№ 50
гр. Провадия , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря и. М. в.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20203130101385 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Провадийският районен съд е сезиран с молба от Ж. И. Д., ЕГН:********** с искане да
бъде постановено решение, с което в полза на молителката да бъде наложена мярка за
защита по смисъла на ЗЗДН, поради осъщественото спрямо нея домашно насилие от Б. Б. П.,
ЕГН:**********.
В молбата се твърди, че молителката и ответника живеят на съпружески начала в
собственото на молителката жилище (бившето ТПК), находящо се в с. н., Община Ветрино,
Област Варненска. Посочва се, че в последните 20 дни преди подаване на настоящата молба
ответникът П. упражнява постоянен физически и психически тормоз върху нея, вдигал
скандали и й посягал физически.
Навеждат се твърдения, че конфликтът между страните през последните дни, респ.
тормозът се е засилил от това, че молителката няколко пъти заявява на ответника, че желае
да напусне жилището й. Наред с това, през този период, когато се повдига този въпрос
ответникът непрекъснато заплашва молителката с убийство; че ще я излежи; че ще я пребие.
По-конкретно се посочва, че на 30.12.2020 г., около обяд след поредната молба на
молителката за освобождаване на жилището, ответникът заплашително отговоря, че когато
реши, тогава ще си тръгне, да се маха от хола и да го остави намира, след което става, хваща
молителката силно за ръката и я изблъсква със сила от стаята. Последва многократно
блъскане по вратата. Молителката излиза извън жилището. По-късно около 17.00 часа на
същия ден, след повторна молба за напускане, последват отново викове и заплахи, наред с
обиди.
На следващо място, се посочва, че на 31.12.2020 г. около 11.15 ч. молителката сменя
катинара на входната врата. След това отива в центъра на с. н. да закупи храна. В този
момент в центъра се намира и ответникът, който след като излиза от микробус, нанася удар
на молителката.
1
В заключение се посочва, че през ранните часове на 01.11.2021 г. ответникът отправя
до молителката заплахи за убийство; че ще я излежи; че ще я пребие.
В заключение се посочва, че молителката не е в състояние да изброи конкретния брой
агресивни прояви на ответника през последните дни, но заявява, че психическият и
физически тормоз е системен. Посочва, че физическият тормоз се изразява в болезнено
хващане по ръцете, удари по различни части на тялото, вкл. по главата, а психическият –
отправяне на обидни изрази, подигравки.
Молбата е да бъде постановено решение, с което да бъдат наложени мерки за защита
спрямо молителката, които да включват отстраняване на ответника от съвместно
обитаваното жилище, както и други мерки по решение на съда.
В о.с.з. молителкaта се явява лично, представлява се от назначения й служебен защитник,
която поддържа изразената позиция по спора.
Ответникът редовно призован се явява лично. Счита молбата за неоснователна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са живеели на семейни начала в собствения на молителката имот
(бившо ТПК) в с. н., Община Ветрино до момента на тстраняването на ответника от органите на
реда, в изпълнение на издадената от съда заповед за незабавна защита. Към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът е със заличен настоящ
адрес в с. н., Община Втрина, видно от издадената в тази връзка Заповед № РД-1119/02.03.2021 г.
от Кмета на Община Ветрина.
Към доказателствата по делото е приета декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН (л. 90 от
делото), с която молителката декларира пред съда под страх от наказателна отговорност, че
ответникът е отправил заплахи, обиди и цинизми към нея на 30.12.2020 г. в следобедните
часове между 14.00 часа – 17.00 часа на жилищния етаж, в който живеят. Декларира още, че
на следващия ден на 31.12.2020 г. около 14.00 ч. е била ударена от ответника пред
кметството на селото. Също така, на 01.01.2021 г. около 3-4 часа, докато спи, ответницата се
събудила от жесток удар в ъгловите рафчета на секцията в спалнята й, просната на земята и
със силни болки в главата. Описва ответника като осверипял, виждала „смъртта в очите му“,
многократно заявяващ, че ще я убие; ответникът й нанесъл последователни удари, след
което отново я хвърлил върху ъгловите рафчета на секцията. В този момент приятелката й
С. чула скандала и се притекла на помощ. Благодарение на нея молителката успяла да
избяга, да напусне имота и да се обади за помощ на номер 112 чрез молбилния телефон на
лице на име с.. На място дошли полиция и бърза помощ. В тази връзка са представени фиш
за спешна медицинска помощ от 01.01.2021 г. с работна диагноза „observatio comotio”; лист
за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение към МБАЛ
„Света Анна-Варна“ АД и допълнителен лист (л. 25-26); както и протокол от 01.01.2020 г.,
издаден от явилите се на място полицейски служители, видно от който ответникът е бил
предупреден от органите на реда, да не упражнява физически и психически тормоз спрямо
молителката. Декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа и твърдения, че на 06.12.2020 г.и
на 08.12.2020 г., отвертникът отказвал на молителката да й даде пари за храна и лекарства,
като й казал да умира.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираното по закон лице съобразно чл. 8, т.1 и
чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Депозирана е в предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок.
2
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита на
лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи неправомерни
посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за
защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната
дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на
домашно насилие.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона
липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за
понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице-
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
(крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да
се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Ако отнесем горното към твърденията в сезиралата съда молба и декларацията по чл. 9,
ал.3 от ЗЗДН за това, че на 31.12.2020 г. около 14.00 ч. молитеката е била ударена от
ответника пред кметството на селото, както и че на 01.01.2021 г. около 3-4 часа, докато спи,
молитеката се е събудила от жесток удар в ъгловите рафчета на секцията в спалнята й,
просната на земята и със силни болки в главата, и че ответникът й нанесъл последователни
удари, след което отново я хвърлил върху ъгловите рафчета на секцията, вкл. че
многократно е заявявал, че ще я убие, съдът намира, че същите се субсумират под
хипотезата на упражнено физическо и психическо насилие, извършването на което се
установява от събраната доказателствена съвкупност. Този физически и психически тормоз е
бил комбиниран и с упражняване на системно икономоческо насилие. Молителката е била
лишавана от парични средства за задоволяване на основни жизнени нужни и провеждане на
лечение.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
особена доказателствена сила в настоящия процес. Същата представлява самостоятелно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само
когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика
на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно
насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.
В случая изложеното в молбата за защита и декларацията не се опровергава от нито
едно доказателство по делото. Напротив. Декларацията кореспондира с всички събрани
служебно или по инициатива на молителката официални писмени документи – фиш за
спешна медицинска помощ от 01.01.2021 г. с работна диагноза „observatio comotio”; лист за
преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение към МБАЛ
3
„Света Анна-Варна“ АД и допълнителен лист (л. 25-26); както и протокол от 01.01.2020 г.,
издаден от явилите се на място полицейски служители, удостоверяващ, че ответникът е бил
предупреден да не упражнява физически и психически тормоз върху молителката.
По изложените съображения, съдът приема за установени твърдените от молителката
неправомерни юридически факти.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката.
Доколкото се установи физическо и психическо насилие, като адекватни и
необходими следва да се определят такива мерки, които в действителност биха били
резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника спрямо неговата бивша
житейска партньорка. Все пак, защитните мерки срещу домашно насилие нямат за цел да
накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие,
съхранявайки здравето-физическо и психическо, и живота на пострадалия. В този смисъл
съдът намира, че ответникът следва да се отстрани от семейния имот в с. н., Община
Ветрино (представляващи, съгласно представения нотариален акт, дворно място-УПИ III, в
кв. 36, ведно с построените в него комплексна двуетажна масивна сграда, масивна стопанска
сграда-склад, масивен навес, автомивка,) и да му се забрани да доближава молителката и
определените от съда места на по- малко от 10 метра за срок осемнадесет месеца. Този срок
съдът преценява като подходящ, с оглед постигане на възпитателния ефект от мерките,
както и за преосмисляне на поведнието на ответника. Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 300,00 лв.
При определяне срока на мерките и размерът на глобата, съдът съобрази интензитета
и вида на насилието упражнено върху по-слабо физическо лице от женски пол, включително
по главата, представляваща жизненоважна част от тялото, както и посредством отправяне на
заплахи за живота. Наред с това макар да не е предмет на настоящия процес в хода му се
установи, че още през ноември месец 2020 г. ответникът е извършил акт на физическо
насилие срещу молитеката, когато отново й е нанесъл побой по главата и дясната гръдна
половина, което е наложило транспортиране й в спешен център при УМБАЛ „Света Анна“
гр. Варна, където са проведени клинични прегледи и по спешност е била извършена
операция (л. 6, л.86). С оглед тези неправомерни юридически факти, съдът намира
определените срокове на постановените мерки за пропорционални на характера и степента
на извършеното насилие.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при
всяка, дори и незначителна проява на акт на домашно насилие, полицейският орган
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата, за да се образува наказателно производство за престъпление от общ
характер.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
25,00 лв.
На основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Б. Б. П., ЕГН:********** да се въздържа от извършване на актове на
домашно насилие спрямо Ж. И. Д., ЕГН:**********, на основание чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА Б. Б. П., ЕГН:********** от съвместно обитавания с Ж. И. Д.,
ЕГН:**********, имот, находящ се в с. н., Община Ветрино, Област Варна, представляващ
дворно място-УПИ III, в кв. 36, ведно с построените в него комплексна двуетажна масивна
сграда, масивна стопанска сграда-склад, масивен навес, автомивка, за срок от осемнадесет
месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Б. Б. П., ЕГН:********** да приближава на по-малко от 10.00
метра Ж. И. Д., ЕГН:********** за срок от осемнадесет месеца, както и жилището на
молителката, находящо се в с. н., Община Ветрино, Област Варна, на основание чл.5, ал.1,
т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. Б. П., ЕГН:********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Провадия глоба в размер на 300,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. Б. П., ЕГН:********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Провадия държавна такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от
ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Ж. И. Д., ЕГН:**********, с адрес: с. н.,
Община Ветрино, Област Варна.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на
извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Б. П., ЕГН:**********, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5