Р Е Ш Е Н И Е №260356
11.10.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4502/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ТК
Еуротранс Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Даме Груев“ № 15, представлявано от управителя Й.Б.Й., ЕГН: ********** против Наказателно постановление №
36-0000083 от 24.02.2020 г., издадено от Т.В.Г. – *** на ***, с което на основание
чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева за нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди при ангажиране на административнонаказателната му
отговорност да са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа при извършената
проверка да са му съставени общо 13 наказателни постановления, а наложената
имуществена санкция да е завишена и прекомерна. Моли наказателното
постановление да бъде отменено, а в условията на евентуалност – размерът на
наложената санкция да бъде намален. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното
писмо с вх. № 43771 от 24.07.2020 г., с което изпраща жалбата и
административната преписка, изразява становище наказателното постановление да е
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на
нарушението да е установено по категоричен начин. В съдебно заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „ТК
Еуротранс Груп“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената
санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр
от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 14.07.2020 г.,
установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 21.07.2020 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 10.10.2019 г. на жалбоподателя
„ТК Еуротранс Груп“ ЕООД чрез неговия управител било връчено писмо с изх. №
14-00-23-998/2/09.10.2019 г. Жалбоподателят бил превозвач, притежаващ удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 10882 от 04.02.2014
г. С посоченото писмо от жалбоподателя във връзка с извършвана комплексна
проверка било изискано да представи за проверка документи, свързани с
превозната му дейност, сред които пътна книжка и паспорт на електронен
таксиметров апарат с фискална памет за лек автомобил за извършване на
таксиметров превоз на пътници с рег. № ***. В писмото бил определен и срок за
изпълнение до 15.10.2019 г. в 09:30 часа.
До изтичането на посочения в писмото с изх. №
14-00-23-998/2/09.10.2019 г. срок жалбоподателят не представил изисканите му
документи - както касаещите процесния лек автомобил с рег. № ***, така и за
останалите 11 таксиметрови автомобила, описани в същото писмо.
На 22.11.2019 г. свид. К.В.Ш. – ***
в *** съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бланков № 272683 против жалбоподателя. Актът бил съставен в присъствието на
свидетел, но в отсъствието на представител на жалбоподателя, който след
получаването на покана не се явил.
Въз основа на така съставения
АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство НП. Против жалбоподателя били издадени
още 13 наказателни постановления, с които му били наложени имуществени санкции
за непредставянето на други от документите, изискани за проверка с писмо с изх.
№ 14-00-23-998/2/09.10.2019 г.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. К.В.Ш.. От тях се установява, че от РД „Автомобилна администрация“ –
Пловдив е извършена комплексна проверка на дейността на жалбоподателя, в хода
на която с писмо е изискано представянето на определени документи, описани в
писмото, и е определен срок за изпълнение. Свидетелят изяснява още, че писмото
е получено от управителя на санкционираното дружество, но до края на
определения с него срок изисканите документи не са представени. Посочва, че
конкретният АУАН е съставен за непредставянето на документите, отнасящи се за
автомобил за таксиметров превоз на пътници с марка и модел „Опел Астра“,
индивидуализиран в акта. В показанията си свидетелят възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприел в хода на извършената проверка,
и същите се ползват с доверие от съда като добросъвестно дадени от
незаинтересован по делото свидетел.
От писмо с изх. №
14-00-23-998/2/09.10.2019 г. се изяснява, че контролните органи на РД „АА“ –
Пловдив са изискали от жалбоподателя в качеството му на превозвач да представи
в срок до 15.10.2019 г. подробно описаните в писмото документи, сред които
пътна книжка и паспорт на електронен таксиметров апарат с фискална памет за
автомобил с рег. № ***. Изяснява се още, че писмото е получено от
представляващия дружеството-жалбоподател на дата 10.10.2019 г.
От Заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се
установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лица, което е действало в
рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на
актосъставителя произтича пряко от разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН вр.
чл. 92, ал. 1 от ЗАвП.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по
делото доказателства се установява, че действително до края на определения в
писмо с изх. № 14-00-23-998/2/09.10.2019 срок, а именно - 09:30 ч. на 15.10.2019
г., жалбоподателят като превозвач, притежаващ удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, не е представил документите,
описани в писмото по т. 1 - пътна книжка и по т. 2 - паспорт на електронен
таксиметров апарат с фискална памет + книга по чл. 17, отнасящи се лек таксиметров
автомобил „Опел Астра“ с рег. номер ***.
Въпреки това съдът намира, че при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, които влекат неговата незаконосъобразност и съставляват основание за
неговата отмяна. От правна страна жалбоподателят е санкциониран за това, че не
е представил за проверка документи, свързани с превозната му дейност. Съдебната
практика по приложението на разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗАвП трайно е
изяснила, че деянието, което е обявено за наказуемо, е непредставянето на
документи, изискани в рамките на конкретна проверка, без значение от техния
брой - един или няколко, а не непредставянето на всеки отделен документ (така Решение № 958 от 30.04.2018 г. по к.а.н. д.
№ 711/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 892 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. № 385/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 672 от 09.04.2020 г. по к.а.н.д. № 3994/2019 г. на Административен съд –
Пловдив). В случаи като процесния, когато от задълженото лице са изискани
за проверка множество документи, за него възниква задължение за определено
активно поведение. Неблагоприятните последици, предвидени в санкцията на
правната норма, настъпват, когато в указания срок лицето бездейства и не предприема
дължимото поведение. В тази връзка дори и когато не са представени няколко
документа, това отново ще е резултат от единно поведение, изразено в едно
съставомерно бездействие. В съдебната практика е проведено ясно разграничение
между деянието и телодвиженията като негови съставни части. За да са налице няколко
отделни деяния, трябва всяко от тях да е осъществено в изпълнение на ново
решение, взето с оглед изменение на условията, при които действа деецът.
Пренесено на плоскостта на настоящия казус, когато не са представени няколко
документа, изискани в рамките на една проверка, с едно писмо и с един и същи
срок за изпълнение, то непредставянето на всеки от тях не е резултат от ново
бездействие, осъществено в изпълнение на
ново решение, което да е взето с оглед промяна в условията. Напротив - налице е едно бездействие в резултат
от едно решение. Следователно ще е налице и само едно деяние, осъществено чрез
бездействие, а оттук и едно нарушение.
Броят на непредставените
документи може да има значение за определянето на степента на обществена
опасност на конкретното деяние, както и за индивидуализиране размера на
налаганата санкция. Той обаче не предопределя броя на извършените нарушения. Задължението е
единно и неделимо, като то няма да е изпълнено дори да не е представен и само
един от документите. Непредставянето на повече от един от изисканите документи
само завишава степента на обществена опасност на деянието, но не създава
множественост на нарушенията. Това е така, доколкото, както вече се отбеляза,
става въпрос за единно фактическо поведение, изразило се в противоправно
бездействие, извършено при неизменност на обстановката и решението.
По делото се доказа, че с писмо с
изх. № 14-00-23-998/2/09.10.2019 г. контролните органи са изискали от
жалбоподателя представянето на документи /пътна книжка, паспорт на електронен
таксиметров апарат с фискална памет/, отнасящи се за 12 различни автомобила,
сред които и процесният „Опел Астра“ с рег. № ***. След като в указания срок
жалбоподателят, бездействайки, не е представил документите за тези 12
автомобила, то административнонаказващият орган го е санкционирал с 12
наказателни постановления. Във всяко от тях санкция е наложена за непредставяне
на част от документите, изискани с писмото с изх. № 14-00-23-998/2/09.10.2019
г., отнасящи се до всеки от дванадесетте посочени автомобила. Освен това са
издадени и още 2 наказателни постановления против жалбоподателя за
непредставяне на документите по т. 3 от писмото и друго – за непредставяне на
документите по т. 4 все от същото писмо. Тези 14 наказателни постановления са
приложени по делото от лист 4 до лист 17.
По този начин АНО е допуснал
съществено и неотстранимо процесуално нарушение, като в пряко нарушение на
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя 14 отделни
имуществени санкции за извършено едно административно нарушение. Така неоправдано
и незаконосъобразно е утежнено положението на жалбоподателя. Допуснатият порок
не може да се санира във въззивното производство, влече незаконосъобразност на
наказателното постановление и обуславя самостоятелно основание за неговата
отмяна.
На следващо място следва да се
вземе предвид и следното обстоятелство – административният орган може да
определя срок за изпълнение на дадено правнодължимо действие само в случай, че
срокът не е определен в нормативен акт. Ако административният орган
незаконосъобразно е определил по-кратък срок от този, определен в нормативен
акт, изтичането на по-краткия срок не може да бъде основание за търпене на
неблагоприятни правни последици за дееца (в случая ангажиране на
административнонаказателната му отговорност), щом определеният в нормативния
акт срок за изпълнение на задължението все още не е бил изтекъл.
В тази връзка съгласно чл. 91а,
ал. 1 от ЗАвП Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършва
контролни проверки на пътя и в предприятията. Според ал. 4 от същия член
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ може да изиска от
предприятията представяне в определен срок на документацията, свързана с
елементите на проверките. В чл. 91б, ал. 1 ЗАвП е уредено корелативното
задължение на превозвача да предоставя на служителите от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за проверка всички документи, свързани с превозите
на пътници и товари във връзка с извършваните проверки. Съгласно чл. 91а, ал. 11
ЗАвП редът за провеждане на проверките се урежда с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В изпълнение на законовата
делегация е приета Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане,
обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за
класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена
сметка. В чл.12, ал.4 от Наредбата е преповторено законовоуреденото в чл. 91а,
ал. 4 и чл. 91б, ал. 1 от ЗАвП положение, че при извършване на комплексните и
тематичните проверки (в настоящия случай в НП изрично е отбелязано, че
извършваната проверка е комплексна) органите на ИА „АА“ могат да изискват от
проверявания субект да представи всички необходими за проверката документи. В
чл. 12, ал. 5 от Наредбата изрично е посочено, че изисканите документи се
представят в седемдневен срок от получаване на уведомлението. От гореизложеното
следва, че по нормативен ред е определен срок за представяне на изисканите
документи, а именно 7-дневен от получаване на уведомлението. Определянето на
по-кратък срок от контролния орган не може да доведе до ангажиране на
административнонаказателната отговорност на проверяваното лице, тъй като
наказващият орган не може самоволно да лишава проверявания субект от нормативно
предоставения му срок за изпълнение на задължението си.
Пренесено към фактите по настоящия
казус се установява, че поканата за представяне на документи (писмо с изх. №
14-00-23-998/2/09.10.2019 г.) е връчена на управителя на дружеството на дата
10.10.2019 г. Следователно нормативно определеният срок изтича на 17.10.2019 г.
В същото време в поканата е посочено, че жалбоподателят трябва да представи
документите на дата 15.10.2019 г. Предоставеният с поканата срок за изпълнение
на задължението е по-кратък от този, предвиден в нормативния акт.
Доказа се по делото, че на
15.10.2019 г. изисканите от контролните органи документи не са представени.
Именно тази дата - 15.10.2019 г., е посочена в АУАН и в НП като дата на
извършване на нарушението. След като към този момент обаче все още не е бил
изтекъл нормативно определеният седмодневен срок, то на 15.10.2019 г. нарушението
все още не е било извършено, а деянието, преценено към тази дата, е
несъставомерно. В случая нарушение може да бъде извършено едва на 18.10.2019 г.,
ако изисканите документи все още не са представени. Преди този момент не е
изтекъл нормативно предвиденият срок за изпълнение на задължението.
В рамките на въззивното
производство съдът проверява законосъобразността и обосноваността на НП с оглед
на съдържанието, с което е издадено. Следователно не съществува процесуална
възможност наказателното постановление да бъде потвърдено, като същевременно с
въззивното решение за пръв път се приемат нови фактически положения относно
съставомерни обстоятелства – в случая нова, различна дата на извършване на
нарушението, по които наказаният не се е защитавал досега и не са му били
надлежно предявени нито с АУАН, нито с НП.
Да се процедира по обратен начин
би означавало деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са действителните
съставомерни фактически признаци на нарушението едва от акта на въззивната
инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло
несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически
обстоятелства, при положение че те са погрешно индивидуализирани в АУАН и НП,
то така недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
Предвиденият в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН ред е неприложим към процесната ситуация. На първо място порокът не е бил
отстранен с НП, а освен това по този ред не може да се определя нова дата на
извършване на нарушението, тъй като това би означавало лицето да бъде наказано
за съвсем различно деяние от това, за което се е водило до тогава
производството, образувано със съставянето на АУАН.
Неправилно определената дата на
извършване на нарушението води до необоснованост на извода на АНО на посочената
в НП дата да е било осъществено деянието, за което жалбоподателят е
санкциониран. Този порок също обуславя отмяна на наказателното постановление.
По тези съображения съдът намери
жалбата за основателна, а наказателното постановление за незаконосъобразно и
необосновано, поради което то трябва да бъде отменено.
Страните не са направили искания
за присъждането на разноски в процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000083/24.02.2020
г., издадено от Т.В.Г. – *** на ***, с което на „ТК ЕУРОТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ №
15, представлявано от Й.Б.Й., ЕГН: ********** на основание чл. 97 ал. 1, предл.
последно от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ