Решение по дело №686/2012 на Районен съд - Ловеч

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр. Ловеч, 29.06.2012 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично заседание на седми юни, две хиляди и дванадесета година в състав :

                      

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ М.

 

при секретаря : Т.Г.

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 686 по описа на ЛРС за 2012 година и за да се произнесе, съобрази :

 

Производство по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.

 

С постановление от 15.05.2012 год., Цветан Маринов – зам. районен прокурор при Районна прокуратура - Ловеч е внесъл в Районен съд - Ловеч досъдебно производство №149/2012 година на РУП – Ловеч с предложение на основание чл.375 от НПК Ловешки районен съд да се произнесе с решение по реда на чл.376 и следващите от НПК, с което да бъдат освободени от наказателна отговорност по чл.78а от НК В.Д.Д. и Ц.Р.Ц. за престъпление по чл.131, ал.1, т. 12, пр. 1-во във вр. с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК.

По внесеното постановление е образувано НАХД №686/2012 година на Ловешки районен съд. С разпореждане от 17.05.2012 година делото е насрочено при условията на 376 и следващите от НПК.

В съдебно заседание дейците, редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адвокат Р.Б. ***, която моли съда да уважи предложението на РП, направено с постановление от 15.05.2012г., тъй като изложените факти и фактическа обстановка, отговарят на събраните доказателства в досъдебното производство. Счита, че е правилна и квалификацията на деянието, извършено от доверителите й. Изтъква, че същите са възстановили имуществените и неимуществени вреди на пострадалия Ангел Иванов Иванов, за което е приложено споразумение. Сочи, че двамата й подзащитни не са осъждани, и двамата са млади хора, безработни - изцяло са на издръжка на родителите си и очевидно, при извършване на това деяние, са действали първосигнално. Излага, че особено тежко е положението на Ц.Р.Ц., който се отглежда единствено от майка си и нямат никакви доходи. Моли съда  да наложи минималната глоба, предвидена в чл.78а от НК.

Районна прокуратура - Ловеч, редовно призована, не изпраща представител.

С постановлението на Районна прокуратура - Ловеч е приета за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалият Ангел Иванов Иванов живеел в град Ловеч. Същият бил безработен. Тъй като нямал собствено семейство, живеел в едно домакинство с майка си и живеещия с нея на семейни начала Павел Иванов Бонев от гр. Ловеч.

Обвиняемите Ц.Р.Ц. и В.Д.Д. ***. Двамата се познавали добре. Всеки от тях познавал пострадалия Иванов, поради което тримата били в близки приятелски отношения помежду си.

В средата на м. януари 2012г. пострадалият Иванов продал собствения си лек автомобил „Рено 19” на обвиняемия Ц.. За целта съставили помежду си договор за покупко-продажбата, но не заверили пред нотариус положените в него подписи. Две седмици по-късно, Ц. се обадил на Иванов, като му казал, че лекият автомобил бил повреден и че имал намерение да го продаде на пункт за изкупуване на метални отпадъци. Тогава Иванов предложил на Ц. да му го продаде обратно, като щял да му плати 900 лева. Ц. се съгласил. От своя страна, Иванов не притежавал въпросната парична сума, но събрал от свои приятели 700 лева. Предложил ги на Ц., като му обещал, че в най-скоро време щял да му даде и остатъка от 200 лева. Обвиняемият взел посочената парична сума, като се съгласил с предложението на Иванов. Предвид близките приятелски взаимоотношения между двамата, няколко дни по-късно заминали заедно в Република Чехия. Останали там известно време, след което в края на м. февруари 2012г. се върнали. Тогава Ц. продал на Иванов за 40 лв. собствения си мобилен телефон, но тъй като същият не работел, обвиняемият се съгласил да приспадне продажната му цена от дълга на Иванов. Така в началото на м. март 2012г. Иванов останал със задължения спрямо обвиняемия Ц. на стойност 160 лева. Независимо от това, понякога двамата излизали заедно, като Иванов обещал, че щял да върне на Ц. скоро дължимата сума.

В късния следобед на 14.03.2012г. Иванов бил заедно със свои приятели в питейно заведение в гр. Ловеч. Около 18.30 часа получил текстово съобщение по мобилния си телефон от Ц., с което последният се интересувал дали ще излизат заедно вечерта. Иванов му отговорил, че бил с други приятели и че имал намерение по-късно да се прибере в къщи. Едно от момичетата в компанията - свидетелката Любомира Радева Цанкова от гр. Ловеч, дала на Иванов по негова молба мобилния си телефон „Нокия 1600”. След като Иванов се разделил с приятелската компания, тръгнал към дома си. Около 23.00 часа се намирал пред жилищния блок, в който живеел. Тогава забелязал, че в една неосветена част край блока, стояли обвиняемите Ц. и Д.. Те били с гръб към него и не реагирали при появата му. Иванов ги извикал с личните им имена, след което ги попитал какво правели там. Тогава двамата го поздравили, след което му предложили да отидат заедно на разходка. Пострадалият не възразил. Само им заявил, че трябвало да се срещне със свой познат - свидетелят Цветомир Гъдев Гъдев от гр. Ловеч, чийто мобилен компютър бил повреден и се намирал в жилището на Иванов. След това Иванов се качил в жилището, откъдето донесъл въпросната вещ. При срещата със свидетеля Гъдев, който пристигнал малко по-късно с управляван от него лек автомобил, присъствали и двамата обвиняеми. Иванов му обяснил каква била повредата на компютъра и че би могъл да го отремонтира след няколко дни. След това свидетелят Гъдев си тръгнал. Пострадалият се качил в жилището си, където оставил компютъра, след което слязъл отново при приятелите си Ц. и Д.. Тогава двамата обвиняеми отново предложили на Иванов да отидат заедно на разходка из града. Тъй като същият бил изморен, отказал предложението, като заявил, че имал намерение да се прибере вкъщи. Тогава звъннал мобилния телефон на Иванов. За да проведе разговора, същият влязъл във входа на жилищния блок, в който живеел. След края му, излязъл отново при Ц. и Д., държейки телефона в лявата си ръка. За пореден път двамата обвиняеми предложили на Иванов да отидат на разходка, като заедно с това се приближили доста до него. Предвид необичайното им поведение, Иванов се усъмнил в добрите им намерения. Отказвайки им отново, обвиняемият Д. неочаквано му нанесъл удар в областта на лявата ръка. Иванов изпуснал мобилния телефон. Смеейки се Д., без да каже нищо, се навел, за да го вземе. Тогава Иванов го настъпил с крак, тъй като помислил, че се шегуват с него. Но когато се навел, за да вземе мобилния телефон, бил блъснат от един от двамата обвиняеми, след което Ц. взел телефона от земята. При това развитие на събитията, Иванов предположил, че двамата обвиняеми имали собствен план, поради което ги попитал „Какво ще стане сега?!". Двамата, наблюдавайки го, стояли безмълвни пред него. Това състояние продължило няколко секунди, след което Иванов се обърнал, влязъл в жилищния вход и тръгнал по стълбите към дома си. Стигайки до първия етаж, чул след себе си бързо приближаващи се стъпки. Незабавно включил стълбищното осветление, след което се затичал към входната врата на жилището си. Качвайки се на площадката пред него, Иванов натиснал звънеца. В този момент усетил, че зад гърба му дошъл човек. Обърнал се и видял двамата обвиняеми. Обвиняемият Ц. държал в ръка взетият преди това мобилен телефон. Тогава обвиняемият Д. нанесъл удар с ръка в областта на главата на Иванов. От тежестта и силата му, пострадалият загубил равновесие. Облягайки се на вратата, получил множество удари в областта на главата и тялото си, нанесени от двамата обвиняеми. Падайки на земята, Иванов усетил, че Ц. и Д., наред с нанасяните му с ръце удари, започнали да го ритат с крака по цялото тяло, крайниците и главата. Първоначално се опитвал да се предпазва с ръце от нанасяните му удари, но постепенно спрял да се съпротивлява. Тогава получил силен удар в областта на носа, след който усетил, че дишането му се затруднило от изтичащата кръв. Малко след това чул гласа на свидетеля Бонев. Изненадани от появата му, двамата нападатели хукнали по стълбището, оставяйки в безпомощно състояние пострадалия Иванов. Виждайки го, свидетелят Бонев го вдигнал от земята, след което го внесъл в жилището, като го оставил в легнало състояние върху леглото. След това се обадил в ЦСМП - Ловеч, с молба за оказване на медицинска помощ. Няколко минути по-късно, пристигнал медицински екип, който откарал пострадалия Иванов в медицинското заведение за преглед и евентуално лечение.

На 16.03.2012г. обвиняемият Ц. предал доброволно на разследващия полицай мобилния телефон „Нокия 1600", който с разписка от 07.05.2012г. бил върнат на Иванов.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза, на Ангел Иванов били причинени разкъсно-контузна рана на главата, охлузване и кръвонасядане в областта на челото, левостранен Брил хематом /кръвонасядане на горен и долен клепач на ляво око/, кръвонасядания в областта на гърба. Посочените травматични увреждания причинили на пострадалия временно и неопасно разстройство на здравето. В наличната документация и прегледа не били установени данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При така установената фактическа обстановка, разследващият орган, привлякъл Д. и Ц. като обвиняеми, за престъпление по чл.131, ал.1, т. 12, пр. 1-во във вр. с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, затова че около 23.30 часа на 14.03.2012 година в град Ловеч, ул. „Осъмска” №39, бл.231, вх.Д, на етажната площадка на третия етаж на входа в съучастие като извършители, по хулигански подбуди причинили на Ангел Иванов Иванов от гр. Ловеч лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана на главата, охлузване и кръвонасядане в областта на челото, левостранен Брил хематом /кръвонасядане на горен и долен клепач на ляво око/, кръвонасядане в областта на гърба повреда, обуславяща временно и неопасно разстройство на здравето.

По време на проведените разпити в качеството си на обвиняеми, двамата заявили, че разбирали обвиненията и изцяло признали вината си. Изтъкнали, че били обезщетили пострадалия Иванов, като изказали съжаление за собственото си противоправно поведение. В подкрепа на твърденията си, представили писмен документ, удостоверяващ заплащане на Иванов на причинените му неимуществени вреди, оценени по взаимно съгласие между страните на 4 000 лв. В случая не са приложени доказателства, за претърпени от пострадалия имуществени вреди.

При така описаната фактическа обстановка, прокуратурата е приела, че с извършеното от тях деяние, Ц. и Д. са осъществили в съучастие изпълнителното деяние, посочено в чл.131, ал.1, т.12 от НК, изразяващо се в извършване на съзнателни действия с употреба на физическа сила, спрямо телесния интегритет на пострадалия Иванов. Безспорно, в случая, намеренията на всеки от тях са свързани с причиняване по насилствен начин на телесни увреждания на жертвата на престъплението. Не се касае за тривиално битово спречкване между лица, прераснало поради определени обстоятелства /напр. провокиращото поведение на пострадалия/ в нанасяне на телесно увреждане визирано в основния състав на чл.130, ал.1 от НК. Действително, с поведението си двамата обвиняеми са причинили лека телесна повреда на Иванов, като хулиганският мотив в действията им произтича не толкова от естеството на телесното увреждане, колкото от последователността в общите им действия и проявените упоритост и дързост при нанасяне на побоя на публично място /започнал с лимитирана демонстрация на физическа сила пред входа на жилищния блок и завършил по брутален начин пред входната врата на жилището на Иванов/ в тъмната част на денонощието. Предвид тези съображения, прокуратурата е приела, че целта на употребата на физическа сила от страна на Д. и Ц. не е свързана с придобиване на владението на държания от пострадалия мобилен телефон и запазване факта на самото владение върху него, а само и единствено с преследване на резултата от причинената на пострадалия телесна повреда.

Настоящата инстанция намира, че така изяснената фактическа обстановка почива на всички събрани по делото доказателства и действията на В. Детелин Д. и Ц.Р.Ц. са правилно квалифицирани по чл.131, ал.1, т.12, пр. 1-во във вр. с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК.

От обективна страна  Д. и Ц. са нанесли множество удари на Иванов.

От субективна страна дейците са съзнавали общественоопасния характер на деянието, а именно, че с ударите си причиняват на Иванов телесни увреждания, без да са предизвикани от него - действали са виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 НК.

С постановлението си Районна прокуратура - Ловеч правилно е приела, че дейците не са осъждани за престъпление от общ характер, не са освобождавани от наказателна отговорност по глава осма, раздел ІV от НК, че се касае за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, както и че от деянието не са настъпили имуществени вреди, поради което са налице условията на чл.78а от НК и същите следва да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба.

Съдът като взе предвид фактическите положения, посочени в постановлението на Районна прокуратура – Ловеч, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, данните за личността на извършителите, чистото съдебно минало, че за престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до три години, както и че с престъплението няма причинени имуществени вреди, приема, че са налице условията на чл.78а от НК.

Съдът, като отчете изложените обстоятелства намира, че В.Д.Д. и Ц.Р.Ц. следва да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението по по чл.131, ал.1, т.12, пр. 1-во във вр. с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК и да бъдат освободени от наказателна отговорност, като им бъде наложено административно наказание - глоба в размер по на 1 000.00 лева, в минималния предвиден размер по чл.78а, ал.1 от НК, като съобрази тежестта на престъплението, личността и имущественото състояние на дейците и обстоятелството, че така ще се постигнат целите на наказанието.

При този изход на процеса, на Д. и Ц. следва да бъдат възложени и направените по делото разноски за изготвяне на стоково-икономическа и съдебномедицинска експертизи в размер на 140.00 лева, които да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Ловеч.

На основание чл.24 ал.1 т.8 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 149/2012 година по описа на РУП - Ловеч следва да бъде прекратено. 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 378 ал.4 т.1 от НПК във връзка с чл.78а от НК съдът

 

                                  Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА В. ДЕТЕЛИН Д. ***, ЕГН ********** и Ц.Р.Ц. ***, ЕГН ********** ЗА ВИНОВНИ в това, че около 23.30 часа на 14.03.2012 година в град Ловеч, ул. „Осъмска” №39, бл.231, вх.Д, на етажната площадка на третия етаж на входа в съучастие като извършители, по хулигански подбуди причинили на Ангел Иванов Иванов от гр. Ловеч лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана на главата, охлузване и кръвонасядане в областта на челото, левостранен Брил хематом /кръвонасядане на горен и долен клепач на ляво око/, кръвонасядане в областта на гърба повреда, обуславяща временно и неопасно разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр. 1-во във вр. с чл.130 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК ГИ ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ.

НАЛАГА НА В.Д.Д. и Ц.Р.Ц. с горната самоличност АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на по 1 000 /хиляда/ лева на всеки от тях, която да заплатят в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА В.Д.Д. и Ц.Р.Ц. с горната самоличност да заплатят солидарно по сметка на ОД на МВР - Ловеч сумата от 140 /сто и четиридесет/ лева разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по досъдебно производство № 149/2012 год. по  описа на РУП - Ловеч.                                                                                                                                

Решението може да се обжалва и протестира пред Ловешки окръжен съд в 15 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                  

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :