ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1076
гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500828 по описа за 2021 година
С Разпореждане №2594 от 09.09.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№491/2021 г. на Районен съд- Горна Оряховица, е отхвърлено заявлението на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* с правно основание
чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, против Г И Н, като неоснователно.
Заявителят по делото „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК:
********* чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно.
Изразява становище, че доколкото целта на заповедното производство не е да
се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, то за
да е редовно заявлението, достатъчно е в същото да са посочени
съществените юридически факти, от които произтича претендираното
вземане и които позволяват индивидуализацията му и не е необходимо в
заявлението да бъдат посочвани всички обстоятелства, имащи значение за
основателността на заявената претенция и за евентуалните възражения на
длъжника срещу съществуването й, тъй като препис от същото не се връчва
на длъжника. Намира, че при преценката относно спазването на изискванията
по чл. 127, ал. 1 ГПК съдът не е изходил от целта на заповедното
производство. Счита, че липсват пречки по смисъла на чл. 410. ал. 2 ГПК за
1
издаване на исканата заповед за изпълнение, тъй като за да се издаде заповед
за изпълнение но реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, е необходимо от
изложените в заявлението твърдения на молителя да може да се направи
положителна преценка, че вземанията са определени по размер и с настъпил
падеж за плащане, а тази преценка се извършва единствено по твърденията на
кредитора – заявител и дължимата преценка по представения в изпълнение на
задължението по чл. 410, ал. 3 ГПК потребителски договор е единствено
относно валидността на искането (чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК), а не за
установяване на вземанията по размер. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество на спора.
Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413,
ал. 2 от ГПК.
Великотърновският окръжен съд, като са запозна с оплакванията в
жалбата и приложените дела, приема за установено следното:
Частно гражданско дело 491/2021г. по описа на Районен съд –
Г.Оряховица е образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД и длъжник Г И Н за парично вземане , като същото
представлява парично вземане за неплатени суми по потребителски договори
обективирано в издадени и непогасени фактури от „БТК“ ЕАД. Вземанията са
прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по силата
на Договор за прехвърляне. Описани са обстоятелствата, от които произтича
вземането, като са посочени фактурите, обективиращи вземането.
С Разпореждане № 2594/09.09.2021г. районният съд е оставил без
движение заявлението и е указал в тридневен срок от получаване на
съобщението да се уточни кога е сключен договора между страните и с какъв
срок, какви услуги са предоставени на длъжника по договора и да се
конкретизира естеството на всяка една от дължимите суми по цитираните
фактури- за какви предоставени, но незаплатени услуги се дължат.
В Молба с вх. № 7488/23.юли 2021г. заявителят чрез своя процесуален
представител е заявил, че договорът между страните е сключен,какъв е срока
на действие ,какви са предоставените услуги.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че
заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 127,
2
ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като липсва в достатъчна степен изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането, поради което повторно е
оставил заявлението без движение с указание за отстраняване на
нередовностите- конкретизиране в какъв размер е всяка предоставена, но
незаплатена услуга по всяка от цитираните фактури.
Постъпила е молба от заявителя, в която „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД уточнява кога е сключен договора и с какъв срок,
конкретизирано е, че предоставените услуги са електронни съобщителни,
като са посочени дължимите суми по всяка фактура. Уточнено е, че
начислените суми са с оглед тарифните планове, с които длъжникът е
запознат и се е съгласил да използва и са подробно описани в представените
договори. Посочено е, че във всеки от договорите, потребителят е посочил, че
желае услугите по всеки от договорите да се включват в обща сметка с акаунт
, посочен в договора. Сочи, че с подаденото заявление не се претендират
неустойки, а претендираната сума включва само стойността на използваната
услуга за съответния период.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане
първоинстанционният съд е приел, че нередовностите по заявлението не са
отстранени, тъй като не е налице конкретизация в какъв размер е всяка от
предоставените, но незаплатени суми по всяка една от фактурите, а
претендираните суми са посочени сумарно, като от това не може да стане
ясно за длъжника по всяка фактура каква сума дължи за всяка отделна услуга.
Съдът е приел, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението следва
да бъде отхвърлено, доколкото в него не са описани всички обстоятелства
относно претендираното вземане, което описание да съвпада с изложението
на всички обстоятелства в една искова молба.
Окръжен съд- Велико Търново намира депозираната въззивна частна
жалба за процесуално допустима - подадена е от правоимащо лице в срока по
чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя е основателна.
Неправилно съдът е приел, че е налице липса на достатъчна
конкретизация на вземането. Действително съгласно разпоредбата на чл. 410,
ал. 2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени в чл. 127,
3
ал. 1 от ГПК, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на
които би се основавал искът. Целта на заповедното производство е да се
провери дали претендираното вземане е спорно, поради което за да е редовно
заявлението, достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически
факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват
индивидуализацията му. В настоящия случай в т. 9 и т. 12 от подаденото
заявление, както и в последващите молби, подадени от заявителя, е посочено,
че вземането му произтича от договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги услуги, за които е открит Акаунт, между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Георги Иванов Николов,
като са посочени фактурите, в които вземането е обективирано. Така
посочените фактически обстоятелства позволяват вземането да бъде
индивидуализирано в достатъчна степен с оглед издаване на поисканата
заповед за изпълнение.
Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено
като незаконосъобразно, а делото- върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2594 от 09.09.21г по ЧГр.Д.№ 1491/21г на
РС Г. Оряховица.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5