Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Ана Ангелова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5125 по описа
за 2018
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от
Д.М.М., ЕГН: **********, с адрес ***, срещу В.П.К., ЕГН:**********,
с адрес ***, иск с правно основание
чл.34 ЗС за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ======= по КККР на гр.
Варна (идентичен с ПИ № 114 по ПНИ на с.о. "З.", землище на кв. Г.,
гр. Варна), целият с площ от 1432 кв. метра, при граници: ПИ…………………,
.....ведно с построената в поземления имот едноетажна сграда с
идентификатор =======.1 по КК на гр.Варна, с площ от 61 квадратни метра,
състояща се от три стаи и коридор, тоалет-баня, складово помещение и навеси.
Твърди се в
исковата молба, че с протоколно решение № 563/12.10.1998г. на ОбПК-гр.Варна на
ищцата и на нейната майка Р.М. В., в качеството им на наследници на И.В. К.,***,
било признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници по
отношение на недвижим имот - нива от 8.665 дка, находящ се в местността "Б.Б.",
в землището на кв. Г., гр. Варна, съставляващ по КП на м. "З." имот
пл. № ..., в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съпоставен със сега действащата кадастрална карта, този стар имот
обхваща няколко поземлени имота, предоставени по ЗТПС, или закупени от бивши
ползватели по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и имоти, възстановени по ЗСПЗЗ
на наследниците на И.В. К.. Един от тези имоти, попадащ частично в границите на
горепосочения стар имот с пл. № ... по ПКП на м. "З.", е ПИ № 114 по
ПНИ на с.о. "З.", сега поземлен имот с идентификатор =======. Излага
се, че за този имот бившите собственици К. П.К. и К. И. К.ова са се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост по давност №165 т. I дело №286/1970г.
на ВН. Впоследствие, с Нотариален акт № 96 т.И д. № 606/1975г. на ВН, К. и К. К.ови
са дарили от недвижимия имот на двамата си сина П. К.П. и Ичо К.П. само 1000
кв. метра от 1500 кв. метра. След смъртта на първоначалните собственици К. П.К.,
починал на 16.05.1993г., К. И. К.ова, починала на 28.11.1994г., както и на
техния син И К.П., починал на 13.02.1995г., съсобствениците П. К.П. и
наследниците на И К.П. - преживялата съпруга К.С. П.ва и децата им ЕК. И. П.ва
и Е. Иов П. осъществяват съдебна делба по гр. дело № 601/1999г. по описа на
ВРС, 12 състав, вписана в СВ-Варна под № 252 т. III вх. per. № 2458 от
21.02.2003г., в резултат на която съдебна спогодба П. К.П. получава и става
собственик на недвижим имот, представляващ лозе-овощна градина, с площ от 1500
кв. метра, съставляващо имот с пл. № 114 по плана на землището, при граници: от
двете страни път, имот с пл. № 113 и с пл. № 115, ведно с построената в имота
едноетажна сграда. Сочи се, че за уравнение на дяловете по съдебната делба П. К.П.
наплаща на наследниците на брат си И К.П. пет хиляди лева по време на брака си
с М. Н. Р. - П.ва, поради което полученият по съдебната спогодба недвижим имот
станал съпружеска имуществена общност между П. К.П. и съпругата му М. Н. Р. - П.ва.
П. К. П. починал на 09.09.2003г. и оставил наследници по закон - преживяла
съпруга М. Н. Р. - П.ва и син В.П.К.. От диспозитива на Решение №
1397/04.04.2011г., постановено по гр. дело № 8500/2007г. по описа на ВРС, 34
състав, потвърдено от ВОС и влязло в законна сила на 11.11.2011г., е видно, че
съдът е осъдил М. Н. Р.-П.ва и ответника В.П.К. да предадат на ищцата Д.М.
владението върху недвижим имот, представляващ реална част от ПИ № =======, с
площ на реалната част от 1173,93 кв. метра, при граници на частта: ПИ №
10135.5545.115, № 10135.5545.3633, № 10135.5545.113, път и останалата част от
ПИ № =======. След влизане в сила на посоченото съдебно решение на 11.11.2011г.,
както и след изменение на КККР на гр. Варна, за имот с идентификатор =======
със Заповед № 18-7397-26.05.2014г. на Началника на СГКК-Варна и със Заповед №
18-10503/25.07.2014г. на Началника на СГКК-Варна за поправка на очевидна
фактическа грешка, в полза на наследниците на И.В. К.: Р.М. В. и Д.М.М., била
издадена Заповед № Г-ПР-10 от 12.01.2015г. на Кмета на Р-н "А." при Община
Варна, на основание §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязла в законна сила на
28.01.2015г., с която заповед се възстановява правото на собственост на
наследниците на И.В. К. по отношение на поземлен имот, представляващ
новообразуван имот в урбанизирана територия - местност "З."-с.о. по
§4 ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на кв. Г., Община Варна, с идентификационен №
114 по ПНИ на м. "З.", кадастрален район 545, идентичен на имот с
идентификатор ======= по КК, за площ от 1174 кв.метра идеални части от 1432 кв.
метра. В заповедта се посочва, че имотът е съсобствен между наследниците на И.В.
К. за 1174 кв. метра идеални части и К. И., И К. П. и П. К. П. за 258 кв. метра
идеални части от 1432 квадратни метра. Сочи се, че след трасиране, означаване и
координиране на ПИ ======= по КК на гр. Варна, наследниците на И.В. К. са били
въведени във владение на гореописания имот за 1174 кв. метра идеални части от
1432 кв. метра с Протокол № 2 -3 от 26.02.2016г. на Община Варна. М. Н. Р. -П.ва
починала на 08.11.2014г. и е оставила сина си В.П.К. като единствен наследник
по закон. Сочи се, че предвид
изложеното, останалите 258 квадратни метра идеални части от процесния имот са
останали в собственост на наследника на П. К.П. и на М. Н. Р.-П.ва - ответника В.П.К.,
придобил собствеността на тези идеални части по наследство след смъртта на
родителите си. Р.М. В. е починала на 06.03.2018г., като нейна единствена
наследница по закон се явява ищцата Д.М., наследяваща 1174 кв. метра идеални
части от гореописания процесен имот с ид. =======. Тъй като за построената в поземления имот
сграда с идентификатор =======.1, с площ от 61 кв. метра, няма данни да е
построена законно, то ищецът счита същата за приращение, поради което сградата
се притежава от съсобствениците на земята при същите квоти, а именно: 1174/1432
ид. части за ищцата Д.М.М. и 258/1432 ид. части за ответника В.П.К.. Моли се за
уважаване на иска. В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител, поддържа иска.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание не се явява.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С НА №165, том I,
дело №286/26.01.1970г., К. П.К. и К. И. К.ова
са признати за собственици по давност на лозе-овощна градина с площ от
1500кв.м., находящ се в землището на гр. Варна. М. Б.Б. /л.26/.
С НА №96, том II,
дело 606/29.01.1975г. К. К. и К. К.ова
даряват на синовете си П. П. и Ичо П. 1 дка общо на двамата от лозе, цялото от
1500кв.м., находящо се в землището на гр. Варна. м. Б.Б. /л.27/.
Приобщени са удостоверения за
наследници на К. П.К. и К. И. К.ова на л.28 и 29 от делото.
По силата на съдебна спогодба от
21.10.2002г. по гр.д. 601 по описа за 1999г. в рамките на делбено производство,
е поставен в дял и изключителна собственост на П. К.П., недвижим имот, находящ
се в землището на гр. Варна, кв. Г., м. Б.Б., представляващ лозе – овощна
градина, с площ от 1500кв.м. срещу уравнение на дяловете /л.30-32/.
Съобразно прието на л.33
удостоверение, наследници на П. К.П., починал на 09.09.2003г., са съпругата му М.
Н. Р. – П.ва и В.П.К.. Наследник на М. Н. Р. – П.ва, починала на 08.11.2014г.,
е синът й В.П.К. /л.34/.
С решение №563/12.10.1998г. на ПК
– гр. Варна, т.1, е признато правото на собственост на наследниците на И.В. К.
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на недвижим имот – нива от
8.665 дка в терен по пар.4, на Г., в м. Б.Б., номер ... по кадастрален план на
м. З. /л.14 и 15/.
Видно от приобщените на л.23 и 24
удостоверения, наследници на И.В. К., починал на 09.07.1947г., са съпругата му
Стояна К.ова, починала на 08.07.1968г., синът му М.И.В., починал на
21.08.1973г. и наследен от своя страна от съпруга Р.М. В. и дъщеря Д.М.М.. Р.М.
В. е починала на 06.03.2018г., като нейн единствен наследник по закон е дъщеря
й Д.М.М. /л.25/.
С решение №1397/04.04.2011г.,
постановено по гр.д. №8500 по описа за 2007г. на ВРС, 34 състав, са осъдени М. Н.
Р.-П.ва, ЕГН ********** и В.П.К., ЕГН ********** да предадат на Д.М.М., ЕГН **********
владението върху недвижим имот, представляващ реална част от ПИ № ======= по
Кадастралната карта на гр.Варна, район А., местност ”З.”, с площ на реалната
част от 1173,93 кв.м., при граници: ПИ № 10135.5545.115, № 10135.5545.3633, №
10135.5545.113, път и останалата част от ПИ № =======, щрихована в червен цвят
на приложената на л.212 от делото скица към заключението на проведената СТЕ,
която приподписана от съда представлява неразделна част от решението,
при твърдения за придобИе на собствеността от ищеца по силата на реституция с
решение № 563/12.10.1998г. на ПК-Варна в полза на наследниците на И.В. К., на
основание чл.108 от ЗС. Решението е влязло в сила на 11.11.2011г. /л.6-10/. С
решение №1321/11.11.2011г. по в.гр.д. 1124/2011г. по описа на ВОС, описаното
първоинстанционно решение е оставено в сила. /л.11-13/.
Със Заповед №18-7397/26.05.2014г. на Началник на СГКК на
гр. Варна е одобрено изменение в КККР на гр. Варна, на кадастралните данни
относно ПИ
№ =======, като за 1174 кв.м. ид.ч. са вписани за собственици
наследниците на И.В. К.. Със Заповед №18-10503/25.07.2014г. е поправена
очевидна фактическа грешка в Заповед №18-7397/26.05.2014г. на Началник на СГКК
на гр. Варна /л.16 и 17/.
Със Заповед №Г-ПР-10/12.01.2015г. на Кмета на район „А.“ – Община Варна е
възстановено при условията на пар.4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост
на наследниците на И К.: Р.М. В. и Д.М.М. за площ от 1174 кв.м. ид.ч. от 1432
кв.м. от имот с идентификатор ======= /л.19 и
20/, като с Протокол 2/26.02.2016г. наследниците на И К. са въведени във
владение на възстановения имот /л.21/.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да се яви основателен предявеният иск за делба, следва
да се установи, че е налице съсобственост между страните по делото, възникнала на посочените основания.
Съобразно установената по-горе
фактическа обстановка по делото, с влязло в сила съдебно решение
№1397/04.04.2011г., постановено по гр.д. №8500 по описа за 2007г. на ВРС, 34
състав, са осъдени М. Н. Р.-П.ва, ЕГН ********** и В.П.К.,
ЕГН ********** да предадат на Д.М.М., ЕГН ********** владението върху недвижим
имот, представляващ реална част от ПИ № ======= по Кадастралната карта на
гр.Варна, район А., местност ”З.”, с площ на реалната част от 1173,93 кв.м. Видно е, че единствен наследник на М. Н. Р. – П.ва,
починала на 08.11.2014г., е ответникът В.П.К..
Силата на пресъдено нещо на описаното съдебно решение, постановено по реда на ГПК
/отм./ в отношенията между същите страни за същия поземлен имот, има своята
задължителна сила както за страните в настоящото производство, така и за съда
по смисъла на чл.219-224 ГПК /отм./ досежно установените права на ищцата в
отношенията между страните върху процесния имот. Налице е и постановен
последващ и въз основа на съдебното решение влязъл в сила административен акт,
който не е оспорен в настоящото производство от ответната страна, с който в
полза на ищцата, която е и единствен наследник на И.В. К., е възстановено
правото на собственост за 1174кв.м. ид.ч. от ПИ =======. Същевременно, ищцата признава правата на ответника върху имота до размер
от 258 кв.м. ид.ч., придобити по силата на спогодителен протокол по делба от
21.10.2002г. и наследствено правоприемство.
Горното обуславя извод за наличие на съсобственост
понастоящем между страните при квоти, както следва: 1174/1432 кв.м. ид.ч. за
ищцата и 258/1432 кв.м. ид. ч. за ответника.
При липса на други твърдения и данни по делото, досежно
изградената в имота постройка приложимост следва да намери правилото на чл.92
ЗС, по силата на което собствениците на земята са собственици и на постройката
в процесния имот при същите квоти, при които се разпределя между тях правото на
собственост върху поземления имот.
Така
установената съсобственост между страните по
отношение на заявените имоти, мотивира съда
да приеме, че предявеният иск за делба е основателен и следва да бъде уважен
съобразно формираните изводи, като бъде допусната делба на поземлен имот с идентификатор =======
по КККР на гр. Варна, целият с площ от 1432 кв. метра, при граници: ПИ
10135.5545.9517, 10135.5545.115, .....ведно
с построената в поземления имот едноетажна сграда с идентификатор =======.1 по КК на гр.Варна, с площ от 61
квадратни метра, състояща се от три стаи и коридор, тоалет-баня, складово
помещение и навеси при квоти от 1174/1432 ид.ч. за Д.М.М. и 258/1432 ид.ч. за В.П.К..
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА
ДЕЛБА на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ======= по КККР на гр. Варна, целият с площ от 1432 кв.
метра, при граници: ПИ 10135.5545.9517, 10135.5545.115, .....ведно с
построената в поземления имот едноетажна
сграда с идентификатор =======.1
по ККР на гр.Варна, с площ от 61 квадратни метра, състояща се от три стаи и
коридор, тоалет-баня, складово помещение и навеси,
между съсобствениците и при квоти в
съсобствеността за всеки от тях, както следва:
-
1174/1432
ид.ч. за Д.М.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** и
-
258/1432
ид.ч. за В.П.К.,
ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.34 ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: