Решение по дело №943/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 126
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20213110200943
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110200943 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.
С. К. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 439 „а“-80/07.05.2020г.
на Началника на ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна, с което му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. на основание чл. 257 ал.1 от
ЗМВР.
В жалбата се твърди, че в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като актът за установяване на нарушение
бил съставен в отсъствие на въз.К. и му бил връчен на 13.05.2020г., а постановлението
било издадено на 07.05.2020г. Поради това и се иска цялостна отмяна на
постановлението.
В съдебното заседание въз. К., редовно призован, не се явява , не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Прави
се и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение , а в условията на
евентуалност за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.05.2020г. св.М.М.-. К.о. при ІІІ РУ-Варна, в изпълнение на служебните
1
си задължения се намирал на бул.“Цар Освободител“ срещу магазин „Ейхел“, на
пропускателен пункт на входа на града, изграден във връзка с извънредното
положение. Около 11,30ч. на пункта бил спрян л.а. „Ауди А 8“ с рег. № РА 12 93 КР,
собственост на „Хендлер Груп Импорт“ ЕООД, чийто водач бил въз.К..Св.М. поискал
да му бъде предоставена декларация за целта за посещение в гр.Варна.Въззивникът
обяснил, че вече бил дал такава декларация на предходно КПП, което било на
магистрала „Хемус“.Св.М. обаче му обяснил, че следва и на него да представи такава и
му казал, че трябва да отбие в дясно.Въпреки това въз.К. привел автомобила в
движение и влязъл в гр.Варна без да представи декларация.Св.М. подал сигнал за
случилото се, като посочил и номера на автомобила.Така в последствие била
установена самоличността на водача.
На 06.05.2020г., без да е поканил нарушителя, св.М. съставил против въз.К. акт
за установяване на нарушение, в който посочил, че същият не е изпълнил отдаденото
му устно полицейско разпореждане, както и издаденото му със знаци такова да отбие в
дясната част на пътното платно , за да попълни декларация за целта за посещение на
гр.Варна. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.64 ал.2 и ал.3 от ЗМВР.
В последствие , на 13.05.2020г. актът бил връчен лично на въз.К., който в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН депозирал писмени възражения, в които описал случилото се, както
и че е предал декларация на предходно КПП.В заключение поискал производството да
бъде прекратено или случаят да бъде приет за маловажен. Тези възражения на
19.05.2020г. били разгледани от нарочна комисия и приети за неоснователни.
На 07.05.2020г. , против въз.К. било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление № 439 а- 80 / 07.05.2020г. , с което
административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в
акта, съставен на 06.05.2020г., и правната квалификация на нарушението по чл.64 ал.4
от ЗМВР.За него, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР на въз. К. била наложена „Глоба“ в
размер на 200лв.
В хода на съдебното производство бе разпитан св. М.М. –актосъставител ,
чиито показания съдът кредитира.От тях се установи, че самоличността на нарушителя
е била установена в последствие, че актът против него е бил съставен и едва тогава
изпратен за връчване. Свидетелят заяви още, че към него момент между отделните
КПП- та не е имало връзка и тъй като това, на което той е бил е било за влизане в
града, е следвало да се представи изискуемата към него момент декларация. Св.М.
заяви още, че въз.К. е спрял и след това е напуснал проверката.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
2
последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
основателна.
Наказателното постановление № 439 а-80/07.05.2020г. е издадено от
компетентен орган- началника на ІІІ РУ-Варна, на основание Заповед № 8121з-
1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен
срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че в хода на производството е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. От приложените по преписката писмени
доказателства се установява, че против въз.К., в негово отсъствие, в нарушение на
чл.40 ал.2 от ЗАНН е бил съставен акт за установяване на нарушение. Доколкото този
акт му е бил връчен лично, съдът намира, че това неприсъствено съставяне на акта не е
нарушило правото му на защита, доколкото същият е депозирал възражения срещу
него в предвидения от закона срок. Неясно защо обаче, още преди актът да бъде връчен
на нарушителя, против него е било издадено наказателното постановление. Съгласно
чл.44 ал.1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, нарушителят в
тридневен срок от подписването му, може да направи и писмени възражения по него.В
конкретния случай, наказателното постановление е било издадено преди изтичане на
този тридневен срок. Разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН е императивна и е
предвидена с оглед осигуряване на възможност на нарушителя да упражни правото си
на защита срещу направените в акта констатации, а именно - да оспори установената
фактическа обстановка и/или да представи нови доказателства. В случая , независимо
от това, че възраженията са били разгледани, административно- наказващият орган е
ограничил правото на защита на въз.К. , като е издал постановлението още преди
връчването на акта, с което пък е била нарушена разпоредбата на чл. 52 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че в хода на производство е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и
атакуваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно без да се
обсъжда описаното в него нарушение по същество.
3
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз.К. да се
присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие , в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в
размер на 300лв., който съвпада с предвиденото минимално възнаграждение съгласно
чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административно-наказателен характер. Поради това и съдът намира, че на въз.К.
следва да се присъдят разноски в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 439 „а“-80/07.05.2020г. на Началника
на ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна, с което на К. С. К. е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200лв. на основание чл. 257 ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на К. С. К. - ЕГН ********** сумата от
300лв. / триста лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна,по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4