МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N1445/2017год., по описа на
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав
Русенска районна
прокуратура е обвинила
Подс. М.С.М., в това че
на 14.10.2015г. в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „Фолксваген Голф ГТИ" с рег.№ Р 2798 РС, нарушил правилата
за движение по пътищата:
-чл.119, ал.1 ЗДвП - „При
приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово
пътно превозно средство
е длъжен да
пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре", като не изпълнил задължението си и не спрял,
за
да пропусне стъпилата на пешеходна пътека пешеходка М. И.
Н.,
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. И. Н. ***,
изразяваща се в счупване на латералния кондил на лява бедрена кост, разкъсване
на медиалния менискус на лява колянна става и препателарен бурсит на лява
колянна става, довели до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник
за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека -
престъпление по чл.343, ал.З, пр. последно, буква "а", пр.2, вр.
ал.1, буква "б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.З НК.
Подсъдимият и неговият защитник, ч.обв.Н.
и нейният повереник дават съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели
и вещи лица, с изключение на в.л. д-р.Д. и св.Н., а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения на досъдебното производство, по смисъла на чл.371ал.1, т.1 НПК.
Подс.М. дава обяснения, не отрича „че бутнал” пострадалата, която „паднала
на земята”. Защитникът му счита, че липсват категорични доказателства констатираните
увреждания да са в резултат настъпилото ПТП, алтернативно моли за приложението
на чл.78а от НК.
Частният обвинител и неговият повереник пледират за осъдителна присъда.
Представителят на Русенска районна прокуратура поддържа обвинението.
Пледира за наказания към минимума.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.М.С.М. е роден на ***г***. Български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, ЕГН: **********. Работи на длъжност
„Ел.техник" в „А.Ч.м." АД - гр.Ш., Група Р.. Правоспособен водач на
моторно превозно средство, категории „В, М, АМ".
На 14.10.2015г, около 07,50 часа, подс.М.М. се движел с лек автомобил
„Фолксваген Голф ГТИ", с рег.№ Р 2798 РС, по бул. „Цар Освободител",
в посока „Пантеона на възрожденците". Времето било слънчево, с нормална
видимост и суха пътна настилка.
По това време св.Кр. Н. оставил св. М.Н. ***, в близост до пешеходна
пътека, разположена на пресечката на булеварда с ул. „Щип" и продължил
пътя си с автомобила. Последната предприела пресичане на бул. „Цар
Освободител" от дясно на ляво, като се движила по пешеходната пътека, по
посока на движението на автомобилите. В този момент, преди пешеходната пътека
имало спрели автомобили, изчаквайки преминаването на пешеходците. Сред тях бил
и подс.М., с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Голф ГТИ", с
рег.№ Р 2798 РС. Преди да стигне края на пешеходната пътека преди тротоара, подс.М.
внезапно потеглил и блъснал в областта на левия крак св.Н. с предната част на
автомобила си. В резултат на удара тя се подпряла на предния капак на
автомобила, който не спрял, а продължил бавно напред, при което св. Н. паднала на
колене на земята. Чак тогава подс.М. видял пострадалата и спрял. Не слезнал да й окаже помощ. Такава
получила от пресичащата преди нея пешеходка, а след малко и от св.Н., който видял
майка си паднала на пешеходната пътека в лявото странично огледало за обратно
виждане и се върнал при нея. Помогнал й да седне на пейка в разделителната
ивица на двете платна на булеварда. Обадил се на тел.112 и уведомил за
произшествието. Последното било посетено от свидетелите Ц.П. и А.К., полицейски
служители от Сектор „Пътна полиция" - гр.Русе, както и от екип на Спешна
помощ. Последният откарал св. Н. ***, тъй като изпитвала болки в крака. На
место и били направени рентгенови снимки, при разчитането на които
рентгенологът не установил наличие на счупване. На св.Н. били предписани
медикаменти и била освободена за домашно лечение. Болките в крака й не
отшумели, напротив усилили се, като коляното й отекло. В тази връзка тя посетила
ортопед, който установил фрактура на латералния бедрен кондил, съпроводена с
бурсит, наложило оперативно лечение. На 09.11.2015г., св. М.Н. постъпила в
отделение „Ортопедия и травматология" при МБАЛ Русе, където на 10.11.2015г.
й била извършена оперативна интервенция.
Във връзка с пътно-транспортното произшествие, на 14.102015год. св. А.К.
съставил на подс.М.М., Акт за установяване на административно нарушение, а
впоследствие било издадено и Наказателно постановление №
15-1085-002037/05.11.2015г. от Началник група към ОД МВР - Русе, с което
водачът бил санкциониран за нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП. Впоследствие, по
реда на чл.70, б. „в" от ЗАНН, административно наказателното производство
било възобновено, отменено влязлото в сила НП № 15-1085-002037/05.11.2015г. на
Началник Група към ОДМВР Русе, а административно наказателното производство
било прекратено, с оглед наличие на престъпление от общ характер.
От заключенията на изготвените в хода на разследването автотехническа и
допълнителна автотехническа експертизи, се изяснява, че причина за настъпване
на пътно-транспортното произшествие било поведението на водача на автомобила – подс.М.М.,
който въпреки наличието на време и обективна възможност да предотврати
произшествието, като пропусне пресичащата по пешеходната пътека св. М.Н., преди
да потегли от мястото, където бил спрял или дори и след като е потеглил отново
да спре и я пропусне, не е сторил това, поради което блъснал пострадалата.
Заключението на съдебномедицинска експертиза установява, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие на 14.10.2015г., св.М.Н. получила счупване на
латералния кондил на лява бедрена кост, разкъсване на медиалния менискус на
лява колянна става, наложило оперативна интервенция, отоци на двете колена,
препателарен бурсит на лява колянна става, оток на дясна длан. Посочените
увреждания й причинили трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник,
за срок повече от тридесет дни - „Средна телесна повреда" по смисъла на
чл.129, ал.2 НК.
В хода на образувано досъдебно производство подс.М. бил привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал.З, пр. последно, буква "а",
пр.2, вр. ал.1, буква "б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.З НК.
Горното се
установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства: Обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание на практика
съдържат уличаващи го доказателства – последният признава, че когато пострадалата
била „…до десния му калник, набил спирачки, но я бутнал и тя паднала на
земята”. Подс.М. и неговия защитник, св.Н. и
нейния повереник, със заявеното съгласие по смисъла на чл.371 ал.1, т.1 от НПК
на практика не оспорват процесуалната годност на събраните чрез разпита на
свидетелите М.Й.Н., Ц.Р.П., А.Т.К. и П.Т.П. гласни доказателства на досъдебното производство, както и
изготвените автотехническа и допълнителна автотехническа
експертизи от в.л.К. и протоколи, поради което
отчитайки, че те са събрани по реда и условията на НПК, съдът изгради
вътрешното си убеждение стъпвайки на тях. Уличаващи в авторство доказателства се
съдържат в показанията на св.П.П., очевидец на пътно-транспортното
произшествие, която потвърждава заявеното от подсъдимия, че видяла автомобилът
му да потегля, преди пострадалата да е преминала пред него по пешеходната
пътека, в резултат на което тя се подпряла на капака му и паднала на колене на земята.
Същите факти и обстоятелства се съдържат и в показанията на св.Н., с което се
обосновава изводът, че ударът с автомобила на подсъдимия станал причина за падането
й на колене пред него, за което свидетелства и нейния син – св.Н.. Косвени
уличаващи доказателства се съдържат в показанията на свидетелите Ц.Р.П. и А.Т.К., които потвърждават
механизма на станалото пътнотранспортното произшествие, идентичен с този
изложен от горепосочените лица. Гласните доказателства кореспондират и се
допълват с установеното в Акт за
установяване на административно нарушение № 154172/14.10.2015г. и издадено
Наказателно постановление № 15-1085-002037/05.11.2015г. от Началник група към
ОД МВР – Русе. Причините довели до пътнотранспортното произшествие са
установени от експерта, изготвил автотехническата и допълнителна експертиза,
неоспорена и приета като част от доказателствения материал по делото: поведението
на водача на автомобила, който въпреки наличието на време и обективна
възможност да предотврати произшествието, като пропусне пресичащата по
пешеходната пътека св. М.Н., преди да потегли от мястото, където бил спрял или
дори и след като е потеглил отново да спре и да я пропусне, не е сторил това,
поради което е блъснал последната.
Спорен въпрос
по настоящото дело е, дали получената от св.Н. средна телесна повреда е в пряка
причинно-следствена връзка с причиненото от подс.М. транспортно произшествие?
Адв.Р. и подс.М. считат, че липсват безпорни доказателства обосноваващи
наличието на такава причинно-следствена връзка. Аргументи за това черпят от
обстоятелството, че рентгенологът при рентгеновото изследване, извършено в деня
на произшествието, не видял фрактури по костите на двете коленни стави. Отговор
на спорния въпрос дава съдебно – медицинската експертиза, установеното с
разпита на д-р Д. и приложенатата медицинска документация. Заключението на съдебномедицинската експертиза сочи, че в резултат
на пътно-транспортното произшествие на 14.10.2015г., св.М.Н. получила счупване
на латералния кондил на лява бедрена кост, разкъсване на медиалния менискус на
лява колянна става, наложило оперативна интервенция, отоци на двете колена,
препателарен бурсит на лява колянна става, оток на дясна длан, увреждания
причинили на св. Н. трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за
срок повече от тридесет дни - „Средна телесна повреда" по смисъла на
чл.129, ал.2 НК. СМЕ е пълна и обоснована, експертът при изготвянето й
съобразил всички медицински документи на св.Н., поради което е приета от съда
без всякакви резерви. В разпита си, в съдебно заседание, в.л.Д. е категоричен,
че счупването на латералния кондил на
лява бедрена кост и разкъсването на медиалния менискус на лява колянна става са
увреждания, получени при ПТП, при това още в деня на инцидента. Заключението на
рентгенолога обяснява с обстоятелството, че счупването било „сравнително малко
и дискретно”, което попречило на рентгенолога да го констатира върху
снимките. Извършеното впоследствие изследване – ЯМР, дал недвусмислен отговор
за съществуването му и наличието на засилващата се болка и оток в коляното на
пострадалата. Съдът намира заключението на експерта за пълно и обосновано, даващо
категоричен отговор за причината за получените увреждания. Възможността,
последните да са получени впоследствие, по време на болничния престой на св.Н.
у дома си, се опровергават от показанията на св.Н., нейния син, с който живее в
едно домакинство, отричащ наличието на друг инцидент, който би могъл да доведе
до тях и най-вече от епикризата от отделение „Ортопедия и травматология”.
Същата установява, че св.Н. постъпила за оперативно лечение на 09.11.15год,
като отразява и заключението на лекуващия лекар за наличието на „фрактура на латералния кондил на лява бедрена кост /вижда
се и на конвенционалната рентгенография от 14.10.2015год./. Поради изложеното
съдът намера, че е налице безспорна пряка причинно-следствена връзка мужду
действията на водача и причинените, в резултат на тях, увреждания на св.Н..
Гореизложеното налага единствения и категоричен извод:
От
обективна и субективна страна подс.М. осъществил състава на престъплението по чл.343,
ал.3, пр. последно, бук.А, пр.2, вр. ал.1, бук.Б, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на 14.10.2015г. в гр.Русе, при управление на л.а. "Фолксваген Голф ГТИ" с рег.№ Р 2798
РС, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.119 ал.1
от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре”, като не изпълнил задължението си и не спрял, за да пропусне
стъпилата на пешеходната пътека пешеходка М.Й.Н. и по непредпазливост причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на
лява бедрена кост, разкъсване на медиалния менискус на лява колянна става и
препателарен бурсит на лява колянна става, довело до трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни.
От обективна
страна елементите на престъплението са налице – същият нарушил посочените горе
правилата за движение при управление на МПС, като допуснал причиняването на средна телесна
повреда, каквото се явяват счупване на
латералния кондил на лява бедрена кост и разкъсването на медиалния менискус на
лява колянна става Така получената от
пострадалата Н. средна телесна повреда се намира в пряка причинно-спедствена
връзка, с допуснатото от подс.М. нарушение на правилата за движение по
пътищата, при осъщественото от него управление на моторно превозно средство.
От субективна
страна действал непредпазливо – не е искал и не е допускал настъпването на
обществено опасните последици на деянието си и ако е осъзнал, че те въпреки
всичко ще настъпят, не би извършил деянието.
Предвид
изложеното, съдът признава подс.М. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по
чл.343, ал.3, пр. последно, бук.А, пр.2, вр. ал.1, бук.Б, пр.2, вр.чл.342, ал.1,
пр.3 от НК и му налага наказание при
индивидуализацията, на което съобрази: смекчаващи отоворността обстоятелства: чисто съдебно
минало; малкият брой нарушения по ЗДвП – две на брой, за дългият му стаж като
водач на МПС, датиращ от 1986год. отегчаващи:
не се установиха. Така при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК, съдът
отмери наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. Съдът намира, че за поправяне и превъзпитание на подс.М.,
който не е личност с висока степен на обществена опасност , така определеното
наказание не следва да се търпи ефективно и предвид наличието на предпоставките на чл.66 НК същото следва да бъде
отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, достатъчен
за преосмисляне на извършеното и да приведе поведението си съобразно изискванията
на закона, а ще бъде и проверка за бъдещото му такова.
Предвид факта, че подс.М. все пак има две предходни нарушения по ЗДвП и на
основание чл.343г от НК, съдът преценява че следва да му бъде наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС малко над минимума – ЕДНА ГОДИНА.
Искането на адв.Р. за приложението на чл.78А от НК противоречи на закона.
Чл.78а, ал.1, бук.А от НК позволява освобождаване от наказателна отговорност в
случай, че предвиденото наказание за непредпазливо деяние е до 5 години
лишаване от свобода. В конкретния случай чл.343, ал.3, пр. последно, бук.А,
пр.2 от НК санкционира водача с наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода,
което изключва приложението на чл.78А от НК.
Така определеното наказание би постигнало целите, предвидени в чл.36 от НК,
ще мотивира подсъдимия в бъдеще да съобразява поведението си с установените в
държавата правила за движение по пътищата.
Подсъдимият дължи
направените по делото разноски –341, 18лв. по сметка на ОДМВР, 40лв. по сметка
на РРС и 800лв. в полза на М.Й.Н., разноски
за адвокатски хонорар.
Причини за извършване на престъплението: незачитане на установените в
страната правила за движение по пътищата.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………..