Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………………2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при секретаря Галина Владимирова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 1783 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Б.Й.Б. от с.Пчелник ЕГН **********, против
Решение № 851/18.06.2020г., постановено по АНД № 5717/2019г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0442-001244 от
31.10.2019год. на началника на Сектор при ОДМВР Варна ІV РУ, с което на
касатора на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв. както и адм. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушаване нормата на чл.140,
ал.1 от ЗДП.
В касационната жалба, депозирана от процесуален
представител на Б.Й.Б. се твърди неправилност на обжалваното решение, поради допуснати
нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. В
подкрепа на това твърдение е релевиран довод, че въззивния съд е третирал
погрешно доказателствената тежест. Въведено е уточнението, че се поддържат
доводите, изложени във въззивната жалба. На изложените
основания сезира касационната инстанция с искане за отмяна на обжалваното
съдебно решение, поради
неговата незаконосъобразност и постановяване на решение, с което да се отмени
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание редовно призован,
касаторът не се явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба редовно
призован , не се представлява. Представени са писмени бележки с.д. №15865/16.12.2020г.,
в които на подробно изложени мотиви чрез представител по пълномощие оспорва
касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява
становище за неоснователност на жалбата и пледира
решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на Б.Й.Б. против Наказателно постановление № 19-0442-001244 от
31.10.2019год. на началника на Сектор при ОДМВР Варна ІV РУ, с което на жалбоподателя
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200лв. както и адм. наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
За да се
произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 28.05.2019год. Б.Й.Б. закупил т.а. „Даф 45.160 с рег.№ *****, а
сделката е изповядана от нотариус с рег. № 225 на Нотариалната камера,
съответно информация за същата била подадена по електронен път в Сектор
ПП-Варна. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до
28.07.2019г./ новият собственик не изпълнил задължението си и не заявил в
Сектор ПП по местоживеене, промяната в собствеността, поради което и на
29.07.2019г. регистрацията на товарния автомобил била прекратена служебно по
реда на чл. 143, ал.15 ЗДП. На 12.09.2019г., около 09:30ч. касаторът управлявал
собствения си товарен автомобил описан по-горе по ул. „Бистрица“ в с.
Пчелник, обл.Варна, когато на кръстовището с ул.“Паисий Хилендарски“
станал участник в ПТП. Произшествието било посетено от полицейски екип на ІV РУ
ОДМВР Варна, където служителите установили обстоятелствата при които е
възникнало произшествието. В хода на проверката извършили справка в
информационните системи на МВР и констатирали, че регистрацията на товарния
автомобил управляван от въззивника е служебно прекратена на 29.07.2019год. За
извършеното нарушение е съставен АУАН с бл. № 002862/12.09.2019год., в който е
посочено, че Б.Й.Б. нарушил разпоредбата на
чл. 140, ал.1 ЗДП. На същата дата, за същото деяние, срещу него е образувано
бързо д.п. № 3204/2019год. по описа на ІV РУ при ОД на МВР Варна с оглед
извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП, което с постановление от
25.09.2019год. било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Прокурорът
приел, че извършеното не покрива признаците на престъпление, а е налице
хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК. Съответно изпратил препис от постановлението
на МВР за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. На 31.10.2019год. след получаване на
постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство, началник
Сектор към ОД на МВР-Варна, ІV РУП издал обжалваното пред Районния съд Наказателно
постановление.
Описаната
фактическа обстановка съдът приел за установена възоснова на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства. Съдът разпитал актосъставителя и
свидетеля, вписан в АУАН, като възприел показанията им за конкретни в
достатъчна степен за да послужат при изграждане на изводите му. Като писмени
доказателства към АНП установил, че са приложени АУАН, постановление за
прекратяване на наказателното производство по б.п. № 3204/2019год. по описа на
ІV РУ ОД МВР Варна, справка за нарушител, както и заповед №
8121з-515/14.05.2018год. на Министъра на вътрешните работи. В хода на съдебното следствие са приобщени
препис от материалите по пр.пр. № 11849/2019год. (материалите по прекратеното
б.п.№ 3204/2019год. по описа на ІV РУ), както и договор за покупко-продажба на
МПС от 28.05.2019год., пълномощно, справки от информационната система на МВР
досежно собствеността и регистрацията на т.а.“Даф 45.160“ с рег.№ *******.
Гореописаните доказателства съдът възприел като последователни, взаимно
обвързани и непротиворечиви.
За да потвърди санкцията, въззивният съд приел от правна страна,
че наказателното постановление и съставения АУАН,
са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН; че е спазено от АНО изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде
дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение; че вмененото във вина
на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са
индивидуализирани, както и че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да доведат до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Съдът при касационната инстанция, като обсъди доводите в
касационната жалба и възраженията на ответника по касация формира извод, че обжалваното
решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. ВРС
е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313
и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите
към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по
делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети
и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни
разпоредби.
Изложените
от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е
необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Наведеното в
касационната жалба единствено възражение, че въззивния съд е третирал погрешно доказателствената тежест, не се
констатира. Следва да се отбележи, че в касационната жалба не е релевиран
конкретен довод в тази връзка, поради което и съобразно представените
доказателства и като провери извършените от въззивния съд съдопроизводствени
действия при разпределение на доказателствената тежест в производството, не
констатира допуснати пороци.
Наведените във въззивната жалба доводи не могат да се имат предвид от
касационната инстанция при касационното оспорване, тъй като предметът на
разглеждане от въззивния и касационния съдилища е различен. Доводите във
въззивната жалба се отнасят до нарушения, допуснати от административнонаказващия
орган в хода на административнонаказателното производство по постановяване на
наказателното постановление. А предметът
на проверка за законосъобразност в касационното производство е решението на
въззивния съд, поради което в касационната жалба се дължи подробно изложение на
касационните доводи, сочещи на незаконосъобразност на това първостепенно
съдебно решение.
Гореизложените доводи обуславят извода на касационния
съд, че въззивното решение е постановено и при спазване на
материалния закон. Правилно ВРС е ценил доказателствата в тяхната съвкупност и
е формирал кореспондиращ с доказателствата по
делото извод. Следва да се отбележи и че както пред въззивния съд,
така и пред касационната инстанция , жалбоподателят не оспорва нарушението по
същество. Мотивиран от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата
касационни основания.
Предвид крайния
изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като
съобрази, че
делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна
сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно
заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да й заплати.
Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 851/18.06.2020г.,
постановено по АНД № 5717/2019г. по описа на
Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Б.Й.Б. ЕГН ********** от с.Пчелник да заплати на Областна дирекция на МВР
гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.