РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501397 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ПЛАНЕТА ХЕРА“
ЕООД, ЕИК: *********, подадена чрез пълномощника му адвокат Ч., против
Решение № 260262 от 27.01.2021 г., постановено по гр. дело № 13179 по
описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният
от жалбоподателя против Д. П. В., ЕГН: **********, иск за установяване
съществуването на вземане за сумата от 232,44 лв. – обезщетение за забава за
периода 21.09.2018 г. – 20.05.2019 г. върху сумата от 3475,50 лв. - главница по
фактура № 203 от 20.09.2018 г., представляваща половината от
възнаграждението за извършена услуга по организиране и провеждане на
сватбено тържество на *** г. в гр. Стара Загора по сключен устен договор, в
частта, с която е отхвърлен искът му против Д. В. В., ЕГН: **********, за
установяване съществуването на вземане за сумата от 232,44 лв. –
обезщетение за забава за периода 21.09.2018 г. – 20.05.2019 г. върху сумата от
3475,50 лв. – главница по фактура № 202 от 20.09.2018 г., представляваща
половината от възнаграждението за извършена услуга по организиране и
провеждане на сватбено тържество на *** г. в гр. Стара Загора по сключен
устен договор, както и в частта, с която не са уважени исканията му за
присъждане на законна лихва върху уважените претенции за главници от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на
1
първоинстанционното решение в обжалваната му част и се отправя молба за
неговата отмяна и постановяване на ново с уважаване на предявените
претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от
ищеца „ПЛАНЕТА ХЕРА“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК обективно и
субективно съединени искове за признаване за установено, че всеки един от
ответниците Д. П. В. и Д. В. В. дължи на ищеца сума в размер на 3475,50 лв.,
неплатена главница по фактура № 203 от 20.09.2018 г. и по фактура № 202 от
20.09.2018 г., представляваща половината от възнаграждението за извършена
услуга по организиране и провеждане на сватбено тържество, както и сума в
размер на 232,44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
21.09.2018 г. – 20.05.2019 г., за които суми са издадени съответно заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7858/2019 г. по описа на ПРС, ХІV
гр.с. и заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7859/2019 г. по
описа на ПРС, ІІІ бр.с. С исковата молба ищецът за пръв път претендира и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявленията за издаване на заповед за изпълнение. Същият твърди в исковата
си молба, че с ответниците имали сключен устен договор, по силата на който
поел задължението да организира и проведе сватбеното тържество на двамата
ответници на 18.08.2020 г. в *** Стара Загора в гр. Стара Загора, а те се
задължили да платят възнаграждение за услугата в размер от по 3457,50 лева
за всеки един от тях, за което са били издадени фактури на същата стойност.
Задължението си по организиране и провеждане на сватбеното тържество
било изпълнено изцяло съобразно приетата от ответниците оферта, но
последните не изпълнили задължението си за заплащане на уговореното
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. П. В. е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил като неоснователни предявените против него
искове.
В посочения срок ответницата Д. В. В. не е подала отговор на исковата
молба.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е приел
за доказано от събраните по делото доказателства, че между страните е
сключен договор за организиране и провеждане на сватбено тържество, който
има характеристиките на договор за изработка, че същият е изпълнен от
ищцовото дружество съобразно приетата от ответниците оферта, както и че за
тях е възникнало задължение за заплащане в претендирания размер. Приел е,
на следващо място, че доколкото не е определен срок за изпълнение,
ответниците са изпаднали в забава след покана, както и че с оглед данните по
делото, същите следва да се считат в забава, считано от 06.08.2019 г. По
изложените съображения е уважил предявените искове за главниците, като е
2
отхвърлил като неоснователни акцесорните претенции за обезщетение за
забава за периода 21.09.2018 г. – 20.05.2019 г.
Окръжен съд – Пловдив, като съобрази оплакванията в жалбата
съгласно чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в сила
частта, с която е признато за установено, че всеки от ответниците дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 3457,50 лева, представляваща
половината от възнаграждението за извършена услуга по организиране и
провеждане на сватбено тържество на *** г. в гр. Стара Загора.
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и
допустимо. При произнасянето си по правилността на решението, съгласно
чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания, като следва да
провери и правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материалноправни норми дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи при забава в
изпълнението на парични задължения. За основателността на претенциите по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането
на длъжниците в забава. Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до
фактически и правни изводи за наличие на главни дългове по процесния
договор, то спорен в настоящото производство остава единствено въпросът
относно изпадането на ответниците в забава. Съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато обаче няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). В настоящия случай не се установява между
страните да е уговорен срок за заплащане на възнаграждението по договора,
поради което, за да се приеме, че ответниците са изпаднали в забава, по
делото следва да са представени доказателства за отправена покана за
плащане. Процесните фактури, издадени от ищцовото дружество, сами по
себе си нямат характер на такава покана. По делото са представени покана за
доброволно изпълнение, адресирана до ответника Д. П. В., и покана с почти
идентично съдържание, адресирана до ответницата Д. В. В.. С тях на всеки от
ответниците се предоставя срок от седем дни от получаването за заплащане
на сумата от 3457,50 лв. за осъществена услуга по организиране и провеждане
на сватбено тържество на *** г. От събраните доказателства не се установява
дали тези покани са достигнали до своите адресати и на коя дата е станало
това, доколкото по делото са представени единствено разписки от куриер,
издадени на 29.07.2019 г. (след подаване на заявленията по чл. 410 ГПК),
удостоверяващи отказите на ответниците да получат изпратените до тях
3
пратки, без да се уточнява какво съдържа съответната пратка. По изложените
съображения настоящият състав намира, че по делото не се доказа
ответниците да са изпаднали в забава преди завеждането му, поради което и
правилно с първоинстанционното решение са отхвърлени акцесорните
претенции на ищеца за обезщетение за забава за периода 21.09.2018 г. –
20.05.2019 г. В посочената част решението следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав констатира, че по претенциите на ищеца за
присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното им плащане, липсва произнасяне
от първостепенния съд. Искането за присъждане законната лихва върху
главницата няма характер на самостоятелен иск, но все пак има
самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от
главницата вземане, което след като е предявено, се включва в предмета на
делото. Законът не създава ограничения относно крайния момент на
предявяване на това искане. Следователно то може да бъде направено при
всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд,
разглеждащ спора, като дори и направено за първи път при
второинстанционното разглеждане на делото, производството по това вземане
не е разгледано едноинстанционно, тъй като не се касае до нов спор. С оглед
акцесорния му характер задължението за лихва възниква, съществува и се
прекратява в зависимост от главния дълг (така Решение № 265 от 08.01.2020
г. по дело № 760/2019 г. на ВКС, ГК, III ГО). Предвид горното и доколкото в
случая първоинстанционният съд е приел за установено съществуването на
главните дългове, а претенциите за присъждане на законна лихва са
поддържани и пред настоящата инстанция, то същите следва да бъдат
уважени.
При този изхода на спора на ищеца не се следват разноски за въззивната
инстанция. Искането за присъждане на законната лихва не представлява
самостоятелен и отделен иск, поради което произнасянето по него и
съответно уважаването му не обуславят присъждането на разноски. От страна
на ответниците не е заявено искане за присъждане на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260262 от 27.01.2021 г., постановено по
гр. дело № 13179 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „ПЛАНЕТА ХЕРА“ ЕООД, ЕИК: *********,
против Д. П. В., ЕГН: **********, иск за установяване съществуването на
вземане за сумата от 232,44 лв. – обезщетение за забава за периода 21.09.2018
г. – 20.05.2019 г. върху сумата от 3475,50 лв. - главница по фактура № 203 от
20.09.2018 г., представляваща половината от възнаграждението за извършена
услуга по организиране и провеждане на сватбено тържество на *** г. в гр.
4
Стара Загора по сключен устен договор, както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „ПЛАНЕТА ХЕРА“ ЕООД, ЕИК: *********, против Д. В. В.,
ЕГН: **********, иск за установяване съществуването на вземане за сумата
от 232,44 лв. – обезщетение за забава за периода 21.09.2018 г. – 20.05.2019 г.
върху сумата от 3475,50 лв. – главница по фактура № 202 от 20.09.2018 г.,
представляваща половината от възнаграждението за извършена услуга по
организиране и провеждане на сватбено тържество на *** г. в гр. Стара
Загора по сключен устен договор.
ОСЪЖДА Д. П. В., ЕГН: **********, да заплати на „ПЛАНЕТА
ХЕРА“ ЕООД, ЕИК: *********, законната лихва върху сумата от 3475,50 лв.
– главница по фактура № 203 от 20.09.2018 г., представляваща половината от
възнаграждението за извършена услуга по организиране и провеждане на
сватбено тържество на *** г. в гр. Стара Загора по сключен устен договор,
считано от 20.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН: **********, да заплати на „ПЛАНЕТА ХЕРА“
ЕООД, ЕИК: *********, законната лихва върху сумата от 3475,50 лв. –
главница по фактура № 202 от 20.09.2018 г., представляваща половината от
възнаграждението за извършена услуга по организиране и провеждане на
сватбено тържество на *** г. в гр. Стара Загора по сключен устен договор,
считано от 20.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5