№ 487
гр. П., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Т. ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Д. Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Т. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20211720103315 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ч. Б. М. срещу
„Стомана индъстри“АД, с която са предявени следните искове:
-иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.359 КТ, с който се иска да бъде признато
за установено между страните по делото, че между същите е съществувало трудово
правоотношение в периода 27.12.2018 г.- 30.04.2020 г.
-иск с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ, вр. чл.226, ал.3 КТза осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00лв., представляваща част от общия размер
от 5000,00лв. на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат
от вписаните неверни данни от ответното дружество в трудовата книжка на ищеца относно
продължителността на времето, което се признава за трудов стаж по трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е
получена на 30.04.2020г., поради което и това е датата на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по делото, а не както невярно е отразен в трудовата
книжка- 01.04.2020 г. Ищецът твърди, че въпреки опитите за доброволно решаване на спора
ответникът е отказал поправките, което е довело до множество притеснения от ищеца, които
са основание за претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
1
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е изразил становище,
че исковете са недопустими. При условията на евентуалност ответникът е оспорил исковете
и по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът твърди, че ищецът не е претърпял реални вреди от претендираното увреждане,
тъй като същите касаят бъдещ период, свързан с евентуалното му пенсиониране. Ответникът
прави възражение за погасяване по давност на процесните искове.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. А., поддържа предявените искове и
моли съда да ги уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. М., който оспорва исковете.
Съдът намира, че така предявените искове са недопустими, по следните
съображения:
На първо място с предявения иск по чл.124 ГПК, вр.чл.359 КТ, се иска да бъде
признато за установено между страните по делото, че между същите е съществувало трудово
правоотношение в периода от 27.12.2018 г.- 30.04.2020 г.
Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото
си, когато е нарушено, или за да се установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, стига да има интерес от това, и ако не съществува
друг специален ред за защита или по-благоприятно средство с оглед крайната цел, даващо
по-силна защита на накърнените права.
Интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще
може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-
пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово
субективно материално право, засегнато от посоченото действие.
Липсва правен интерес от предявяване на иск, който няма да се отрази върху
правната сфера на ищеца, или ако на негово разположение има друг по-ефективен способ за
защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда,
което обуславя извода за липсата на правен интерес. В този смисъл е и трайната практика на
ВКС - Решение № 207/2012 г. по гр.д. № 914/2011 г. на ВКС, IV гр.о.
В конкретния случай, ищецът иска от съда да се признае съществувало трудово
правоотношение в периода от 27.12.2018 г. до 30.04.2020 г., но доколкото видно от
направеното в трудовата книжка вписване за съществувало такова, което е прекратено от
посочената в трудовата книжка дата, то и за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
този иск. Правен интерес от предявяване на този иск ищецът би имал в случай, че между
страните нямаше писмен трудов договор, за да бъде установено основанието въз основа на
което е възникнало и съществувало трудовото правоотношение, за заемането на каква
длъжност е възникнало трудовото правоотношение, неговият срок, работното време и
мястото на работа, както и какво трудово възнаграждение е получавал ищеца, за които
обстоятелства има вписване в приложеното към исковата молба копие от трудовата книжка.
В случая съдът намира, че ищецът има правен интерес от оспорване законността на
2
уволнението и неговата отмяна по реда на чл.344, ал.1, т.1 от КТ, но доколкото
възникналото, съществувало и прекратено между страните трудово правоотношение е
оформено по предвидения в КТ ред, чрез вписване в трудовата книжка на ищеца, както и
чрез предоставяне на екземпляр от необходимите му документи, като трудов договор, респ.
заповед за неговото прекратяване, то и липсва правен интерес от предявяване на този иск.
Така изложените факти и обстоятелства в исковата молба обосновават произнасяне на съда
досежно законността на уволнението, и след като ищецът не е предявил такъв иск, то и
неговото непредявяване, не би могло да обоснове наличие от правен интерес за предявяване
на установителния иск.
От друга страна установяването на трудов и осигурителен стаж се осъществява по
реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Но
предявяване на такъв иск е допустим само в случаите, когато документите, които
удостоверяват това, са загубени или унищожени, какъвто не е настоящия случай. Съгласно
чл.5 ЗУТОССР предпоставка за допустимост на такъв иск е представеното пред съда
удостоверение от работодателя, при който е придобит стажът (или неговия правоприемник),
за това че съхраняваните ведомости и осигурителни книжа на служителя са загубени или
унищожени. Ако работодателят е с прекратена дейност без правоприемство, се изисква
удостоверение с идентично съдържание от ТД на НАП. В настоящия случай липсват изобщо
твърдения и доказателства в разглеждания смисъл, което е достатъчно да отрече
приложимостта на ЗУТОССР. В случай, че документацията е налична и въпреки това на
лицето бъде отказано признаване на претендирания от него период за трудов стаж, за него е
налице друг път на защита, а именно - чрез обжалване по административен ред на
съответните актове на органа по пенсионно осигуряване. /В този смисъл са и Определение
№465/ 30.10.2012г. по ч.гр.д. № 391/2012 г. на ВКС, II гр.о., Определение № 41/15.01.2013г.
по ч. гр. дело № 489/2012г. на ВКС, IV гр.о., Определение №433/22.08.2012г. по гр.д. №
380/2011 г. на ВКС, III гр.о./.
Тъй като осъдителния иск е предявен от ищеца в условията на обективно
кумулативно съединяване на исковете, то и липсва правен интерес от предявяване и на
осъдителния иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца на сумата от 1000 лева, като
част от общия размер на обезщетението от 5000 лева, за претърпените неимуществени
вреди, в резултат на вписаните неверни данни от ответното дружество в трудовата книжка
на ищеца относно продължителността на времето, което му се признава за трудов стаж при
съществуване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В горния смисъл, тъй като предявените искове са недопустими, то и производството
по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, ПР.т районен съд
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3315/2021 г. на ПРС, образувано по искова
молба от Ч. Б. М., ЕГН ********** от с. Л., общ. П., ул. „****** срещу „Стомана индъстри“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. П., ул. „***** с която са предявени следните
искове:
-иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.359 КТ, с който се иска да бъде признато
за установено между страните по делото, че между същите е съществувало трудово
правоотношение в периода 27.12.2018г.- 30.04.2020г.
-иск с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ, вр. чл.226, ал.3 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00лв., представляваща част от общия размер
от 5000,00лв. на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат
от вписаните неверни данни от ответното дружество в трудовата книжка на ищеца относно
продължителността на времето, което се признава за трудов стаж по трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПР. окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4