Решение по дело №738/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8288
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20241110100738
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8288
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110100738 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск от ищец Е. Д. М. срещу ответник **********
за осъждане ответника за сумата от 24000.00лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изтезаване,
за това че в о.с.з. бил с белезници на краката.
Ищецът твърди, че на 15.10.2019 г. в проведеното открито съдебно
заседание по гр. д. № 5253/2016 г. по описа на **********, в качеството си на
ищец по същото, е бил държан по разпореждане на съдията с белезници на
краката, вследствие на което са били нарушени правата му, конкретно
посочени в исковата молба – чл. 1, чл. 3, чл. 6 (2), чл. 13, чл. 14, чл. 17, чл. 18,
чл. 46 и чл. 53 от ЕКЗПЧ; чл. 2, чл. 3, чл. 5, чл. 7, чл. 10 от МПГПП на ООН;
чл. 1, чл. 4, чл. 20, чл. 21, чл. 41, чл. 47, чл. 51, чл. 52, чл. 53 и чл. 54 от
Хартата; чл. 18, чл. 20, чл. 67, чл. 81, § 2, т. Д, чл. 168, § 1 и 7 от ДФЕС и
Директива 2016/343 на ЕС/ЕП. Твърди, че в резултат на нарушаването на
правата му, гарантирани от ХОПЕС, ЕКЗПЧ, ДЕС и ДФЕС, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в изтезаване, унижение, обида, бил
дискредитиран и било нарушено достойнството му. Счита, че бил представен
като виновен пред обществото с белезници на краката. Моли съдът да осъди
ответника да му заплати сумата от 24000.00лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 15.10.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът - **********, в срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва да е пасивно
1
легитимирана страна, като намира, че изложената фактическа обстановка е
неотносима към причиняване на вреди от правораздавателна дейност, а от
административна дейност. Твърди, че съдебният състав, разглеждащ
процесното гражданско дело, няма правомощия да ръководи и организира
начина, по който се осъществява конвоя на лице, което изтърпява наказание
„лишаване от свобода“, поради което и не влияе на това какви помощни
средства използват служителите, осъществяващи конвоя на ищеца в
процесното съдебно заседание, така и в рамките на конкретното съдебно
заседание не са били налице обстоятелства, които да налагат да бъдат свалени
белезниците на ищеца. Подържа, че СГС не следва да носи и отговорност за
отрицателните изживявания на ищеца във връзка с това, че е бил доведен за
гражданското дело и е присъствал в съдебното заседание с поставени
белезници. Навежда довод, че посредством помощни средства, които са
използвани по преценка на служителите от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, които единствено са запознати с това до каква степен ищецът
представлява обществена опасност за околните, не е накърнено правото му на
справедлив процес и достъп до правосъдие. В процесния случай ищецът е
имал възможност да присъства в съдебното заседание, да осъществява
контакт с представляващия го адвокат и със съда, да изразява мнение, така и
съдебното заседание е било изключително кратко, като след изявлението на
ищеца и неговия представляващ съдебния състав си е направил отвод от
разглеждането на предявения иск и заседанието е приключено, поради което
за ищеца не е била налице и необходимост да си води бележки, за да може да
защити пълноценно правата си. Навежда довод, че доколкото ищецът е
осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление и към момента на
провеждане на съдебното заседание изтърпява наказание „лишаване от
свобода“, правното му положение към този момент изисква той да бъде
третиран като осъдено лице както от държавата, така и от обществото, което
от своя страна дава право на държавата да му налага ограничения,
включително да използва помощни средства по смисъла на чл. 114, ал.2
ЗИНЗС за контролиране на поведението му в и извън мястото за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода. Използването на тези помощни
средства, когато това е необходимо и не води до ограничаване на други
защитими права на ищеца като правото му на участие в съдебния процес, не
може да се третира като противоправно поведение и съответно да води до
вреди, както и използването на белезници в процесния случай било
оправдано, тъй като ищецът изтърпява към процесния момент наказание
лишаване от свобода, поради което и не е налице основание да се приеме, че
поставените помощни средства за конвоиране са накърнили достойнството му
или че са средство за изтезание. Искането към съда е предявеният иск да бъде
отхвърлен, евентуално – да бъде определен по-нисък размер на обезщетение.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
2
страна:
От приобщеното копие на гр.д. № 5253/2016г. по описа на СГС, I-6
състав, се установява от протокол от о.с.з. от 15.10.2019г., че заседанието е
започнало в 14:00ч., като е имало оправено искане от процесуалния
представител на ищеца за освобождаване на ищеца от помощните средства на
краката му, така и отвод на състава на съда, като първо е било оставено без
уважение искането за отвод на състава, след което по повторно искане на
ищеца и на процесуалния му представител за отвод на състава на съда,
съответният състав се е произнесъл с отвод, като заседанието е приключило в
14:05ч., т.е. ищецът е бил 5м. с белезници в съдебното заседание, което е
приключило, доколкото съдебният състав се е отвел по искане на ищеца и
процесуалният му представител, без да има произнасяне по искането за
сваляне на белезниците.
Прието е заключение на вещото по допуснатата и приета по делото СПЕ,
от което се установява, че процесното събитие се отразило негативно на
психологическото състояние на ищеца, който преживял стрес и безпокойство,
и реактивно депресивно-тревожно разстройство на психиката. Интензитетът
варирал, като в най-висока степен бил по време на конвоирането, когато бил с
белезници. Налиже били силни емоционални страдания – безсъние,повишена
тревожност, безпокойство, като техният характер бил от функционално-
реактивно естество.
По делото е разпитан свидетелят М. П., който свидетелства, че ищецът се
чувствал зле, когато бил окован с белезници на краката и на ръцете.
Приета е справка за съдимост на ищеца и Правила за условията и реда за
осъществяване на конвойната дейност от служителите на ********,
утвърдени със заповед № ЛС-04-1228/2017г. на министъра на правосъдието,
действали към 15.10.2019г.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация предявените
осъдителни искове са с правно основание 49 ЗЗД вр. чл.3 ЕКЗПЧОС .
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че по време на провеждане на
открито съдебно заседание на 15.10.2019г. по гр. д. № 5253/2016 г. по описа на
********** е бил държан неправомерно с белезници по разпореждане на
съда, с което са нарушени гарантирани от правото на ЕС негови лични права,
както и че в причинна връзка от това противоправно поведение на
длъжностно лице при ответника е претърпял посочените в исковата молба
неимуществени вреди - вида на претърпените негативни преживявания и
емоции.
3
Отговорността на СГС може да бъде реализирана единствено във връзка
с противоправното поведение на състава на съда, осъществено по време на
проведеното на 15.10.2019 в проведеното о.с.з., но не преди или след това,
тъй като само през това време съдът е имал възможност и право да решава
въпросът с поставянето на белезници на краката. В този смисъл са Правилата
за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите
на ********, съгласно които при отвеждане на конвоирани лица пред орган
на съдебна власт сваляне на белезниците им се извършва само след
разпореждане на съдия, прокурор или следовател.
По делото не се доказа, че в проведено на 15.10.2019 г. открито съдебно
заседание по гр. дело № 5253/2016 г. по описа на СГС, е бил държан
неправомерно с белезници на краката по разпореждане на съда, защото такова
разпореждане няма обективирано в официалния удостоверителен документ,
какъвто е приетия по делото протокол, който се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила – чл. 152 ГПК. Видно от протокола самото
заседание е продължило 5мин и преди произнасяне по искането за сваляне на
белезниците на краката, по искане на ищеца и процесуалния му представител
съдията – докладчик се е отвел, което е довело и до приключване на
съдебното заседание в рамките на 5мин., без да има разпореждане с което се
оставя без уважение, съответно се уважава искането. Поради което и няма
доказано нарушение, за което да се претърпят твърдените неимуществени
вреди, съответно искът се явява неоснователен.
Дори да се приеме, че поради непроизнасяне на съда ищецът е стоял
5мин с белезници на краката в процесното заседание, т.е. поради бездействие,
съдът приема, че същото не представлява изтезание или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание по см. на чл.3 ЕКПЧ, доколкото според
практиката на ЕСПЧ използването на белезници може да бъде оправдано при
използването им за кратки периоди от време, като следа да се прави оценка на
риска във всеки конкретен случай. Дори когато определена мярка за
задържане в съдебната зала сама по себе си не противоречи на член 3 ЕКПЧ,
тя въпреки това може да накърни ефективното участие на подсъдимия в
производството по чл.6 ЕКПЧ. В случая обаче не е налице нарушение и на
чл.6 ЕКПЧ, защото по принцип мерките за задържане на затворници в
съдебната зала могат да окажат влияние върху упражняването на правата им
да участва ефективно в процеса и да получат практическа и ефективна правна
помощ (Svinarenko and Slyadnev v. Russia), но в тази връзка националните
съдилища са длъжни да изберат най-подходящите мерки за сигурност по
дадено дело, като вземат предвид интересите на правосъдието, видимостта на
производството като справедливо и презумпцията за невиновност, така и да
осигурят правата на задържания да участва ефективно в производството и да
получава практическа и ефективна правна помощ (Yaroslav Belousov v.
Russia), но в настоящия случай поставените белезници по никакъв начин не са
попречили на ищеца да участва ефективно в конкретното съдебно заседание.
Цитираните от ищеца решения на ЕСПЧ и на Комитета по правата на
4
човека към ООН са абсолютно неотносими към случая, защото нито е налице
„затворена подсъдима скамейка по време на публичните заседания и
използването на специални сили в съдебната палата“ (дело № 1704/06 на
ЕСПЧ), нито е налице публичното показване на затворник, заключен в клетка
(дело № 577/1994 пред Комитета по правата на човека към ООН).
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполага само ответникът,
който е претендирал присъждане на разноски за юрк.възнаграждение, което
следва да му се присъди в размер на 100лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН: **********, адрес:
************ против **********, адрес: ***********, иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 24000.00лева, представляваща обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изтезаване, унижение и обида,
за това че в о.с.з. на 15.10.2019г. по гр. д. № 5253/2016 г. по описа на
**********, било разпоредено ищецът да стои в съдебното заседание с
белезници на краката, ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН: **********, адрес: ************, да заплати
на **********, адрес: ***********, сумата от 100 лв., разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред ********** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5