№ 387
гр. Русе, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520103321 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 233 от ЗЗД от В. К. В. против В. Д. Х..
Ищецът твърди, че с ответника имали сключен договор за наем, по силата на който й
бил отдал собствен недвижим имот представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Русе,
ул. м* № 36, вх. А1, ет. 7, състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна, коридор и
тераса, напълно обзаведен.
Ищецът твърди, че първите години от наемните отношения минали безпроблемно. Х.
живеела в апартамента, заедно с партньора си Х. А. М.. Преди известно време им се родило
дете. В редките случаи, когато му се е налагало да посещава имота, забелязвал, че все повече
неща са счупени, други ремонтирани с подръчни средства, имотът не изглеждал добре. Х.
М. обещавал, че ще поправи всичко, а ответницата все се оплаквала от него, обяснявала как
на него не може да се разчита, как все залагал на хазартни игри и т.н.
В началото на 2022 г. ищецът провел поредния разговор и с двамата на тема
поддръжка на жилището и състоянието, в което се е намира в момента, като ги предупредил,
че ако всичко продължи така, ще трябва да прекрати договора за наем, а те трябва да си
търсят друго жилище. Това станало факт в края на февруари. Ищецът имал уговорка да се
види с ответника на 28.02.2022 год., заедно с нейния партньор, но той не дошъл, а
впоследствие отказал да дойде. На същата дата, заедно с ответника, ищецът огледал
жилището, подписали споразумение, с което прекратили договора за наем, описали
комуналните задължения, уточнили, че задатъкът в размер на 300 лева остава за него.
Споразумели се ответникът да му плати в тримесечен срок от подписване на
споразумението сумата 3000 лева, с която следвало да се отстранят всички нанесени по
недвижимия имот щети, подробно описани в нарочен приемо- предавателен протокол,
изготвен и подписан на същата дата между страните по делото. Ищецът претендира
ответникът да бъде осъдена да му заплати сумата от 3000 лева, дължима за отстраняване на
нанесените щети по имота му, находящ се в гр. Русе, ул. м* № 36, вх. А1, ет. 7.
1
Ответникът в своя отговор оспорва предявения иск. Не оспорва факта, че на
28.01.2015 г. сключили договор за наем с ищеца за процесния апартамент с наемна месечна
цена 300 лева, като подписали приемо- предавателен протокол. Не оспорва факта, че
договорът за наем бил прекратен на 28.02.2022 год., както и че наемодателят е задържал
внесения при подписване на договора безлихвен депозит в размер на 300 лева.
Оспорва обстоятелството, че е имала задължения за комунални услуги, които са
описани в т. 3 от споразумението, поради което и неправомерно сумата 300 лева е задържана
от ищеца, за която прави възражение за прихващане, като счита недължимо платена. Също
така оспорва обстоятелството, че вследствие на ползването на апартамента са настъпили
щети, причинени от нея и партньора й в размер на 3000 лева. Твърди, че при наемането на
имота същият не е бил в идеално състояние, не е бил след основен ремонт, мебелите били
употребявани и в недобро състояние. За периода на отдаването под наем наемодателят не е
правил ремонт и подобрения по жилището, не е заменял мебелите с нови. Твърди, че тя с
мъжа си са боядисвали жилището, а когато се е налагало, са извършвали необходимите
ремонти и поправки за тяхна сметка, включително и отстраняване на повреди по ел. уреди.
Ответникът твърди, че на 28.01.2022 г. в апартамента дошли хазаинът и жена му. Той казал,
че разваля договора и иска да се изнесе веднага. Ответникът била сама с детето вкъщи и се
притеснила. Тя се уплашила, срещу нея били двама души, а тя сама с дете, подписала
протокола, защото й било поставено условие и желаела да остане в жилището още няколко
дни, докато си намери квартира и това била причината да подпише документите, които
ищецът й връчил. Това било условието да бъде оставена още няколко дни в жилището.
Твърди, че описаното в исковата молба и в споразумението е вследствие на нормално
ползване и изхабяване в продължение на 7 години, още повече, че се касае за вече
употребявани мебели с недобро качество. Не отговаряло на истината твърдението, че
скринът е собственост на ищеца, че липсва кухненски стол, както и два броя луминисцентни
лампи. Не отговаряло на истината твърдението, че стените са замърсени и надраскани. Нито
тя, нито някой от членовете на семейството й са причина за вдлъбнатини по шперплатовата
врата на спалнята. Тя била в такова състояние при наемането на жилището. Твърди, че е
имотът е ползвала по предназначение, с грижата на добър стопанин. Моли искът да бъде
отхвърлен. Прави възражение за прихващане със сумата 300 лева, платена на ищеца на
28.02.2015 год., представляваща безлихвен депозит, съгласно договора за наем.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява сключен между страните договор за наем от 28.01.2015 г. г. между ищеца и
ответника по отношение на недвижим имот, находящ се гр. Русе, ул. м* № 36, вх. А1, ет. 7,
състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна, коридор и тераса, напълно обзаведен.
Уговорена е наемна цена от 300 лева за срок от една година, считано от 10.02.2015 год., като
договорът се счита автоматично подновен за същия срок, ако някоя от страните не възрази
писмено.
Съгласно чл. 2.1 от договора за наем при подписването на договора страните съставят
приемо-предавателен протокол, неразделна част от договора. Съобразно клаузата на чл. 3.1
наемателят използва имота с грижата на добър стопанин, поддържа го в добро състояние,
като извършва необходимите текущи ремонти и извършва поправки за своя сметка. Според
чл. 3.6. наемателят се задължава да върне имота с приемо- предавателен протокол и в
състоянието, в което е бил нает. Всички ремонти и подобрения, извършени при условията на
чл. 3.2 от договора, са за сметка на наемателя, освен ако междувременно не се уговори
друго. По делото не се твърди и не се доказва страните да са договорили нещо друго.
С приемо- предавателен протокол, Приложение № 1 от 28.01.2015 год., неразделна част
2
от договора, чиято автентичност не е опровергана, подробно са описани вещите, които се
предоставят за ползване на наемателката, находящи се в имота.
Със споразумение от 28.02.2022 год. страните се споразумяват да прекратят договора за
наем в деня на подписването му по взаимно съгласие, без да е необходимо едномесечно
предизвестие. Наемателят дава съгласието си наемодателят да задържи оставения по делото
депозит в размер на 300.00 лева, с който да бъдат заплатени разноски по използването му,
както и нанесените щети по обзавеждането. Страните са се съгласили, че към 28.02.2022 год.
задължението за електроенергия за предходния месец е в размер на 198.00 лева, като
предстои издаване на фактура за текущия месец, поради което задължението за
електроенергия за февруари не е установено в момента на подписване на споразумението.
Страните също така са се съгласили, че задълженията към В и К ООД- Русе за периода
11.06.2021 год.- 13.10.2021 год. са в размер на 178.00 лева, а тези за входни такси към
датата на споразумението- 40.00 лева. Общо задълженията на наемателя към този момент са
в размер на 416.00 лева.
В същото споразумение страните са договорили, че необходимата сума за отстраняване
на щетите и повредите в имота, е в размер на 3000.00 лева, платима от наемателя на
наемодателя в тримесечен срок от подписване на споразумението.
В приемо- предавателен протокол от същата дата- 28.02.2022 год. страните са
констатирали следните повреди и щети:
-в хол/дневна с трапезария: одраскани с моливи и флумастери стени, които се нуждаят
от пребоядисване; две вътрешни щори за смяна- на прозорец и врата към терасата; нужда от
подмазване на стената до радиатора; раздути кухненски шкаф с мивка и шкафа над него;
раздут и разместен ламинат; счупени ъгли и счупени етажерки на холната секция, липсват
декоративни лайсни; скъсана дамаска на ъглово канапе;
-коридор- нужда от пребоядисване;
-спалня- стени за пребоядисване; нужда от смяна на затварящия механизъм и настройка
на отварящия се прозорец; скрин с 4 чекмеджета в лошо състояние, долно чекмедже-
счупено, неотварящо се; липсва един стол- тип кухненски;
-баня- клекалото е отлепено; липсват 2 броя луминисцентни лампи;
-шперплатова врата на спалня подлежи на подмяна поради наличие на вдлъбнатини;
-тераса- необходимост от смяна на комарник и простир.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Г.
В.- майка на ищеца, А. Х.- във фактическо съжителство с ищеца и Х. М.- във фактическо
съжителства с ответника. На практика всеки от свидетелите е заинтересован от изхода на
делото в полза на страната, която го води за разпит. В най- голяма степен това се отнася до
свидетеля М., тъй като той лично се е задължил да изплати сумата 3000.00 лева,
представляваща разходи за ремонт на апартамента, в който е живял с ответника и общото
им дете. Човек с изключително неугледен външен вид, който съдът лично възприе, очевидно
има различни от общоприетите критерии за чистота, здрави тъкани и нужда от почистване и
поддръжка. Поради изложеното и на основание чл. 172 от ГПК съдът не кредитира неговите
показания и частично кредитира показанията на свидетеля В.- в частта, която се припокрива
с описаното в приемо- предавателния протокол при освобождаване на жилището.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна
следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 233, изр. 2 от ЗЗД
от ЗЗД. Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на увреждане,
причинено по време действието на наемен договор и вреди, причинени от лица от
3
домакинството на ответника, от които ищецът е претърпял имуществени вреди.
Не е спорно, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, който сключил
договор за наем с ответника. В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно наемно
отношение и съдържанието му; че ответникът е осъществила противоправното действие
(повредила е собствения на ищцата недвижим имот и е допуснала увреждания да нанесат и
членове на нейното домакинство); настъпилите имуществени вреди и причинната връзка
между поведението на ответницата и вредите.
По така предявените претенции в тежест на ответника е да докаже репариране на
вредите, в т. ч. правоизклюващи и правопогасяващи възражения срещу иска, че
представеният имот е ползван по предназначение, че повредите се дължат на обичайното им
потребление и от тяхното естество, и че произтичат от обективни факти – влага и течове в
имота. По аргумент от чл. 233, изр. 4 от ЗЗД вината, както и че вещта е била приета в добро
състояние, се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника.
В случая от съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства се установи наличието на валидно наемно правоотношение между ищеца и
ответника. Имотът по своя характер е за задоволяване на жилищни нужди. Състоянието на
имота към датата на сключване на договора е обективирано в приемо- предавателен
протокол, подписан двустранно от страните, чиято автентичност не е оспорена, поради
което се ползва с доказателствена сила за удостоверените в него факти, а именно че
отдадения под наем имот се намира в добро състояние. Показанията на свидетеля М. за
обратното съдът не цени по изложените по- горе съображения.
С оглед характера и вида на уврежданията същите се намират в причинно- следствена
връзка с поведението на ответника. Неоснователно е възражението на ответника, че
повредите се дължат на обичайното потребление на наетия имот, предвид характера на
описаните в двустранния протокол увреждания, които сериозно засягат целостта на вещите
и имота като цяло и възможността да се ползват по предназначение, което обстоятелство
безспорно се установи. Ответникът не ангажира доказателства, че уврежданията в имота се
дължат на причина, за която тя не отговаря. Не се събраха доказателства, а и липсват
твърдения наемателят да е съобщавал на наемодателя за повредите и посегателствата,
извършени върху наетата вещ и които са били налични към деня на предаването й.
Съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
Такъв характер има и представеното споразумение между страните по договора за наем при
прекратяването му, в което са описали наличните към момента увреждания, тяхната
стойност, размера на задълженията за битови сметки и консумативи, поради което съдът
приема за доказан иска по основание и размер. Неоснователно е възражението за
прихващане, предвид постигнатото съгласие на страните и факта, че задълженията за
консумативи по ползването на жилището към 29.02.2022 год. са били многократно по-
големи от депозираната сума за гаранция, както и факта, че за месец февруари очевидно
задълженията все още не са били известни.
Ответната страна не е ангажирала и доказателства за възстановяване на установените
увреждания в имота.
Основателно се преценява и искането за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда 20.06.2022 г. до окончателно
изплащане на задълженията като законна последица от уважаването на исковете.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски за
заплатена държавна такса- 120.00 лева и адвокатски хонорар в размер на 600.00 лева.
Мотивиран от изложеното, Русенски районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Х., ЕГН **********,адрес: гр. Русе, пл. И*В* № 24, вх. Б, ет. 1, ап. 2
да заплати на В. К. В., ЕГН **********, съдебен адрес: пл. В*** № 4, бл. Р*-*, партер
сумата 3000.00 лева, дължими за отстраняване на нанесени щети по апартамент, находящ се
в гр. Русе, ул. м* № 36, вх. А1, ет. 7, собственост на ищеца, нанесени по време на
действието на сключен между страните договор за наем от 28.01.2015 год., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 20.06.2022 год. до окончателно
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Д. Х., ЕГН **********,адрес: гр. Русе, пл. И*В* № 24, вх. Б, ет. 1, ап. 2
да заплати на В. К. В., ЕГН **********, съдебен адрес: пл. В*** № 4, бл. Р*-* сумата 720.00
лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи банкова сметка
или друг на чин на плащане на присъдените суми.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5