Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Ивета ПЕКОВА
при секретаря Веселка
Крумова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 17 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 936/23.11.2021 г. на Варненски
районен съд, VІ състав, постановено по н.а.х.д. № 20213110201143 по описа на
съда за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление №
03-013149/16.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е осъдена да заплати на „Стела
турс 2001“ ЕООД направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 440 лева.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. По-конкретно
касаторът оспорва извода на районния съд за маловажност на нарушението и счита,
че районният съд неправилно е възприел
представените в съдебното производство ордери като доказателства за
плащане на възнагражденията. Посочва, че нарушението е безспорно извършено, не
е отстранено веднага след установяването му и нарушава правата на работещите на
заплащане. Моли решението на районния съд да бъде отменено, а наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, пледира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът в производството, „Стела турс
2001“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че съдът
е направил законосъобразен извод, че нарушението не е извършено на датата,
посочена в наказателното постановление, както и че трудовото възнаграждение на
лицето за м. август 2020 г. е изплатено. Моли решението да бъде оставено в сила
и в полза на дружеството да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, пледира за оставяне в сила на решението на ВРС
като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Районен съд —
Варна е било Наказателно постановление № 03-013149/16.12.2020 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Стела турс 2001“ ЕООД –
гр. Варна за нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса
на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева на основание чл. 414, ал. 1 от същия кодекс.
От събраните в административнонаказателното
и във въззивното производство доказателства районният съд е приел за установено
от фактическа страна, че във връзка с жалби от работници на дружеството за
неизплатени заплати, на 21.10.2020 г. служители на дирекцията извършили
проверка в стопанисвания от дружеството обект – хотел „Елена“ в к.к. Златни
пясъци, а впоследствие – и документална проверка. При документалната проверка
били представени ведомости за заплати за м. август 2020 г., отчетна форма за
явяване на работа, разходен касов ордер от 31.08.2020 г. за изплатена на Андрея
Драганова сума от 474 лева, вътрешни правила за организация на работната
заплата и трудов договор на Драганова. От тези документи било установено, че
във ведомостта за заплати за м. август 2020 г. липсва подпис на Драганова и
проверяващите приели, че дружеството не е изплатило в пълен размер договореното
трудово възнаграждение на Д. за положен труд през м.
август 2020 г. Това било прието за нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал.
2 и 3 от КТ, извършено на 01.10.2020 г., за което бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. Въз основа на акта било издадено
обжалваното пред въззивния съд наказателно постановление, в което били
възприети констатациите от акта и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ било
определено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000
лева.
При така установените
факти, районният съд приема от правна страна, че актът и постановлението са
издадени от компетентни длъжностни лица и съдържат изискуемите реквизити по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, както и описание на фактическата обстановка в достатъчна
степен с оглед упражняване на правото на защита на дружеството. Приема за
правилно определена нарушената и санкционната норма и за изпълнено задължението
за съответствие между фактическо и юридическо обвинение. По приложението на
материалния закон счита, че в хода на съдебното производство са представени
документи, удостоверяващи плащането на трудовото възнаграждение на Драганова за
м. август 2020 г. с РКО от 15.08.2020 г. и два РКО от 31.08.2020 г. Тези ордери
са ценени като частни удостоверителни документи, които не са оборени с други
доказателства и са потвърдени от показанията на Драганова, като са обосновали
извода на районния съд за изплатени суми за м. август 2020 г. в размер,
по-висок от начисленото по ведомост трудово възнаграждение. Предвид това,
районният съд приема, че наказателното постановление е необосновано, тъй като
не е установено забавяне на плащането на дължимото трудово възнаграждение на Д.за м. август 2020 г. Съответно районният съд е отменил
наказателното постановление и е присъдил в полза на дружеството адвокатско
възнаграждение в претендирания размер, преценен като минимума по Наредба №
1/2004 г. предвид материалния интерес от делото.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК препраща към тях. По-специално изводите относно заплащането на
възнаграждението, обосновани с приетите в съдебната фаза разходни касови
ордери, са правилни и съответстват на останалите доказателства по делото,
включително на обясненията на самата Д.. Не са представени
други доказателства, които да опровергаят РКО като първични счетоводни
документи, доказващи извършено от дружеството плащане в брой. Изводите на
административнонаказващият орган са подкрепени единствено от липсата на подпис
в разчетно-платежната ведомост, която може да се обясни с установения в
дружеството начин на изплащане на трудовите възнаграждения с РКО и не позволява
да се направи категоричен извод, че възнаграждението на Д. за м. август 2020 г. не е изплатено.
По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да
бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в
претендирания размер 440 лева, съответстващ на минималния размер по чл. 8, ал.
1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 936/23.11.2021 г. на Варненски районен съд, VІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 20213110201143 по описа на съда за 2021 година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – София да
заплати на „Стела турс 2001“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, сумата 440
(Четиристотин и четиридесет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.