Р Е Ш
Е Н И Е
№ 29.04.2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав, в публично заседание
проведено на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при
участието на секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Ганчева дело номер 464 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, все предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./
във вр. с чл. 145 – чл. 178 от АПК.
Образувано
е по жалба на „Пристанище Варна“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление *************, представлявано от П.С.–
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт А., против решение № 168 от 4.02.2021
г. на КЗД, с което е установена пряка дискриминация по
смисъла на чл. 4 ал.2 вр. с §1 т.7 от ДР на ЗЗДиск., извършена от всички
страни, участвали в сключването на КТД /колективен трудов договор/ за
периода 2016 – 2017 г., сключен между
„Пристанище Варна“ ЕАД в качеството на работодател, представлявано от П.С.изпълнителен
директор на „Пристанище Варна“ ЕАД от една страна и от друга – синдикалните
организации, представени от СПР КНСБ Варна Изток с председател Т.Ф., СПР КНСБ
Варна запад с председател П.И., СС „Подкрепа“ с председател Г.П., Синдикат
„Докери“ с председател Т.Г. по признак „членуване в синдикална организация“ по
смисъла на чл. 8 ал.3 от КТ, чрез договаряне на солидарна годишна вноска в
размер на 150 лв., която трябва да бъде удържана от всеки работник или
служител, който не членува в нито една синдикална организация, подал заявление
за присъединяване към КТД. На осн. чл. 76 ал.1 от ЗЗДискр. е дадено
задължително предписание, страните които са сключили КТД да преустановят
установената дискриминация и да не допускат в бъдеще пряка дискриминация при
колективното трудово договаряне и упражняване на субективното право на
присъединяване към КТД в дружествата по реда на чл. 57 ал.3 от КТ.
В жалбата се поддържа, че така
оспореното решение противоречи на практиката на ВАС и не държи сметка за
актуалната нормативна уредба на КТ – чл. 57 ал.3. Решаващия орган е допуснал нарушение
на процесуалните правила, не е обсъдил събраните по делото доказателства.
Изводът за правосубектност на Асоциацията на пристанищните работници и
служители, като колективен член на синдикална организация, само защото е
предоставено удостоверение от Агенция по вписванията, без да държи сметка за
другите доказателства за това, че нито един работник или служител не членува в
тази организация, се отразява на правилността на определени обстоятелства,
които подлежат на вписване. От неизпълнението на свое законно задължение –
заличаване на асоциацията, поради липса на членове, за жалбоподателя не следва
да произтичат изгодни последици. СНЦ „Моряшки професионален съюз“ няма правен
интерес за водене на производството, тъй като в „Пристанище Варна“ ЕАД няма
нито един работник, който да членува в тази организация. СНЦ „Моряшки професионален
съюз“ твърди неравностойно третиране на членовете си, както и на работници
нечленуващи в синдикални организации, произтичащо от установената солидарна
вноска. По силата на закона, като юридическо лице СНЦ се ползва от правата на
закона само по отношение на членския си състав, когато той е дискриминиран на
основа на признаците по чл. 4 ал.1 от ЗЗДискр. Жалбоподателят не е страна по
КТД. Разпоредбата на чл. 50 ал.2 от КТ дава възможност за уговаряне на клаузи в
КТД, по-благоприятни за работниците и служителите от установените в закона. В случая са
уговорени такива отнасящи се до определени социални придобивки, предварителна
закрила при уволнение и др. Предвид правната природа на КТД и установеното в
чл. 57 ал.1 от КТ действие на договора спрямо работниците и служителите,
независимо дали членуват или не в синдикална организация, която не е страна по
КТД могат да предвиждат различни условия и ред за присъединяване към него. Тази
възможност е предвидена в чл. 57 ал.2 и ал.3 от КТ и касае само индивидуалното
присъединяване към КТД, но не и към синдикални организации, като реда и
условията зависят от договорната воля, обективирана в КТД. Мотивите в оспорения
акт са бланкетни, не съдържат конкретни съображения, кой закон е нарушен или
заобиколен. Спорния въпрос е дали присъединяването може да бъде обвързано със
заплащане на вноска, например „синдикална годишна вноски“, като отговора на
решаващия състав е отрицателен. Към
постановяване на оспорения акт, тази възможност е изрично уредена, а по-рано не
е била забранена от нормата на чл. 57 ал.3от КТ. Грубо нарушение, е че липсва
анализ дали има оплакване за прилагане на различни условия на труд, трудови
права и задължения, срока на договора и работното време, което е единствената
предпоставка за закрила, съгласно чл. 8 ал.3 от КТ. Съгласно нормата на чл. 51
ал.1 от КТ и настъпилите законодателни промени, следва да се посочи, че
страните по КТД не договарят изобщо за всички работници и служители, а само за
членовете на синдиката. Цели се насърчаване развитието на синдикалната дейност.
Изискването на закона е условията за присъединяване да не противоречат на
законите и добрите нрави, включително да не са дискриминационни. Условие за
присъединяване е депозирането на писмено заявление, като присъединилите са
работници заплащат годишна солидарна вноска, която не се заплаща от членовете
на синдикалните организации, подписали КТД. КТД е договор в полза на трето
лице. Третото лице е член на синдикална организация и по силата на своето
членство заплаща членски внос. Целта на членския внос е да осигури средства на
организацията в своята дейност. Като резултат синдикалната организация участва
при сключване на КТД. Действието на КТД се разпростира над членовете на
синдиката. Счита, че нормата на чл. 5 от КТД не противоречи на закона, липсва
забрана за заплащане на такава вноски към сключване на КТД, същата не
противоречи на добрите нрави. Предвидената вноска не попада в обхвата на чл. 8
ал.3 от КТ и не дискриминира нечленуващите в синдикални организации.
Незадължителния характер на членството в синдикална организация, липсата на
твърдения за негативни или неравностойни последици в трудово-правната сфера на
лицата, нечленуващи в синдикална организация обуславя извод, че издаденото
решение е материално незаконосъобразно.
Предвидената вноска е законово предвидено условие, с изпълнението на
което КТД се разпростира спрямо присъединилите се, като те могат да се
възползват от клаузите му. Вноската не може да се дефинира като проява на
дискриминация. Неправилно ответника е преценил, че внасянето на предвидената
вноска води до синдикален монополизъм. Задължителното предписание в оспорения акт
противоречи на нормата на чл. 57 ал.3 от КТ. Поддържа наведените съображение по
преписка № 88/2016 г. Моли да се отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Моли да се отмени решението и
да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът
Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, в
депозирано становище оспорва жалбата. Счита, че правилно е установено наличие
на пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2, вр. §1 т.7 от ДР на ЗЗДискр.,
извършена от всички страни участвали в сключването на КТД. Поставянето на
изискване за заплащане на „солидарна годишна вноска“ в размер на 150 лв. от
работниците и служителите нечленуващи в синдикални организации, които не са
подписали КТД ги поставя в неблагоприято положение от членовете на синдикални
организации, подписали КТД. Счита, че това представлява пряка дискриминация и
противоречи на чл. 8 ал.3 от КТ, забраняваща дискриминационно отношение,
основано на членуване или не в синдикална организация. Решението е издадено от
компетентен орган, при постановяването му са спазени
административнопроизводствените правила, събрани са относимите към спора
доказателства. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни СНП „Моряшки професионален съюз“, СПР КНСБ Варна
Изток, СПР КНСБ Варна Запад, СС „Подкрепа“, Синдикат „Докери“ не
изразяват становище по жалбата.
След като обсъди доводите на страните и
приетите по делото доказателства, съдът в настоящия състав приема следното от
фактическа и правна страна.
Производството
пред КЗД е въз основа на сигнал вх.№ 16-17-2/ 22.02.2016г., депозиран от И.В.И.
в качеството му на председател и представляващ СНЦ „Моряшки професионален
съюз“, гр. Варна срещу чл.5 от КТД от 12.01.2016г., сключен между „Пристанище
Варна“ ЕАД в качеството на работодател, представлявано от П.С., от една страна,
а от друга страна – синдикалните организации СПР КНСБ Варна – Изток, СПР КНСБ
Варна – Запад, СС „Подкрепа“ и Синдикат „Докери“. Допълнително в производството
пред КЗД са представени приложения вх.№ 16-17-4/16.02.2016 г. и вх.№
16-17-6/07.03.2016г. Пред КЗД – София оспорващото СНЦ обосновава правния си
интерес от провеждане на производството с факта, че негов колективен член е
„Асоциация на пристанищните работници и служители“ /“АПРС“/, която по своята
същност представлява поделение на СНЦ „Моряшки професионален съюз“ по смисъла
на чл.49 ал.2 от КТ. Членове на АПРС са работници и служители на „Пристанище
Варна“ ЕАД, върху които сключения на 12.01.2016г. КТД не простира действието
си.
В
сигнала от 22.02.2016 г. е изложено, че
„Моряшки професионален съюз“ е вписан в регистъра на сдруженията с
нестопанска цел, създаден да защитава икономическите и социални интереси на
своите членове. Членството в съюза може да индивидуално или колективно.
Колективен член на съюза е Асоциация на пристанищни работници и служители
/АПРС/. Членове на тази организация са работници от „Пристанище Варна“ ЕАД.
Между „Пристанище Варна“ ЕАД и синдикални организации е сключен КТД. Асоциацията
е била игнорирана при преговорите за обсъждане и подписване на КТД и не е
страна по него. Счита, че е налице дискриминация в текста на чл. 5 от КТД. Като
мотиви за това сочи, че текста установява различия между работници и служители,
които са членове на синдикални организации, страни по договора и останалите
работници и служители, желаещи да се присъединят към КТД, независимо дали са
членове на друга синдикална организация или не, която не е страна по договора
или не членуват в синдикална организация. Тези работници и служители, които не
са членове на синдикални организации подписали КТД или не членуват въобще в
синдикални организации са поставени в по-неблагоприято положение, тъй като
следва да заплатят годишна вноска в размер на 150 лв., докато работниците и
служителите членове на синдикалните организации, страна по договора не заплащат
такава. Установяване на различия между работниците и служителите, които се
основават на членство в синдикални организации, страни по КТД и членство в
други синдикални организации, които не са страни по КТД или нечленуващи в
синдикални организации в едно и също предприятие, по силата на чл.8 ал.3 от КТ
е обявено за дискриминационно и недопустимо при осъществяване на трудови права.
Изискването за принадлежност /членство към синдикална организация, участваща в
колективно договаряне или изискването за присъединяване към КТД, с които се
предоставят по-благоприятни условия на труд, особено когато присъединителната
вноска е по-висока от членския внос за синдикалната организация, създава
условия принуда към членство, за синдикален монополизън, а не за синдикален
плурализъм, въз основа на който е изградено правото на свободно синдикално
сдружение.
Към
сигнала е приложен КТД, в чл. 5 от същия е посочено, че КТД се прилага на
територията на „Пристанище варна“ ЕАД спрямо всички членове на синдикалните
организации – страна по договора, както и към присъединилите към него работници
и служители с писмено заявление до работодателя. Редът за присъединяване на
урежда със споразумение между страните по КТД, което е неразделна част от
същия. За неприсъединилите се работници и служители важат минималните права,
определени съгласно действащото трудово и осигурително законодателство. В
подписано споразумение за присъединяване на работници и служители към КТД, в
действие от 1.01.2016 г. е посочено, че присъединилите се работници и служители
ползват договорените придобивки в КТД. На подалия заявление работник или
служител се удържа солидарна годишна вноска в размер на 150 лв. Удръжката на
сумата се извършва от трудовото му възнаграждение за месеца, за който е подал
заявление.
На
21.02.2017г. КЗД е постановила Решение № 78, с което е установено, на основание
чл.65 т.5 от ЗЗДискр., че не е налице дискриминация в нормата на чл.5 от КТД,
сключен между „Пристанище Варна“ ЕАД от една страна и от друга страна синдикалните организации. Решението е
обжалвано от СНЦ „Моряшки професионален съюз“. В АС – Варна е образувано адм.д.
№ 794/2017 г., по което е постановено решение № 1470/7.08.2017 г., с което е
отменено решение № 78/21.02.2017 г. на КЗДискр. и преписката е върната на
Комисията за ново произнасяне. Решението на АС – Варна е потвърдено с решение
постановено по адм.д.11812/2017 г. по описа на ВАС.
След
връщане на преписката в КЗД е изготвен доклад от 3.06.2019 г. на главен
юрисконсулт, с който е направено искане за възобновяване на производството по
преписка № 88/2016 г.
С
разпореждане № 555/10.06.2019 г. на Председателя на КЗД е възобновено
производството по преписка № 88/2016 г., като същата е разпределена на втори
специализиран заседателен състав. За председател на състава е определена
Владимира Стоименова, а докладчик по преписката е Наско Атанасов.
След
проучване на преписката, на 24.09.2019 г. е изготвено уведомление до
„Пристанище Варна“ ЕАД, за възобновеното
производство, започналата процедура по проучване, като е даден седмодневен срок
за депозиране на писмено становище по жалбата и представяне на доказателства.
Изискани са данни налице ли е промяна в чл. 5 от КТД и Споразумение за
присъединяване. Уведомлението е връчено на „Пристанище Варна“ ЕАД на 30.09.2019
г.
На24.09.2019
г. са изготвени и уведомления за започване на производството до Моряшки
професионален съюз - връчено на 26.09.2019 г., до СС „Подкрепа“ – връчено на 18.10.2019 г., СПР
КНСБ Варна запад – връчено на 27.09.2019 г., СПР КНСБ
Варна изток – връчено на 27.09.2019 г., Синдикат „Докери“ – връчено на
27.09.2019 г.
В
законоустановения срок са депозирани становища от СПР КНСБ Варна изток, в което
се сочи, че КТД се прилага на територията на пристанището, събираната сума от
150 лв. е по желание на всеки работник и служител. Набраните средства са в
отделна сметка и се използват от всички работници в пристанището изпаднали в
тежко материално положение поради боледуване. Членовете на АПРС по собствена
воля се присъединяват към КТД, и за тях не е установено различно заплащане или
различни условия на труд. Сочи, че към момента на подаване на становището АПРС
не съществува като организация, поради липса на членове, а председателя на
организацията е с прекратен трудов договор. Счита, че няма дискриминация. В
депозирано становище на Синдикат „Докери“ се поддържа, че за „Моряшки
професионален съюз“ липсва правен интерес за участие в производството. КТД
съдържа допълнителни, значително по-благоприятни условия от индивидуалните
трудови договори на всеки работник и служител.
Условията и реда за присъединяване се определят от страните по договора и предвиждат заплащането на еднократна
годишна вноска за присъединяване, която е съизмерима със средния годишен
членски внос на членуващите в синдикалната организация. Ако условията
предвидени в чл. 57 ал.2 от КТ и чл. 5 от КТД и споразумението за
присъединяване не съществуват, то всички работници и служители, членуващи в
синдикални организации страна по КТД биха били дискриминирани по отношение на
присъединилите се поради факта, че заплащат определен членски внос. Набраните
суми се водят в отделна сметка и формират солидарен фонд, от които се ползват
всички работници изпаднали в затруднено положение и работещи в пристанището, а
не само синдикалните членове. Счита, че не е налице дискриминация. Аналогично е
и застъпеното становище от СПР КНСБ
Варна запад.
На
7.10.2019 г. е депозирано становище от „Пристанище Варна“ ЕАД, в което се
поддържа, че преписката следва да бъде прекратена, тъй като липсва правен
интерес от страна на СНЦ „Моряшки професионален съюз“ за участие в
производството. Асоциацията не притежава правосубектност, поради липса на членска
маса и синдикален ръководен орган. Липсват членове, които да са в трудови
правоотношения с „Пристанище Варна“ ЕАД. Председателя на асоциацията не е
работник в пристанището. Счита, че СНЦ „Моряшки професионален съюз“ е изключен
от АПРС, но за това не могат да представят доказателства, по изложените доводи
счита, че И.В. не е заинтересовано лице и не може да сезира КЗД, тъй като няма
членове по трудово правоотношение с пристанището, които да се дискриминирани по
някои от признаците посочени в закона. По твърдението, че засегнатото лице е
Асоциация на пристанищните работници и служители, сочи, че организацията не
съществува, поради липса на членове. Сочи, че събраната сума от 150 лв. не е
такса за участие или преговори, а е солидарна вноска на всеки работник
направена по негово желание. Събраната сума от солидарни работнически вноски се
изразходва само за социално подпомагане на работници в пристанището, като от
тези вноски се ползват всички работници. Не противоречи на закона и добрите
нрави въвеждането на механизъм за
социално подпомагане на работниците по споразумение със синдикатите.
Солидарната вноска се прави не само от членовете на АПРС, а от всички
работници, които не са членове на социални организации. Присъединяването към
КТД не е задължително. Положението на членовете на АПРС не е по-различно от
това на другите работници и служители. За никой от членовете на АПРС не се
твърди и не е установено различно заплащане или различни условия на труд,
поради членство в синдикат.
На
осн. чл. 60 ал.1 от ЗЗДискр. и чл. 26 от Правилата за производство пред КЗД е
изготвен доклад заключение.
На
16.01.2020 г. са изготвени уведомления
до страните в производството.
На 4.02.2020 г. е депозирано
становище от СНЦ „Моряшки професионален съюз“ се поддържа, че е налице правен
интерес от водене на производството. Сочи, че съюза е действаща организация, с
предмет синдикална дейност и е колективен член на СНЦ „Моряшки профсъюз“ Варна.
Не съществува изискване председателя на синдикалната организация, да бъде
задължително работник или служител на съответния работодател. Правото на СНЦ
„Моряшки професионален съюз“ да инициира производството произтича от нормата на
чл. 50 т.3 от ЗЗДискр. Това принципно положение е застъпено и в практиката на
СЕС. Дори и на територията на пристанището да няма други синдикални организации,
освен подписалите КТД, то има работници и служители, които не членуват в
синдикални организации. Събраните солидарни годишни вноски постъпват в разчетна
сметка на „Пристанище Варна“ ЕАД и се ползват от всички работници и служители
синдикални членове и присъединили се работници и служители нечленуващи в
синдикални организации. Това обосновава извод за липса на солидарност в приноса
и съответното разходване на средствата, защото това поставя в различно и
неравнопоставено положение работниците и служителите - синдикални членове и присъединилите се
спрямо служителите нечленуващи в синдикална организация или членуващи в друга
такава неподписала КТД. Присъединяването към КТД предоставя възможност
работникът да се ползва от
договореностите за социално-битово и културно обслужване в предприятието.
Изпълнението се финансира от работодателя, а не от синдикалните организации и
от солидарните годишни вноски на присъединилите се към договора по реда на чл.
57 ал.2 от КТ лица. Представено е удостоверение от Агенция вписвания, съгласно
което към 7.01.2020 г. Асоциацията на пристанищните работници е действаща, с
председател и представляващ Л. Карани.
На 4.02.2021
г. е изготвено Решение № 168/2020 г., с което е установена пряка
дискриминация по смисъла на чл. 4 ал.2 вр. с §1 т.7 от ДР на ЗЗДиск., извършена
от всички страни, участвали в сключването на КТД за периода о 2016 – 2017 г.,
сключен между „Пристанище Варна“ ЕАД в качеството на работодател,
представлявано от П.С.изпълнителен директор на „Пристанище Варна“ ЕАД от една
страна и от друга – синдикалните организации, представени от СПР КНСБ Варна
Изток с председател Т.Ф., СПР КНСБ Варна запад с председател П.И., СС
„Подкрепа“ с председател Г.П., Синдикат „Докери“ с председател Т.Г. по признак
„членуване в синдикална организация“ по смисъла на чл. 8 ал.3 от КТ, чрез
договаряне на „солидарна годишна вноска в размер на 150 лв., която трябва да
бъде удържана от всеки работник или служител, който не членува в нито една
синдикална организация, подал заявление за присъединяване към КТД. На осн. чл.
76 ал.1 от ЗЗДискр. е дадено задължително предписание, страните които са
сключили КТД да преустановят установената дискриминация и да не допускат в
бъдеще пряка дискриминация при колективното трудово договаряне и упражняване на
субективното право на присъединяване към КТД в дружествата по реда на чл. 57
ал.3 от КТ.
От
фактическа и правна страна комисията е пиела следното: на 12.01.2016 г.
„Пристанище Варна“ ЕАД в качеството на работодател от една страна и СПР
КНСБ Варна Изток, СПР КНСБ Варна Запад, СС „Подкрепа“,
Синдикат „Докери“ от друга са подписали КТД. В чл. 5 от договора е записано, че
се прилага на територията на пристанище Варна спрямо всички членове на
синдикалните организации – страна по него, както и спрямо присъединилите се
към него работници и служители с писмено
заявление до работодателя, като редът за присъединяване се урежда със
споразумение между страните, подписали КТД, което е неразделна част от същия.
За не присъединилите се служители важат минималните права, определени съгласно
действащото трудово и осигурително законодателство. В споразумението т.ІІ е
записано, че работниците и служителите, които не членуват в синдикални
организации, страна по КТД, могат да се присъединят към него, като попълнят
заявление и го подадат в деловодството, като съгласно т.ІV от споразумението на
подалият заявление работник или служител се удържа солидарна годишна вноска в
размер на 150 лв. Удържането на сумата се извършва от трудовото възнаграждение
на работникът или служителят за месеца, в който той е подал заявление, чрез
счетоводството на „Пристанище Варна“ ЕАД. Сумите, получени от солидарните
вноски се водят на разчетна сметка на „Пристанище Варна“ ЕАД, като разходването
им се извършва след решение на Съвета за социално сътрудничество и те са само
за социално подпомагане на работници и служители и техните семейства.
споразумението за присъединяване на работници.
КЗД е преценила, че е налице правен интерес за СНЦ „Моряшки
професионален съюз“ към момента на
подаване на сигнал, тъй като дружеството е вписано в регистъра на сдруженията с
нестопанска цел, а съгласно Удостоверение от Агенция по вписванията
„Асоциацията на пристанищните работници и служители“ /АПРС/ е с основна дейност
синдикална, като неин принципал е „Моряшки професионален съюз“. Направен е
извод, че е налице правен интерес и при
възобновяване на производството. След анализ на събраните доказателства е
преценено, че работниците, членуващи в който и да е синдикат плащат членски внос
към синдиката. Нечленуващите в такъв – не плащат. Работниците, членуващи в
синдикатите – страни по КТД, не плащат „солидарна годишна вноска“. Работниците,
членуващи в друг синдикат или нечленуващи в синдикат, срана по КТД, ако желаят
да се присъединят към договора, по силата на споразумението трябва да заплатят
вноска от 150 лв. Преценено е, че се очертава различно третиране, като източник
на същото е синдикалното положение на работника спрямо конкретен синдикат. С
оглед нормата на чл. 57 ал.2 от КТ е преценено, че законодателят е установил
границите, до които могат да се разпростират условията за присъединяване,
предвидени в колективния трудов договор, да не противоречат на закона, да не го
заобикалят, да не противоречат на добрите нрави. Прието е, че не може да се
предвиди като условия за присъединяване, заплащането на „солидарна годишна
вноска“, че не може да се установяват
различия между работниците и служителите, основани на членуване в синдикални
организации и то на точно определени синдикални организации, тези които са
страна по сключения трудов договор. Това различие е изключено от чл. 8 ал.3 от КТ и е обявено за дискриминационно.
Условието е дискриминационно и противоречи на чл. 8 ал.3 и ал.2 от КТ.
Въвеждането на различия в отношението между работниците и служителите при
присъединяването с оглед тяхното членуване в синдикална организация, страна по
КТД, противоречи на закрилната функция на КТ. Противоречието се изразява в
това, че прилагането на установените с КТД по-благоприятни условия на труд,
които би трябвало да бъдат достояние до всички работници и служители в
предприятието, се поставя в зависимост от определени утежняващи условия за
работниците и служителите, които не членуват в синдикални организации – страна
по договора. Обратното решение би създало благоприятни условия за синдикален
монополизъм. По изложените доводи е установена дискриминация по смисъла на чл.
4 ал.2, вр. §1 т.7 от ДР на ЗЗДискр и е дадено задължително предписание на
страните по КТД да преустановят установената дискриминация.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна
следното: страна следното:
От
доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, съдът намира
същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице имащо правен
интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна предвид следното:
Решението
е постановено от компетентен орган - Комисия за защита от дискриминация,
конституиран съгласно разпореждане № 168/2021 г. на председателя на КЗД за
образуване на преписка и последващо разпределяне в изпълнение на нормата на чл.
54 от ЗЗДискр.
При
постановяване на решението е спазена изискуемата форма, съгласно чл. 66
от ЗЗДискр., като същото съдържа наименованието на органа, който го е
издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част,
пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.
Не са
констатирани съществени нарушения на административно
производствените правила по отношение на жалбоподателя. Производството
пред КЗД е образувано въз основа на подаден сигнал. За изясняване на
фактическата обстановка е извършена процедура по проучване по смисъла на чл. 55
от закона. Изискани са становища и обяснения по изложените
оплаквания в производството по реда на чл. 55 – 59 от ЗЗДискр.
Дадена е възможност да се представят доказателства. В съответствие с чл. 60
ал.1 от ЗЗДискр. докладчикът е изготвил заключение. Не е
спорно, че след извършване на проучването на СНЦ „“Моряшки професионален съюз“ е дадена възможност да се запознае със събраните по
делото доказателства. Не са налице съществени процесуални нарушения, доколкото
правото на защита на жалбоподателя не е ограничено.
Съдът
приема, че установената от КЗД фактическа обстановка, подробно отразена в
обжалваното решение, изцяло кореспондира със събраните в хода на
административното производство доказателства.
По
доводите на жалбоподателя, че за подателя на сигнала не е бил налице правен
интерес да сезира КЗД, както и че към настоящия момент не е налице такъв,
предвид факта, че синдиката няма членове, както и че не е страна по КТД съдът
прецени следното: на първо място част от наведените доводи са наведени и при предходното разглеждане на
делото, като с решение на АС – Варна по
адм.д. № 784/2017 г., потвърдено с решение на ВАС, постановено по адм.д. №
11812/2017 г. тези доводи са обсъдени и
приети за неоснователни. От представената преписка от КЗД се установява, че АСПР е поделение на СНЦ
„Моряшки професионален съюз“ и към момента на подаване на сигнала е имал
членове, които са работници и служители на „Пристанище Варна“ ЕАД. Отделно от
това СНЦ е вписано в регистъра сдружение с нестопанска цел и се представлява от
сигналоподателя И.И., в качеството му на председател на УС, който е
представителен орган на съюза, отделно от това АПРС е с вписана основна дейност
– синдикална, тя е колективен член на съюза, а неин принципал е „Моряшки
професионален съюз“, поради което съдът приема, че за подателя на сигнала е налице правен
интерес, сигналът е подаден от представляващия сдружението с нестопанска цел, с
цел защита от дискриминация на неговите членове. Сигнала е подаден за допусната дискриминация
по отношение на членовете на „Моряшки професионален съюз“. По доводите, че към
момента на възобновяване на производството Левен Карани не е работник в
„Пристанище Варна“ ЕАД, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено,
съдът прецени, че този довод е ирелевантен, доколкото липсва изискване в
закона, според което председателя на синдикална организация следва да е
работник или служител в дружеството, с което се сключва КТД. Предвид изложеното
съдът приема, че сигнала е подаден от лице с правен интерес, такъв е налице и
при възобновяване на производството пред КЗД. Доводите на настоящия
жалбоподател за липса на членове на синдикалната организация не са подкрепени с
доказателства.
За да
бъде квалифицирано дадено деяние като дискриминационно трябва да има за
резултат нарушаване на принципа на равенство и да е обусловено от защитен
признак по смисъла на чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр.
Доказването на дискриминация
изисква първо, да се установи факта на неравно третиране, на сравнимост на ситуацията,
на защитения признак, както и на различието по този признак със сравняваните
лица и второ, да се докажат факти, от които може да се направи обосновано
предположение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитен
признак, т. е. за причинната връзка между спорното третиране и защитения
признак. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. въвежда забрана за всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на посочените в закона признаци. Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е
поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение
в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно
оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими.
Спорът
по делото е свързан с отговора на въпроса дали така приетото в колективния трудов договор условие за
присъединяване - заплащане на „солидарна годишна вноска в размер на 150 лв.“ е дискриминационно
или не по отношение на работниците и служителите, нечленуващи в синдикални
организации въобще, или членуващи в синдикална организация, която не е страна
по КТД, съответно съставлява ли това неравно третиране на работниците в
зависимост от тяхната принадлежност към определен синдикат и произтича ли то от
разпоредбите на КТ и представлява ли
същото пряка дискриминация.
Според
КЗД предвиждането на парична вноска като условие за присъединяване е
дискриминационно по см. на чл. 8, ал. 3 от КТ и недопустимо при осъществяването
на трудови права и задължения, поставянето му в условие за присъединяване
противоречи и на чл. 57, ал. 2 от КТ, която не допуска условия за
присъединяване, които противоречат на закона или го заобикалят или накърняват
добрите нрави.
Съдът
намира този извод на КЗД за правилен и законосъобразен, тъй като с условията,
предвидени в КТД, не могат да се нарушават дискриминационните критерии по чл.
8, ал. 3 от КТ. Поставянето на изискване за заплащане на солидарна годишна вноска от лица, които не
членуват в синдикални организации, или такива, членуващи в синдикални
организации, неподписали КТД, ги поставя в по-неблагоприятно положение от
членовете на синдикалните организации, подписали КТД. Налице е пряко
противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от КТ, която изрично забранява
дискриминация при осъществяване на трудови права на основата на членство в
синдикална организация и нарушаването й води до наличие на дискриминационно
действие. С подписването на КТД от 12.01.2016 г. и споразумението към него,
съдържащи такива условия, страните по тях са извършили дискриминационни
действия, чрез което пряко са дискриминирани работниците и служителите, които
не са членове на синдикалните организации, подписали КТД, или които не членуват
въобще в никоя синдикална организация. Нормата на чл. 5 и споразумението от
12.01.2016 г. – т.ІV противоречат и на
чл. 57, ал. 2 от КТ /действала към момента на сключване на договора/, който
забранява приемането на условия, противоречащи на закона. С поставянето на
изискването за заплащане на солидарна
годишна вноска от индивидуално присъединилите се лица същите са поставени в по
- неблагоприятно положение от членовете на синдикалните организации, подписали
договора, които не плащат такава вноска. По съществото си това представлява
пряка дискриминация, изразяваща се в противоречие с чл. 8, ал. 3 от КТ по
признак "членство в синдикални организации". Правилно КЗД е приела,
че е налице пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 във връзка с § 1, т. 7
от ДР на ЗЗДискр, извършена от всички страни, участвали в сключването на КТД на
12.01.2016 г. за периода 2016-2017 г. чрез договаряне на вноската като
абсолютно условие за индивидуално присъединяване към КТД, като накърняващо
добрите нрави и заобикалящо закона, в нарушение на нормата на чл. 8, ал. 3 от КТ поради синдикално членство.
Жалбоподателят
поддържа, че СНЦ сезирало КЗК не е страна по КТД. Съгласно клаузите на КТД, работници и
служители, които не са членове на синдикатите, подписали КТД, независимо дали
изобщо не членуват в синдикална организация или членуват в такава, която не е
подписала договора, имат субективно преобразуващо право да се присъединят към КТД,
като по този начин внесат промяна в индивидуалното си трудово правоотношение.
Именно поради последното - промяната в индивидуалното трудово правоотношение,
присъединяването е акт, резултат само и единствено на личната преценката на отделния
работник. Поради характера си на субективно преобразуващо право
присъединяването се осъществява чрез лично, едностранно, писмено заявление,
чиято роля е да информира страните по КТД за присъединяването. л. 50 ал.1 от КТ
сочи, че с КТД се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на
работниците, които не са уредени с повелителни норми на закона. Договорената
солидарна годишна вноска като условие за присъединяване към КТД, следва да се
тълкува с оглед нормата на чл. 57 ал.2 от КТ /действаща към 2016 г./относно нечленуващите
в синдикатите работници. С този текст
законодателя е установил границите до
които могат да се разпростират условията за присъединяване, предвидени в КТД, а
именно: да не противоречат на закона, да не го заобикалят или да не
противоречат на добрите нрави. С тези условия не трябва да се допуска
установяването на различия в третирането на работниците и служителите и да не
се нарушават дискриминационните критерии по чл. 8, ал. 3 от КТ или други
императивни норми на закона.
Нормата
на чл. 8, ал. 3 КТ е антидискриминационна норма и нарушаването й прави
обоснован извода на административния орган за допуснато дискриминационно
действие. С подписването на КТД, съдържащ такава клауза, работодателят е
извършил действие, чрез което пряко е дискриминирал работниците, които не са
членове на синдикалните организации, подписали КТД. Нормата на чл. 5 от КТД и
споразумението в частта на т.ІV противоречат и на чл. 57, ал. 2 КТ /действал
към 2016 г./, тъй като забранява приемането на условия, които противоречат на
закона. Тя е в противоречие и с разпоредбата на чл. 50, ал. 2 КТ, която също
запретява в КТД да има клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците от
установените в закона или в КТД, с който работодателят е обвързан, тъй като
обективно създава именно такива условия. В тази насока е и трайната практика на ВАС –
решения постановени по адм. д. № 10532/2010 г., VII о., адм. д. № 15265/2011
г., адм.д. № 3199/2015г. и др.
Смисълът
на присъединяването е да се изравни действието на благоприятния КТД за всички
работници и служители и да позволи на онези от тях, които не са членове на
синдикалните организации, страни по КТД, да ползват по-благоприятни условия на
труд, което е и е смисъл на колективното трудово договаряне. Въвеждането на
различия в отношението между работниците и служителите при присъединяването с
оглед тяхното членуване в синдикална организация - страна по колективния трудов
договор, противоречи и на правозащитната функция на Кодекса на труда .
Противоречието се изразява в обстоятелството, че прилагането на установените с
колективния трудов договор по-благоприятни условия на труд, които би трябвало
да бъдат достояние на всички работници и служители в предприятието, се поставя
в зависимост от определени утежняващи условия, в настоящия случай заплащане
вноска от 150 лв. от работниците, които не членуват в синдикалната организация
- страна по договора. Обратното разрешение независимо от това дали субективно
се желае или не, обективно води до оказване на натиск върху работниците и
служителите да членуват в синдикални организации, и то точно в онези, които
сключват колективния трудов договор. Съгласно установената съдебна практика и
теория, вземането на обратното решение създава благоприятни условия за
синдикалния монополизъм, а не за синдикалния плурализъм, върху който е
изградено конституционното право на синдикално сдружаване.
Съдът
констатира, че с ДВ бл. 107/2020 г. в сила от 22.12.2020 г. нормата на чл. 57
от КТ е променена, като с ал.3 на текста е предвидена възможност и за заплащане
на парична присъединителна вноска. Въпреки това съдът приема, че е налице
установена пряка дискриминация в случая. При запознаване с мотивите на
законопроекта за изменение на КТ, се установява, че е установена устойчива
негативна тенденция за намаляване на общия брой на действащите КТД в страната
всяка една година, след 2012 г., въпреки, че е повишено доверието между
социалните партньори. Преценено е, че сериозен проблем в практиката при
колективното трудово договаряне през последните години е липсата на изрична
законова уредба относно възможността за договаряне на присъединетелна вноска за
работници и служители, които не са членове на синдикална организация, която е
страна по договора. Като заложена цел на законопроекта е посочено, че с
изменението на текста и включването на клауза за наличие на такса е за да се
гарантират равните права на синдикалните членове и на работниците и
служителите, които искат да се ползват
от по-благоприятни договорености, без да се присъединяват към синдикат
подписал договора. Като се цели сключването на КТД и се улеснява договорния
процес. Така посочени мотиви и цели на изменението на нормата съдът
приема, че също поставя в дискриминационно отношение лица, които са членове на
синдикална организация, неучаствала в подписването на КТД. Следва да се посочи, че заложената цел за развиване
на синдикалната дейност и сключването на КТД не следва да влиза в колизия и да
създава натиск на работниците и служителите да членуват в синдикални
организации. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че предвидената вноска
с новите норми на чл. 57 от КТ касаят само индивидуалното присъединилите се
работници, които не са членове на синдикални организации, напротив нормата
касае присъединяване на работници и служители, които не са членове на
синдикални организации подписали договора, т.е. това могат да са както
лица които въобще не членуват в синдикална организация, така и такива които
членуват, но в организация, която не е страна по договора.
Предвид изложеното, съдът приема, че решение №
168/2020 г. на КЗК е законосъобразно, като издадено от компетентен
административен орган, в установената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С
оглед изхода на спора и в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен по реда и
условията на чл. 78 ал.8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от наредбата за
заплащане на правната помощ.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба депозирана от „Пристанище
Варна“ ЕАД, със седалище и адрес на управление *************, представлявано от
П.С.– изпълнителен директор, чрез юрисконсулт А. против решение № 168 от 4.02.2021
г. на КЗД, с което е установена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 ал.2
вр. с §1 т.7 от ДР на ЗЗДиск., извършена от всички страни, участвали в
сключването на КТД за периода о 2016 – 2017 г., сключен между „Пристанище Варна“
ЕАД в качеството на работодател, представлявано от П.С.изпълнителен директор на
„Пристанище Варна“ ЕАД от една страна и от друга – синдикалните организации,
представени от СПР КНСБ Варна Изток с председател Т.Ф., СПР КНСБ Варна запад с
председател П.И., СС „Подкрепа“ с председател Г.П., Синдикат „Докери“ с
председател Т.Г. по признак „членуване в синдикална организация“ по смисъла на
чл. 8 ал.3 от КТ, чрез договаряне на солидарна годишна вноска в размер на 150
лв., която трябва да бъде удържана от всеки работник или служител, който не
членува в нито една синдикална организация, подал заявление за присъединяване
към КТД. На осн. чл. 76 ал.1 от ЗЗДискр. е дадено задължително предписание,
страните които са сключили КТД да преустановят установената дискриминация и да
не допускат в бъдеще пряка дискриминация при колективното трудово договаряне и
упражняване на субективното право на присъединяване към КТД в дружествата по
реда на чл. 57 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА от „Пристанище Варна“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление *************, представлявано от П.С.– изпълнителен директор да
заплати на Комисия за защита от дискриминация разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер сумата от 100
/сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: