О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1504
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на девети август
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Мариана
Карастанчева
Членове: Таня Р.ва-Маркова
мл.с. Красен Вълев
при секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Р.ва-Маркова гражданско дело № 1531 по описа
за 2018 година.
По делото е
постъпила Молба от С.К.С. ***, със съдебен адрес *** – адвокат Ц.Т., с която се
претендира да бъде допълнено постановеното въззивно решение относно частта за
определяне на режима на лични отношения между С.С. и детето Кристиан и по
конкретно повдигнатият и от двете страни по делото въпрос относно заплащане на
разноските, свързани с пътуването на детето от В. до Република България.
Ответната
страна по молбата – Е. М. не изпраща писмен отговор и не взима конкретно
становище по основателността на молбата.
На основание
чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да иска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в
едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила.
В конкретния
случай – молителят – С.С. е получил съобщение за изготвеното решение на
07.03.2019г. и на 05.04.2019г. е депозирал настоящата молба, поради което и
съдът намира, ме предвидения в чл. 250, ал. 1 от ГПК срок е спазен.
По отношение на
отправеното искане, съдът съобрази следното:
С Решение № 194 от 29.12.2017г., постановено по гр. дело № 301/2017г. по описа
на Районен съд – Поморие е разрешено на ОД на МВР – Бургас, отдел „Български
документи за самоличност”, да издаде международен паспорт за задгранично
пътуване на детето К. С.С., със съгласието на неговата майка и законен
представител – Е.В. М., с постоянен адрес ***, без да е необходимо за целта
съгласието на бащата С.К.С., с постоянен адрес ***. С цитираното решение е
разрешено на детето – К. С.С. многократно да напуска територията на Република
България с майка си Е.В. М., без да е необходимо за целта съгласието на бащата С.К.С.,
като осъществява пътувания от Република България до В. за срок от две години от влизане в сила на
решението, като местоживеенето на детето по време на престоя във В. е при
майката.
С цитираното решение е
отхвърлен иска, предявен от С.К.С. против Е.В. М. за изменение на одобреното
споразумение по гр. дело № 1675/2011г. по описа
на РС – Р., с което упражняването на родителските права по отношение на
детето К. С.С. е предоставено на майката Е.В. М. и предоставяне упражняването
на родителските права върху детето К. С.С. на бащата С.К.С.. С цитираното
решение е изменен определения с одобрено споразумение по гр. дело № 1675/2011г.
по описа на РС – Р., режим на лични отношения между бащата С.К.С. и детето К.
С.С. и е определен режим на лични отношения между бащата – С.К.С. и детето К.
С.С., както следва: 45 дни през лятото когато майката не ползва платен годишен
отпуск, пролетната и зимната ваканции, почивни дни, свързани с Великден и Нова
година през нечетните години детето да прекарва Коледните празници от 24.12. до
27.12. при баща си, а през четните години детето да прекарва Коледните празници
с майка си.
С цитираното решение е
изменен размера на издръжката, определена по гр. дело № 1675/2011г. по описа на
РС – Р. с одобрено споразумение от 18.05.2011г., дължима от С.К.С. за детето К.
С.С., като е увеличил размера на месечната издръжка от 90 лева на 160 лева и е
осъден С.К.С. да заплаща на детето К. С.С. чрез неговата майка и законен
представител Е.В. М. месечна издръжка в размер на 160 лева, считано от влизане
на решението в сила до настъпването на законни причини за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като иска
в останалия размер до предявения от 200 лева искът е отхвърлен като
неоснователен.
С
Решение № ІІ-82 от 11.02.2019г., постановено по гр. дело № 1531 е отменено Решение
№ 194 от 29.12.2017г.,
постановено по гр. дело № 301/2017г. по описа на Районен съд – Поморие в частта, в която
е определен режим на лични контакти на бащата на детето – С.К.С. с неговия син
– К. С. С., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на Е.В. М.
за сумата над 590 лева до присъдения размер от 1 090 лева и вместо това е
изменен определения с одобрено споразумение по гр. дело № 1675/2011г. по описа
на РС – Р., режим на лични отношения между бащата С.К.С. и детето К. С.С. и е
определен режим на лични отношения между бащата – С.К.С. и детето К. С.С.,
както следва: 45 дни през лятото, когато майката – Е. М. не ползва платен
годишен отпуск, през нечетните години детето – К. С. да бъде по време на
Коледните празници при своя баща – С.К.С., а по време на Новогодишните празници
да бъде със своята майка – Е. М., а през четните години – детето – К. С. по
време на Коледните празници да бъде при своята майка – Е. М., а по време на
Новогодишните празници, както и през пролетната ваканция в съответствие с
предоставените му неучебни дни от образователната система на К. В., детето – К.
С. да бъде при своя баща – С.С.. С цитираното въззивно решение е потвърдено Решение
№ 194 от 29.12.2017г.,
постановено по гр. дело № 301/2017г. по описа на Районен съд – Поморие в останалата му
част.
Безспорно е, че непълно е
решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва
формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените
искове, допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, каквито са
исканията за плодове или лихви, както и искането за присъждане на съдебни
разноски. Безспорно е и обстоятелството, че първият въпрос, по който съдът следва
да се произнесе е допустима ли е молбата за допълване на решението, а тя е
допустима ако решението е непълно, ако молбата изхожда от легитимирано лице и
ако е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК. В конкретния случай – както бе
посочено – в първоинстанционното производство няма произнасяне по въпроса
относно разноските, които са свързани с пътуването на К. С.С. до В. и обратно
до Република България, поради което и това не е било предмет на въззивното
обжалване. Въззивната инстанция би могла да допълни своето въззивно решение само
при положение, че първоинстанционният съд е постановил решение по спорния
въпрос, този въпрос е бил въведен като предмет на обжалването с депозиране на
въззивна или частна жалба от някоя от страните по делото, но въззивната
инстанция е пропуснала да провери правилността му и не е постановила решение. От
друга страна – при липса на произнасяне от страна на първоинстанционния съд,
въззивната инстанция не може да допълни своето решение и да постанови решение
за първи път по спорния въпрос, тъй като би се достигнало до отнемане на една
инстанция за произнасяне по спорното
право.
Мотивиран от изложеното,
настоящият състав намира, че постановеното въззивно решение не е непълно и
депозираната молба е недопустима и като взе предвид, че не са са налице
предпоставките, за да бъде постановено допълнително решение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба от С.К.С.
***, със съдебен адрес *** – адвокат Ц.Т., с която се претендира да бъде
допълнено постановеното въззивно Решение № ІІ-82 от 11.02.2019г., постановено
по гр. дело № 1531/2018г. по описа на БОС относно частта за определяне на
режима на лични отношения между С.С. и детето Кристиан и относно заплащане на
разноските, свързани с пътуването на детето от В. до Република България.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Апелативен съд – Бургас.
Препис от постановеното определение да се
изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.