РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Враца, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500140 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от Н. К. Н., ЕГН:**********, адрес: ***, чрез адв. Ц. С., АК - Враца,
против решение № 33 от 18.01.2023г. по гр.д. № 3152/2022г. на Районен съд –
Враца в неговата цялост, с което е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан, предявеният от него против „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. К., В. И.
Т., З. В. Й., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата 2292,10 лв., от
които 2258,09 лв. сума по Констативен протокол № 3034656/23.07.2022г., 6.53
лева неустойка за просрочено плащане и 27,48 лв. сума за възстановяване на
ел. захранване от електромер или предпазител на прекъснат потребител,
получена от ответника при начална липса на основание, и е осъден да заплати
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение 200 лв.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените
1
правила. Поддържа, че исковата молба, с която е сезирал съда, е била
нередовна поради противоречие между обстоятелствената й част и петитума,
което е довело до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо
лице, което няма качеството на надлежна страна. Посочва, че Констативен
протокол № 3034656/23.07.2022г. на „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД е съставен от търговско дружество, различно от „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, против което е предявил иска си за заплащане на процесната
сума, получена от ответника при начална липса на основание. Изтъква, че PC
- Враца е разгледал делото и постановил решение спрямо лице, което няма
качеството на надлежна страна, което е недопустимо, поради което въззивния
съд следва да укаже на първата инстанция да конституира това лице и
процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция. Твърди
също, че след приключване на съдебното дирене и обявяване на устните
състезания за приключени, PC - Враца е извършил справка в Търговския
регистър и е установил, че „Електрохолд България” ЕАД е с ЕИК ***, а
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД е с друго ЕИК ***, различно от
посоченото в разписката, с която са платени претендираните суми. Поддържа,
че постановеното решение противоречи на Конституцията на Република
България (чл. 117, ал. 1 и чл. 121, ал. 1, 2 и 4) и на решение № 10/6.10.94 г. на
КС на РБ. Моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо и
върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд
на предявения иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД против пасивно
легитимирано да отговаря по него лице. Счита, че при този изход на делото,
доколкото не се произнася по съществото на спора, въззивният съд не следва
да присъжда направените разноски за въззивната инстанция, които ще бъдат
присъдени при новото разглеждане на делото, в зависимост от изхода на
спора от PC - Враца.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Електрохолд
Продажби” АД (предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД), ***, ЕИК
***, чрез пълномощник юрисконсулт А. В., е постъпил писмен отговор, с
който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а
подадената въззвивна жалба е неоснователна. Твърди, че в хода на съдебното
дирене на първоинстанционното производство въззивникът е разполагал с
целия инструментариум, който дава Граждански процесуален кодекс, за да
насочи исковата си претенция към пасивно легитимирания ответник, но
въпреки това ищецът не е направил това и не е използвал възможностите по
чл. 232 и чл. 228, ал. 1 от ГПК. Посочва, че още с отговора на исковата молба
е направил възражение, че не „Електрохолд Продажби“ ЕАД е дружеството,
което претендира и не на него е заплатена процесната сума, за което е
представил доказателства - преписи от първичният счетоводен документ -
данъчна фактура, от която е видно, че „Елетроразпределителни мрежи -
Запад“ ЕАД е нейният издател, а от представените платежни документи е
видно, че именно операторът на електропреносната мрежа е получил
2
паричния превод. Поддържа, че съдът не може да констатира нередовност на
исковата молба само на основание, че искът е насочен към страна, която не
претендира вземане по предмета на делото, поради което решението е
допустимо. Изтъква, че постановеното решение не може да обвърже с
последиците си лицето, което би имало качеството си на надлежна страна,
поради което за въззивника не е преградена възможността да търси защита на
своите права и законни интереси в друго съдебно производство. Моли съда да
отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да му присъди сторените
разноски от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адвоката на въззивника.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения
и моли съда да обезсили първоинстанционното решение, поради
недопустимост на процеса и да върне делото за ново разглеждане на първата
инстанция. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна в писмена молба по делото оспорва въззивната
жалба и моли съда да я отхвърли, като неоснователна, като претендира
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер 100 лева.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззивника.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е сезиран с искова молба на Н. К. Н.,
ЕГН:********** от ***, обл. Враца, с която е предявил против „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, ЕИК: ***, гр. София, осъдителен иск за сумата общо от
2292,10 лв., от които 2258,09 лв. сума по Констативен протокол №
3034656/23.07.2022г., 6.53 лева неустойка за просрочено плащане и 27,48 лв.
сума за възстановяване на ел. захранване от електромер или предпазител на
прекъснат потребител, получена от ответника при начална липса на
основание, както и законната лихва върху главницата, считано от подаването
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът Н. К. Н. твърди, че е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в ***, обл. Враца, ***, с клиентски
номер ***, аб. № ***, като между страните по делото има сключен договор за
продажба на електрическа енергия при Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, (с
предишна фирма „ЧЕЗ Електро България АД) с ЕИК: ***. Поддържа, че на
23.07.2022г., в негово отсъствие е била извършена проверка на средството за
търговско измерване /СТИ/ фабричен № 3158376, резултатите от която са
отразени в Констативен протокол № 3034656/23.07.2022г. Посочва, че с
3
писмо изх. № NTZ177840/25.07.2022г. „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД го е уведомило за извършената проверка на обекта, за съставения
констативен протокол от отдел „Нетехнически загуби“ към
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и за това, че на основание
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия ще бъде
извършено преизчисление на количество електрическа енергия, за което ще
бъде допълнително уведомен. Изтъква, че не е бил уведомен за каквито и да
било начислени суми във връзка с извършената проверка, обективирана в
посочения констативен протокол, а директно му е било спряно
електрозахранването на имота. Твърди, че на 01.09.2022г. на каса на Изи пей в
гр. Враца е платил на ответното дружество в брой сумата 2292,10 лв., от
която 2258,09 лв. сума по Констативен протокол № 3634656/23.07.2022г., 6,53
лв. неустойка за просрочено плащане и 27,48 лв. сума за възстановяване на
ел. захранване от електромер или предпазител на прекъснат потребител.
Поддържа, че единствената причина за заплащане на тази сума е да не бъде
преустановено захранването на имота му с електрическа енергия, което би
възпрепятствало използването на имота и че извършеното плащане по
никакъв начин не представлява признание на дължимостта на сумата. Счита,
че сумата е недължимо платена от него, тъй като едностранната корекция на
фактура е незаконосъобразно действие от страна на
електроразпределителното дружество, че плащането към ответника е
извършено поради спиране на електрозахранването, т.е. при начална липса на
основание. Посочва, че в резултат на едностранно коригиране на сметката за
консумирана електрическа енергия, без да е налице правно основание за това,
ответникът се е обогатил за негова сметка с получената сума, а
имущественото му състояние е намаляло със сумата 2292,10 лв. Изтъква, че
заплатената от него сума е платена при начална липса на основание, поради
което съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК: ***, гр. София, с
който е оспорило иска като недопустим, поради липса на правен интерес за
ищеца от търсената защита, както и поради липса на пасивна
материалноправна легитимация на ответното дружество да отговаря по този
иск. Твърди, че не е претендирало от ищеца вземане, възникнало в резултат
на техническата проверка на средството за търговско измерване на процесния
имот на 23.07.2022г., не е съставяло Констативен протокол №
3034656/23.07.2022г. и издавало данъчна фактура на ищеца, че не е получило
и не се е обогатило неоснователно със сумата 2258, 09 лв., както и със сумата
от 27, 48 лв. за възстановяване на ел. захранване, че не е подавало заявление
за преустановяване на ел. захранването на имота поради неплащане на сумата
2258, 09 лв. Поддържа, че констативният протокол и данъчната фактура са
издадени от друго дружество - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
както се твърди в исковата молба. Счита, че насочването на иска срещу
„Електрохолд Продажби“ ЕАД е резултат единствено на грешка на ищеца,
4
както и че няма връзка с предмета на делото. При тези и други подробно
изтъкнати доводи моли съда да прекрати производството като недопустимо
като претендира и разноски.
Въз основа на събраните писмени доказателства първоинстанционният
съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД е допустим, тъй като възражението на ответника за недопустимост на
иска е възражение по същество, което обуславя основателност или
неоснователност на иска, поради което го е разгледал по същество. Съдът е
приел също, че ищецът е заплатил по сметка на „Електроразпределителни
мрежи Запад /Електрохолд България/” ЕАД, ЕИК *** претендираната по
делото сума, че и данъчната фактура и констативният протокол са съставени
от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, т.е. от търговско дружество,
различно от ответното, като на основание на този протокол не е издавана
фактура от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, по която задължено лице да е
ищеца и липсват представени с исковата молба доказателства, от които да е
видно, че „Електрохолд Продажби“ ЕАД претендира от ищеца плащане на
посочената в исковата молба сума. С оглед на изложеното съдът е направил
извод, че ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск и исковата претенция следва да
се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита, при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора и спрямо надлежни страни.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нередовност на
исковата молба поради противоречие между обстоятелствената й част и
петитума, което е довело до разглеждане на делото и постановяване на
решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна.
Тезата на жалбоподателя досежно липса на активна и пасивна
легитимация не би могла да бъде споделена от съда, тъй като в случая
страната явно допуска смесване между процесуална легитимация като
условие за допустимост на иска (тя е положителна процесуална предпоставка)
5
и материално правната легитимация, наличието или липсата на която е
условие за основателността, респ. неоснователността на иска.
Процесуалната легитимация се свързва с принадлежността на правото
на иск и тя следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от
материалноправната, която се определя от това кой е носител на правото и
кой на задължението във възникналото гражданско правоотношение.
Легитимирани /надлежни/ страни в исковия процес са тези, които
претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния
спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само
процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, т.е.
предопределя страните в спора. Правното твърдение на ищеца, заявено в
исковата молба определя процесуалната легитимация на ответника. Ако
ищецът твърди, че е носител на спорното право, а ответникът е длъжник по
това право, налице е както активна, така и пасивна процесуална легитимация.
Различен е въпросът, дали е налице материалноправна активна и пасивна
легитимация - т.е. дали искът е основателен или не.
В настоящия случай в исковата молба ищецът Н. К. Н. твърди, че е
платил на ответното дружество „Електрохолд Продажби“ ЕАД в брой сумата
2292,10 лв., която не му дължи, т.е. при начална липса на основание, в
резултат на което ответникът се е обогатил за негова сметка с получената
сума, а имущественото му състояние е намаляло с тази сума; поддържал е, че
заплатената от него сума е платена при начална липса на основание, поради
което съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД подлежи на връщане. В
съответствие с така изложените обстоятелства в исковама молба ищецът е
поискал от съда осъждане на ответното дружество „Електрохолд Продажби“
ЕАД да му заплати тази сума, получена от него при начална липса на
основание.
С оглед изложените от ищеца твърдения в исковата молба и заявеното
искане в случая е налице както активна, така и пасивна процесуална
легитимация; първоинстанционното решение е постановено спрямо лицето,
което ищецът е посочил като ответник и същото има качеството на надлежна
страна; не е налице и противоречие между обстоятелствената част на исковата
молба и петитума, поради което правилно и законосъобразно районният съд
не е прекратил делото поради недопустимост.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
6
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните
от съда изводи.
По правилността на обжалваното решение въззивния съд приема
следното:
Съдът е сезиран с осъдителни иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за сума в общ размер 2292,10 лв., получена от ответника без
основание.
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Фактическият състав на иска по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД предвижда, че
когато ищецът е дал нещо на ответника при начална липса на основание /още
при самото получаване/, ответникът следва да го върне.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ищецът следва да
докаже само плащането на съответната парична сума на ответника. Когато
ищецът е установил плащането, ответникът следва да установи наличието на
правно основание за получаване на сумата, т.е. че съществува правно
призната причина за разместването на благата, тъй като именно наличието на
това основание му дава възможност да задържи полученото. Ако получилият
облагата не докаже по несъмнен начин, че има определено основание да я
задържи, то той дължи нейното връщане.
В настоящия случай, в тежест на ищеца е да установи, при условията на
главно и пълно доказване, заплащане в полза на ответника на претендираната
с исковата молба сума. При доказване на този факт, в тежест на ответника е
да докаже наличието на основание за получаването на тази сума. С оглед
възраженията на ответното дружество, че не то е получило претендираната от
ищеца сума, основният спорен по делото въпрос е този за валидното
получаване на процесната сума от ответника.
Установено е по делото и не е спорно, че ищецът Н. К. Н. е собственик
на недвижим и имот в ***, въз основа на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 191, том.1, дело № 386/1997г. на нотариус при ВРС Р.С.
и е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в ***, с
клиентски номер ***, аб. № ***, като между страните по делото има сключен
договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“
ЕАД, (с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК: ***.
Установено е също, че на 23.07.2022г., в отсъствие на Н. К. Н., е била
извършена проверка от служители на отдел „Нетехнически загуби“ към
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД на средството за търговско
7
измерване фабричен № 3158376, резултатите от която били отразени в
Констативен протокол № 3034656/23.07.2022г.
С писмо изх. № NTZ177840/25.07.2022г. „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД е уведомило ищеца, че на 23.07.2022г. е извършена
проверка на обект със средство за търговско измерване /електромер/
фабричен № 3158376, находящ се на адрес: ***, ***, за което е съставен
констативен протокол № 3034656/23.07.2022г. от отдел „Нетехнически
загуби“ към „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и на основание
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, ще бъде
извършено преизчисление на количество електрическа енергия, за което
ищецът щял да бъде допълнително уведомен. Към писмото е приложен
описания констативен протокол.
С фактура № 3427818/27.07.2022г. с доставчик
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, издадена на основание чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ, на Н. К. Н. е начислена сумата 2258,09 лв.
по констативен протокол, съгласно приложението към нея. Срокът за
плащане на фактурата, отразен в нея, е от 27.07.2022г. до 08.08.2022г.
Видно от представената по делото разписка № 0400016527523296 от
01.09.2022г., издадена от Изи Пей, ищецът Н. Н. е заплатил в брой на
„Електроразпределителни мрежи Запад/Електрохолд България” ЕАД с ЕИК
*** сумата 2292.10 лева. Като основания за плащането на сумата в разписката
са посочени: сума по Констативен протокол от 24.04.2022г. до 23.07.2022г.,
сума по фактура № 3427818/27.07.2022г. – 2258, 09 лв. и неустойка за
просрочено плащане - 6,53 лв. Видно от представената по делото разписка №
0400016527523304 от 01.09.2022г., издадена от Изи Пей, ищецът Н. Н. е
заплатил в брой на „Електроразпределителни мрежи Запад/Електрохолд
България” ЕАД с ЕИК *** сумата 27,48 лв. за възстановяване на ел.
захранване от електромер или предпазител на прекъснат потребител.
От така представените доказателства се установява, че по повод
извършената на 23.07.2022г. проверка на средството за търговско измерване,
обслужващо имота на ищеца, са възникнали отношения единствено между Н.
К. Н. и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, тъй като както
Констативен протокол № 3034656/23.07.2022г., така и фактура №
3427818/27.07.2022г. са издадени от „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД; същото това дружество е уведомило ищеца с писмо изх. №
NTZ177840/25.07.2022г. за извършената проверка на обекта и за съставения
от него констативен протокол.
От друга страна в производството не се установи ищецът да е заплащал
на ответното дружество „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *** исковата
8
сума. Видно е от представените разписки, издадени от Изи Пей, ищецът Н. Н.
е заплатил тази сума в брой на друго дружество - „Електроразпределителни
мрежи Запад/Електрохолд България” ЕАД с ЕИК ***.
Правната теория и практика са категорични по въпроса, че страните в
процеса се определят от ищеца чрез предявения от него иск, като посочва от
чие име и срещу кого го предявява.
В настоящия случай изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба сочи на наличие на правен спор относно неоснователно обогатяване
между ищеца и „Електрохолд Продажби“ ЕАД. Следователно, надлежна
страна – ответник по предявения иск е „Електрохолд Продажби“ ЕАД.
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е самостоятелен правен субект,
различен от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, което е видно и от записванията
в търговския регистър за двете дружества, макар същите да имат един и същ
адрес на управление.
Изложеното налага извода, че ищецът не доказа плащането на
процесната парична сума в полза на ответника „Електрохолд Продажби“
ЕАД, поради което това дружество не му дължи връщане на сумата, т.е.
същото не е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по
предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
По изложените съображения искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
предявен срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, не е доказан и следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273
ГПК и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените пред въззивната инстанция по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., съобразно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство; същият и не претендира
такива.
С оглед цената иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият
съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
9
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 33 от 18.01.2023г. по гр.д. № 3152/2022г.
на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН:********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К. К., В. И. Т., З. В. Й., деловодни
разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в
размер 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10