МОТИВИ към присъда по НОХД
№ 214/2018 г. на ДРС
Срещу подсъдимия Ц.Д.Д. е предявено обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК за това, че на 12.07.2016 г., в гр.
Дряново, в обитаваното от него жилище /апартамент/, находящо се в ***, без
надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества
- /наркотичен коноп/ марихуана, както следва: - обект № 1, съдържащ зелена
растителна маса /растителен материал от листа и цветни плодни връхчета/ на
конопено растение /марихуана/ с нетно тегло от 29.775 гр. с активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 7.9 %; обект № 2, съдържащ зелена растителна маса
/растителен материал от листа и цветни плодни връхчета/ на конопено растение
/марихуана/ с нетно тегло от 78.480 гр. с активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 8.4 %; обект № 3, съдържащ зелена растителна маса
/растителен материал от листа и цветни плодни връхчета/ на конопено растение
/марихуана/ с нетно тегло от 13.636 гр. с активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 10.1 % и обект № 4, съдържащ зелена растителна маса
/растителен материал от листа и цветни плодни връхчета/ на конопено растение
/марихуана/ с нетно тегло от 13.874 гр. с активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 9.7 %, или общо тегло от 135.765 гр. на обща стойност при
пласиране на улицата от 814.59 лв.
В съдебно
заседание подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и
разбира свойството и характера на предявеното му обвинение. Дава обяснения, не
се признава за виновен, като заявява, че не той е държал наркотичното вещество в
апартамента.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура-Габрово поддържа
обвинението, като счита, че същото е доказано по несъмнен начин. Пледира на
подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок над една година.
Защитниците на подсъдимия
– адв. Т. и адв. М. пледират същият да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение, с аргумент, че авторството на престъплението не е доказано по
категоричен начин. Не бил налице и един от обективните елементи на
престъплението – държането на наркотично вещество, тъй като апартаментът се обитавал и от други
лица, като едно от тях признало, че веществото е било негово.
От цялостната
преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Със споразумение
от 12.10.2012 г. по НОХД № 147/2012 г. по описа на Окръжен съд Габрово
подсъдимият Д. е признат за виновен за
престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. 2 и 3, алт. първа от НК,
извършено през периода м. май 2011 г. до 04.05.2012 г., за което му е наложено
наказание три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от
пет години, считано от 12.10.2012 г.
Със споразумение
от 12.06.2013 г. по НОХД № 973/2013г. по описа на Районен съд Велико Търново
подсъдимият Д. е признат за виновен за
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 1 от НК, извършено на
15.04.2013 г., за което му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
Към м. юли 2016 г. подс. Д. живеел в апартамент, находящ се в гр. Дряново, ***. В същото жилище живеели и майката на
подсъдимия - св. И.Д. и съжителят ѝ - св. Д.С..
В ранните часове на
12.07.2016 г. подсъдимият управлявал лек автомобил в гр. Дряново и бил спрян за
проверка от автопатрулен екип на РУ Дряново. Полицейските служители отвели
подс. Д. ***, където бил изпробван за употреба на наркотични вещества, като
техническото средство отчело положителен резултат. В тези случай практиката
била полицейски служител да проведе беседа с лицето, за да установи дали същото
не дъжи наркотични вещества в жилището си или на други места. Полицейският
служител св. М.Г. провел разговор с подс. Д., в който последният казал, че
у тях има марихуана, която е негова. След дадено разрешение по чл. 161, ал. 1
от НПК от съдия при ДРС, на 12.07.2016 г. за времето от 13.55 ч. до 15.25 ч. е
било извършено процесуално действие – претърсване и изземване на веществени
доказателства в апартамент, находящ се в гр. Дряново, ***, обитаван от подс. Д., за което е бил съставен
протокол от разследващия полицай. При извършване на действието са присъствали
две поемни лица – свидетелите И.И. и В.Д., подс. Д. и майка му св. Д., които са
положили подпис под протокола. След покана от страна на разследващия полицай
подс. Д. отворил шкаф от секцията в една от стаите на апартамента, откъдето
извадил и доброволно предал полиетиленова торба на търговската марка “Кауфланд“,
в която е имало четири броя, различни по големина полиетиленови торби,
съдържащи зелена суха маса, като заявил, че веществото е негово. В протокола е
отразено, че след покана подс. Д. доброволно е предал полиетиленова торба на
търговската марка “Кауфланд“, в която е имало четири броя, различни по големина
полиетиленови торби, съдържащи зелена суха маса. В протокола подс. Д.
собственоръчно е написал, че тревата – марихуаната, която е предал е негова и е
за лична употреба.
Зелената
суха маса от всяка торба била обозначена като обект 1, 2, 3 и 4. Обектите са
претеглени, както следва: Обект № 1 с бруто
тегло 33 гр.,
съдържащ суха, зелена листна маса и съцветия; Обект № 2 с бруто тегло 87 гр., съдържащ суха, зелена листна маса и
съцветия; Обект № 3 с бруто
тегло 14 гр.,
съдържащ суха, зелена листна маса и съцветия и Обект № 4 с бруто тегло 15 гр., съдържащ суха, зелена листна маса и съцветия. Обектите са изследвани с полеви наркотест и са дали
положителна реакция на „марихуана". След това всеки един обект заедно
с полиетиленовите торби, в които е намерена зелена листна маса, е бил запечатан индивидуално в 4
бр. прозрачни полиетиленови пликове, върху които са поставени етикети с надпис: ДП №
109/2016, № на обекта от 1 до 4, дата: 12.07.2016 г., върху които поемните лица са положили
подпис, като етикетите са запечатани с прозрачни силиконови печати 07-17. В
този вид иззето вещество е представено за изследване в БНТЛ при ОД МВР гр. Велико Търново.
От
заключението на назначената по досъдебното производство физико-химическа експертиза,
изготвено от вещото лице С.Л., което не е оспорено от страните в хода на
съдебното следствие, което съдът приема като правилно и мотивирано, се установява, че веществото
в Обект № 1 е с
нетно тегло 29,775 гр. /29,520
гр. след изследването/ и представлява растителен
материал от листа и цветни и плодни връхчета на конопено растение със
съдържание на активно действащ компонент ТНС /тетрахидроканабинол/ 7,9 % и цена при пласиране на улицата 178,65 лв.; веществото в Обект № 2 е с нетно тегло 78,480 гр. /78,171 гр. след изследването/ и представлява растителен материал от листа и цветни и плодни
връхчета на конопено растение със съдържание на активно действащ компонент ТНС
/тетрахидроканабинол/ 8,4 % и
цена при пласиране на улицата 470,88 лв.; веществото в Обект № 3 е с нетно тегло 13,636 гр. /13,433 гр. след изследването/ и представлява растителен материал от листа и цветни и плодни
връхчета на конопено растение със съдържание на активно действащ компонент ТНС
/тетрахидроканабинол/ 10,1 % и
цена при пласиране на улицата 81,82 лв.; веществото в Обект № 4 е с нетно тегло 13,874 гр. /13,652 гр. след изследването/ и представлява растителен материал от листа и цветни и плодни
връхчета на конопено растение със съдържание на активно действащ компонент ТНС
/тетрахидроканабинол/ 9,7 % и
цена при пласиране на улицата 83,24 лв., или
всичко с общо тегло 135,765 гр. на обща стойност 814,59 лв.
От
заключението на назначената по досъдебното производство съдебно-психиатрично-психологична
експертиза, изготвено от вещото лице д-р
Г., се установява, че към 12.07.2016 г. и към датата на изготвяне на
заключението подсъдимият страда от психични и поведенчески разстройства в
следствие на употреба на канабидоиди и стимуланти. Към 12.06.2016 г.
подсъдимият е можел да разбира свойството и значението на деянието си и да
ръководи постъпките си. Подсъдимият може да участва в процеса и да дава
достоверни показания. Д. е лекуван с невролептици (Кветиапин), които имат успокояващ
и антипсихотичен и сънотворен ефект и тимостабилизатори (Натриев валпроат),
които имат стабилизиращ настроението ефект.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът установи след анализ и съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства – частично от обясненията на подсъдимия Д., показанията на
свидетелите М.Г., Т.М., И.И. и В.Д., вкл. показанията на последните двама, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото
чрез тяхното прочитане по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК,
частично от показанията на св. И.Д. – майка на подсъдимия и от показанията на
нейния съпруг св. Д.С.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за претърсване
и изземване и фотоалбум към него; справка за съдимост на подсъдимия;
заключенията на назначените по досъдебното производство експертизи и
веществените доказателства - 4 бр. прозрачни полиетиленови плика.
Спорен
момент по делото се очерта дали именно подсъдимият Д. е държал инкриминираното
вещество. В обясненията си същият отрича в разговор със св. М.Г. да е споделил,
че държи в дома си марихуана. Не отрича, че доброволно е предал същата при
извършеното претърсване и изземване в дома му, но заявява, че не е била негова,
а просто я е виждал преди това в стаята, обитавана от св. Д.С. и затова решил да я предаде доброволно. В обясненията си
подс. Д. не отрича, че при предаването на марихуаната е казал, че тя е негова,
но твърди, че е казал това, тъй като по това време пиел лекарства за психично
заболяване, бил много притеснен, а от друга страна не искал да набеждава св. Д.С., в чиято стая било
намерено веществото, и когото много уважавал. В подкрепа на обясненията на
подсъдимия в тази част са и показанията на неговата майка св. И.Д. и на нейния съжител към онзи
момент – св. Д.С.. Св. Д. заяви, че веществото е намерено в стаята, която тогава се
обитавала от св. Д.С., който след като се
прибрал от работа вечерта след претърсването, ѝ признал, че намерената и
иззета марихуана била негова, което довело до пререкания между тях. От своя
страна в показанията си пред съда св. С. също заявява, че инкриминираното
вещество е било негово. Държал го на различни места, но последно в стаята в
апартамента, която обитавал и където било намерено. Свидетелят заявява, че
веществото било в сак на някоя от големите вериги магазини, но не помни на коя
точно, опаковано в найлонови пликчета, но не се спомня точно какви.
Съдът не
дава вяра на обясненията на подсъдимия, че веществото, което е предал доброволно не е било негово и
не той го е дължал в стаята, в която е намерено, както и на подкрепящите ги в тази част показания на
свидетелите И.Д. и Д.С., според които веществото е
било на св. Д.С..
На първо място
обясненията на подсъдимия и показанията на двамата свидетели противоречат на
показанията на полицейския служител св. М.Г., провел разговор с подс. Д., след като пробата
на подсъдимия за употреба на наркотични вещества е дала положителен резултат.
Свидетелят е категоричен, че подсъдимият е заявил, че у тях има марихуана,
която е негова и именно това е наложило последващото претърсване в дома му. Независимо,
че тези изявления са направени от подсъдимия преди да е привлечен в качеството
на обвиняем по досъдебното производство, да е проведен разпит в това му процесуално
качество и са станали известни на полицейския служител във връзка със
служебните му задължения, т. е. при осъществени оперативни действия с
извънпроцесуален характер, показанията на този свидетел не могат да бъдат
игнорирани само по тези причини. Макар показанията на този свидетел да са с
производен характер, същите се подкрепят от показанията на св. И.И., присъствал
като поемно лице при извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия.
В съдебно заседание св. И. заяви, че е видял как подс. Д. е извадил сака от
шкаф и го е оставил на леглото, но не е чул и не си спомня да е казвал, че
сакът е негов, което наложи прочитането на показанията на св. И., дадени на
досъдебното производство, в които е заявил, че на всички присъстващи е било
разяснено, че в дома ще бъде извършено претърсване за наличие на наркотични
вещества и подс. Д. е бил помолен да посочи доброволно търсените вещи.
Подсъдимият влязъл в неговата стая, отворил един от шкафовете и извадил от там
найлоновия сак, в който се намирали 3-4 свивки зелена листна маса, за която
подс. Д. обяснил, че е негова и е за лична употреба. След прочитането на тези показания свидетелят заяви, че ги поддържа и
това, което е казал тогава е вярно. Второто поемно лице – св. Д. заявява, че с
оглед изминалия период от време не си спомня как точно се е появил сакът, но
мисли, че е предаден от подсъдимия. На последно място в протокола за
претърсване и изземване подс. Д. собственоръчно е написал, че тревата – марихуаната,
която е предал, е негова и е за лична употреба, което изявление се подкрепя от
показанията на св. И..
Поради
изложеното съдът цени показанията на полицейския служител св. св. М.Г., които
макар по съществото си да възпроизвеждат извънпроцесуални признания на
подсъдимия, се подкрепят и от показанията на св. И., присъствал при
доброволното предаване на предмета на престъплението от подсъдимия и то именно
от обитаваната от него стая, и възприел изявлението му, че марихуаната е
негова, като последният свидетел е незаинтересован от изхода на спора.
На следващо място
макар св. С. да призна пред съда, че
веществото е било негово и именно той го е държал в стаята, нелогично звучат
показанията му, че не си спомня точно в какъв сак е било веществото и как е
било опаковано, дори и с оглед изминалия период от време, като се има предвид,
че се касае за държане на забранено вещество, заради което още същата вечер
между него св. Д. са възникнали пререкания.
По горните
съображения съдът не дава вяра на показанията на свидетелите И.Д. и Д.С., като счита, че предвид факта,
че първата е майка на подсъдимия, а вторият нейн съжител, същите са пристрастни
и заинтересувани от изхода на делото, като с показанията си, както и с
направеното от св. С. самопризнание, целят единствено да подкрепят защитната версия на подсъдимия, че не е извършил
инкриминираното деяние, за да избегне съответното наказание.
Поради
изложеното съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че
именно подсъдимият е държал в обитаваната от него стая в жилището
инкриминираното количество марихуана, поради което не споделя защитната теза на
подсъдимия и тази на защитниците му, позоваваща се само на показанията на свидетелите И.Д. и Д.С..
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът счита, че с деянието си подсъдимият Ц.Д.Д. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, за което следва да бъде признат
за виновен и да носи наказателна отговорност.
От обективна страна подсъдимият Д. ***, в обитаваното от него жилище - апартамент, находящо се
в ***, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, е държал високорискови
наркотични вещества - марихуана, както следва: - зелена растителна маса
/растителен материал от листа и цветни плодни връхчета/ на конопено растение
/марихуана/ с нетно тегло от 29.775 гр. с активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 7.9 %; зелена растителна маса /растителен материал от листа
и цветни плодни връхчета/ на конопено растение /марихуана/ с нетно тегло от
78.480 гр. с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 8.4 %; зелена
растителна маса /растителен материал от листа и цветни плодни връхчета/ на
конопено растение /марихуана/ с нетно тегло от 13.636 гр. с активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 10.1 % и зелена растителна маса /растителен
материал от листа и цветни плодни връхчета/ на конопено растение /марихуана/ с
нетно тегло от 13.874 гр. с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 9.7
%, или с общо тегло от 135.765 гр. на обща стойност при пласиране на улицата от
814.59 лв.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и въпреки забраната е държал в дома си високорисково наркотично
вещество - марихуана, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да
настъпят.
За извършеното от
подсъдимия Д. умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване
от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
Анализирайки обстоятелствата, обуславящи вината на
подсъдимия Д., съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства младата
му възраст, както и това, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е страдал от
психични и поведенчески разстройства в следствие на употреба на канабидоиди и
стимуланти, че е бил зависим от тези вещества. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита количеството на държаното вещество и предишните осъждания
на подсъдимия за престъпления, свързани с отново с наркотични вещества. Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и
в тяхната съвкупност, както и че деянието е извършено преди около три години, съдът
прие, че следва да определи наказанията при превес
на смекчаващите обстоятелства, в минималния
предвиден в закона размер, а именно от една година лишаване от свобода и
глоба в
полза на държавата в размер на 2000.00 лв.
По отношение на наложеното
наказание лишаване от свобода е неприложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението след като е бил осъден на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Поради което съдът постанови подсъдимият да
изтърпи това наказание ефективно, при първоначален общ режим,
на основание чл. 57, ал.
3 във вр. ал. 1, т.
2, б. в от ЗИНЗС
Тъй като
подсъдимият е извършил престъплението, за което е признат за виновен и осъден с
настоящата присъда на 12.07.2016 г., т. е. в изпитателния срок на наложеното
му със споразумение от 12.10.2012 г. по НОХД № 147/2012 г. по описа на Окръжен
съд Габрово наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок
от пет години, считано от 12.10.2012 г., наказанието от три години лишаване от свобода на
основание чл. 68, ал. 1 НК, беше приведено в изпълнение. Съдът постанови
подсъдимият да изтърпи това наказание отделно при
първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, б. в от ЗИНЗС
По отношение на режима
за
изтърпяване на двете наказания лишаване от свобода съдът взе предвид, че
съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. в от ЗИНЗС строг режим се определя за умишлени престъпления, извършени в изпитателния
срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се
изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. В случая макар
сборът на двете наказания лишаване от свобода да надвишава две години, съдът взе предвид, че
деянието по настоящата присъда е извършено преди около три години, като не са
налице данни за този период подсъдимият да е извършвал други престъпления, като
освен това по делото са налице данни, че подсъдимият е страдал от психични и
поведенчески разстройства в следствие на употреба на канабидоиди и стимуланти и
е провеждал лечение във връзка с това, поради което счете, че обществената му
опасност е ниска и следва да намери приложение чл. 57, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, б. в от ЗИНЗС, поради което определи
подсъдимият да изтърпи наказанията при първоначален общ режим.
На
основание чл. 354а, ал.
6 и чл. 53, ал. 2, б. ”а” от НК, вещественото
доказателство – марихуана /коноп/ с общо нетно тегло 134,776 гр., останало след вземане на
представителни проби, намиращо се на съхранение в Централно митническо
управление, гр. София, предадено с приемо-предавателен протокол №
46042/16.02.2017 г. се отне в полза на държавата, като съдът постанови същото
да се унищожи след влизане на присъдата в сила.
Съдът постанови веществените
доказателства - 4 броя полиетиленови
пликове, намиращи се на съхранение в Районен съд Дряново, след влизане на
присъдата в сила да останат по делото.
Съдът постанови вещественото
доказателство 1 бр. електронна везна марка “BW 500“, намираща се на съхранение в Районен съд Дряново,
след влизане на присъдата в сила да се върне на подсъдимия Ц.Д.Д..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия Ц. Д. Д. да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Габрово направените по досъдебното производство разноски в размер на
306.74 лв., а по сметка на Районен съд- Дряново направените разноски по делото,
в съдебна фаза, в размер на 30.00 лв.
В този смисъл е произнесена
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :