Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 8.10.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11958 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 22.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 3087/ 2015 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, по предявен
от Д.Г.Г. /ЕГН **********/***- Район „Л.“
иск
с правно основание чл.357, ал.1 вр. чл.188, т.2 КТ e отменено като незаконно
наложеното на Д.Г.Г. със Заповед № РД-09- 636/ 16.12.2014
г. на Кмета на С.О.- Район „Л.“ дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът СО- Район „Л.“ е осъден да заплати на ищцата Д.Г.
сумата 400 лв.- разноски по делото, и по сметка на СРС държавна такса
в размер на 80 лв., на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от С.О.- Район „Л.“ /ответник по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
отхвърляне на иска, с присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата
страна Д.Г.Г. /ищца по делото/, починала в хода
на въззивното производство, с конституиран законен наследник О.Л.Г., оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство /писмен отговор на въззивната жалба от
29.01.2016 г./.
Предявен е иск по
чл.357 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение”.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е и правилно и следва
Реш. по гр.д.№ 11958/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
да бъде потвърдено.
Безспорно
е по делото, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение,
по което, считано от 1.06.2012 г. ищцата Д.Г. е заемала длъжността „главен
експерт" в отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация на
строителството", с място на работа С.О.- Район „Л.“.
Със
Заповед № РД-09- 636/ 16.12.2014 г. на Кмета на Район
„Л.“ при СО на ищцата Д.Г. е
наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение”- за нарушения „по чл.187, т.3 и
т.10 КТ и чл.25, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на Район „Л.“- СО“.
Извършеното
от ищцата Г. „нарушение на трудовата дисциплина”, обосновало издаването на
процесната заповед, е формулирано от работодателя- ответник по следния начин: „нарушение,
извършено с изтичане на едномесечния срок за обработване на преписките по
постъпило заявление на основание § 127, ал.2 от ПЗР на ЗУТ с вх.№ АГ-30-453/ 26.11.2013
г., подадено от „П.“ ООД с искане за узаконяване на пицария „Джепето“, находяща
се в ПИ 68134.4361.34, УПИ I, кв.47, м.“Л.“- 3 м.р. по плана на гр. София“.
Ищцата
оспорва правилността и законосъобразността на наказанието, като се позовава на
неспазване разпоредбите на чл.193, ал.1 КТ- за изискването от страна на
ответника на писмени или устни обяснения преди налагане на дисциплинарното
наказание, чл.194 КТ- за налагане на наказанието в предвидените в КТ преклузивни
срокове, и чл.195 КТ- за издаването на мотивирана заповед за налагането на
дисциплинарно наказание, а също и на неизвършване на посоченото в заповедта
нарушение на трудовата дисциплина от нейна страна.
В случай на оспорване на дисциплинарното
наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за
установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху
работодателя. Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод на
въззивния съд, че от формална страна атакуваната заповед е законосъобразно
издадена, тъй като не са спазени от работодателя при налагане на
дисциплинарното наказание императивните изисквания на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ.
Издадената
от работодателя- ответник дисциплинарна заповед не визира конкретно извършено
от Д.Г. дисциплинарно нарушение, очертано със съответни обективни и субективни
признаци, относно което същата е следвало да даде обяснения в рамките на
образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Дадената в заповедта обща
формулировка на дисциплинарната простъпка или простъпки- „нарушение, извършено
с изтичане на едномесечния срок за обработване на преписки по постъпило
заявление на основание § 127, ал.2 от ПЗР на ЗУТ с вх.№ АГ-30-453/ 26.11.2013
г., съдържащо искане за узаконяване на пицария“, е равнозначна на липса на
мотиви, обосноваващи наложеното дисциплинарно наказание. Атакуваната
дисциплинарна заповед не препраща към съдържанието на Доклад
на Гл. архитект
на Район „Л.“- СО от 26.11.2014 г., касаещ констатирана
забава при обработване на горепосоченото
заявление, от
който доклад също не
може да бъде
Реш. по гр.д.№ 11958/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
изведена дисциплинарна простъпка, вменена на
ищцата Г. като нарушение на трудовата дисциплина. В процесната заповед изобщо
не е посочено какви са били възложените на ищцата трудови задължения във връзка
с обработката на заявления по § 127, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, като не са уточнени и обстоятелства
относно пропускането на посочения по- горе законоустановен срок, т.е. вмененото
на ищцата дисциплинарно нарушение не е индивидуализирано по никакъв начин. Липсват
данни по какъв начин и кога й е било възложено обработването на посочената
преписка, какъв е бил срокът за това, както и кога в действителност преписката
е била предоставена за разрешаване на Гл. архитект на Район „Л.“.
При
посочената в процесната заповед причина за налагане на дисциплинарното
наказание не може да бъде извършена преценка какво действително е вмененото на Г.
дисциплинарно нарушение, което не е индивидуализирано с изискуемите от закона
обективни и субективни признаци. Нормата на чл.195, ал.1 КТ е императивна и
неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно наказание не се
санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне
на доказателства за установяването им. Последователна е практиката на Върховния
касационен съд по тълкуването и прилагането на чл.195, ал.1 КТ, основаваща се
на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно
наказание чрез мотивиране на заповедта за налагането му съобразно изискуемите
елементи. Немотивирането на акта за наказание по чл.188, т.2 КТ от работодателя
рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ- за снемане
обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. При положение, че
наказващият орган не е уточнил нарушението от обективна и субективна страна,
той не би могъл да иска обяснения за осъществяването му. Предвид взаимната
обусловеност между мотивирането на дисциплинарното наказание по реда на чл.195,
ал.1 КТ и точното и пълно определяне на въпросите, на които служителят трябва
да отговори при изискването на обяснения, не може да се приеме в случая, че
наказанието е наложено съобразно предвидените в КТ формални изисквания за
законност.
Не
би могло да се приеме, че нарушението и неговото осъществяване са ясни, както
неправилно счита въззивникът, при положение, че не са отразени в
обстоятелствената част на заповедта по чл.188, т.2 КТ. Знанието или незнанието
на обстоятелствата около дисциплинарната простъпка не са въведени от
законодателя като конститутивни елементи на заповедта. Правна значимост имат
единствено отразените в мотивите на дисциплинарната заповед фактически
обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл.187 КТ нарушения на
трудовата дисциплина.
Немотивирането
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл.195, ал.1 КТ
прави невъзможен правораздавателния контрол досежно нейната законосъобразност,
както и значително затруднява възможността наказаният служител да организира
адекватна защита в процеса, тъй като не са му известни конкретните факти и
обстоятелства, които са мотивирали работодателя към издаване на заповедта и
наличието на които служителят следва да опровергава в съдебното производство.
Това създава и значителни затруднения на съда
Реш. по гр.д.№ 11958/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
при извършване преценката по допустимостта и
относимостта на ангажираните от страните доказателства.
При
събраните в процеса данни и доказателства се налага извод, че дисциплинарната
отговорност на ищцата Г. е ангажирана за бездействие, което не може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 КТ и чл.187, т.3
и т.10 КТ, поради което и наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” като незаконно правилно е отменено с обжалваното решение.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на трудовия спор обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 400 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
22.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 3087/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 81 състав.
ОСЪЖДА С.О.- Район „Л.“ да заплати на О.Л.Г. /ЕГН **********/ сумата 400 лв. /четиристотин лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.