Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.10.2024 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско
отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет
и четвърта година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
Мл.съдия ИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10749
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10749/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.Г.К. ЕГН ********** *** срещу решение №33269 от 05.02.2020 г по гр.дело №4251/2014 г на
СРС , 123 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.30 ЗНасл срещу Е.С.В.
*** за възстановяване на запазената й част от наследството на Е. Х.С.починала на 30.12.2013 г., чрез
намаляване на извършено от нея в полза Е.С.В. на дарение с нотариален акт за
дарение на недвижим имот №56, том LXXVII, нотар.дело №15299/94 год. от
04.07.1994 г. на Първи нотариус към Софийски районен съд на Апартамент на
втория етаж-дясно, находящ се в гр.София ул.*****, състоящ се от стая, дневна,
кухня и сервизни помещения със застроена площ 71.95 кв.м., при съседи: изток
–ул.Мизия , от запад – двор, от север –
двор , от юг – стълбище и апартамент на сем. Г.с принадлежащите ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ с полезна площ 15.78 кв.м., при съседи: изток – ул.Мизия , от запад –
таван на сем. Г.И., от север – коридор, юг – двор, и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с
полезна площ 7.13 кв. м., при съседи: от изток – двор, от запад – мазе на сем. Г.,
от север – двор, от юг – коридор; ведно с идеални части от общите части на
сградата и 1/6 идеална част от правото
на строеж върху мястото . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските
.
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС. Дарението на процесния имот изчерпва наследствената маса и не е необходимо приемане на
наследството по опис – решение №28 от 21.04.2014 г по гр.д.№825/12 г на ВКС
, II ГО .
По делото не е установена наследствената маса и нейната стойност .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Наследодателят е извършил и друго
дарствено разпореждане с нотар.акт за дарение №89 нотар.дело №3842/76 г на
Първи нотариус при СРС . Приемането на наследството по опис е абсолютна
предпоставка за уважаване на иска за възстановяване на запазена част .
Ответницата е внучка на наследодателя и не е призована към наследяване . Нотар.акт
№54 нотар.дело №1181/07 г за покупко продажба е привиден и прикрива дарение на имот в полза на ищцата .
Въззивната жалба е допустима.
Решението е връчено на
въззивника на 26.02.2020 г и е обжалвано в срок на 05.03.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС.
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
За да
отхвърли иска СРС е приел , че според
удостоверение за наследници от 07.01.2014 г Е. Х.С.починала на 30.12.2013 г.,и
е оставила като наследници по закон дъщерите си – ищцата и Т.С..
С нотариален
акт за дарение на недвижим имот №56, том LXXVII, нотар.дело №15299/94 год. от
04.07.1994 г. на Първи нотариус към Софийски районен съд Е. С.е дарила на
ответницата – нейна внучка посочения по-горе имот . Ответницата не е призована
към наследяване – не е наследник по закон С..
Не се
твърди от страна на ищцата и не са
представени по делото доказателства тя да е приела по опис наследството на Е. С..
Ищцата
е дъщеря на наследодателката Е. С.и нейн
наследник със запазена част от наследството й, съгласно чл. 29, ал. 1, във вр.
с чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството ЗН), поради което поначало може да
иска, на основание чл. 30 от ЗН, възстановяването на запазената си част чрез
намаляване на извършеното от наследодателката дарение в полза на ответницата.
Според СРС разпоредбата на чл.30
ал.2 от ЗН изисква, като предпоставка за уважаването на иска за възстановяване
на запазена част , наследникът, който упражнява субективното си потестативно
право на възстановяване на запазена част от наследството срещу лице, което не е
наследник по закон на наследодателя, да
е приел наследството по опис. В конкретния казус ответницата е внучка на
наследодателя / майка й е била жива при откриване на наследството / и не е
наследник по закон на Е. С..
Според СРС с т.4 на Тълкувателно
решение № от 19.12.2013 г по тълк. дело № 3/2013 г. ОСГК на ВКС е прието , че приемането
на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се
иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите на тълкувателното решение
е прието, че самият закон дава възможност на призованото към наследяване лице,
което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за
облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана
безусловно по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № 1 от 04.02.2005
г. на ВКС по тълк. гр. дело № 1/2005 г. на ОСГК/, но по отношение на лица,
които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на закона следва да бъде предхождана от приемане на
наследството по опис. Поради това изискването за приемане на наследство по опис
е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени
разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато
завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото
завещателно разпореждане съгласно
придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а
не на кредитор на наследството/, както и когато завещание, което не е било
известно, е било открито след приемането на наследството .
Според СРС в мотивите на
посоченото тълкувателно решение е прието , че от приложното поле на чл. 30, ал.
2 ЗН се изключват хипотезите на универсално завещателно разпореждане, както
и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на
наследството по смисъла на чл.55 ЗНасл, но не и хипотезите, в които наследодателят е извършил дарствени
разпореждания – без значение обема дарение и дали със същото се изчерпва
или не имуществото на наследодателя. В този случай се прилага императивната
норма на чл.30 ал. 2 ЗНасл , която не подлежи на разширително тълкуване. При
безспорната липса на приемане на наследството по опис искът се явява недоказан
и неоснователен и трябва да се отхвърли .
Решението на
СРС е валидно , допустимо и правилно като краен резултат , при
следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба .
Принципно правилно е посоченото във въззивната жалба ,
че разпоредбата на чл.30 ал.2 ЗН не намира приложение и в хипотезата в която чрез извършване на един дарствен акт в
полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. В този смисъл е посоченото във въззивната
жалба решение №28 от 21.04.2014 г по гр.д.№825/12 г на ВКС , II ГО , както и
решение №165 от 08.07.2014 г по гр.д.№568/14 г на ВКС , I
ГО. Аргументът е , че тогава не се налага формиране на
маса по чл.31 ЗНасл , както в случаите на универсално завещание .
Процесният случай обаче не е такъв и визираната
казуална практика на ВКС е неприложима . С влязло в сила решение №266252 от
27.10.2021 г по гр.д.№13241/19 г на СГС , I-6 състав е прогласен
за нищожен като привиден нотар.акт
за покупко-продажба №054 нотар.дело №1181 от 06.12.2007 г на нотариус №258 на
подробно описани недвижими имоти в гр.София бул.*****/партерен етаж от
източната част на вътрешна къща , две мазета и общи части/ и на основание чл.17 ЗЗД е обявено за действително дарение
на имотите с този нотариален акт от наследодателя Е. С.в полза на ищцата А.К.
.
Следователно в
случая принципно би следвало да се
формира маса по чл.31 ЗНасл с имотите предмет на двете дарения и да се
преценява според оценката на имотите дали полученото от ответника накърнява запазената
част на ищцата . Напълно приложима е т.4 на Тълкувателно решение №
от 19.12.2013 г по тълк. дело № 3/2013 г. ОСГК на ВКС и след като ищцата безспорно
не е приела наследството по опис искът й се явява неоснователен и само на това
основание . Безцелно е да се формира маса по чл.31 ЗНасл и да се преценява
стойността на двете дарения .
Налага се изводът , че решението на СРС като краен
резултат е правилно и трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника за разноските на въззиваемата страна за адвокатско
възнаграждение за защита пред СГС .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №33269 от 05.02.2020
г по гр.дело №4251/2014 г на СРС , 123 състав .
ОСЪЖДА А.Г.К. ЕГН **********
*** да заплати на Е.С.В. *** сумата от 1800 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.