|
№ /02.10.2020г. |
|
гр.Търговище |
|
в името на народа |
|
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД |
|
първи състав |
|
На четиринадесети септември |
|
2020 година |
|
В публично съдебно заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ ТАТЯНА ДАСКАЛОВА Секретар: Анатолия Атанасова като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№137 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.258 от ГПК. Производството по делото е образувано по ЖАЛБА на въззивника-ищец Д.Г.Д., ЕГН **********, действащ чрез адв. Г.И.- Добричка адвокатска колегия, ЕГН:**********,служебен адрес *** ПРОТИВ РЕШЕНИЕ №5917/20Л2.2019 г., по гр.д. № 6266/2019 г. по описа на ВРС, XXX състав, с което е бил отхвърлен предявеният против Окръжен съд- гр.Варна иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5050,00 (пет хиляди и петдесет) лева, частичен иск от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, срам и неудобство от приятели, колеги и познати, поради дисциплинарното наказание „уволнение“, стрес и тревожност от създалата се ситуация, в която останал без работа, и в последствие от невъзможността за спазване на сроковете, за искане на отмяна на влязлото в сила решение №391/14.01.2015г., постановено по адм. дело № 10286/201 Зг. на ВАС, оставено в сила с Решение№7898/29.06.2015г. по адм. дело №3065/2015г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Счита, че съдът е постановил решение, което не кореспондира с доказателствения материал, който е събран в хода на процеса, правните изводи са необосновани и неправилни. Така постановено решението лишава ищеца от справедливо правосъдие, като същият търпи неблагоприятни последици в емоционално-психичната си сфера поради чуждо виновно поведение. Ето защо моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи исковата претенция на ищеца, в размер, който счете за правилен и справедлив. Претендират разноските за двете инстанции. В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия- ответник О.с.В. представляван от Марин Маринов, Административен ръководите- Председател на ОС - Варна. Счита обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно. Същото е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и при |
|
правилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде потвърдено. В съдебно заседание въззивникът не се явява, постъпила е писмена защита от адв. Г.И.- Добричка адвокатска колегия - процесуален представител на ищеца, настоящ въззивник, с която поддържа жалбата, претендира такси и разноски за двете инстанции. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на въззиваемия, постъпило е писмено становище с което поддържат подадения отговор. След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира следното: Въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Предявеният иск с правно основание чл.49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД против О.с.В. за сумата 5050 лв./частичен иск от 26 000 лв./ е обоснован с обстоятелството, че с молба от 14.04.2016г. ищецът поискал информация от служителите в деловодството на О.с.В. относно факта кога е влязла в сила присъда №31/07.03.2016г., постановена по НОХД №1330/2015 г. по описа на О.с.В. с която бил признат за „невиновен“ по повдигнатото му обвинение. Служителите изготвили отговор на 14.04.2016г., че гореописаната присъда не е влязла в законна сила. По- късно обаче установил, че присъдата е влязла в сила на 23.03.2016г., или в деня на подаване на молбата е следвало да го уведомят, че същата не е била протестирана и е влязла в законна сила. Вследствие на неправилните отговори на администрацията на О.с.В. за ищеца настъпили вреди, тъй като пропуснал срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение на Върховния административен съд /ВАС/ №391/14.01.2015г., постановено по адм. дело № 10286/201 Зг., оставено в сила с Решение№7898/29.06.2015г. по адм. дело №3065/2015г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, като искането му за отмяна било оставено без разглеждане, поради просрочие на молбата. Твърди, че това просрочие е изключително по вина на служителите на О.с.В. които ако били изготвили коректен и правилен отговор, ищецът е щял да спази тримесечния срок, считано от 23.03.2016г. /датата на влизане в сила на присъдата/. Сочи, че по този начин молбата му щяла да подлежи на разглеждане, като казусът щял да бъде допуснат за преразглеждане и жалбата срещу незаконното му уволнение вероятно щяла да бъде уважена. Вследствие на изложеното ищецът твърди че търпи вреди, рефлектиращи върху неговата емоционално-психична сфера, изразяващи се в чувство на безпомощност, срам и неудобство от приятели, колеги, и познати, поради дисциплинарното наказание „уволнение“, стрес и тревожност от създалата се ситуация, в която останал без работа и в последствие от невъзможността за спазване на сроковете, с което можел да иска отмяна на влязлото в сила решение на ВАС по вина на служителите в наказателното деловодство. Ответникът счита, че не са налице противозаконни действия или бездействия на служители от Наказателно отделение при О.с.В. от които за ищеца да са произтекли каквито и да било вреди, тъй като очертаните в чл. 314, ал. 2 от НПК предели на въззивната проверка предвиждат в правомощията на въззивната инстанция да отмени или измени присъдата и в необжалваната част, включително и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това, когато с присъдата част от подсъдимите са |
|
осъдени, а други - оправдани, за извършено престъпление при съучастие и по отношение на последните липсва жалба/протест, какъвто е настоящия случай. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между действията на служителите на О.с.- В. и вредоносния резултат. След преценка на събраните по делото доказателства, окръжният съд прие за установено следното: Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, очертаващи фактическата обстановка по делото, които се възприемат от настоящия състав, поради което съдът извършва препращане към мотивите на Варненския районен съд, на основание чл. 272 от ГПК. Спорният между страните въпрос е наличието на причинно-следствена връзка между действията на служителите на О.с.- В. и вредоносния резултат. Жалбоподателят счита, че са налице всички изискуеми елементи на гражданския деликт по чл. 49 от ЗЗД: противоправно поведение, вредоносен резултат и причинно- следствена връзка. Ответникът счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване за наличието на противозаконно действие или бездействие от страна на служители в Наказателно отделение на ВОС, настъпване на вреди в неговия патримониум и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и поведението на служители на ВОС. Безспорно е в съдебната практика, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Причинноследствената връзка не се предполага, а трябва да се докаже- Постановление №7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т.2. В хипотезата на чл.45 ЗЗД доказването на причинноследствената връзка между поведението на деца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието (Решение по гр.д. № 3026/2008г. на IV ГО ВКС). Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане. По характера си е гаранционно-обезпечителна; не се търси вина у възложителя на работата. Предпоставките за реализиране на отговорността са: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда за ищеца по иска; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага; останалите условия от хипотезата на правната норма подлежат на доказване от ищеца. Без наличието на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД. В конкретния случай, сам ищецът свързва настъпилия за него вредоносен резултат с вероятно ненастъпване при липсата на противоправно поведение на служители на ответника, както правилно е приел първоинстанционният съд. |
|
Както посочихме по-горе, ищецът е следвало по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата. Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и съдебната практика, поради което на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като настоящият състав на въззивния съд извършва препращане към мотивите на Варненския районен съд, на основание чл.272 от ГПК. По разноските: с оглед изхода на делото такива не следва да се присъждат. |
|
Въз основа на изложените съображения, съдът РЕШИ: |
|
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5917/20.12.2019 г., по гр. д. № 6266/2019 г. по описа на ВРС, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК. /? РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ. |
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
2. |