сочи на пристрастност,
съдът в конкретния случай не констатира такава, поради което и кредитира
изложеното от този свидетел изцяло.
Съдът кредитира в основните им части обясненията на
обвиняемия, дадени пред разследващ орган. Обвиняемият е бил разпитват
трикратно, като с негово участие са били проведени и две очни ставки, като в
хода на всички тези процесуално-следствени действия същият не е отричал, че на
посочената дата и място е представил пред полицейските служители документите на
брат си. Действително при първоначалния си разпит, същият е заявил, че това е
станало неумишлено, но в тази им част обясненията му са изолирани и напълно
оборени от посочените по-горе свидетелски показания, поради което и съдът не им
дава вяра, а ги окачествява като защитна позиция на обвиняемия. В останалата им
част, обясненията му кореспондират с останалия доказателствен материал, както и
със заявеното пред настоящия състав, поради което и съдът ги кредитира.
Съдът цени и приложената по делото СТЕ. Същата е
изготвена по предвидения за това ред, от вещо лице – специалист в областта и се
отличава със задълбоченост и пълнота. Заключението на вещото лице напълно
кореспондира с останалия кредитиран вече доказателствен материал, поради което
и съдът му дава вяра изцяло.
Съдът кредитира и всички писмени доказателства и
доказателствени средства. Същите са изготвени по предвидения за това ред, като
против приемането им не са направени никакви възражения, поради което и съдът
ги оценя като достоверни и ги взима предвид при формиране на вътрешното си
убеждение.
От правна страна:
На база на така установените факти, настоящият
състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл. 318 от НК.
Несъмнено, свидетелството за управление на моторно превозно средство и
талонът към него са „официални документи” по смисъла на чл. 93, т.5 НК, тъй
като са издадени по установен ред и форма /предвидени в Закона за българските
документи за самоличност/ от длъжностно лице в кръга на службата му. Тези
документи освен това не са били издадени и не са принадлежали на обвиняемия, а
на неговия брат – св. К.. От назначената и изготвена по досъдебното
производство експертиза се установява, че СУМПС и талон са истински /оригинални/,
поради което правилно БРП е преценила, че не следва да се търси отговорност на
лицето за престъпления по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2 НК.
На следващо място, съгласно чл. 93, т.1 НК „длъжностно лице” е това, на
което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или
постоянно: а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите
дейност само на материално изпълнение и б) ръководна работа или работа,
свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен
търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и
помощник-частен съдебен изпълнител. В случая няма спор, че Г.И. П.и Т.Р.Б.,
пред когото обвиняемият е представил документите, са полицейски служители,
които съобразно горното определение са длъжностни лица по смисъла на цитираната
норма.
На последно място от обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено, чрез активни действия – предоставяне на СУМПС и талон в хода на
полицейска проверка.
При извършване на престъплението обв. К. е действал умишлено при форма
на вината пряк умисъл. От интелектуална страна същият е съзнавал, че свидетелството
за правоуправление на МПС и талон към него са издадени не на него, а на брат
му, предвиждал е че представяйки ги пред полицейските служители укрива
самоличността си, като от волева страна е искал именно това – да укрие
самоличността си и да заблуди длъжностни лица – служител на МВР относно
действителната си самоличност.
По наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 318 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две години или пробация, или
глоба от сто до триста лева. В същото време по отношение на обвиняемия К. са
налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено;
2.
с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3.
към процесната дата
обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4.
престъплението не е
извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са
налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи деецът от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК е предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди
лева.
При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите
отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се оцени фактът,
че същият е в млада възраст (на границата на пълнолетито), без никакви данни за
противоправни прояви до момента. Същевременно настоящият състав счита, че не
следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на
обвиняемия, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за
приложението на чл.78а НК. Следва да се отчете, че обвиняемият е изразил
съжаление за случилото се, както и е съдействал в хода на разследването. На
последно място съдът отчита и обстоятелството, че обвиняемият е безработен, без
постоянни доходи, което неминуемо следва да се вземе предвид. Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира.
С оглед всичко
гореизложено, а и отчитайки имущественото състояние на обвиняемия, съдът счита,
че размерът на наказанието следва да се определи при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, в предвидения в закона минимум, а
именно – „Глоба” в размер на 1000 лева. Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го
осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото
има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в размер на 21.17 лв.,
поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати в полза на
ОДМВР-гр.Бургас. Същият следва да бъде осъден и да заплати по сметка на
РС-Бургас сумата от 10 лева за служебно издаване на два броя изпълнителни
листи.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени
доказателства, които да налага произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.378,
ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се
съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.Баев
Вярно с оригинала: М.Р.