РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Велико Търново, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110102116 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
* и ответника е сключен Договор за потребителски кредит * от 15.04.2016г. като на
последния е предоставена сумата от 1000 лв., която следвало да се върне заедно с
начислената договорна лихва в срок до 10.04.2017г. Изтъква се, че на 15.04.2016г.
ответникът сключил с * Договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството в
качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение от 864 лв. на 12
месечни вноски в размер на 72 лв. за периода от 10.05.2016г. до 10.04.2017г., да отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя към *. Излагат се твърдения, че в
изпълнение на задълженията си към ответника, на 15.04.2016г. * сключило с * Договор за
поръчителство. Ищецът твърди, че кредитополучателят не е погасил задълженията си по
договора за кредит, като са останали дължими суми от 860,16 лв. за главница, 170,84 лв. за
договорна лихва за периода от 10.05.2016г. до 10.04.2017г. и 437,21 лв. за обезщетение за
забава за периода от 10.05.2016г. до 23.02.2021г., които на 23.02.2021г. са платени от
поръчителя. Навеждат се доводи, че вземанията на * по договора за предоставяне на
поръчителство от 720 лв. за възнаграждение и 305,31 лв. за обезщетение за забава върху
главницата за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г. както и тези във връзка с изпълнение
на задължението по договора за кредит, са прехвърлени на ищеца с Приложение №1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., за което е изпратено
уведомление до ответника. Ищецът твърди, че за тях е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №1034/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо
1
която е подадено възражение. Изтъква се, че претендираните суми са дължими, поради
което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено
съществуването им, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който излага
становище, че вземанията са недължими тъй като са погасени по давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 15.04.2016г. между * в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит *. Кредиторът се задължил
да предостави на кредитополучателя сумата от 1000 лв., която следвало да се върне заедно с
начислената възнаградителна лихва от 237,20 лв. в срок до 10.04.2017г. на 12 месечни
погасителни вноски в размер на 103,10 лв., падежите на които били посочени в приложени
към договора. Съгласно чл. 4 от договора ответникът следвало да предостави обезпечение
чрез одобрено от *дружество - поръчител, в изпълнение на което на 15.04.2016г. той
сключил с * Договор за предоставяне на поръчителство. Търговското дружество в
качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение по сметка на
кредитора от 864 лв., да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя към *.
Страните уговорили възнаграждението да се плаща в полза на кредитора на 12 месечни
вноски в размер на 72 лв., съвпадащи с падежите на погасителните вноски по договора за
кредит. В изпълнение на задълженията си към ответника, на 15.04.2016г. * сключило с *
Договор за поръчителство. На 18.02.2021г. поръчителят уведомил ответника, че кредиторът
е предявил към него претенция за изплащане на просрочени суми за главница и лихви от
1468,21 лв. и че в петдневен срок ще ги погаси, след което ще встъпи в правата му. На
23.02.2021г. последвало уведомление от * към кредитополучателя, че е погасил
задължението по договора за кредит и че следва да му заплати 2493,52 лв., включващи и
вземания за възнаграждения и за лихви по договора за предоставяне на поръчителство. На
02.03.2021г. между * и * в качеството на цеденти и ищеца в качеството на цесионер е
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания. *прехвърлил на цесионера
ликвидните си и изискуеми вземания произтичащи от встъпването в правата по договори за
кредит сключени от *и от договори за предоставяне на поръчителство, подробно описани в
Приложение №1. В приложението били включени и непогасените суми от ответника от
860,16 лв. за главница, 170,84 лв. за договорна лихва и 437,21 лв. за обезщетение за забава
по договора за кредит и от 720 лв. за възнаграждение и 305,31 лв. за обезщетение за забава
по договора за предоставяне на поръчителство. В изпълнение на пар. 5 от договора, *
предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания
както и пълномощно, даващо право да уведоми длъжниците за цесията. На 08.03.2022г.
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно
2
горепосочените вземания, във връзка с което е образувано частно гражданско дело
№1034/2022г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на
заявителя като на 29.04.2022г. издал заповед за изпълнение, спрямо която е подадено
възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Установено е съществуването на кредитно правоотношение от 15.04.2016г. като липсват
доказателства за изпълнение на задължението на кредитора да предостави на ответника
сумата от 1000 лв. Поради това за кредитополучателя не е възникнало задължение да я
върне, а за поръчителя - да отговаря за изпълнението му чрез плащането й на кредитора. По
делото липсват и доказателства за извършени плащания от * в полза на *по договора за
кредит, поради което не е възникнало и задължение за плащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство. С оглед на това, с договора за цесия на ищеца
реално не са прехвърлени никакви вземания на поръчителя срещу ответника. Следва да се
посочи, че договорът за предоставяне на поръчителство въвежда допълнителни разходи по
кредита от 864 лв. за възнаграждение на поръчител, които не са включени в годишния
процент на разходите и с тях се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С
оглед обстоятелствата, че чл. 4 от договора за кредит въвежда обезпечение чрез одобрено от
кредитора дружество - поръчител, че * е едноличен собственик на капитала на поръчителя *,
извършващ дейност по сключване на гаранционни сделки, че вноските за възнаграждение на
поръчителя са включени в погасителния план по кредита и че заплащането им се извършва в
полза на кредитора, се достига до извода, че с договора за предоставяне на поръчителство не
се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на
кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на
кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено
е нищожна. С оглед гореизложеното претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
143, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването
на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело
№1034/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени без да е необходимо разглеждане по същество на възражението за изтекла
давност.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу С. М. Б. с ЕГН: ********** *, искове
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, относно установяване съществуването на вземанията от 860,16 лв. /осемстотин и
3
шестдесет лева и шестнадесет стотинки/ - главница, 170,84 лв. /сто и седемдесет лева и
осемдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 10.05.2016г. до 10.04.2017г. и
437,21 лв. /четиристотин тридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ - обезщетение за
забава върху главницата за периода от 10.05.2016г. до 23.02.2021г., представляващи
задължения по Договор за потребителски кредит * от 15.04.2016г., сключен между * и С. М.
Б. с ЕГН: **********, прехвърлени с Приложение №1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., сключен между *, както и относно установяване
съществуването на вземанията от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ - главница,
представляваща възнаграждение за поръчителство и 305,31 лв. /триста и пет лева и тридесет
и една стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.02.2021г. до
02.03.2021г., представляващи задължения по Договор за предоставяне на поръчителство от
15.04.2016г., сключен между * и С. М. Б. с ЕГН: **********, прехвърлени с Приложение
№1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., сключен между *,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.03.2022г. до окончателното
изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №434 от
29.04.2022г. по частно гражданско дело №1034/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №1034/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4