Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 18.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил и с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП
Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
149 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ЕТ „Е.Б.-75“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, подадена чрез собственика Е.Б.К., срещу Решение с дата
24.04.2019 г., постановено по а.н.д. № 219/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали.
Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, тъй като РС – Кърджали
не бил обсъдил възражението за съставяне на АУАН в нарушение на чл.34, ал.1, предл.2-ро от ЗАНН. Конкретно се твърди, че съдът не е взел
предвид довода, че със съставяне на Протокол от предварителна проверка по
установяване на факти и обстоятелства, № ***/ *** г., вече е бил известен
нарушителя. Посочва се също, че със съставения АУАН на 27.08.2018 г. и издаване
на наказателното постановление само е определен размерът на извършените
доставки. Развива довод, че районният съд не е взел предвид възражението за
нарушено право на защита, защото в АУАН и НП не били описани облагаемите
доставки. Твърди се, че съществуват основания за прилагане разпоредбата на
чл.180, ал.4 от ЗДДС, тъй като в 18-месечния срок, в цитираната норма, ЕТ е
начислил и внесъл дължимия ДДС. Прави се искане да се отмени решението и се
постанови съдебен акт, с който да се отмени наказателното постановление. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител по пълномощие, поддържа
жалбата.
Ответникът – Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД НАП-Пловдив, не се явява, не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на оспореното решение.
Касационният
съд, след проверка на обжалваното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 219/2019 г. по описа на РС – Кърджали,
за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради
следните съображения:
С оспореното
решението РС – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 394943-F399361 от
07.01.2019г., издадено от директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с
което на ЕТ „Е.Б.-75“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, за
нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.86, ал.1, вр. чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 лв., на основание чл.180, ал.2, вр.
чл.180, ал.1 от ЗДДС, за това, че като задължено лице, в срок до 14.11.2017 г.,
не е начислил ДДС в размер на *** лв., за периода 01.10.2017 г.- 31.10.2017 г.
РС – Кърджали е приел
за доказано обстоятелството на извършено нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Посочил е, че ЕТ е осъществил облагаеми
доставки по ЗДДС, след като е реализирал облагаем оборот по ЗДДС през периода
от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. над 50 000 лева - *** лева, формиран от
продажба на стоки и услуги. В оспореното решение са изложени мотиви, че при
достигнатия оборот и съобразно чл.96, ал.1 от ЗДДС търговецът е следвало да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС най-късно до 16.05.2016г., но не го е
направил. При това положение, доколкото за периода 01.10.2017г.-31.10.2017г.
при дейността на едноличния търговец били извършени облагаеми доставки на
стойност *** лева, е следвало, но не е бил начислен ДДС в размер *** лева.
Районният съд е приел за неоснователно възражението за започване на административнонаказателното производство в нарушение на
чл.34, ал.1 от ЗАНН с мотив, че с приключване на ревизията, представляваща
съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски (чл.110, ал.2 от ДОПК),
е било възможно да се направи категорична констатация за наличие на съставомерно деяние и съответно то да бъде квалифицирано. В
оспореното решение се съдържат мотиви за неоснователност на довода за
приложение на разпоредбата на чл.180, ал.4 от ЗДДС.
При проверка на
оспореното решение, на основание изложеното в касационната жалба и съгласно чл.218,
ал.2 от АПК, АС – Кърджали приема, че същото е правилно поради следните
съображения:
Страните не спорят по
установените факти в производството по а.н.д. № 219/2019 г. на РС – Кърджали.
Основният довод в касационната жалба, посочен и пред РС – Кърджали, е относно
образуване на административнонаказателното
производство в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Този аргумент е обоснован с
твърдението, че административнонаказващият орган е
открил нарушителя още със съставяне на
Протокол, № ***/ *** г. от *** в ТД на НАП – Пловдив, офис – Кърджали. АС –
Кърджали приема този довод за неоснователен.
Спорен по делото е
въпросът кога се смята за открит нарушителя. Съгласно теорията (Процесът по
ЗАНН, Л.П., Р.И.) нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ,
показания на свидетел или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които
не пораждат съмнение за авторството на деянието.
В настоящия казус е
установено, че касаторът е достигнал облагаем оборот
над 50 000 лева за периода от 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., и на основание чл.
96, ал.1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по
ЗДДС, най-късно до 16.05.2016 г. Няма спор също, че ДЗЛ е подало заявление за
регистрация по ЗДДС на 05.12.2017 г., и с акт за регистрация по ЗДДС № ***/***
г., е било регистрирано по ЗДДС, считано от 19.12.2017 г.
От приложения РД №***/***
г. (т.1.7; т.3.3 и раздел IV) е видно, че преди ревизионното производство е
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с
протокол №***/*** г., съставен от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив,
офис Кърджали. В тази връзка са и показанията на актосъставителя
С. З., че преди започване на ревизионното производство е извършена проверка за
установяване на облагаемите обороти, завършила с предложение за извършване на
ревизия.
С касационната жалба
е приложено заверено копие от протокол №***/*** г. В този документ, съставен от
орган по приходите, са отразени извършените до 23.01.2018 г. действия, в
резултат, на които са събрани и обсъдени документи, касаещи облагаемия оборот
за предходни периоди, в това число справки от счетоводството на търговеца и
информация от „Еконт Експрес“ ООД, представена на
15.09.2017, ведно с придружително писмо и компактдиск
със справки за доставките и наложения платеж по тях, за периода 01.01.2016 г. - 31.08.2017 г. Констатирани са доходи на търговеца
за периода 01.01.2015 г. - 31.08.2017 г., включително
и наличието на такива за м.септември 2016 г., а също и източниците на тези
доходи. Тъй като с оспореното решение е потвърдено наказателно постановление,
за неначислен ДДС за периода: 01.10.2017г.-31.10.2017г., който, видно от
приетия в настоящото производство протокол №***/*** г., не е бил предмет на
проверка и не е включен в цитирания протокол, то не може да се приеме, че към
датата на издаването му (на протокола) – 23.01.2018 г., нарушителят е бил
известен на административнонаказващия орган.
Следователно, при извършване на последващи действия
при проведеното ревизионно производство, са включени и месеците от септември до
декември 2017 г. Това се установява от приетия във въззивното
производство РД № Р-16000918001254-001/ 25.06.2018 г. По този начин, за
периода: 01.10.2017 г.-31.10.2017 г., нарушителят е установен от административнонаказаващият орган при издаването на РД на
25.06.2018 г. АУАН е съставен на
27.08.2018 г., т.е. в предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН 3-месечен срок от
откриване на нарушителя.
От изложеното следва,
че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният
съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 140/24.04.2019 г., постановено по а.н.д. № 219/ 2019 г. по
описа на РС – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.