Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр. Елена, 8.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Й., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 32 по
описа за
Предявен е иск с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „А.С.В.”
ЕАД гр. София представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез юрисконсулт П.Б., против М.Й.Х.
***. В същата се твърди, че на 31.01.2017 г. между „С.К.” ООД и ответника М.Й.Х.
бил сключен Договор за паричен заем № 108813, съгласно който първият
предоставил на втория сума в размер на 700.00 лв., представляваща главница и
чиста стойност на заема. Ответникът депозирал искане за заем и му бил
предоставен Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем,
като с последните същият се запознал подробно и се съгласил изрично и
безусловно. С подписване на договора последният удостоверил, че е получил
заемната сума в брой от представител на ищеца. Погасителните вноски били
указани по размер и брой в договора. Същите представлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
му. Годишният процент на разходите по заема бил също фиксиран за срока на
договора и съгласно Общите условия не можел да бъде променян едностранно от
заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва да бъде в размер на
52.23 лв., а общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 752.23
лв., която била платима на 18 броя равни седмични погасителни вноски, всяка
една от които в размер на 41.79 лв. Първата от тях била на 07.02.2017 г., а
последната на 06.06.2017 г. Ответникът не изпълнил задължението си по редовно
плащане на погасителните вноски и по отношение на вземанията на заемодателя
настъпила предсрочна изискуемост. Това било заложено в чл. 7, ал. 4 от
договора. Ответникът декларирал, че се съгласява с тази разпоредба без да е
необходимо да бъде уведомяван допълнително и в такива случаи автоматично
настъпвала предсрочната изискуемост. В конкретния случай същият допуснал забава
за плащане на 4 броя седмични погасителни вноски и предсрочната изискуемост
настъпила автоматично, считано от 07.03.2017 г., която дата представлявала
падежа на петата погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от
договора при настъпване на предсрочната изискуемост заемодателят имал право да
начисли и неустойка за предсрочна изискуемост без да уведомява заемателя за
това, която била в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на
договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка
за неизпълнение на договореното задължение. По тази причина на 07.03.2017 г.
заемодателят начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 198.90
лв., представляваща 20 % от сумата 994.51 лв., която била формирана от сбора на
остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока
на договора. Съгласно клаузите на сключения договор страните се споразумели да
обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора
обезпечения, а именно: издаване на запис на заповед, поръчителство на едно или
две физически лица, залог върху движима вещ, първа по ред ипотека и
предоставяне на безусловна банкова гаранция. В договора за заем било заложено,
че ако ответникът в тридневен срок от подписване на договора не предостави на
заемодателя договорно обезпечение или същото не отговаря на условията, посочени
в договора, дължи неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Ответникът
не изпълнил това свое задължение, поради което била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 300.78 лв., която била разсрочена на 18 равни вноски,
всяка една от които в размер на 16.71 лв., платими на съответните падежни дати
и на погасителните вноски по договора за заем. Погасителната вноска, която
следвало да заплаща ответникът, била в размер на 58.50 лв. В Общите условия,
действащи по време на сключване на договора за заем, било предвидено, че ако
ответникът забави плащането на дължима погасителна вноска, дължи на заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. По тази причина на ответника било начислено
обезщетение за забава в размер на 87.44 лв. за периода от 08.03.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Същият не заплатил на заемодателя
изцяло дължимия паричен заем, като сумата, която била погасена до момента била
в размер на 58.51 лв., а именно: 36.41 лв. - главница, 5.38 лв. - договорна
лихва и 16.71 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение. На
31.10.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 31.10.2017 г. между „С.К.” ООД и „А.С.В.” ЕАД, по силата на
което вземанията на „С.К.” ООД срещу ответника М.Й.Х., произтичащи от Договор
за паричен заем № 108813/31.01.2017 г.
били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на
ищеца. В Общите условия била предвидена изрична клауза, съгласно която
кредиторът имал право да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Ответникът бил уведомен за настъпилата продажба, като му било изпратено
известие за доставяне. С изрично пълномощно законният представител на „С.К.”
ООД упълномощил ищеца „А.С.В.” ЕАД, в качеството на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 31.01.2017 г., да уведоми длъжника за извършената
цесия от името на цедента и за своя сметка. По тази причина на осн. чл. 99, ал.
3 от ЗЗД на ответника било изпратено уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-СТК/108813/10.11.2017 г. за извършената продажба на вземането, изпратено
с „Български пощи” ЕАД на посочения в договора за кредит адрес. Видно от
известието за доставяне, пратката не била получена от длъжника. На 15.11.2018
г. било изпратено повторно уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-СТК/108813/13.11.2018 г. чрез куриерска фирма „Лео експрес”, но обратната
разписка отново не била получена от ответника. С оглед на изложеното ищецът
счита, че за него е възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по
съдебен ред срещу него. По тази причина същият подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като съдът образувал ЧГД № 8441/2018
г. по описа на Районен съд – Варна и била издадена заповед за изпълнение.
Последната обаче била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя
страна обуславя правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова
молба.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника М.Й.Х., че същият му
дължи сумата 663.59 лв., представляваща главница по Договор паричен заем №
108813/31.01.2017 г. за периода от 14.02.2017 г. до 06.06.2017 г., по отношение
на който е обявена предсрочна изискуемост, считано от 07.03.2017 г., сумата 46.85
лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.02.2017 г. до 06.06.2017
г., сумата 284.07 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 14.02.2017 г. до 06.06.2017 г., сумата 198.90 лв.,
представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на
07.03.2017 г., и сумата 87.44 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 08.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените
разноски в заповедното и в настоящото производство.
Във визирания едномесечен срок не е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника М.Й.Х..
В съдебно заседание ищецът „А.С.В.” ЕАД
не се представлява. Същият депозира писмено становище, в което заявява, че
поддържа предявения иск. Предвид липсата на отговор от страна на ответника и
оспорване на предявения иск счита, че са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК. Ако ответникът все пак се яви и
оспори предявения иск, моли съда да допусне назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, а ако ответникът представи доказателства, да даде възможност на
ищеца да се запознае с тях и евентуално да направи нови искания. Излага
подробни съображения по същество.
В съдебно заседание ответникът М.Й.Х.
не се явява. Същият не депозира писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Съдът счита, че следва да бъде
постановено неприсъствено решение, тъй като ищецът е направил такова искане с
оглед наличието на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, а ответникът не
е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито
съдебно заседание и съответно не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие. Налице са предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на
ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване
в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
негово отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение. От
представените от ищеца доказателства, а именно: Договор за паричен заем №
108813 към искане № 0141992/31.01.2017 г., погасителен план, молба за сключване
на Договор за паричен заем № 0141992/31.01.2017 г., Общи условия по договор за
заем – в сила от 1.05.2016 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 31.10.2017 г., потвърждение за сключена цесия на осн. чл.
99, ал. 3 от ЗЗД от 31.10.2017 г., Приложение № 1/31.10.2017 г., пълномощно,
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/108813/10.11.2017 г., известие за
доставяне, уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/108813/15.11.2018 г.,
товарителница, обратна разписка, както и приложеното ЧГД № 8441/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, може да се направи извод за вероятна
основателност на претенцията.
С оглед на изложеното съдът счита, че са
налице всички изискуеми от закона разпоредби на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, следва да бъде уважен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 663.59 лв.,
представляваща главница по Договор паричен заем № 108813/31.01.2017 г., сумата
46.85 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.02.2017 г. до
06.06.2017 г., сумата 284.07 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 14.02.2017 г. до 06.06.2017 г., сумата 198.90
лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно
на 07.03.2017 г., и сумата 87.44 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 08.03.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата 663.59 лв., считано от 31.05.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство, които са общо в размер на 75.62 лв., както следва: 25.62 лв. – ДТ
и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Относно претендираните от ищеца
разноски в исковото производство, както следва: 25.62 лв. – ДТ и 350.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че същите са основателни относно ДТ
в размер на 25.62 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. по
следните съображения:
Със Закон за изменение и допълнение на
ГПК, обнародван в ДВ брой 8/24.01.2017 г., влязъл в сила на 28.01.2017 г., е
изменена разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която урежда заплащането на
адвокатско възнаграждение, което се присъжда в полза на юридически лица и
еднолични търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Актуалната към
настоящия момент редакция на същата гласи, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лв. В конкретния
случай съдът намира, че справедливото юрисконсултско възнаграждение, което се
дължи на ищеца е в размер на 100.00 лв. На първо място настоящото гражданско
производство не се отличава с някаква фактическа или правна сложност. Напротив,
същото приключва с неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК, тъй като ответникът
не депозира писмен отговор, не се явява в насроченото съдебно заседание и не
представя писмено становище. Общо претендираната от ищеца сума е в размер на
1280.85 лв., т. е. размерът на цената на иска не е голям и длъжникът е един.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Й.Х.
с ЕГН ********** ***), че М.Й.Х. дължи на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1335, район Л., ж. к. „Л. – **“, бул.
„Д-р П.Д.” № **, офис – сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,
сумата 663.59 лв. (шестстотин шестдесет и три лв. 59 ст.), представляваща
главница по Договор паричен заем № 108813/31.01.2017 г., сумата 46.85 лв.
(четиридесет и шест лв. 85 ст.), представляваща договорна лихва за периода от
14.02.2017 г. до 06.06.2017 г., сумата 284.07 лв. (двеста осемдесет и четири
лв. 07 ст.), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 14.02.2017 г. до 06.06.2017 г., сумата 198.90 лв. (сто деветдесет
и осем лв. 90 ст.), представляваща неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на 07.03.2017 г., и сумата 87.44 лв. (осемдесет и седем
лв. 44 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от 08.03.2017 г.
до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата 663.59
лв., считано от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.Й.Х. с ЕГН ********** ***) да
заплати на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1335, район Л., ж. к. „Л. – **“, бул. „Д-р П.Д.” № **, офис – сграда Л.,
ет. *, офис *, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., направените разноски в
заповедното производство в размер на 75.62 лв. (седемдесет и пет лв. 62 ст.),
както и направените разноски в исковото производство в размер на 125.62 лв. (сто
двадесет и пет лв. 62 ст.).
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „А.С.В.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, район Л., ж.
к. „Л. – **“, бул. „Д-р П.Д.” № **, офис – сграда Л., ет. *, офис *,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., за заплащане от М.Й.Х. с ЕГН ********** ***)
на юрисконсултско възнаграждение за разликата от 100.00 лв. (сто лв. 00 ст.) до
350.00 лв. (триста и петдесет лв. 00 ст.), като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: