№ 20/29.01.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1102 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от ЕТ И. И.– ДИТИ – с.М., общ.С., ЕИК***, против Решение
№260000/27.08.2020г., постановено по АНД №377/2020г. по описа на Районен съд Свиленград,
с което е изменено НП №К 0048018/25.11.2019г. на Директор на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково и Стара Загора на
Комисия за защита на потребителите. В жалбата се твърди, че в решението съдът
не бил обсъдил възражението относно приложение на чл.28, б.А от ЗАНН.
Приложението на разпоредбата било извършено от административнонаказващия орган
още при съобразяване на размера на наложеното наказание, мотивирано от бързата
реакция на търговеца, който привел ценоразписа в съответствие със закона.
Приложеното наказание било определено на малко над минимално определения размер
от закона, а именно това определяне на санкцията възпрепятствало възможността
да се извърши преценка за маловажност в случая, защото се явявало като втора по
ред. Както актосъставителя, така и свидетелят, посетили интернет страницата на
обекта, който желаели да наемат, като било лесно забележимо, че посочените цени
били без ДДС – ясно и четливо. Не при направената резервация, не при
превеждането на капаро, а при самото посещение на наемателите им станало
известно, че за наетия обект при договарянето на цените не било включено ДДС.
Те не били по никакъв начин незащитени, нито било целено прилагане на нелоялни
търговски практики. Икономическите интереси били изцяло защитени, като за това
говорело обстоятелството, че под посочените цени за предлагани услуги било ясно
и четливо написано, че в тях не се включва ДДС. Към този момент в страната ДДС
било в размер на 20% за всички в хотелиерския бранш, за разлика от изменението,
настъпило във връзка със ситуацията на Ковид 19. Било изключително лесно да се
изчисли посочената цена и се включи размера на ДДС, за да се получи сумата,
която щели да заплатят при консумиране на услугата. Така потребители сами
можели да си направят сметка дали това е изгодната за тях предлагана услуга –
дали да направят съответната резервация, да преведат капаро и пропътуват до
обекта. С изричното указания, че цените са без ДДС, се показвало именно, че не
се прилагат нелоялни търговски практики. Посочвали се прозрачни и лесно
разбираеми цени и условия на използване на предлаганите в обекта услуги. Поради
това наказателното постановление не следвало да бъде изменено, а изцяло
отменено. В частта на разноските съдът бил презюмирал, че се дължат за органа
без да бъдат доказани, а по отношение на разноските, направени от
жалбоподателя, счел, че са оборими. За доказването на работата на защитника
били направени всички усилия и така следвало да се присъдят разноски в
минималния размер, а такова произнасяне липсвало. Иска се обжалваното решение,
с което е изменено наказателното постановление, да бъде отменено, като същото
бъде отменено изцяло, както и да бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът не взема становище по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба не е
основателна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд Свиленград е изменил
Наказателно постановление №К-0048018 от 25.11.2019г. на Директор на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора при Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ И. И.-ДИТИ-с.М.,
за нарушение на чл.27, ал.2 и на основание чл.200 от Закона за защита на
потребителите/ЗЗП/ е определена имуществена санкция в размер на 380 лева,
санкцията е намалена от 380,00 лева на 300,00 лева. Съдът е приел,
че по делото
фактическата обстановка е била безспорна, като се установявало, че при извършена проверка на 25.09.2019г. от служители на КЗП в къщата за гости на видно за
потребителите място в приемния блок имало поставен ценоразпис на предлаганите
основни и допълнителни услуги с предварително обозначени продажни цени, както
следва: единична стая-40 лева; спалня-50 лева;
спалня плюс допълнително легло-60 лева; ателие-70 лева; наем на цялата
къща за денонощие-370 лева и т.н., като в края на ценоразписа било записано
„Посочените цени са без ДДС”. Поради това контролните
органи приели, че търговецът в ценоразпис на предлаганите услуги е посочил
продажни цени без включен ДДС, с което бил нарушил разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗЗП, за което съставили констативен протокол. Съдът счел,
че изложеното в АУАН и НП фактическо описание на вмененото нарушение е в
достатъчна степен конкретно, пълно и ясно, и възпроизведените факти покриват
основните, съществени признаци на деянието. Надлежно бил персонифициран
правният субект – нарушител, като търговец. В наказателното постановление също
били изложени фактически твърдения за обективните признаци от състава на
административното нарушение, като било налице пълно фактическо и правно
единство с описаното в АУАН. Приетите за установени и твърдени факти в
обстоятелствената част на НП съответсвали на посочената правна квалификация по
ЗЗП. Съдът подробно се е мотивирал защо не приема наличието на твърдяното в
жалбата процесуално нарушение, свързано с удостоверяване отказа на нарушителя
да подпише акта предвид липсата на съмнения
в
обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинносттта на
отразеното от него в обстоятелствената част на акта. При определяне размера на имуществената санкция съдът е счел, че административнонаказващият орган е
следвало да съобрази, че нарушението е за първи път и че не са
установени множество нарушения или други утежняващи обстоятелства, поради което е намалил размера на санкция до
предвидения от закона минимум от 300 лева. Подробно е обсъдено
и възражението относно наличие на маловажен случай, като въззивната инстанция
прави извод относно липса на белези, водещи до определяне на настоящия случай като маловажен. Доколкото се разкриват в случая обстоятелства, типични за нарушение от
този вид, както и тъй като са накърнени важни обществени
отношения, свързани с гарантиране правата и интересите на потребителите, а и
почти целият ценоразпис на предлаганите в обекта на
жалбоподателя услуги е в противовес с изискванията на закона, съдът е приел възражението за неоснователно. Поведението на
жалбоподателя след установяване на нарушението и привеждането на
ценоразписа в съответствие със закона е
отчетено при определяне размера на имуществената
санкция.
Касационната
инстанция намира решението за правилно.
При съставянето
на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. При издаването на АУАН и
НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове. Съставеният АУАН е
съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин,
както и правилно е индивидуализиран нарушителят. Въз основа на акта е издадено
и процесното наказателно постановление против едноличния търговец, което е
изцяло съобразено с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Правилно е определена квалификацията на нарушените
правни норми и съответната санкционна разпоредба, като същите напълно
съответстват и на словесното описание на нарушението.
Доводите, наведени в касационната жалбата,
за приложение на чл.28 от ЗАНН са неоснователни, тъй
като безспорно е установено, че в ценоразписа на предлаганите услуги търговецът
е посочил продажни цени без включен ДДС. Въззивната
инстанция е
изследвала в пълнота относимите по спора факти, като аргументирано е
изложена преценка за отсъствието на
обстоятелства, определящи случая като маловажен. В случая действително не се
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид, свързани с представената за потребителя информацията -
точната цена на всеки един артикул, стока и услуга предлагана в търговския
обект. Посочената от жалбоподателя информацията за цените на услугите в обекта,
установена от проверяващите, не е категорична и съдържа условности, като
потребителят може да я възприеме за точна и вярна, без да отчете допълнителната
изложената уговореност за включване на ДДС. Изложеното в касационната жалба
относно възможност на потребителя да извърши съответни изчисления и да установи
цялата сума, включително с ДДС, касационната инстанция счита за несъстоятелно.
Разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗЗП изрично определя, че продажната цена на
услугата се посочва в левове, а разпоредбата на ал.2 – и че цената включва ДДС
и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички
стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя. В настоящия
случай и като се има предвид създаденото от законодателя задължение за
търговеца, преценката и евентуални пресмятания от страна на потребителя относно
действителната цена, са несъотносими към извода за наличие на нарушението и
неговата правна квалификация.
Поради това настоящата инстанция намира за
правилни и законосъобразни изводите на Районния съд за осъществено
административно нарушение, в резултат на което и правилно е формиран извод за
наличие на нарушение по чл.27, ал.2 от ЗЗП. В този смисъл касационната жалба е
неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд, е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила от
настоящата инстанция.
По
отношение изложените в касационната жалба възражения относно определените по
компенсация разноски настоящата касационна инстанция установи, че въззивната
инстанция се е произнесла по реда на чл.248 от ГПК с Определение
№260060/19.10.2020г., което не е било обжалвано. Доколкото пред касационната
инстанция няма искане от ответната страна за разноски, а и като се има предвид
извода за неоснователност на жалбата, то в настоящото решение не се присъждат
разноски за страните.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260000/27.08.2020г.,
постановено по АНД №377/2020г. по описа на Районен съд Свиленград.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.