Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12548 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството е образувано е по подадена от „Ю.Б.“
АД искова молба за признаване за установено, че К.С.М. и В.М.В. дължат сумата
от 166 349.95 лева главница по договор за кредит от 27.12.2005 г. и
споразумения към него от 05.08.2009 г., от 29.09.2010 г. и от 29.11.2011 г.,
ведно със законната лихва от 30.08.2013 г. до окончателното изплащане, 41 139.91
лева договорни лихви за периода 10.05.2012 г. – 29.08.2013 г. и такси в размер
на 573.86 лева за периода 10.02.2012 г. – 29.08.2013 г. В условията на
евентуалност – при отхвърляне на предявения иск моли ответниците да бъдат
осъдени да заплатят 86 686.73 лева просрочена главница, договорни лихви за
периода 10.05.2012 г. – 29.08.2013 г. в размер на 41 139.91 лева и
съдебно-деловодните разноски – държавна такса в размер на 4 161.27 лева и
2 320.39 лева адвокатско възнаграждение.
Ищецът
твърди, че по сключен на 27.12.2005 г. договор за кредит за покупка на недвижим
имот предоставил на кредитополучателите К.С.М. и В.М.В. сумата от 158 422 лева,
преведени по сметка на К.М. на 13.01.2006 г. На 05.08.2009 г., 29.09.2010 г. и
29.11.2011 г. били сключени допълнителни споразумения към договора за кредит,
според които кредитополучателите давали своето безусловно съгласие,
оправомощавали и упълномощавали банката служебно да преоформи съществуващите и
неплатени задължения чрез натрупването им към редовната главница. Така, по
силата на последното допълнително споразумение - от 29.11.2011 г. кредитът бил
реструктуриран и общият му размер възлизал на 167 784.07 лева. За
12-месечен период кредитополучателите се ползвали от облекчено погасяване на
задължението, при което се начислявала 12.68% лихва, а след изтичането му върху
дълга се натрупвала начислената, но незаплатена през периода на облекченото
погасяване лихва. Ответниците не изпълнили произтичащите от договора и
споразуменията задължения, поради което изпаднали в забава и поради
непогасяване на три последователни месечни вноски банката обявила остатъка от
задължението за незабавно изискуем и дължим. Банката изпратила до ответниците покани
от 03.08.2014 г., с които били уведомени за превръщане на кредита в предсрочно
изискуем.
Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, срещу която
длъжниците възразили, поради което предявява установителен иск, а при условията
на евентуалност – осъдителни искове за заплащане на дължимите суми.
Ответникът
В.В. е подал отговор, в който заявява, че не е подписвал договор с банката.
Ответницата
К.М. оспорва исковете по подробно изложени съображения. Банката променила
статута и името си, без да я уведоми и не били ясни последиците от това за нея
като кредитополучател. След като лихвата възлизала на 12.68% било недопустимо
дължимата сума да е три пъти повече от отпуснатия кредит. Излага доводи и във
връзка с проведени изпълнителни действия по образуваното въз основа на издаден
изпълнителен лист производство пред ЧСИ. С преструктуриране на кредита същият
се оскъпявал и с това й били причинени щети. Лихвените проценти увеличавали
неимоверно дължимата от нея сума. Твърди, че била изправен длъжник.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 36735/2013 г. по описа
на СРС, 38 състав се установява, че на 30.08.2013 г. заявителят „Ю.Б.“ АД е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на К.С.М. и В.М.В.
да бъде разпоредено да заплатят солидарно на заявителя посочените суми по
приложеното извлечение от сметка.
Съдът е
издал заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил К.С.М. и В.М.В. да
заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД сумата от 166 349.95 лева незаплатени
вноски от прдсрочно изискуем кредит по договор за кредит за покупка на недвижим
имот, ведно със законната лихва от 30.08.2013 г. до окончателното изплащане,
договорна лихва в размер на 41 139.91 лева за периода 10.05.2012 г. – 29.08.2013
г. и такса за същия период в размер на 573.86 лева и 7 198.03 лева разноски.
Срещу
постановената на 09.10.2013 г. заповед по чл. 417 от ГПК длъжниците К.М. и В.В.
са подали възражения (приложени по в.ч.гр.д. № 7056/2014 г. на СГС), поради
което ищецът предявява иск за признаване съществуването на задължението по
заповедта от 09.10.2013 г.
По
делото е приет договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 5718 от 27.12.2005 г., че „Б.П.Б.“
АД (с променено наименование на „Ю.Б.“ АД на 11.01.2013 г.) е предоставила на К.М.
и В.В. сумата от 158 422 лева, от които 14 123 лева за покупка на
недвижим имот и 144 299 лева – за други разплащания, като кредитополучателите
са се е задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, като
заплащат равни месечни вноски в размер на 1 994.09 лева всяка, за срок от
159 месеца. Договорът е оспорен досежно неговата автентичност от ответника В.В.,
който твърди, че не е подписвал процесния договор, нито искане от 14.11.2005 г.
до ищеца за предоставяне на кредит.
Във връзка
с направеното от В.В. оспорване е допусната съдебно-почеркова експертиза, която
е заключила, че подписите в искане от 14.11.2005 г. и договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 27.12.2005 г. не са положени от В.М.В.. Така
даденото от вещото лице заключение съдът кредитира като обективно, задълбочено
и изготвено след компетентно проучване и съпоставка на обектите на изследването
със сравнителните образци. Действително, разликата в наклона, конфигурацията,
транскрипцията и степента на свързаност на елементите от почерка водят до
категоричния извод, че В.В. не е положил подпис под договора от 27.12.2005 г.
Неоснователни
са доводите на представителите на ищеца, че не са оспорени допълнителните
споразумения към договора. Индивидуализиращите подписа признаци, при чието
обследване вещото лице е стигнало до извода, че подписът под договора не
принадлежи на В.В. се отнасят и до подписите, положени под споразуменията.
Техните основни белези са съпоставими, сходни, а някои от тях и идентични с
оспорения подпис, поради което те също не са положени от този ответник.
Ответникът
е оспорил и че подписът под нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
77, том ХХІV, рег. № 12219, дело № 4434/29.12.2005 г. на нотариус рег. № 208 на
НК е негов, но видно от съдържанието на нотариалния акт, той не е присъствал
при изповядване на сделката, а като негов пълномощник е действал К.П.Х.,
съгласно пълномощно № 13236/15.11.2005 г. По искане на ищеца това пълномощно е
изискано от нотариус рег. № 208 на НК, като в получения отговор се сочи, че
пълномощното е унищожено.
Ищецът
не ангажира доказателства, че пълномощното включва волеизявление, освен за представителна
власт в полза на Х. за учредяване на договорна ипотека върху собствен на В.
имот, и за получаване на банков кредит при условията, описани в документа от
27.12.2005 г., който се установи да не носи подписа на В.В..
По така
изложените съображения съдът заключи, че вторият ответника не е автор на
изявление, по силата на което е приел да бъде обвързан с „Ю.Б.“ АД от
правоотношение, съдържащо съществените условия на договор за банков кредит,
поради което по отношение на В.В. искът подлежи на отхвърляне.
Автентичността
на договора и на сключените три допълнителни споразумения към него не са
оспорени от К.М., която изрично е заявила, че са положени от нея.
В чл. 3,
ал. 1 от договора е предвидено, че главницата по кредита се олихвява с процент,
представляващ сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката и надбавка от
5%. Към момента на сключване на договора БЛП е 7%, поради което договорната
лихва е 12%.
На
05.08.2009 г. е сключено допълнително споразумение с ответника К.М., в което са
описани просрочените и редовни главници и лихви и просрочените плащания по
застраховки. Просрочени такси по кредита към 05.08.2009 г. не е имало. Страните
са се съгласили кредитополучателя да внесе еднократно сумата от 1 152 лева
и че кредитополучателят дава съгласие разликата между погасената сума и общия
сбор на просрочените главници и лихви да бъде преоформена чрез натрупване към
редовната главница. Кредитополучателят е оправомощил банката да извършва
служебно всички необходими действия по преоформяне на задълженията. Според споразумението
М. ще се ползва от 12-месечен гратисен период, през който общият дълг се
погасява на равни месечни вноски, чиято стойност е следвало да бъде допълнително
съгласувана между страните. През периода на облекченото погасяване на дълга
приложимият лихвен процент е определен на 8.00%, а след това – с лихва, сбор от
БЛП и надбавка от 7.01.
По
делото са изготвени три съдебно-счетоводни експертизи, като последната от тях е
проследила последователността на извършените плащания, погасените с тях задължения
и останалите вземания на кредитната институция. Посочен е и БЛП на банката през
периода на извършваните плащания.
Към
датата на сключване на споразумението от 05.08.2009 г. и след извършеното
плащане на сумата от 1 152 лева дължимата главница е била на стойност
154 172.92 лева. В 12-месечният период на облекчено погасяване М. редовно
е извършвала плащания на суми в размер на 1 152 лева, с които е погасявала
само дължимите лихви. Към 29.09.2010 г. кредитополучателят е бил в забава за
заплащане на 5 305 лева договорни лихви, 643.72 лева просрочена главница,
67 лева просрочени такси и 154 256.77 редовна главница. По силата на
допълнително споразумение от 29.09.2010 г. просрочените задължения са
преоформени към редовната главница, като отново е предоставен период на
облекчено погасяване на дълга при лихва от 10.87%. Посочен е размерът на месечната
вноска – 1452 лева и е уговорено, че след изтичане на гратисния период
непогасената лихва се натрупва към общия дълг и върху тази стойност се
начислява годишна лихва, представляваща сбор от действащия БЛП на банката за
жилищни кредити и договорна лихвена надбавка от 9.38 пункта.
Ново
споразумение между кредитора и кредитополучателя К.М. е постигнато на
29.11.2011 г., според което просрочената главница от 788.11 лева, просрочена
лихва от 4 531.07 лева и 29 лева просрочени такси се преоформят служебно
от банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата в размер на 160 321.92 лева, предоставен е на М. период на
облекчено погасяване от 12 месеца, през който се начислява фиксирана лихва от
12.68% и дължимите вноски са в размер на 1 750 лева. След изтичане на
12-месечния период М. е приела да заплаща договорна лихва, образувана от сумата
на БЛП и надбавка от 12.42 пункта.
Изготвената
от вещото лице Д. експертиза подробно описва извършените от М. плащания и
натрупани задължения.
Ответницата
К.М. е възразила нееднократно в производството, че при лихва от 12.68%
дължимата сума е в размер, трикратно по-висок от отпуснатия кредит. Релевираното
възражение съдържа доводи за неравноправност на клаузата относно лихвения
процент. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира същото за основателно.
На първо
място, съгласно чл. 12 от договор за кредит за покупка на недвижим имот от
27.12.2005 г., банката си е запазила правото по време на действие на договора
да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които прилага
при операциите си, като измененията влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
На
следващо място, в чл. 3, ал. 4 от договора е уговорено, че действащият БЛП на
банката в лева за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Задължение на банката е да уведоми
кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила,
чрез обявяването им на видно място в банковите салони.
От
съдържанието на сключените три споразумения се установява, че БЛП на банката не
е конкретно посочен. Банката се е ограничила до посочване, че след изтичане на
гратисните периоди непогасеният остатък се олихвява с годишна лихва, образувана
от сбора на БЛП на банката към същата дата, без посочване на неговата стойност.
Така
посочените уговорки в договора и допълнителните споразумения са неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите
(ЗПП). Това е така, защото са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на банката и потребителя на банковата услуга – К.М.. В клаузите
от договора липсват каквито и да било указания за методиката, по която банката
изчислява БЛП; липсват и предпоставките за неговата промяна. Неясно остава как
и по какви причини и въз основа на какви критерии, били те обективни или
обусловени от вътрешнобанкови финансови показатели, „Ю.Б.“ АД разполага с право
да увеличава БЛП, представляваща компонента, влияеща на размер на лихвения
процент, според който се определя възнаградителната лихва, дължима от
потребителите на финансови услуги. Установява се, че подобно неконтролируемо
нарастване на БЛП на непредвидено в договора и споразуменията основание е
прилагано от банката. Според заключението на вещото лице П. Д., БЛП е нараснал
от 7% на 9% в рамките на една година – от 13.10.2007 г. до 13.10.2008 г., а до
13.08.2009 г. е достигнал 10.5%. С последователно увеличаване на надбавките по
всяко от споразуменията (от 7 пункта до 12.42 пункта), на практика се е
стигнало до извънмерна възнаградителна лихва, оскъпяваща кредита и накърняваща
правата на потребителя.
Неравноправната
клауза следва да бъде зачетена при определяне на размера на дължимите от М.
вноски.
Не се
спори, че до датата на подаване на заявлението до съда -30.08.2013 г. „Ю.Б.“ АД
не е довела до знанието на длъжника К.М., че поради неизпълнението й да заплати
три последователни месечни вноски, е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Съобразно дадените
задължителни за съдилищата указания в т. 18 на ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, когато в производството по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК банката заявява установяване на вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем поради
неплащане на определен брой вноски, правото на банката да получи вземането е
предпоставено от надлежно извършено уведомление до длъжника, че е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това потестативно право
следва да бъде упражнено от страната, на която то принадлежи преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до съда „Ю.Б.“
АД се позовава на настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, поради
незаплащане на три месечни вноски – за май 2012 г., юни 2012 и юли 2012 г.
Изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит за предсрочно изискуеми не е
достигнало до кредитополучателя, поради което следва да се зачетат онези
вноски, чийто падеж е настъпил и поради това редовно, съгласно първоначалния
погасителен план, приложение към договора от 27.12.2005 г., в който изрично са
посочени БЛП и надбавка и според който М. дължи анюитетни вноски в размер на
1 994.09 лева.
Първоначалният погасителен план не е представен по делото, но с помощта на
лихвен калкулатор, при приложим лихвен процент от 12% се установи, че падежиралите
към 27.10.2017 г. (датата на устните състезания пред първата инстанция) вноски
за главница възлизат на сумата от 125 722.50 лева, а претендираните от
ищеца възнаградителни лихви за периода 10.05.2012 г. – 29.08.2013 г. – на
сумата от 16 134.25 лева.
От изготвените и приети по делото съдебно-счетоводни експертизи се
установява, че К.М. е извършила плащания, с които са погасени главници в общ
размер от 21 302.95 лева. Поради това се установява дължимата от нея
главница да е стойност 104 419.55 лева. Незаплатените договорни лихви за
периода 10.05.2012 г. – 29.08.2013 г. възлизат на сумата от 15 175.88
лева, представляваща разликата между дължимата по договора сума от
16 134.25 лева и погасените суми на обща стойност 958.37 лева, съгласно
данните по изготвената от вещото лице П. Д. съдебно-счетоводна експертиза.
Следва да се
отбележи, съгласно указанията в т. 9 от ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
че съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес. В този смисъл сумите, събрани в резултат на извършени
изпълнителни действия по изп.д. № 20138000400696 по описа на ЧСИ, рег. № 800 на
Камарата на ЧСИ, не следва да се вземат предвид при установяване съществуването
на размера на задължението.
Релевираните от
ответника К.М. възражения относно нарушения в хода на изпълнителното
производство не подлежат на разглеждане в настоящото производство, доколкото за
проверка на тяхната законосъобразност е предвиден специален процесуален ред –
чл. 435 и сл. от ГПК.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице П. Д. се
установява основателност на задължението за заплащане на дължими по договора
такси на обща стойност 573.86 лева.
Поради неоснователност на иска по чл. 422 от ГПК срещу В.М.В., налице е
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения срещу него
осъдителен иск. Същият е неоснователен на съображенията, изложени по иска за
установяване на задължението по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК от 09.10.2013 г. по ч.гр.д. № 36735/2013 г. по описа на СРС, 38
състав. В. не е носител на задължение към „Ю.Б.“ АД за погасяване на кредита по
договор от 27.12.2005 г., поради което отговорността му не следва да бъде
ангажирана и по предявения срещу него при условията на евентуалност осъдителен
иск.
С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат разноски по представения списък
по чл. 80 от ГПК. Ответникът К.М. е възразила за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, но с оглед размера на цената на иска, фактическата и правна
сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът намира
възражението за неоснователно. Адвокатският хонорар е в съответствие с нормите,
регулиращи неговия размер – чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
Съразмерно на уважената част от иска, ответникът К.М. дължи да заплати разноски
в размер на 4 263.35 лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 4 157.29
лева, дължими от К.М., съгласно заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
09.10.2013 г., постановена по ч.гр.д. № 36735/2013 г. по описа на СРС, 38
състав и съразмерно на уважената част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено, по предявен от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че К.С.М., ЕГН ********** дължи на ищеца
сумата от 104 419.55 лева главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 5718 от
27.12.2005 г., ведно със законната лихва от 30.08.2013 г. до окончателното
изплащане, договорна лихва в размер на 15 175.88 лева за периода 10.05.2012
г. – 29.08.2013 г. и такса в размер на 573.86 лева за периода 10.02.2012 г. –
29.08.2013 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 36735/2013 г. по описа на СРС, 38 състав, като отхвърля
иска за главница за горницата до 166 349.95 лева и за договорна лихва за
горницата до 41 139.91 лева.
Отхвърля предявения от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** срещу В.М.В.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за
установено, че дължи на ищеца сумата от 166 349.95 лева главница по
договор за кредит от 27.12.2005 г., ведно със законната лихва от 30.08.2013 г.
до окончателното изплащане, 41 139.91 лева договорни лихви за периода
10.05.2012 г. – 29.08.2013 г. и такси в размер на 573.86 лева за периода
10.02.2012 г. – 29.08.2013 г.
Отхвърля предявения от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** срещу В.М.В.,
ЕГН ********** осъдителен иск за заплащане на сумите от 86 686.73 лева просрочена
главница, договорни лихви за периода 10.05.2012 г. – 29.08.2013 г. в размер на
41 139.91 лева и съдебно-деловодните разноски – държавна такса в размер на
4 161.27 лева и 2 320.39 лева адвокатско възнаграждение.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.С.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 4 263.35 лева разноски
за настоящото производство и 4 157.29
лева разноски по ч.гр.д. № 36735/2013 г. по описа на СРС, 38 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: